№ 4442
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7525 от 24.04.2024 год. по гр.д. №33248 по описа за 2022 год., 140
състав на СРС е ЧАСТИЧНО УВАЖЕН предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, предявен от С. Г. М. с ЕГН ********** против етажните собственици на ЕС,
находяща се гр.София, бул. “*********, представлявани от управителя “Дом Мениджър”
ЕООД с ЕИК ********* и са ОТМЕНЕНИ взетите решения по т. 2, по т.3 /второто взето
решение/, по т.4, по т.7 и по т.8 , обективирани в протокола от проведеното ОС на
23.05.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията по отношение на взетите решениия по т.1, т.5,
т.6, т.9 и т.10, като неоснователна. Отговорността за разноски е разпределена съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от
ищеца, с която оспорва решението в отхвърлителната част като неправилно и
незаконосъобразно и излага съображенията си за това. Въззивникът твърди, че последиците
от непредставяне на сключения договор за управление в оригинал, за което са дадени
изрични указания и предоставен едноседмичен срок на ответника за изпълнение, следва да
има за правна последица изключването му от доказателствения материал по делото и
свързаните с това негативни последици да са изцяло в тежест на неизправната страна, в
случая ответника. Поддържа заявеното пред първата инстанция, че общото събрание на
етажната собственост е свикано от нелегитимно лице, доколкото непредставянето на
1
валиден договор за управление изключва възможността дружеството – домоуправител да е
разполагала с правомощия по отношение на етажната собственост в конкретния случай.
Оспорва и да е налице бездействие от страна на ищеца относно оспорвания договор,
доколкото изрично и своевременно е оспорил автентичността на документа. С това
волеизявление процедурата по чл.193 ГПК е открита и за бездействие може да се говори
единствено на ответника или съда. Излага съображения, че недоказани по делото остават
наличието на изискуемия кворум и мнозинство, доколкото отново в нарушение на
разпределената доказателствена тежест и ответникът не е представил изисканата от съда
книга на етажните собственици, поради което не може да се установи и спазването на
правилата относно представените идеални части и гласуването. Въвежда твърдения за
произнасяне свръхпетитум, доколкото по част от точките не е направено искане за отмяна, а
съдът се е произнесъл и по тях, като е отхвърлил претенциите като неоснователни. Моли
съда, да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което отхвърли
изцяло претенциите спрямо него. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника. Въззиваемият счита, че фактическата обстановка по делото е правилно
установена от първоинстанционния съд, което е довело до законосъобразни и правилни
изводи. Оспорва твърденията, че е открита процедура по чл.193 ГПК, тъй като ищецът
единствено оспорва броя на поставените подписи в договора, а не и тяхната автентичност,
поради което и правилно съдът е приел, че договорът за управление е представен
официално заверен по чл.32 ЗАдв препис, за който е приложима разпоредбата на чл.179, ал.2
ГПК и се ползва с установената в цитираната разпоредба доказателствена сила. В тази
насока заявява и че домоуправителят е избран с решение на общото събрание, проведено на
предходна дата – 29.09.2021 год., поради което и липсата на оспорване на решението към
онзи момент, лишава ищеца от възможността да оспори избора. Споделя изцяло изводите на
съда относно спазване на установената в закона процедура по свикване, провеждане, участие
и гласуване в общото събрание на етажните собственици, правна последица от което е
валидно вземане на решения. Поддържа, че протоколът от проведеното общо събрание не е
атакуван в предвидените за това срокове и по предвидения ред, поради което обвързва
ищеца и останалите етажни собственици. Моли се съда да остави жалбата без уважение,
като почиваща на формално посочени в нея пороци, а обжалваното решение да потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в
частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. М. за отмяна по реда
на чл.40, ал.1 от ЗУЕС на решения, приети на общо събрание на етажните собственици на
сграда, намираща се в гр. София, бул. „*********, проведено на 23.05.2022г.
Етажните собственици, представлявани от „Дом мениджър“ ЕООД, чрез управителя
М.Д., чрез пълномощника адв. Д. П., оспорват изцяло предявените искове, като навеждат
доводи за неоснователност на същите.
Настоящият състав на въззивния съд констатира, че при постановяване на Решение №
2
7525 от 24.04.2024 год. по гр.д. №33248 по описа за 2022 год., 140 състав, е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Районният съдия е постановил обжалваното съдебно решение при извършване на
процесуални действия по събиране на доказателства, които следваше да се удостоверят в
съставения съдебен протокол от откритото съдебно заседание по делото, на което са
извършени, а именно на 22.11.2023 год.
Видно от приложения на л. 89 от делото на СРС протокол от последното съдебно
заседание, проведено на 22.11.2023 год., последният не е подписан от съдията докладчик,
който председателства заседанието. Протоколът е подписан само от съдебния секретар.
Съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в
съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия
се смятат за неизвършени.
Според чл. 150 ал. 4 ГПК, протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
Ще рече, че по аргумент от правната норма на чл. 152 ГПК протоколът от заседанието
е доказателството за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия.
Съдебният протокол е официален документ, доказващ извършването на процесуалните
действия от съда и от страните, а неудостоверените с протокола действия считат се за
неизвършени, като протоколът се подписва от председателя и от секретаря съобразно
регламента на ал. 4 на чл. 150 ГПК.
Двата подписа – на председателя и на секретаря – са необходими за валидността на
протокола. В обратния случай е налице т. нар. обратна доказателствена сила на протокола –
процесуалните действия се смятат за неизвършени, по аргумент от чл. 152 изр. 2 ГПК.
Решението, което е основано на такива процесуални действия, се явява постановено
при съществено процесуално нарушение.
Едва след като приключат устните състезания по делото, може да се пристъпи към
постановяване на първоинстанционното съдебно решение от районния съдия, в който аспект
е нормата на ал. 2 на чл. 149 ГПК : когато делото е разяснено, съдът обявява устните
състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
В настоящия случай въззивно атакуваното съдебно решение на първоинстанционния
съд е постановено след публичното съдебно заседание, проведено редовно на 22.11.2023
год., съдебният протокол от която дата е неподписан от председателя на състава.
Следователно постановеното въз основа на този протокол съдебно решение се явява да е
неправилно поради съществено процесуално нарушение.
По така коментирания въпрос практиката на съдилищата и на ВКС на РБ е единна и
според нея, само когато е подписан от председателя на състава протоколът от съдебното
заседание има характеристиките на официален документ, удостоверяващ провеждането на
заседанието и извършените в него процесуални действия. Пак там липсата на подпис на
председателя на съдебния състав се приема за съществено на процесуалните правила
нарушение, което води до неправилност на постановеното решение и което налага отмяната
му и връщането на делото за ново разглеждане.
В аспекта са постановените решение по гр. д. № 8875/1961 год., решение по гр. д. №
1879/1964 год., решение № 199 по гр. д. № 2920/1974 год., решение № 790 по гр. д. №
567/1983 год. и др., и както е дадено в Определение № 110/27. 11. 2008 год. по т. д. №
547/2008 год., ТК на ВКС: задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища
практика, вследствие на което тя следва да бъде съобразена и следва да се има предвид, че
касае приложението на правна норма, която е ясна и не предизвиква съмнение при
тълкуването й, в това число и относно последиците от прилагането й.
Според Определение № 110/27. 11. 2008 год. по т. д. № 547/2008 год., Т. К. на ВКС,
3
„Твърдението на агенцията - касатор за липса на съдебна практика по поставения въпрос е
напълно произволно. Точно обратното, налице е многобройна и непротиворечива практика
на Върховен съд, според която само след като бъде подписан от председателя на състава
протоколът от съдебното заседание придобива характеристиката на официален документ,
удостоверяващ провеждането на заседанието и извършените в него процесуални действия,
като липсата на подпис се приема за съществено процесуално нарушение, водещо до
неправилност на постановеното решение и налагащо отмяната му и връщане на делото за
ново разглеждане. В посочения смисъл са: решение № 159 по гр. д. № 578/1955 г.; решение
№ 2* по гр. д. № 8875/1961 г.; решение № 2* по гр. д. № 1879/1964 г.; решение № 199 по гр.
д. № 2920/1974 г.; решение № 790 по гр. д. № 567/1983 г. и др. Макар цитираната практика да
не е актуална /т. е. от последните години/, същата следва да бъде съобразена, доколкото
липсва необходимост от нейното изоставяне или промяна. Освен това, следва да се има
предвид, че се касае за приложението на правна норма, която е достатъчно ясна и не
предизвиква съмнение относно тълкуването й, в т. ч. и относно последиците от прилагането
й.“.
В решение № 159/14. 02. 1955 год. по гр. д. № 578/1955 год., ІІ Г. О. на ВС е записано,
че неподписването на протокола от открито съдебно заседание от председателя на състава,
разгледал делото, а е подписано само от секретаря, ако извършените в това заседание
действия са от значение за решаване на делото, съставлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. И в решение № 2398/23. 12. 1961 год. по гр. д. № 8875/1961
год., ІІ Г. О. на ВС е залегнало положение, че неподписване на протокола за съдебното
заседание от председателя на състава, който е разгледал и решил делото, а само от секретаря,
е съществено нарушение. С подписа на председателя се потвърждава достоверността на
данните, съдържащи се в същия протокол. В решение № 2504/13. 10. 1964 год. по гр. д. №
1879/1964 год., ІІ Г. О. на ВС е отразено още, че друг би бил въпросът, ако протоколът е
подписан само от секретаря, а не и от председателя. В такъв случай нарушението би било
съществено, ако съдът при решаване на делото се е позовал на записвания в такъв протокол
или ако и да не се е позовал на него, но извършените процесуални действия в заседанието са
от значение за делото. В решение № 790/13. 10. 1983 год. по гр. д. № 567/1983 год., ІІІ Г. О. на
ВС е развито същото положение: протоколът от съдебно заседание се подписва от
председателя и от секретаря, наличието на тези два подписа е задължително условие, за да
се приеме, че действията и изявленията, вписани в него, са направени от съда и от страните,
а доказателствата – събрани. Те удостоверяват съставянето и съдържанието на протокола, от
което следва, че липсата им го лишава от качеството на протокол на съдебното заседание.
По нататък се посочва, че тези подписи удостоверяват не само верността на отразеното в
протокола, но са задължително условие, за да се приеме, че действително такъв протокол и в
такъв вид е бил съставен. Изводът от изложеното е, че неподписването на протокола от тези
длъжностни лица и особено от председателстващия съдия го лишава от качеството му на
протокол на съдебното заседание. Това означава, че такъв не е съставен. В случая решението
е постановено при липса на протокол, тъй като приложеният към делото не е подписан от
районния съдия. В решение № 998/26. 10. 2016 год. по в. гр. д. № 1325/2016 год. на ОС
Бургас е прието на база тази практика, че: „В случая, протоколът е подписан само от
секретаря, но не и от председателя. Налице е съществено процесуално нарушение. Фактите
от това съдебно заседание не са надлежно удостоверени. Доказателствата не са редовно
приети. Опорочено е самото обявяване на делото за решаване. Липсата на подпис от
председателя е равнозначно на липса на протокол от заседанието, тоест делото е решено при
липса на това заседание. Ето защо, решението следва да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на съда.“. В този смисъл са и постановени решения на
Софийски градски съд: решение от 13. 06. 2012 год. по гр. д. № 6536/2012 год., решение от
08. 03. 2012 год. по гр. д. № 2027/2012 год., решение № 8425/12. 12. 2013 год. по в. гр. д. №
12934/2013 год. и решение от 06. 11. 2017 год. по гр. д. № 5492/2017 год.
4
Обратно на трайната практика се явява разбирането, според което неподписването на
съдебния протокол от съдията не е нарушение на съдопроизводствените правила, а
канцеларски пропуск, който може да бъде отстранен винаги. Последното представлява
изолирана практика и не се споделя от настоящия състав на въззивния съд. Последното е
застъпено в служебно известното на съда решение № 135/14. 06. 2016 год. на І Г. О. на ВКС,
като същото възприема практиката на ВКС в решение № 12/19. 02. 2015 год. по гр. д. №
2429/2014 год., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, но съдебният състав е възприел практиката, при която
липсата на подпис се приема за съществено процесуално нарушение, водещо до
неправилност на постановеното решение и налагащо отмяната му и връщане на делото за
ново разглеждане, а не опорочаване на съдебното решение до степен на неговата
нищожност.
Според настоящия съдебен състав разбирането в едно съдебно решение на горната
съдебна инстанция за „канцеларски пропуск“ при липсата на подпис на председателя на
съдебния протокол, в който е отразено приключване на устните състезания, се явява
несъответно на законодателната воля съдебният протокол да се подписва от председателя и
от секретаря, съобразно императива на чл. 150 ал. 4 ГПК. Практиката на съдилищата е
трайна, като е прието, че пропускът на председателя на първоинстанционния съд да
подпише протокола от проведеното последно открито съдебно заседание, в което следваше
да бъдат удостоверени чрез съставения по делото съдебен протокол от заседанието, на което
са извършени процесуални действия по събиране и приемане на доказателства, съответно
даване на ход по същество, но не са - води до порочност на решението – този пропуск не
може да бъде отстранен чрез последващо подписване на протокола – определение № 110/27.
11. 2008 год. по т. д. № 547/2008 год., Т. К. на ВКС, постановено в производство по чл. 288
вр. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
В съответствие с горецитираната трайна практика Решение № 7525 от 24.04.2024 год.
по гр.д. №33248 по описа за 2022 год., 140 състав, се явява неправилно, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. При
новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази и направените
разноски за въззивното производство по настоящето дело, по аргумент от чл. 81 ГПК.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7525 от 24.04.2024 год. по гр.д. №33248 по описа за 2022 год.,
140 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6