Присъда по дело №177/2017 на Районен съд - Ботевград

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 1

Ботевград, 14.01.2019г.

                    

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.Г.

                          

Секретар Ива Т.

Прокурор

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ Г., наказателно частен характер дело № 177 по описа за 2017 година и за да се произнесе:

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Т., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН, за това, че на 27.11.2015 година в гр. Ботевград, на ул. „****“ № 41, причинил на В.И. ***, средна телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което се изразява в наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици, довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинили обезобразяване на пострадалия К.; наличие на чужди тела и точковидна пигментация с тъмно сивкав до черен цвят по кожата на долен и горен клепач на лявото око и  на лявата лицева половина, както и два нубекули назално парацентрално извън зеничния план на 7 и 9 часа на  роговицата на лявото око, които биха могли да бъдат остатъчен белег след екстракция на чужди тела, които са предизвикали болка, епифора, усещане за чуждо тяло, глождене и други, с което зрителната функция непосредствено след травмата е била нарушена, с което е осъществил престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „глоба” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, платими в полза на Републиканския бюджет.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на В.И.К., с ЕГН: **********,***, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания,трайното обезобразяване на лицето и роговицата на лявото око и намаляване на зрението на лявото око, в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 27.11.2015 г. до окончателно им изплащане, както и сумата в размер на 928,07 /деветстотин двадесет и осем лева и седем стотинки/ лева, за направени съдебни и деловодни разноски, като отхвърля гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 8000.00 /осем хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати сумата в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата, платими по сметка на РС-гр.Ботевград.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Т., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНЕН, в това на 27.11.2015 година в гр. Ботевград, на ул. „****“ № 41, да е причинил на М.Н. *** лека телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което да се изразява в нараняване в дясната подочна област и затруднено зрение на дясното око, което да му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, при което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от М.Н.Н., с ЕГН: **********,*** против подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания и преживения ужас от насоченото срещу него оръжие, в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 27.11.2015 г. до окончателно им изплащане, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА М.Н.Н., с ЕГН: **********,*** да заплати на И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата в размер на  1000.00 /хиляда/ лева по съразмерност, за направени по делото разноски – адвокатски хонорар и сумата в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева, за направени по делото разноски за разпит на свидетели.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес за страните, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                М  О  Т  И  В  И

                към присъда по НЧХД №177/2017 година

                по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

                Производството по делото е образувано с разпореждане от 15.05.2017г. на Председателя на Районен съд – гр.Ботевград по подадена тъжба от В.И.К.,ЕГН **********,*** и М.Н.Н.,ЕГН **********,*** чрез повереника им адвокат И.С. от САК против И.Д.Т.,с постоянен и настоящ адрес ***,с обвинения за извършени престъпления по чл.132,ал.1,т.2 вр. чл.129,ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.130,ал.2 от НК. Тъжителите поддържат в тъжбата си,че вторият от тях - М.Н.Н. е съсобственик с Десислав И.Т. на недвижим имот,находящ се в гр.Ботевград,ул."****" № 42 и съгласно условията по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77,т.ІІ, per. № 2769,дело № 260/06.07.2012 г. на нотариус № 371 - Данаил Главинов са уредени следните условия: в т.IV на страница втора,ред 20 от долу нагоре след 12.06.2012г. са уредени правата му на ползване на неговата част от имота,както следва: “…и съществуващите към нея южно стълбище с тераска и площадка от стълбището към улицата,сьщо и дворче към къщата,с дължина от 8.7 метра от улицата навътре към парцела и 2.92 метра от каменната стена на къщата до улицата към парцела,които ще се ползват от продавача." и след това на ред 8 от долу нагоре на същата страница: „Продавачът и купувачът се съгласиха,че идеалните части на всеки от тях с разпределението на ползването им съгласно настоящия договор могат да бъдат разделени напълно от всеки от тях,по всяко време,без търсене на разрешение един от друг,или общо,с телена мрежа-ограда с височина до 1.8 метра и циментов или друг плътен бурдюр висок до 30 сантиметра и влизащ в мястото на ограждащия,с напълно отделни входове и ограждения към улицата." Тъжителите поддържат,че в имота  живее и бащата на купувача Денислав И.Т. - И.Д.Т..Тъжителят М.Н. твърди,че посещава неговата част от имота в почивните дни или през лятото, когато е в отпуск  и тъй като неговия вход е откъм ул."****" бащата И.Т. започнал да му прави проблеми и да му пречи да ползва имота си,като непрекъснато го заплашвал и искал по този начин да го принуди да прехвърли на сина му и неговата част,така както е направил неговия брат Илиян Н..Тъжителят Н. заявява също,че поради непрекъснатите заплахи и невъзможността му да си ползва имота , се уговорил с В.И.К. да му бъде поставена алармена система за охрана на имота от притежаваната от съпругата му охранителна фирма „Велислава" и на 27.11.2015г. отишъл в имота си заедно с В.И.К. и служители на охранителната фирма за да му поставят необходимите уреди и да огледат имота.Тъжителят твърди,че отключил входа за неговата част от имота,за да се направи преценка от служителите на охранителната фирма къде да се поставят охранителните устройства,а с В. били на стълбищната площадка когато от някъде се появил И.Т. и застанал срещу тях и без да каже каквото и да било извадил пистолет от палтото,с което бил облечен и произвел един изстрел в лицето на В.К.,а след това се обърнал към него и също го прострелял,но той успял да се измести и получил леки наранявания,но В. пострадал по-сериозно. Тъжителите поддържат,че от изстрелите на И.Т. получили следните увреждания: В.И.К. получил множество вбити в кожата и лигавичната повърхност на горната устна,както и в роговицата на лявото око барутни частици,които не могли да бъдат отстранени и образували барутен татуираж,като увреждането е локализирано в цялата лицева половина и ангажирало откритата и видима част,като изменило нормалния му външен облик и му причинило обезобразяване; същият получил и нараняване на роговицата на лявото око от барутните частици,които са вбити в нея и могли да бъдат отстранени само чрез прилагане на медицинска помощ и е довело до значително намаляване на зрението на окото около 0,6,което е довело до трайно намаление на зрението на лявото око; вбитите в роговицата барутни частици не могли да бъдат отстранени от организма без медицинска намеса и същите ще останат в роговицата на окото до живот,което освен намалението на зрението ще съпътства и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота ; М.Н.Н. от изстрела с пистолета получил наранявания в дясната подочна област и затруднено зрение на дясно око.Тъжителите твърдят,че след нападението им била оказана първа помощ в ЦСМП-Ботевград,а за стрелбата били уведомени органите на полицията в Ботевград и било образувано досъдебно производство № 506/2015г. и РП Ботевград образувала пр.пр.№1812/2015г.,като след проведеното разследване с постановление за прекратяване на досъдебното производство,същото било прекратено от РП Ботевград,тъй като получените от тъжителите травматични увреждания са получени вследствие на състояние на кумулиран физиологичен афект на нападателя И.Д.Т.,поради което деянието е квалифицирано за такова по чл.132, ал.1,т.2 от НК.Тъжителите излагат доводи,че от произведените от И.Д.Т. изстрели срещу тях,те преживяли ужаса на насочено в лицата им огнестрелно оръжие,тъй като на пръв поглед пистолета не се различавал от бойния,като подсъдимия осъществил спрямо В.И.К. състава на престъплението по чл.132,ал.1,т,2 от НК,а спрямо М.Н.Н. - състава на престъплението по чл.130,ал.2 от НК,при което молят след доказване на обвиненията,да му бъде наложено предвиденото от закона наказание за всяка от извършените престъпления,както и да бъде осъден да заплати на В.И.К. обезщетение в размер на 8000.00 /осем хиляди/ лева за претърпяните от него болки и страдания,трайното обезобразяване на лицето и роговицата на лявото око и намаляване на зрението на лявото око,ведно със законната лихва,считано от датата на деянието - 27.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден  да заплати на М.Н.Н. сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева,за претърпените от него болки и страдания и преживения ужас от насоченото срещу него оръжие,ведно със законната лихва,считано от датата на деянието - 27.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата,както и да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски за делото и по пр.пр.№ 1812/2015 г. на РП Ботевград.

                С определение в съдебно заседание на  26.06.2017г. съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от тъжителя В.И.К.,ЕГН **********,*** срещу подсъдимия И.Д.Т.,ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес *** в размер на 8000.00 / осем хиляди/ лева, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението,изразяващи се в претърпяните  от него болки и страдания, трайно обезобразяване на лицето и роговицата на лявото око и намаляване на зрението на лявото око,ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието - 27.11.2015г. до окончателно и изплащане, а също го е конституирал като граждански ищец в процеса,а също е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от тъжителя М.Н.Н.,ЕГН **********,*** срещу подсъдимия И.Д.Т.,ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес *** в размер на 2000.00 / две хиляди/ лева, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението ,изразяващи се в претърпяните  от него болки и страдания и преживения ужас от насоченото срещу него оръжие,ведно със законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието - 27.11.2015г. до окончателно и изплащане, а също го е конституирал като граждански ищец в процеса .

                 В съдебно заседание повереника на тъжителите В.И.К. и М.Н.Н., адвокат И.С. от САК           излага съображения, че от приложените по делото писменни доказателства се установява следната фактическа обстановка: подсъдимия И.Д.Т. живее в собствения имот на сина си Десислав И.Т., който е съсобственик с тъжителя М.Н.Н. ***, където е станало и фактически спречкването между подсъдимия и поверениците и. Адвокат С. поддържа, че между М.Н. и Десислав И. е имало уговорка за разпределяне на ползването, по силата на която уговорка М.Н. е следвало да си отдели входа на неговата част с ажурна ограда,  но  поради влошените отношения между него и съсобствениците, той решава да направи охранителна система в имота си, за да може да осигури спокойствието и безопасността на този имот и поради това на 27.11.2015г. той заедно с В.К., който е съпруг на собственичката на охранителна фирма „Велислава“ и с техническо лице, което осигурява инсталирането на охранителните системи отиват за да проверят техническата възможност за поставянето на такава система и в същото време докато г-н Н. и г-н К. са на входа на имота, подсъдимия идва и без да има някаква причина произвежда изстрел с газов пистолет, при което нанася наранявания на двамата тъжители, като на В.И.К. са нанесени три различни по вид, описани подробно в тъжбата, наранявания и установени с приетите по делото съдебно-медицински експертизи, а на М.Н. са нанесени леки телесни повреди, тъй като в момента, когато спрямо него е произведен изстрела, той се е изместил по отношение на насоченото спрямо него оръжие. Адвокат С. счита,че също са установени и леки телесни повреди на М.Н., които той е получил от поведението и от престъплението, извършено от подсъдимия И.Д.Т.,като в тази насока са събрани и гласните доказателства и по никакъв начин не се доказва защитната теза на подсъдимия, че той е искал да предотврати поставяне на постоянна ограда, тъй като никой от свидетелите не установява наличието на лица, които имат възможността и тяхното занятие е поставяне на ограда,а единствено в момента на извършване на деянието са присъствали тъжителите и само лицето от охранителната фирма.Адвокат С. счита също, че обясненията на свидетеля Христо Ангелов Атанасов не следва да бъдат кредитирани по няколко причини,тъй като още в съдебно заседание лицето заявява, че не чува добре при условие, че разстоянията между банката, където той дава своите обяснения в залата е прекалено малко и на още по-голямо основание не може да се приеме, че той е чул за извършени някакви разправии, за произнесени закани от страна на който и да е било от пострадалите или свидетелите, разпитани по делото. Адвокат С. е на становище, че неговото поведение се характеризира само с опит да помогне на приятеля си, за който казва, че са в дълготрайни приятелски отношения и в деня на извършване на деянието са били заедно преди да се случи този инцидент. Адвокат С. счита, че с всички събрани доказателства безспорно е доказано, че И.Д.Т. с поведението си е извършил престъпление по отношение на В.К. визирано в разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от НК и по отношение на М.Н.Н. - престъпление по чл.130,ал.2 от НК. Относно направеното искане за обезщетение за нанесените неимуществени вреди, а именно преживените болки и страдания от пострадалите лица адвокат С. излага съображения,че по безспорен и категоричен начин са установени както продължителността на възстановяване на пострадалите от деянието, така и получените от тях наранявания и счита, че изцяло е доказано, че по отношение на В.К. следва да му бъде определено обезщетение за преживените болки и страдания и нанесените телесни повреди, изразяващи се в загрозяване в размер на 8000.00 лева и да му бъдат присъдени направите  съдебни и деловодни разноски,а също и по отношение на М.Н., е установено, че той също е претърпял болки и страдания от поведението на подсъдимия - психическо разстройство, изразяващо се в невъзможност, неадекватно поведение в близките дни след настъпилото нараняване, поради което счита, че и по отношение на него размера от 2000.00 лева е  доказан и моли да бъде уважен, както и да му се присъдят направените съдебни и деловодни разноски.Адвокат С. излага доводи,че по никакъв начин не се установява,че подсъдимия И.Д.Т. е действал правомерно, тъй като е ясно, че когато не си собственик на един имот, нямаш пълномощно да извършваш каквито и да са действия и при наличие на съмнение на  противоправни действия си длъжен да информираш и алармираш съответните държани органи в лицето на полицията,но такова нещо не е извършено от И.Д.Т., а той е  предприел самоуправни действия като сам е искал да приведе в изпълнение намерението си да откаже М.Н. от неговата собственост върху имота, така както непрекъснато от получаването на имота от сина му до момента на получаването на телесните повреди той е правил такива опити и не е допускал М.Н. да ползва неговата част от имота, с цел да го принуди да продаде неговата част на неговия син.Адвокат С. счита, че поведението на подсъдимия следва да се оцени като умишлено действие, целящо нанасянето на тези телесни повреди на пострадалите, поради което моли да бъде  признат за виновен по тези обвинения, които са повдигнали и да бъде осъден, като му бъдат наложени наказания, визирани в разпоредите на закона,като в този смисъл моли  да бъде произнесен съдебния акт. В реплика спрямо казаното от адвокат Дилова,адвокат И.С. заявява по отношение на обстоятелствата предхождащи инкриминираната дата 27.11.2015г.,а именно след като подсъдимия И.Т. и Христо Атанасов са споделили помежду си за евентуално възникващ инцидент със съсобственика М.Н., защо подсъдимия не е предприел действия по уведомяване на съответните органи, а сам е тръгнал да раздава правосъдие, като това негово поведение е умишлено нанасяне на телесни повреди на пострадалите, в случая тъжителите Н. и К.. Адвокат С. отбелязва също,че в първоначалната медицинска документация,след прегледа на К. и Н. в „Бърза помощ“ – Ботевград, правилно и точно е отразено състоянието им,защото на същата дата, когато е произведен изстрела от подсъдимия и са били налице резултатите от този изстрел, това са най-обективните и конкретни данни за получените телесни  повреди и не може да се иска от вещото лице след три години да установи наличие на тези неща към момента на извършването на деянието и нанасянето на телесните повреди и в крайна сметка независимо от причините, довели до отиването на Н. и К. в имота, независимо какви са били поводите, налице е произведен изстрел от подсъдимия, произведен умишлено, с цел нанасяне на телесни повреди, поради което моли да бъде признат подсъдимия за виновен и да бъде осъден, като му бъде наложено предвиденото наказание от закона.

                 Частният тъжител М.Н.Н. в съдебно заседание заявява,че е изключително засегнат от всичко, което се говори,тъй като е факт, че е стреляно в очите му от медицинското свидетелство, т.е. в очите им е стреляно, а не в техните.Тъжителят Н. заявява,че адвокатката на подсъдимия казва „дошли да поставят ограда“, после „дошли да разглеждат ограда“ и нейното експозе било откъсната комбинация от различни частични думи, свързани с нейни съждения и казвания,като казва „дошли да разгледат за ограда“, а не за поставяне на ограда, т.е. не са идвали да поставят ограда и това е първоначалната им теза,второ, дошла кола, ами ако тази кола е поставено извикана после. Тъжителят Н. твърди,че не са дошли да поставят ограда и това се доказва от един сериозен свидетел Ананиев, който казва, че оградата не е излизала от работилницата му и двора. Тъжителят Н. е на становище,че имат абсолютна договореност в нотариалния акт със съсобственика, сина на Т., че по всяко време, без никакво съгласие, без разрешение един на друг могат  да си поставят ограда,въпреки, че не били дошли да слагат ограда, а да разгледат. Тъжителят Н. излага съображения,че продавача и купувача  могат да ползват своите идеални части и да предоставят и да продават на трети лица, без съгласието на другите своите идеални части, без да разрешават да се ползва чуждия имот, т.е. те си били в техния имот и следват логични въпроси, защо тоя човек, след като на 10 минути е полицията и ако са вършили нещо противоправно не е отишъл да извика полицията и защо влиза със зареден пистолет при тях, т.е. влиза да го малтретират, а той е със зареден пистолет,влиза да им докаже какво е той, какво са те и той също може да изложи различни факти и какво е чувал, че тук закона е секирата и може и господ да го е казал, не знае. Тъжителят Н. задава въпроса: „ Как стреля право в очите, как ще се борим и ще стреля в очите и на двамата ни? Дойде и стреля право в очите ни.“ Тъжителят Н. пита,като са го малтретирали, защо не е отишъл тогава да го освидетелстват в болницата, че е бил бит. Тъжителят Н. набляга на факта,че непрекъснато се повтаря, че той е съсобственик на имота, но не е, а е при сина си и жилището там, което е със площадката, стълбището, вратата съгласно нотариален акт е негова  лична собственост и е отделно жилище. Тъжителят Н. заявява,че има едно теренче, което е отредено,а относно свидетеля, който казал, че не чува от метър и половина и лошо чува, как е чул през 50 метра какво са си говорили. Тъжителят Н. заявява,че като прочете човек коректно нещата, ще се убеди,че никога не е твърдял, че е стрелял от 1.50 метра,освен това има снимки с цялата отговорност това са направени в болницата веднага след инцидента. Тъжителят Н. твърди,че адвокат Дилова си гледала работата, но скалъпила една такава пледоария от откъснати аналогични сведения, които всички ще олетят - бил дошъл да поставя ограда, след това не е дошъл, после дошла кола, после е казал, че не знае. Счита,че има съд и съдия,които ще решат нещата.

                  Защитникът на подсъдимия И.Д.Т. – адвокат Красимир Иванчев в съдебно заседание излага съображения, че въпреки проведеното съдебно следствие, частното обвинение не е  доказало нито един от елементите на фактическия състав на инкриминираните от подзащитния му престъпления и независимо от заявеното от представителя на частното обвинение, в същност събраната доказателствена съвкупност опровергава, а не доказва обвинението. Адвокат Иванчев счита,че сочените от обвинителите писменни доказателства не само че нищо не доказват, те направо са неверни, като има предвид медицинските документи и изслушаната в съдебното производство медицинска експертиза, която по никакъв начин не потвърждава наличието на „…множество барутни частици в окото на В.К.…“. Адвокат Иванчев подчертава,че се оказало, че там има две следи, едната съмнителна, дали не е от блясък от осветяване при снимката, от нещо, за което вещото лице заявява, че не знае  какво е. Адвокат Иванчев счита,че няма две дължими за обвинението групи доказателства, които да обуславят твърдяната средна телесна повреда / няма доказателства и за леката такава/,както и няма никакви данни за трайност на затруднението на окото-не са ангажирани такива доказателства от обвинението, както и това не е установено с подробната офталмологична експертиза. Адвокат Иванчев счита,че има неверни данни, че В.К. е посетил очен лекар и някакви данни, че след година и нещо пак е посетил лекар, но от това нищо не може да се заключи, освен тези два факта и множеството противоречия, от които става ясно, че това е опит да се инсценират данни за телесна повреда, а не наличието на такава. Адвокат Иванчев поставя въпросите : „Къде е трайното затруднение на зрението и кой и как ни го доказа? Къде са следите от твърдяното попадение с газов пистолет…?“ и счита,че ако се започне  подробно разглеждане на доказателствата ще се установи, че или липсват или си противоречат едно с друго,а именно : св.И.И., за който категорично твърдят и са пуснали жалба до прокуратурата, че не е присъствал никога на място съответния ден, описва тъжителя К., като пострадал с изгаряне, с кръв и не знам с какви повреди на окото, което нито се потвърждава от последващите медицински документи, нито се потвърждава от самото твърдение на тъжителите за разстоянието на произведения изстрел, защото балистичната експертиза, посочи, че за да има изгаряне на окото, трябва да има изстрел от по-малко от 50 см., а твърденията на тъжителите и на техния свидетел говорят за едни разстояния от 1.50 м. до 70 см. и то говорят много интересно. Адвокат Иванчев подчертава,че в досъдебното производство всички говорят за 1.50 м., а вече  в съдебно заседание се говори и за метър от страна на св. И.И. и това опровергава самия него в твърдението му, че по лицето на В.К. има някакви следи, още повече, че св.Христо Атанасов казал, че  две седмици след това го е срещал и лицето му е било чисто и това го твърди и в досъдебното производство и в съдебното производство. Адвокат Иванчев набляга на факта, че изслушаната сега в съдебната фаза медицинска експертиза сочи, че не може да се установи има ли нещо на окото на В.К., имало ли е някога нещо изобщо и в такива случаи поне един свидетел установява страданието, затруднението, състоянието на човка, а дори и това липсва в доказателствената съвкупност. Адвокат Иванчев заявява, че изобщо не се установява авторството на деянието и никакви доказателства не са ангажирани от страна на обвинението и в тази насока, като двамата разпитани свидетели могат да се разделят на две групи – свидетеля, който е служител в погребално бюро,  ръководено от В.К., фактически не казва нищо, а и твърденията му противоречат с твърдението на Христо Атанасов, който не го е видял на мястото. Адвокат Иванчев счита,че св.И. изрекъл поредица неверни обстоятелства и следва съда да сезира прокуратурата. Адвокат Иванчев отбелязва,че в показанията на И.И. и показанията на тъжителите като свидетели в досъдебното производство има огромни противоречия и макар тъжителите да не са свидетели в настоящето производство, то те са дали свои изявления пред държавен орган и доказателствената стойност на тези изявления пред настоящия съд си остават, тъй като са направени в качеството на свидетели пред държавен орган,като там самия М.Н. твърди неща различни от тези, които И.И. казва,при което извода е за непознаване от св.И. на случилото се на място и с последващо нагласяне на показанията му. Още повече, че св.Христо Атанасов сочи присъствие на мястото на други лица, а не на И.И. и другия свидетел, който е осъждан и е служебно зависим от В.К.. Адвокат Иванчев счита, че доверителя му е извършил, макар и да не са предмет на делото някакви укорими действия, доколкото се е опитал да попречи на правомерни действия и те не са за поставяне на СОТ, а на ограда и към това сочат група допълващи се доказателства, а именно: обясненията на самия Н. в досъдебното производство, който казва, че отишъл там със строителен майстор, за да построи законната си ограда, допълват се с показанията на общинската служителка, която заяви, че подсъдимия е търсил при нея съдействие именно по този въпрос,допълват се и с показанията на двамата свидетели, макар и по преразказ от подсъдимия Д. и Красимир, пред които той се оплакал, че искат да строят ограда в двора и то преди деня на инкриминираните събития и не на последно място, че преди този ден е бил посетен от В.К. и съответно по думите на свидетелите е бил заплашван от него. Адвокат Иванчев отбелязва, че макар и сина на подсъдимия да е собственик, доверителят му е ползвател, така че има всички права да търси евентуална защита от строителство в имота, било то правомерна или не, а строителство се извършва само със строителни книжа, които липсват,т.е. не може да се твърди, че подсъдимия е имал незаконна и агресивна нагласа да се разправят, нито личностните му данни говорят за такова нещо. Адвокат Иванчев подчертава факта,че подсъдимият цял живот е заварявал колоните на  магистрала „Тракия“, след което в частната си работилница е вършил други работи на съседите си до навършването на 60 и няколко години и до случилото се не е бил обвиняван и не може да се приеме, че изведнъж е решил да се саморазправя с фигура като В.К. или съседа си М.Н. с пистолет, т.е. дори личностните му данни опровергават твърденията на обвиненията. Адвокат Иванчев твърди също,че охранителната система, която уж Н. искал да слага я няма още в имота и по отношение на твърдяната телесна повреда на Н. за него няма никакви данни, най-малкото защото не са ангажирани никакви доказателства към момента - медицинската експертиза повтаря като цяло неговите думи, които не може да се приемат за пълно доказани и най-вече има един момент за разстоянията, на които са били, пак по техни твърдения всички присъстващи в двора. Адвокат Иванчев не приема за достоверно казаното от В.К., че подсъдимия почнал да вика „…Марине, Марине…“, при което К. в чуждия двор, а не М. тръгва към него и му казва „…Какво става…“ и това твърдение означава, че ако доверителя му е стрелял по К. от 70 см. или 1.50 м., М. е останал назад на повече от 3 метра и по тази хипотеза по никакъв начин не може да се засегне от газов пистолет, тъй като този газов пистолет е опасен в затворени  помещения и от разстояние на 50 см., а такова твърдение никога никой не е ангажирал.  Адвокат Иванчев отбелязва факта,че в първоначалната медицинска документация пише „екстракция на барутни частици“ и задава въпроса как лекаря е узнал, че това са барутни частици и как изобщо се гради обвинение върху тази теза, когато няма химическа експертиза на тези частици, не са иззети, не са разглеждани и не са изследвани и няма как да се  знае към момента барут ли е, не е ли барут, пясък ли е, кога е, какво е, какво се е случило.Адвокат Иванчев излага съображения,че експерта в заключението си по балистичната експертиза е заявил, че не е изследвал оръжие, т.е. не се  знае с какво и дали е произведен изстрел и към настоящия момент  единственото доказателство за това са твърденията на св.И.И. и на тъжителите,но на св. И.И. не могат да се кредитират показанията по многократно изтъкнатите техни противоречия.  Адвокат Иванчев счита, че нито е доказана стрелбата, нито увреждането, нито е доказано това дали да бъде средна или лека телесна повреда или каквато и да е телесна повреда. Адвокат Иванчев моли да бъде оправдан по тези съображения подзащитния му и да бъдат отхвърлени гражданските искове, които са изключително завишени по размер и при двамата тъжители и са изцяло неоснователни,а също претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

                  Защитникът на подсъдимия И.Д.Т. – адвокат Дилова в съдебно заседание отбелязва,че буди недоумение факта, че тъжителите не ангажират никакви доказателства,а всичките доказателства са ангажирани от тях, дори и свидетеля И.И., който е техен свидетел,но не са го поискали,а от друга страна всички медицински експертизи били поискани от тях и това говори за поведение на абсолютно невинен човек.Адвокат Дилова отбелязва,че тъжителят М.Н. освен в собствените показания не ангажира доказателства за неговите телесни повреди, следователно съвсем близо до здравия разум е, че той е конституиран в производството именно да се обезвреди да не свидетелства в настоящето производство, защото той е един интелигентен и образован човек, който дава най-верни показания в досъдебното производство и за да бъде той изключен като свидетел е ангажиран като тъжител, това е толкова прозрачно и толкова говорещо за намерението и доказателствата, с които разполагат тъжителите. Адвокат Дилова изтъква,че са налице изключителни противоречия в свидетелските показания между свидетелите, така и с останалия  доказателствен материал и те са толкова големи и съществени, че формират съвкупност от взаимно изключващи се доказателства, обуславящи пълна недоказаност на обвинението. Адвокат Дилова отбелязва,че противоречията засягат няколко групи обстоятелства от изключително значение за решаване на съдебния спор,първо - относно целта на посещението на тъжителите при подсъдимия,като се твърди, че са отишли да поставят ограда от самия тъжител Н., от св.Христо Атанасов и косвено от св. Г.В., служителка от техническа служба в Общината,но св. И. твърди, че са отишли да слагат СОТ,а другата група засяга броя и вида на лицата посетили двора на подсъдимия и третата група е поведението на подсъдимия и точните му действия, както и тези на посетилите го лица,а следваща група е разстоянието, от което по твърдение на тъжителите е стреляно,като Н. твърди метър и половина и на него може да му се дава вяра, като един образован и интелигентен човек, а К. 70 см., т.е. съвсем ясно, че насочва към едно опасно разстояние. Адвокат Дилова подчертава,че въпроса дали изобщо е произведен изстрел е другата група обстоятелства, които се разминават в показанията и с кое оръжие,като счита,че по  делото не е налице оръжие и не е изследвано от експерта. Адвокат Дилова поставя под съмнение факта,дали тъжителите изобщо са получили някакви увреждания и заявява,че от последната медицинска експертиза, включително и допълнителна такава, изслушана в съдебно заседание от офталмолог, е видно, че такива данни няма, а още повече налице ако има някакви те са причинени от подсъдимия –установено е, че безспорно има една нубекула, един белег, който е извън зеничния план и съответно не е предизвикал намаление на зрението,а  втората нубекула била противоречива, но дори да има такава, то тя е много повърхностна и не е предизвикала болки и страдания или затруднено  зрение. Адвокат Дилова отбелязва,че никой никога не е изследвал твърдите частици вадени от окото. Относно противоречията между свидетелските показания адвокат Дилова е на становище,че тези противоречия не могат да се обяснят по друг начин, освен по предварително нагласяне и счита,че някой е принуждавал или подбуждал свидетелите да лъжат, т.е. те водят до невъзможност да се кредитират твърденията на тъжителите. Адвокат Дилова посочва,че в досъдебното производство № 506 на л. 14 от протокол за разпит от 27.11.2015г. са депозирани свидетелски показания на свидетеля В.И.К.,в които е заявил, относно целта на посещението им в имота на подзащитния и, цитира: „…Приятел съм на М.Н.,*** и е собственик на първия етаж. С М. се разбрахме да отидем до къщата му, за да поставим СОТ…“, т.е. според св.К. целта на отиването им е да се постави СОТ,но за това обстоятелство обаче св.М.Н., разпитван същия ден на страница 15 от ДП твърди, цитира: „…Днес пристигнах в града, като трябваше заедно със строителен майстор и охранителна фирма  да разгледам моя законен двор, който имам, за да видя къде ще поставя законната си  ограда…“. Адвокат Дилова отбелязва,че няма СОТ,а има строителен майстор и ограда,като счита за косвени доказателства и свидетелските показания на разпитаната общинска служителка и останалите свидетели,които сочат, че целта е била именно строеж на ограда, а не поставяне на СОТ. Адвокат Дилова твърди,че следваща група свидетели са относно броя на присъствалите, посетилите двора на подзащитния и и на М.Н. лица,като според К. в двора са били той, М. и неназован техник, т.е. трима човека,а според Н. на мястото са били четири човека, като счита,че е бил искрен : „…Бяхме четири човека, които влязохме вътре в двора в моята част…“,тъй като.бройката четирима души се потвърждава и от показанията, както от досъдебното производство, така и в съдебното производство на свидетеля Христо Атанасов, л.18 от досъдебното производство и протокол от 21.05.2018г. в съдебно заседание,като цитира:  „…Докато стоях пред гаража пред имота, в който живее И./подсъдимия/ спря на цвят бял лекотоварен автомобил, натоварен със строителни материали. От автомобила слязоха двама мъже, които не познавам. Тези двама мъже, които не бих могъл да разпозная влезнаха в имота на И.. Видях, че в имота влезнаха и В., с прякор „кмета“, когото познавам лично и един М., за който знам, че живее в София, но е съсобственик на имота с И.…“.,т.е. общо четири лица, от които свидетеля познава само  М. и В. са влезнали в имота,като това свидетеля потвърждава и в съдебно заседание,а същото се потвърждава и от показанията на свидетеля И.Т., л. 16 от досъдебното производство, цитира : „…На 27.11.2015г. около 10.30 ч. или 11.00 ч. в двора на имота видях, че влизат М.Н. придружен от В. „кмета“. В същото време на улицата видях, че  спира камион, в който има товар – щил. Имаше и още двама мъже, които не познавам…“, т.е. били са вече четирима. Адвокат Дилова намира противоречия и относно броя на появите на подсъдимия пред влезлите в двора му лица,като сочи,че В.К., заявява в досъдебното производствто, цитира: „…Преди да се качим на стълбите, за да влезем в самата къща чух, че някакъв човек вика „…Марине, Марине…“, на което К. казва „Кажи“…“ и поставя въпроса, влизайки в чужд двор, в чужд имот, защо той ще пита, след като другия собственик е там и не само „кажи“, а и продължава  „…и се върнах като тръгнах към този  човек, за да видя какво ще каже..“ Адвокат Дилова счита,че самият тъжител признава, че е тръгнал към И. : „…и тогава този човек ни каза, че ще ни избие, аз помислих, че се шегува, но в този момент той насочи пистолета към М.…“ ,при което излиза, че с влизането той е започнал да ги избива,т.е. В.К. сочи една поява на подсъдимия  при тях и директно откриване на стрелба от него,което е в противоречие с показанията на другия тъжител М.Н., обезвреден като такъв, за да не бъде свидетел. Адвокат Дилова подчертава,че св.М.Н. в досъдебното производство казва: „…Бяхме четирима човека. И. дойде и каза, какво ще правите тука? Нямате работа тука?  Аз им отговорих, че те са в моя двор и ще си поставям ограда. И. каза, че нямат работа в двора му, след което по думите на Н., цитира: „И. нищо не каза, отиде навътре в двора и след това се върна изненадващо…“, т.е. според единия свидетел К., подсъдимия бил предприел стрелбата веднага, като в екшън, а според другия Н., се бил върнал след оттеглянето му навътре в двора. Адвокат Дилова намира противоречие относно произвеждането на изстрела и разстоянието,като заявява,че В.К. твърди, че е на разстояние  около 70 см., обаче М.Н., непредубеден човек на науката казва и сочи разстояние от 1,50 м., което криминалиста е посочил като абсолютно безопасно, относно уврежданията посочени в тъжбата, само кихане и кашлица, което формира разлика над два пъти. Адвокат Дилова сочи противоречие и относно познанството на В.К. с подсъдимия И.Т.,като според К. в деня на инцидента подсъдимия е описан като „някакъв човек“, по-нататък „като този човек“, т.е. може да се направи извода, че е непознат за свидетеля,а в същото време в разпита си на л.16 от ДП, И.Т. заявява, че В.К. го е посетил на 23.11.2015г., т.е. пет дни по-рано около 15.00 часа като до този момент го е познавал само по лице. Адвокат Дилова цитира показанията на св.Д. и св.Аяров, а именно: св. Д.Д. в съдебно заседание от 21.05.2018г. казва : „Специално на 27-ми, когато с И. *** малини, за разсад, той тогава предния ден когато се наговаряхме каза, че ще видим дали ще ходим, тъй като има претенции, че ще застрояват входа на съсобственика. Сподели, че е ходил до Общината да провери и че са идвали да го заплашват и щял да се оплаче в полицията… Отидохме и брахме малини и тогава ми се видя по притеснен. Той ми каза, че е ходил В. при него и му е казал за спора, че щял да застроява... За В. ми каза да не пречи на нещата, че М. ще строи. Казал му е, че ще го разчекне, нещо такова. Той беше притеснен….“ ,като подчертава,че това се е случило преди инкриминираната дата, т.е. не е непознат подсъдимия на тъжителя К. и в същата насока намира,че са и показанията на св.Аяров,който казва: „..оплаквания имаше от М. за покрива. Сподели с мен в петък или събота, а инкриминирания ден е в петък или в събота, че са се заканвали да го бият, че искат да заграждат мястото, преди това са се заканвали, т.е. преди деня на инцидента, преди петък, а в петък са отишли там.“, т.е. прави извода,че предварително В.К. е ходил да заплашва подсъдимия да не пречи на построяването на ограда, явно незаконна, тъй като не са разполагали със строителни книжа и са се познавали добре и той е разчитал на заплахите си, така щото в петък  е казал ще дойдат в събота, а са отишли в петък именно да предотврати сезирането на полицията по надлежния ред с жалбата за тези заплахи. Адвокат Дилова заявява,че в досъдебно производство на л.13 от протокол за разпит от 30.11.2015г. са депозирани свидетелски показания на св.И.В.И.,който е дал показания и пред съда на 21.05.2018г.,в които е заявил пред съда, че е присъствал на процесния по НЧХД № 177 инцидент в двора на подсъдимия на 27.11.2015г. и описва обстоятелства от този случай. Адвокат Дилова твърди,че подсъдимия  категорично и заявил, че този свидетел по никакъв случай не е присъствал на описаното от него място и случай, на тази дата или друга дата, и никога не е ставал свидетел на твърдяните от него в протоколите за разпит като свидетел обстоятелства и събития,като дори не е бил влизал в двора, още повече в сградата и това се потвърждава и от показанията на разпитания в съдебно заседание св. Христо Атанасов, стр. 9, ред 8 и сл. от протокол от съдебно заседание на 21.05.2018г. където на изричен въпрос „Намират ли се в залата присъствали на инцидента лица?“, отговора на свидетеля бил : „Не ги виждам в залата. Него го познавам /сочейки св.И., който по това време бил в залата и разпитан/…“ и при прочитане на показанията му от досъдебното производство в съдебно заседание свидетеля ги потвърдил. Адвокат Дилова излага доводи,че свидетеля И.И. /в кавички свидетел/ е работник в охранителна фирма, собственост на съпругата на тъжителя К. и управлявана от К. и твърденията на подзащитния и се потвърждават от сериозните противоречия в показанията на самия св.И.И. от една страна дадени по досъдебното производство, а от друга в съдебното заседание, относно важни за съдебния спор обстоятелства, като колко човека са били и влезнали ли са в сградата. Адвокат Дилова излага съображения,че в досъдебното производство И.И. твърди в унисон  с останалите свидетелски показания, че на улицата е имало камион с пясък, а в съдебно заседание твърди, че пред къщата е нямало камион,а също в досъдебното производство твърди, че на обекта са били той, В.К. и М.Н., сиреч трима, а в съдебно заседание сочи и още един човек, т.е. четирима,а също в досъдебното производство заявява : „… от другата страна на улицата мисля, че имаше камион с пясък…“,а в съдебно заседание „…нямаше паркиран лекотоварен автомобил, на улицата може и да е имало“, т.е. вече не помни,както и в досъдебното производство св.И. казва, че всички са влезнали в сградата, а в съдебно заседание твърди, че само той е влезнал ,а именно : в досъдебното  производство заявява : „..и тръгнахме да влизаме всички вътре и влязохме, направихме оглед на стаите, който беше не повече от 5-10 минути….“,а в съдебно заседание твърди : „..само аз влязох в помещенията на професор Н., моя оглед трая около от 2 до 5 минути…“. Адвокат Дилова обръща внимание на факта,че в досъдебно производство св.И. разказва за скандал между подсъдимия и В.К., а в съдебно заседание обяснява, че подсъдимия говорил с К. с някакви реплики, без да е станал свидетел на съдържанието : в досъдебно производство заявява : „... тръгнахме да се качваме вътре към етажа, вероятно И. /свидетеля/, В. и М.. Тогава докато се качвахме при нас дойде едно лице отзад от къщата и започна да се разправя с М., като предявяваше претенции на М., че има да му плаща нещо за покрива.“,като това става преди описвания и твърдян от свидетеля оглед, преди влизането в етажа,а след този оглед твърди : „… М. и В. излязоха навън на стълбите, а аз останах още 2-3 минути. В момента, в който излязоха от къщата В. и М., стояха на вратата на двора и видях, че този човек се връща и викаше, че трябва да се обадим на сина му, като реакцията на В. беше да не се занимава с глупости и, че на когото е трябвало да се обадят, са се обадили.“,при което от казаното прави извода,че той не е тръгнал да ги избива изведнъж. Адвокат Дилова подчертава и факта,че в съдебно заседание св.И. твърди, че той сам е влязъл в сградата : „…Аз не съм имал контакт с И.. Първият път, когато излезе от вътрешността на двора  и разговаряха с някакви реплики, но не съм свидетел на тях. Не е имало висок тон, съвсем нормален беше….“  и счита,че са налице сериозни противоречия между собствените показанията на св.И. и тези с останалите свидетели. Адвокат Дилова цитира и показанията на св. В.К., л. 14 от досъдебното производство, протокол от 27.11.2015г. в които сочи: „…Преди да се качим на стълбите, за да влезем в самата къща, чух че някакъв човек вика „Марине, Марине..“, като К. каза „Кажи“ и се върнах като тръгнах към този човек, за да видя какво ще каже.. /първо казването не се вижда, а се чува/. Тогава този човек каза, че ще ни избие и аз помислих че ще ни избие, но в този момент той насочи пистолет към М.…“,при което  излиза, че по думите на К. най-вероятно тримата не са влизали в помещенията на М., нито са правили оглед заедно, нито е имало второ появяване на подсъдимия,а последният без да обясни защо директно е стрелял с думите „…ще ви избия…“, а по думите на И.И. подсъдимия се е появил втори път и едва тогава е произвел изстрел след като по досъдебното производство са излезли от оглед или по съдебното следствие, след като сам свидетеля е излязъл от оглед.Въз основа на тези показания изводът който прави адвокат Дилова е, че по версията на единия свидетел е имало два конфликтни разговора, а по версията на другия един – директна стрелба,като подчертава,че в съдебно заседание св. И. сочи: „…не знам за поставяне на ограда…“,а в досъдебното производство обезвредения в настоящето производство М.Н. сочи, че са отишли в двора да поставят ограда и на въпроса на И.Т. „Какво ще правите тука, нямате работа тука?“, Н. заявява: „…Аз му отговорих, че те са в моя двор и ще си поставям ограда…“,както и в досъдебното производство М.Н. сочи: „…през цялото време бяхме на вратата на моя имот…“, т.е., че не са влизали, а св. И.И. пред ДП, че са влизали всичките - тримата  в помещението, а в съдебно заседание, че е влизал само той,а също тъжителят Н. твърди, че на място са били четирима човека: „…Бяхме четири човека, които влязохме вътре в двора в моята част…“ т.е. наистина четирима укрити и двама, които по-късно знаят истината,а в разпита си уточнява: :…Днес пристигнах в града, като трябваше заедно със строителен майстор и охранителна фирма да огледам моя двор, за да видя къде ще поставям законна ограда“, няма СОТ, няма нищо. Адвокат Дилова подчертава,че това обстоятелство, че посетилите подзащитния и са четирима, а не трима човека, а именно М.Н., В.К. и други двама мъже, се потвърждава от свидетелските показания на св. Христо Атанасов, както в съдебно заседание от 21.05.2018г., така и в ДП л.18, а именно: „…Докато стоях пред гаража в имота където живее И. спря бял на цвят лекотоварен автомобил, натоварен със строителни материали. От автомобила слязоха два мъже, които не познавам. Тези двама мъже, които не бих могъл да разпозная влезнаха в имота на И.. Видях, че влезнаха в имота на И. и В. с прякор „кмета“, който познавам лично и един М., за който знам, че живее в София, но е съсобственик на имота с И.…“, т.е. четири лица, от които св. Атанасов познава само двама М. и В.. Адвокат Дилова излага съображения,че това свидетеля потвърждава в съдебно заседание, като изрично посочва, че непознатите не са в залата, във време когато И.И. е там и сочи, че го познава,а освен това св.Христо Атанасов твърди, че след спирането на лекотоварната кола : „…влезнаха в двора и не се мина много време, чу се гюрюнтия, трясъци, викове ...„ „…строителните работници, които не ги познавам, не ги виждам в залата и не съм ги виждал повече никога от тогава. Не ги виждам в залата, него го познавам…“, като сочи свидетеля И.И.. Адвокат Дилова потвърждава факта,че св. И.И. твърди също, че закарал М. и В. в „Бърза помощ“, като са изчакали полицията на мястото на инцидента, т.е. полицията е дошла преди да тръгнат към „Бърза помощ“,като същото казва в съдебно заседание и св.И.И., че са изчакали полицията и това се опровергава от св.Христо Атанасов в ДП, който заявява : „…Когато излязох навън видях, че В. и М. излязоха от имота, а след тях и другите двама мъже, за които обясних, че дойдоха с лекотоварния автомобил. След около 20 минути дойдоха полицаи...“,като този свидетел е и поемно лице при огледа и в повторният си разпит същия свидетел в съдебно заседание на 08.10.2018г. заявява, че хората там са били четирима М., В. и още двама, които не познава : „..Видях, че И. излиза от дома си по тротоара, след това дойде полиция и хора от техническа служба, 10-15 минути след полицаите. Освен нас двамата  /явно Христо и И.Т./, полицаите и хората от техническа служба, други нямаше.” Свидетелят се оплаква също, че К. го е заплашвал с цел да спре да свидетелства, както и че в миналото му е искал рекет и се страхува за живота и имуществото си. Адвокат Дилова твърди,че св. И. също така заявява в съдебно заседание, че след инцидента видял В.К. с очила и със следи от нараняване, а св. Христо Атанасов твърди, че след около седмица : „.. лицето му беше съвсем чисто…“,а за двамата непознати мъже, които не са свидетели освен И.И., св.Христо Атанасов твърди, че са млади мъже на около 30-40 години, а св.И.И. е на 54 години, т.е. няма как да се сгрешат 30 и 50 години, това са две различни  поколения и след инцидента се качили и заминали с камиона със строителни материали. Адвокат Дилова счита,че наличието на този камион сочи, че не е вярно, че тъжителите са дошли за монтаж на охранителна техника, а именно за поставяне на ограда, както твърди сам тъжителя М.Н. и следователно В.К. е бил там за сплашване на нашия подзащитен. Адвокат Дилова изтъква,че при внимателен преглед на комплексната експертиза и при съпоставяне с другите доказателства,е видно, че твърденията на тъжителите не се доказват по никакъв начин,като вещото лице, очен лекар Е.Т. в т.7 на експертизата „Оглед и  изследване“ прави извод, че : „…При В.К. към настоящия момент има две нубекули/белези/, назално парацентрално извън зеничния план на роговицата на лявото око, които биха могли да бъдат остатъчен белег от екстракция на чужди тела…“, т.е. не се знае какви са тези тела и дали тези белези са от тях, тъй като по думите и стават от много други неща, от всякакви твърди частици, от електрожен,а също не се разбира кога са се получили и какъв е техния произход,като вещото лице не се ангажира да отговори дали е извършена твърдяната от ботевградската лекарка екстракция изобщо,като доктор Т. заявява : „…Не може да се направи обективна оценка на интензитета на болката и на способността за нормално поведение на тъжителя до отстраняване на чуждите тела…..“, т.е. както той твърди, че след инцидента е отишъл веднага и ги извадили, това е в рамките на половин - един час, но такова въобще не е имало. Адвокат Дилова твърди,че никой не знае и не доказва какво затруднение на зрителната функция е имал К., както се уточнява от лекаря - максимум 4-5 дни зрението е възстановено напълно, след като отоците и мъглявините са изчезнали. При това положение адвокат Дилова е на становище,че не е  доказан нито факта на увреждането, нито пък на трайността му, който е задължителен елемент на състава на средна телесна повреда,като  вещото лице Е.Т. при разпита и твърди още, че не може да се каже точно и зависи как е почистено окото, има 4-5 дена възстановяване, би могло до седмица и това се приема като максимум,може да се възстанови функцията, ако няма контаминация с микроорганизми. В документацията по делото не пише да има контаминация. Адвокат Дилова отбелязва,че според д-р Е.Т. данните са малко оскъдни и до три-четири дни би трябвало окото да се възстанови и е категорична,че от роговица не може да тече кръв,при което показанията на  св.И.И. са неверни относно факта, че е имало кръв, което не е описано нито в огледа, нито в експертизата. „….Няма данни от документацията да има стичаща се кръв от окото, не мога категорично да твърдя, че това са белези точно от това, което се е случило в деня  и аз не знам каква е давността  на тези белези…“, обяснява д-р Т. пред съда. „…Може да са белези от всеки друг период, това е прозрачна част на роговицата и не знам кое е веществото, т.е. без да има изследвано вещество не мога да отговоря…“. В дуплика на казаното от повереника на тъжителите адвокат С.,адвокат Дилова заявява,че подзащитния и никъде няма данни по делото да е споделял със св.Христо Атанасов за заплахи и за това свидетелстват свидетелите Д.Д. и Красимир Аяров и защо е станало това разминаване, защото В.К. е казал на подзащитния и, че в събота, т.е. на 28-ми, ще дойдат да поставят ограда, т.е. в почивния ден и именно за това подзащитния и не е бил стабилен в уговорките си за петък със св. Д., защото той е имал предвид да депозира жалбата в петък, с оглед  да бъдат взети мерки за предстоящето нападение - агресия в събота в дома му,но това вместо да се случи в събота на 28-ми, се е случило един ден по-рано от това, за което е бил уведомен със закана, че ще бъде обесен нагоре с краката, случва се в петък в един ранен час, 10,30 ч., т.е. дори и в петък той е щял да депозира тази жалбата в полицията, което е споделил със свидетелите,а относно това дали е произведен изстрел няма никакви доказателства в тази насока и единствения разпитан свидетел И.И. е поискан от тях,а не от тъжителите защото знаят, че той никога не е присъствал там, което се установява по безспорен начин от св. Атанасов и от самия М.Н., относно бройката посетили дома на подзащитният и.  При тези обстоятелства адвокат Дилова моли да бъде оправдан подзащитния и, както и да се изпратят преписи от протоколите и сигнал до БРП за очертаните деяния от страна на К. и И.И..

                 Подсъдимият И.Д.Т. в съдебно заседание  не се признава за виновен по обвиненията му за извършени престъпления по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 НК,не дава обяснения по делото и в последната си  дума моли да бъде оправдан.

                 Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

                  Тъжителят М.Н.Н. и синът на подсъдимия И.Д.Т. – Десислав И.Т. са съсобственици на недвижим имот,находящ се в гр.Ботевград,ул.”****” №42,съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77,т.ІІ, per. № 2769,дело № 260/06.07.2012 г. на нотариус № 371 - Данаил Главинов,с район на действие РС-Ботевград,като Н. притежава и ползва две стаи от първия етаж на къщата.В имота постоянно живее и подсъдимия И.Д.Т..

                 На 27.11.2015г. сутринта тъжителя М.Н.Н. заедно с приятеля си - тъжителя В.И.К. посетили имота му по повод започване на строителни дейности в имота от Н.,като до там били  закарани с лек автомобил „Фолксваген голф“ от св.Илиян Иванчев И.. Пред имота бил доставен и строителен материал с товарен автомобил,който бил забелязан от св.Христо Ангелов Атанасов,негов съсед. Тъжителят В.К. извикал и св.И.В.И.,който следвало да огледа имота за монтиране на алармена система за охрана на имота,тъй като подсъдимия Д. правел проблеми на М.Н. във връзка с ползване на имота,като го заплашвал и искал да го принуди да прехвърли частта от имота си на сина му.Охранителната система следвало да бъде поставена от охранителна фирма “Велислава 2002” ,собственост на съпругата на В.К..В имота и къщата влезли за оглед тъжителите М.Н. и В.К. и св.И.И.,а св.Илиян Иванчев останал да ги изчака до колата и в този момент подсъдимия И.Д.Т.,който бил в къщата като ги видял в двора,излязъл да провери за какво са там,тъй като не бил съгласен да се извършват строителни дейности в имота на сина му,като за целта няколко дни по-рано посетил техническа служба на Община Ботевград и се убедил,че на тъжителя М.Н. не е издадено разрешително за строеж.Тъжителят М.Н. заявил на подсъдимия И.Т.,че има разрешение за извършване на строителни дейности,а тъжителя В.К. започнал да го блъска и му нанася удари с крак по краката му,като се обърнал към него с думите : “Момченце,ще те пребия”. При тази ситуация подсъдимия И.Т. се почувствал застрашен и се афектирал,при което отишъл до работилницата си,откъдето взел законно притежавания си газ - сигнален револвер марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“ и се върнал при В.К. и М.Н. и на разстояние по-малко от метър от тях насочил револвера си към лицето на В.К.,който бил по-близо и произвел изстрел в лицето му,след което стрелял и по М.Н.,който се намирал на по - далечно разстояние от него. Свидетел на произведените изстрели станал И.И.,а същите били чути и от св.Христо Ангелов Атанасов. Вследствие на произведените изстрели В.К. получил нараняване на лявата лицева половина и лявото око.След станалото В.К. , М.Н. и И.И. излязли на улицата,след което били откарани във ФСМП Ботевград,за оказване на медицинска помощ.За станалото било сигнализирано РУ Ботевград,като била изпратена дежурно-оперативна група,която извършила оглед на местопроизшествието.

                 От приложената по делото прокурорска преписка №1812/2015г. на РП -Ботевград/досъдебно производство №ЗМ 506/2015г. по описа на РУ Ботевград се установява следното :

                 С протокол  за доброволно предаване от 27.11.2015г.подсъдимия И.Д.Т. е предал на служител при РУ Ботевград един брой газ - сигнален револвер марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, 9мм. с №E2VP-1420963,с 4 броя газ-боеприпаси в барабана и 2 броя гилзи от боеприпаси.

                 От заключението на експерта по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза,съгласно протокол №54/03.02.2016г. на ОДМВР София,сектор “БНТЛ” се установява,че представения за изследване един брой газ - сигнален револвер марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, 9мм. с №E2VP-1420963,с 4 броя газ-боеприпаси/патрони/ е технически изправен и представлява неогнестрелно оръжие по смисъла на чл.4,ал.5 от ЗОБВВПИ.

                От заключението на вещото лице д-р В. Топалов по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза относно М.Н.Н. е видно,че при същия не са налице травматични увреждания.

                От заключението на вещото лице д-р В. Топалов по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза относно В.И.К. е видно,че при същия са налице травматични увреждания : 1.Наличие на множество вбити в кожата и лигавичната повърхност на горната устна,както и в роговицата на лявото око барутни частици,които не могат да бъдат отстранени и образуват барутен татуиаж.Увреждането е локализирано в цялата лява лицева половина, ангажира откритата и видима част,като изменя нормалния външен облик и е причинило на пострадалия обезобразяване - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 вр.ал.1 от НК; 2.Нараняване на роговицата на лявото око от барутните частици,които са вбити в нея и могат да бъдат отстранени само чрез прилагане на медицинска помощ и е довело до значително намаляване на зрението на окото около 0,06,което е довело до трайно намаление на зрението на лявото око - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 вр.ал.1 от НК; 3.Вбитите в роговицата барутни частици не могат да бъдат отстранени от организма без медицинска намеса и същите ще останат в роговицата на окото до живот,което освен намалението на зрението ще съпътства и постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.  Вещото лице прави извода,че увреждането е получено в резултат на произведен изстрел от близко разстояние с оръжие,чийто боеприпаси са снарядени с барут-газово оръжие или халостни патрони за бойно оръжие.

                       От заключението на вещото лице магистър Светлана Иванова Димитрова – психолог по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза относно подсъдимия И.Д.Т. се установява,че към момента на извършване на деянието на 27.11.2015г. подсъдимия е действал в състояние на кумулиран физиологичен афект.

                     От медицинско направление от  27.11.2015г. на АСМП „д-р Светла Стоянова" с.Трудовец и от фиш за спешна медицинска помощ амб.№ 7687 /27.11.2015 г. на ЦСМП Ботевград е видно,че при В.И.К. се установява,че лявата лицева половина е с множество барутни частици,лявото око-конюктива инициирана роговица с много барутни частици,забити в епитела,които са екстрахирани.

                    От заключението на вещото лице   д-р Д.Н. по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,се установява,че при В.И.К. са налице следните травматични увреждания: наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици,довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинило обезобразяване,а по отношение на травмата на окото  след проведеното лечение и по данните от последната консултация с офталмолог/15.05.2017г./е настъпило възстановяване.

                    От заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,се установява,че при М.Н.Н. не са били налице травматични увреждания.

                 От заключението на вещите лица д-р Е.В.Т.-очен лекар в УМБАЛ ”Александровска” и инж.Н.В.Д., специалист в областта на балистиката,експерт-криминалист в БНТЛ при ОДМВР София по назначената в съдебното производство комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза,отразено в протокол №420/31.08.2018г. се установява,че по данни на приложената медицинска документация непосредствено след травмата пациентът В.И.К. е имал нарушена зрителна функция : VOS=0.06 –практическа слепота и наличие на множество чужди тела в епитела на роговицата на лявото око,които са екстрахирани амбулаторно; в резултат на проведеното лечение функцията на лявото око е била възстановена по данни от амбулаторен лист №681/15.05.2017г. : VOS= с +0.75 dsph = 1.0 преден очен сегмент.От прегледа извършен от д-р Т. е установено,че зрението/функцията/ на лявото око е намалено с около 60-70%/не се коригира/,което не корелира с обективната находка,свързана с причинената травма.Към настоящият момент вещото лице констатира наличие на чужди тела с тъмносивкав до черен цвят по кожата на горен и долен клепач на лявото око и лявата лицева половина,както и 2 нубекули назално парацентрално извън зеничния план на роговицата на лявото око,които биха могли да бъдат остатъчен белег след екстракцията на чуждите тела,но не са причина за намалената зрителна острота на същото.Вещото лице Н.Д. отбелязва в заключението,че обозначението CN показва с какъв вид газ е снареден патрона, тук – хлорацетофенон и газовите патрони са предназначени да имат възпиращ ефект,който се постига чрез звук/взривяване на барута в боеприпаса/,светлина/пламък при изгаряне на барута/ и дразнене,което може да се изразява в сълзене,задушаване и сърбене/в зависимост от снаредения в боеприпаса газ/.При тях може да се получи нараняване на атакуваното лице,като то е на разстояние по – малко от 70-100 см. от предния край на цевта/дулния срез/.Вещото лице заявява,че нараняването е силно изразено при халосните патрони.Вещото лице прави извода,че с процесното оръжие/газов пистолет марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“,кал. 9мм. Р.А.К/ и вида патрон/газов патрон,кал. 9мм. RK,снареден с флорацетофенон/ при изстрел от разстояние 70 см. може да се получат твърдяните в тъжбата резултати.Вещото лице заключава също,че максималното разстояние от което да настъпи поразяващ ефект-нараняване на атакуваното лице е до 100см.,като ефекта ще е нараняване/изгаряне,зачервяване/ и попадане на барутни частици при директен контакт с жива тъкан,а от данните по делото,че в лявата страна на лицето има кръв,изгаряне,обгаряне,наличие на “барутни частици” дават основание да се направи извода,че същите са вторичните следи от изстрела,тъй като основното предназначение на газовите патрони е възпиращият ефект,а не нараняване.

                  Съдът приема, че се доказа по безспорен начин,че както от обективна,така и от субективна страна подсъдимия И.Д.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което следва да му се ангажира  предвидената в закона наказателна отговорност.

        От обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК от подсъдимия И.Д.Т., а именно на  27.11.2015 година в гр.Ботевград, на ул.„****“ № 41, причинил на В.И. *** средна телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което се изразява в наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици, довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинили обезобразяване на пострадалия К.; наличие на чужди тела и точковидна пигментация с тъмно сивкав до черен цвят по кожата на долен и горен клепач на лявото око и  на лявата лицева половина, както и два нубекули назално парацентрално извън зеничния план на 7 и 9 часа на  роговицата на лявото око, които биха могли да бъдат остатъчен белег след екстракция на чужди тела, които са предизвикали болка, епифора, усещане за чуждо тяло, глождене и други, с което зрителната функция непосредствено след травмата е била нарушена.Доказа се безспорно от събраните по делото доказателства,че подсъдимия И.Д.Т. на  27.11.2015 година в гр.Ботевград, на ул.„****“ № 41 е причинил на В.И. ***, средна телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“.Безспорно е установяването на факта на произвеждане на  два последователни изстрела към лицето на  В.И.К. с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“,което се потвърждава от показанията на свидетелите И.В.И., Илиян Иванчев И., частично от показанията на св.Христо Ангелов Атанасов, св.Красимир Лазаров Аяров, св.Г. Петкова В., Д.И.Д. и Анатолий Йорданов Антонов. В показанията си св.И.И. установява,че познава страните и бил свидетел на случката,тъй като бил на оглед на помещенията на професор М.Н.,за да види каква техника трябва да се монтира и за поставяне на охранителна система,тъй като  работи като техник във охранителна фирма „Велислава 2002“ и управител е г-жа Костова, съпругата на В.К.. Св.И. установява,че малко след като пристигнал там, пристигнали В.К., Илиян Иванчев и проф. Н., за да уточнят последните неща  и в къщата влезли за огледа той и  проф.Н.,като огледа му траел около 2 до 5 минути и в този момент излязъл от вътрешността на двора И.,с който В.К. и М.Н. си разменили някакви реплики и в следващия момент,след като се отдалечил от мястото, се върнал с оръжие -пистолет,което криел зад гърба си,  извадил си ръката с оръжието и стрелял в лицето на В. от много близо – от около метър разстояние. Свидетелят И. твърди,че след прострелването му с пистолета В. се хванал за лицето и казал : „Той ме застреля...“ и видял кръв по ръцете му.Тъй като В.К. имал поражения - обгаряния по лицето и окото и кръв , св.И. го придружил до “Спешна помощ”,след като изчакали кола и пристигането на полицаите. Св.И. твърди,че по професора може да е имало нараняване, но не е видял такова,а основно бил наранен В.. Св.И. установява,че оставил К. и Н. в “Бърза помощ” и не е стоял при тях и след няколко дни  видял В.К. ,който имал оток на окото и изгаряне на веждата, поражения - изгаряне по лицето. В показанията си св. Илиян Иванчев И. установява,че преди около три години В.К. и М.Н. го помолили да ги закара с лек автомобил „Фолксваген голф“  до къщата на професора и след като ги закарал,видял пред къщата техника И.. Св.Илиян Иванчев твърди,че тримата влезнали вътре,а той останал да ги изчака до колата и в този момент видял подсъдимия да излиза и след като вътре си разменили някакви реплики, стрелял по тях,но не видял точно с какво стрелял и тъй като се уплашил, избягал и след като след 20-30 минути разбрал, че нещо е станало и видял полицията, отишъл в “Бърза помощ”,където видял В.К. и М.Н.  и разговаряли. В “Бърза помощ” им обработвали лицата, като казали, че е стреляно с газово оръжие по тях. Св.Иванчев твърди,че видял нараняванията, които имали по лицата, нещо като околки. виждал В. и по лицето му имало дребни ранички и бил като изгорен по лицето. Св.Иванчев потвърждава факта,че след случая В.К. имал здравословни проблеми - болки в очите и му се оплаквал по този повод и казвал как е излязъл подсъдимия и стрелял по него. В показанията си св.Христо Ангелов Атанасов установява,че познава подсъдимия от 30 години,като комшия и знае,че е добър човек, уважаван от съседите си. Свидетелят твърди,че чул, че е стрелял в съседите, а също,че е чул изстрели. Св.Атанасов твърди,че в деня на конфликта и преди това не знае да е имал конфликт с В.К.,но с другия съсобственик е чувал, че имат много конфликти по повод на това, че съвместяват в съсобственост двор и къща. Свидетелят установява,че има обект на отсрещния тротоар на около 10 метра и в деня на разправията бил в магазина и обслужвал клиенти и около 11 часа и нещо вижда, че спира едно превозно средство -товарен автомобил сиво-бял, със строителни материали вътре, след което видял  В. и М.,които пристигнали с лека кола и влезнали в двора и не след дълго време се чули  гюрюнтия, крясъци, викове, псувни,след което се чули изстрели. Свидетелят твърди,че не е видял кой стреля,но на пешеходната пътека видял при бърз ход да излизат хора - В., М.Н. и още двама човека,които изскочили от двора и отишли на отсрещния тротоар и след 5 минути пристигнала полицията и търсили свидетели, да дадат показания за случилото се. Св.Атанасов установява,че срещнал В. след седмица и го попитал „Какво направихте?“ и той му казал : „..Мани, мани…, той щеше да ни избие..“ и заявява,че не е забелязал да има поражения по лицето му. Свидетелят Красимир Лазаров Аяров в показанията си установява,че познава И.Т. от 1996-1997 година, тъй като заедно работил с него,знае и имота му и е ходил много пъти у тях за да му помага и знае,че  И.  не е конфликтен човек, не е агресивен и се ползва с добра репутация. Св.Аяров твърди,че познава и М.,тъй като идвал в имота като съсобственик. Св.Аяров установява,че И. имал оплаквания от М. за покрива, когато бил там, и че не ще да му плаща ремонта на покрива, а работи. Св.Аяров установява също,че не е виждал да се карат и да се бият ,но споделил с него в  петък или събота, че са се заканвали да го бият, че са идвали и заплашвали, че иска да загражда и се бил уплашил, а също му казал, че е гърмял във въздуха. Свидетелят уточнява,че в петък са влезнали в двора В. и М. и са искали да заграждат, че В. му се е заканвал преди това и искал  да го бие, ритал го и той извадил пистолет. В показанията си св.Г. Петкова В. твърди,че познава И. като съгражданин,тъй като работи в техническа служба Ботевград  и е идвал, като споделил, че се извършва някаква ограда или размесване на портата в имота, който бил съсобствен и може да е питал дали има строителни книжа,но не си спомня. Свидетелката твърди,че И. говорел за изграждане на вътрешна ограда в УПИ, но точно не може да кажа кое. Свидетелката знае, че до декември 2015 г.  закона изисквал да се издава разрешение за строеж на ограда, тъй като тя е вид строеж по ЗУТ. Свидетелят Д.И.Д.,като съсед на подсъдимия твърди,че го познава и знае,че няма конфликт с никой и много му е помагал.Свидетелят твърди,че знае недвижимия му имот на ул. „****“ и че самата сграда е съсобственост.Св.Д. установява,че се уговаряли да ходят за малини на 27-ми, но той се поколебал, тъй като знаел, че ще застрояват входа на съсобственика,по повод на което ходил до Общината да провери и казал,че са идвали да го заплашват и щял да се оплаче в полицията. Св.Д. установява,че отишли и брали малини и тогава му се видял по притеснен, но след като се върнали той си взел неговите малини и обещал, че ще дойде да му помага на обяд,но не дошъл и след това чул, че е имало случка и пререкания. Св.Д. заявява,че И. му казал, че В. е ходил при него и му е казал за спора, че М. ще строи и че ще стане това, като му показал белязаното където ще се строи. Свидетелят установява също,че И. му  казал, че В.  го заплашил,че ще го виси  надолу с краката, че ще го обеси. Свидетелят заявява,че друго не помни. Св.Анатолий Йорданов Антонов в показанията си установява,че познава страните,като и И. и М. са му приятели. Заявява,че не е присъствал на случая и научил по-късно за него,тъй като жена му  и жената на г-н Н., Геновева са приятелки.Св.Антонов от приказките разбрал,че М. като собственик отишъл  с В. в имота, предполага за СОТ и оттук натам не е разбрал какво е станало. Св.Антонов заявява,че М. го помолил да му направи една ограда, с един парапет два метра и половина човешки ръст,в имота на ул. „****“,за да си отдели входа с мазето и да си бъде към него,като нямали уговорка за монтажа,а само да я изгради. Св.Антонов  установява,че оградата е изпълнена, но не е монтирана. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,някои от които са очевидци,а именно И.В.И. и Илиян Иванчев И., и установяват противоправните действия на подсъдимия и произведените два изстрела с газовия пистолет спрямо В.К. и частично от показанията на св.Христо Ангелов Атанасов,който заявява,че е чул гюрунтия и разправии и стрелба с оръжие в съседния имот,но не е очевидец на станалото.Съдът не възприема показанията на този свидетел относно твърденията,че В. и М. са посетили имота с други двама строителни работници,за да извършват строителни дейности в същия,тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото,а също и в предвид на твърденията му,че е бил в магазина си на отсрещния тротоар и не е наблюдавал през цялото време случващото се в процесния имот.Останалите свидетели са узнали за случилото се от други лица или подсъдимия,при което показанията им са неточни и в известен смисъл и противоречиви. Причинената средна телесна повреда на В.И.К. се установява както от медицинската документация и заключението на вещото лице д-р В. Топалов по извършената съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производство,а също и от заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,съгласно което при В.И.К. са налице следните травматични увреждания: наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици,довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинило обезобразяване,а също от заключението на вещите лица д-р Е.В.Т.-очен лекар в УМБАЛ ”Александровска” и инж.Н.В.Д., специалист в областта на балистиката,експерт-криминалист в БНТЛ при ОДМВР София по назначената в съдебното производство комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза,отразено в протокол №420/31.08.2018г. ,от което е видно,че по данни на приложената медицинска документация непосредствено след травмата пациентът В.И.К. е имал нарушена зрителна функция : VOS=0.06 – практическа слепота и наличие на множество чужди тела в епитела на роговицата на лявото око,които са екстрахирани амбулаторно; в резултат на проведеното лечение функцията на лявото око е била възстановена по данни от амбулаторен лист №681/15.05.2017г. : VOS= с +0.75 dsph = 1.0 преден очен сегмент и при прегледа е установено,че зрението/функцията/ на лявото око е намалено с около 60-70%/не се коригира/,което не корелира с обективната находка, свързана с причинената травма,като към момента вещото лице констатира наличие на чужди тела с тъмносивкав до черен цвят по кожата на горен и долен клепач на лявото око и лявата лицева половина,както и 2 нубекули назално парацентрално извън зеничния план на роговицата на лявото око,които биха могли да бъдат остатъчен белег след екстракцията на чуждите тела,но не са причина за намалената зрителна острота на същото.Вещото лице Н.Д. отбелязва в заключението,че обозначението CN показва с какъв вид газ е снареден патрона, тук –хлорацетофенон и газовите патрони са предназначени да имат възпиращ ефект,който се постига чрез звук/взривяване на барута в боеприпаса/,светлина/пламък при изгаряне на барута/ и дразнене,което може да се изразява в сълзене,задушаване и сърбене/в зависимост от снаредения в боеприпаса газ/ и пояснява,че може да се получи нараняване на атакуваното лице,като то е на разстояние по – малко от 70-100 см. от предния край на цевта/дулния срез/. Вещото лице прави извода,че с процесното оръжие/газов пистолет марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“,кал. 9мм. Р.А.К/ и вида патрон/газов патрон,кал. 9мм. RK,снареден с флорацетофенон/ при изстрел от разстояние 70 см. може да се получат твърдяните в тъжбата резултати.Вещото лице заключава също,че максималното разстояние от което да настъпи поразяващ ефект-нараняване на атакуваното лице е до 100 см., като ефекта ще е нараняване /изгаряне,зачервяване/ и попадане на барутни частици при директен контакт с жива тъкан,а от данните по делото,че в лявата страна на лицето има кръв,изгаряне,обгаряне,наличие на “барутни частици” дават основание да се направи извода,че същите са вторичните следи от изстрела. От заключението на вещото лице магистър Светлана Иванова Димитрова – психолог по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза относно подсъдимия И.Д.Т. се установява,че към момента на извършване на деянието на 27.11.2015г. подсъдимия е действал в състояние на кумулиран физиологичен афект.Този афект е предизвикан от поведението на В.К.,което се установява от показанията на свидетелите.Съдът не приема доводите на защитниците на подсъдимия – адвокат Красимир Иванчев и адвокат Дилова,които заявяват,че обвинението на подзащитния им за извършено престъпление по чл.132,ал.1,т.2 от НК вр. чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК е недоказано и цитират показания на свидетелите предимно от досъдебното производство, включително и показанията в качеството на свидетели на тъжителите В.К. и М.Н. и подсъдимия И.Д.Т., което е недопустимо с оглед на различното процесуално качество на тези лица в процеса.

       От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

                При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия , съдът прие, че са налице основанията на чл.78а от НК,за освобождаването му от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание „глоба”, тъй като същия е с чисто съдебно минало - не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от НК, видно от приложената справка за съдимост № 938/20.11.2018г.  на БРС; за престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр.чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година и от деянието няма данни за причинени имуществени вреди.Съдът  на основание чл.78а,ал.1 от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, платими в полза на Републиканския бюджет  , което определи към минималния по закон размер в предвид и на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства -  чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

                    Съдът приема,че така наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление и ще допринесе за осъществяване на целите на наказанието, изложени в чл.36 от НК,а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,да се въздейства предупредително върху него с оглед бъдеща превенция от извършване на подобни деяния и да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото. 

                   Съдът приема въз основа на изложените фактически обстоятелства,че както от обективна,така и от субективна страна подсъдимия И.Д.Т. не е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК,а именно на 27.11.2015 година в гр. Ботевград, на ул. „****“ № 41, да е причинил на М.Н. *** лека телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което да се изразява в нараняване в дясната подочна област и затруднено зрение на дясното око, което да му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето.Нито един от разпитаните по делото свидетели не установи причинавяне на лека телесна повреда на М.Н.Н. от подсъдимия в изложения по-горе смисъл.От заключението на вещото лице д-р В. Топалов по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно –медицинска експертиза,не се установи М.Н.Н. да е получил телесни увреждания от неправомерни действия на подсъдимия  И.Д.Т..Не се доказа и от заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, при М.Н.Н. да са били налице травматични увреждания.Съдът приема,че обвинението в тази част е недоказано,при което подсъдимия следва да бъде оправдан за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК спрямо М.Н.Н..

                Съдът призна подсъдимия И.Д.Т. за невинен, в това на 27.11.2015 година в гр.Ботевград, на ул.„****“ № 41, да е причинил на М.Н. *** лека телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което да се изразява в нараняване в дясната подочна област и затруднено зрение на дясното око, което да му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, при което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

        Относно предявените граждански искове от тъжителите В.И.К. и М.Н.Н. против подсъдимия И.Д.Т. :

       Съдът прие,че с противоправните си действия подсъдимия И.Д.Т. е осъществил състава на  престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК,като на  27.11.2015 година в гр.Ботевград, на ул.„****“ № 41, причинил на В.И. ***, средна телесна повреда чрез произвеждане на два последователни изстрела към лицето му с газ-сигнален револвер, марка „EKOL“, модел „Viper 2,5“, в състояние на кумулиран физиологичен афект, предизвикан от поведението на пострадалия В.К., което се изразява в наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици, довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинили обезобразяване на пострадалия К.; наличие на чужди тела и точковидна пигментация с тъмно сивкав до черен цвят по кожата на долен и горен клепач на лявото око и  на лявата лицева половина, както и два нубекули назално парацентрално извън зеничния план на 7 и 9 часа на  роговицата на лявото око, които биха могли да бъдат остатъчен белег след екстракция на чужди тела, които са предизвикали болка, епифора, усещане за чуждо тяло, глождене и други, с което зрителната функция непосредствено след травмата е била нарушена.Извършеното престъпление се установява както от показанията на разпитаните свидетели,а също и от заключението на вещото лице д-р В. Топалов по извършената съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производство,а също и от заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза,съгласно което при В.И.К. са налице следните травматични увреждания: наличие на множество вбити в кожата на лявата лицева половина барутни частици,довели до изменение на нормалния външен облик на лицето и причинило обезобразяване,а също от заключението на вещите лица д-р Е.В.Т.-очен лекар в УМБАЛ ”Александровска” и инж.Н.В.Д., специалист в областта на балистиката,експерт-криминалист в БНТЛ при ОДМВР София по назначената в съдебното производство комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза, отразено в протокол №420/31.08.2018г.Установи се,че вследствие на причинената средна телесна повреда В.К. е претърпял болки и страдания, получил е трайното обезобразяване на лицето и роговицата на лявото око и намаляване на зрението на лявото око, които следва да бъдат репарирани.С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост съдът определи сумата в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева,която следва да бъде присъдена на пострадалия К. за причинените му болки и страдания от деянието.При определяне на сумата съдът взе в предвид обстоятелството,че в резултат на проведеното лечение функцията на лявото око е била възстановена към момента.В останалата част за разликата до пълния предявен размер от 8000.00 лева гражданският иск за причинени неимуществени вреди от престъплението се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

       Съдът осъди подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на В.И.К., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, трайното обезобразяване на лицето и роговицата на лявото око и намаляване на зрението на лявото око, в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 27.11.2015г. до окончателно им изплащане, както и сумата в размер на 928,07 /деветстотин двадесет и осем лева и седем стотинки/ лева, за направени съдебни и деловодни разноски, като отхвърли гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 8000.00 /осем хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. 

        Съдът прие,че с оглед на недоказване на обвинението за извършено престъпление по чл.130,ал.2 от НК от подсъдимия И.Д.Т. спрямо М.Н.Н.,предявения граждански иск ,с оглед неговата акцесорност се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

       Съдът  отхвърли предявения граждански иск от М.Н.Н., с ЕГН **********,*** против подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания и преживения ужас от насоченото срещу него оръжие, в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 27.11.2015 г. до окончателно им изплащане, като неоснователен и недоказан. 

       Съдът осъди подсъдимия И.Д.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати сумата в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата, платими по сметка на РС-гр.Ботевград.

       С оглед изхода на делото съдът осъди М.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Д.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата в размер на  1000.00 /хиляда/ лева по съразмерност, за направени по делото разноски – адвокатски хонорар и сумата в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева, за направени по делото разноски за разпит на свидетели.

 

                По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НЧХД №177/2017г. по описа на Ботевградски районен съд.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

.