№ 9130
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110165766 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния М. ВЛ. В., действащ/а чрез неговата майка и
законен представител ИВ. Б. П., срещу ВЛ. ИВ. В. иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2,
във вр. с чл. 149 СК.
Ищецът в исковата молба, подадена на 18.11.2021 г., поддържа, че не е навършил
пълнолетие и че ответникът ВЛ. ИВ. В. и ИВ. Б. П. са негови родители. Твърди, че се
нуждае от средства за съществуване и социално-културно развитие, които не се доставят от
баща му, въпреки че същият разполага с материални възможности, тъй като работи и
реализира месечни доходи, а доходите на майка му са недостатъчни за задоволяване на
неговите нужди. Моли съда да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на
350 лв., считано от 18.11.2021 г. и една година назад. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и пледира издръжката да бъде определена в минимален
размер и излага доводи за това.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищът е малолетен (род. на 02.12.2017 г.) и е син на ответника. Същият се е нуждаел,
респ. се нуждае, от средства за съществуване, които за релевантния период не са осигурени
от баща му. Майка му получава средномесечен брутен доход в размер на около 1240 лв.,
поради което не може сама да поеме тежката отговорност по издръжката на детето. Ищецът
твърди, че ответникът има възможности да плаща издръжка в претендирания размер -
справка от НОИ сочи, че ответникът се осигурява върху осигурителен доход от 1385.34
лева, гласните доказателствени средства чрез разпита на св.Богомил Тодоров Петков сочат,
че ответникът е разделен с майката на ищеца от около три години като бащата не полага
грижи за детето, не се интересува от него и не му плаща издръжка. Въпреки това, с оглед
изразеното становище от процесуалния представител на ответника, последният следва да
заплаща на детето си месечна издръжка близо до минималния размер по чл. 142, ал. 2 от
СК. При това, дори след изплащане на издръжката ответникът да среща известни
1
материални затруднения/същият сочи, че има здравословни проблеми, но не представя
доказателства за стойността на лечението му, няма данни да е трудоустроен, да плаща
издръжка за друго непълнолетно дете/, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за
изграждането, на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и
нравствено задължение. В този смисъл затрудненията не следва да се поемат от детето, а от
родителите.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявените
искове са частично основателни и осъжда ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка
в размер на 250 лв., считано от 18.11.2020 г., като до пълния предявен размер от 350 лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
360.00 лв. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК).
С оглед изхода на делото и претенцията за разноски, ответникът се осъжда да заплати
на ищеца сумата от 214.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, а ищецът дължи на ответника разноски в размер на 86.00 лева
като съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, предвид направено
възражение за прекомерност и предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото, което се реши в само две заседания .
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. ИВ. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете М. ВЛ. В., ЕГН
**********, действащо чрез неговата майка и законен представител ИВ. Б. П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от
18.11.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, на основание чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка в останалата му част до пълния предявен размер от 350.00 (триста и петдесет)
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ВЛ. ИВ. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от
288.00 (двеста осемдесет и осем) лева – държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ВЛ. ИВ. В., ЕГН **********, да заплати на М. ВЛ. В., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител ИВ. Б. П., ЕГН **********, сумата от
214.00 (двеста и четиринадесет) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. ВЛ. В., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител ИВ. Б. П., ЕГН **********, да заплати на ВЛ. ИВ. В., ЕГН **********,
сумата от 86.00 (осемдесет и шест) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщението му.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от съобщението му.
2
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3