Р Е Ш Е Н И
Е
Номер / 10.04.2018
година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 14.03. 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 303 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове, с
правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът И.Х.Б. твърди, че на
19.09.2015г., около 07.20 часа, в гр.С.З., по бул***при управление на МПС -
мотоциклет „Ямаха", с ДК № СТ1871К, Й.Д.Й. нарушил правилата за движение
по пътищата, като се движел с превишена скорост в населено място и допуснал
пътнотранспортно произшествие с пешеходеца - ищец, като по непредпазливост му
причинил множество телесни повреди.
По случая било образувано досъдебно производство ДП №
1228-ЗМ-391/2015г. по описа на Сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР - С.З., вх.№
4049/2015 г. по описа на Р.П.- С.З. за извършено престъпление по чл.343, ал. 1,
б. „Б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Посочва, че досъдебното производство е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно наказателно производство на наблюдаващия прокурор от
18.04.2016 г., на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалият И.Х.Б.
заявил, че желае наказателното производство да бъде прекратено на осн.чл.343,
ал.2 от НК.
В резултат на настъпилото пътно - транспортното произшествие, ищецът
загубил съзнание и бил откаран по спешност в У „***" АД - С.З., където са
констатирани следните получени от него травматични увреждания, а именно
„Сътресение на мозъка, контузия на мозъка, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка, линейно счупване на черепа в областта на слепоочната област,
извънчерепен хематом, вляво, счупване на дъгата на дясната зигоматична
кост". Получените наранявания наложили хоспитализирането му в Клиниката по
неврохирургия при У „***" АД - С.З., където бил лекуван в продължение на 7
дни, за времето от 19.09.2015г. до 25.09.2015г.
След изписването на ищеца Б. от болничното заведение състоянието му отново
се влошило, което наложило повторното му приемане в Клиниката по неврохирургия
на 17.11.2015г. Установено било наличието на субдурален хематом, в ляво. На
18.11.2015г. му била извършена оперативна интервенция под обща анестезия, при
която бил евакуиран субдуралния хематом. Б. бил изписан от болничното заведение
на 23.02.2015г.
След изписване от болничното заведение, лечението на ищеца продължило в
домашни условия, като същият изпитвал ежедневни затруднения в обслужването на
битовите си нужди - не е можел да се облича сам, да се къпе сам, да се храни
сам и т.н.. Продължително време не можел да ходи самостоятелно до тоалетна,
което му причинявало значителни затруднения, както на него така и на близките
му. Твърди, че е имал постоянна нужда от чужда помощ от човек, който да се
грижи за него ежедневно.
От гореописаните наранявания и към настоящият момент, ищецът все още
изпитвал болки в областта на травмите и имал нужда от постоянен прием на
медикаменти.
Преживеният от И.Х.Б. стрес от катастрофата, станал причина за проблеми със
съня, често изпитване на неоснователно безпокойство и страх от пътни превозни
средства. Посочва, че са му причинени болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, които търпи и към настоящия момент и които ще търпи и за в
бъдеще.
Към момента на настъпване на ПТП мотоциклетът марка „Ямаха" с ДК № СТ
1871 К е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" със ЗК „Л.И." АД -застрахователна полица №
22115001045257, със срок
на действие на застрахователния
договор от 11.04.2015г. до 10.04.2016г., поради което на основание чл.429
вр.чл.432 от КЗ пасивно материално-правно легитимиран да отговарял по
претенцията за обезщетение било ответното дружество, поради което ответникът
следвало да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по
повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.
Ищецът посочва, че с молба от 28.04.2016г. е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди пред ЗК „Л.И."
АД и с писмо изх.№ 7955/27.09.2016г. ответното дружество го уведомило, че
застрахователната компания е определила обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие претърпяното от него ПТП на 19.09.2015г., в
размер на 15 000 лева.
С писмо от 17.10.2016г. ищецът уведомил ЗК „Л.И." АД , че така
определеното обезщетение се явява крайно недостатъчно, с оглед интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот вследствие на претърпяното ПТП и с писмо изх.№
9141/07.11.2016г. ЗК „Л.И." АД го уведомили, че към момента не е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът счита, че претърпените от него неимуществени вреди от причинените
болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот от
претърпяното ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 60 000
лева.
Моли съда, да осъди ответника ЗК „Л.И." АД да му заплати сумата от 60
000 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на гореописаното деяние, ведно със законната
лихва считано от момента на извършване на деянието 19.09.2015г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира за всички направени по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът счита, че в исковата молба не са изложени ясно и точно
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. В нея
липсвало точно описание на въпросното ПТП,
липсвали подробности относно скоростта на мотоциклета „Ямаха",
движението му, както и какво е било поведението на самия ищец, за да се
стигнело до настъпването му.
По този начин ответникът сочи, че не можел да упражни правото си на защита
в пълен обем да ангажира възраженията и твърденията си относно липса на вина за
настъпването на ПТП-то у водача на мотоциклет „Ямаха", евентуалното
съпричиняване от страна на ищеца и т.н.
Счита, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат
изцяло отхвърлени.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен със ЗК„Л.И."
АД, ЕИК *** за мотоциклет „Ямаха" с
ДК № СТ1871К към момента на настъпването на твърдяното ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на твърдяното ПТП за ищеца са настъпили
твърдените телесни повреди и увреждания, като оспорва всички твърдения за вида,
медико-биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията за
проведено лечение и здравословното състояние на ищеца след настъпване на ПТП-то
и към настоящия момент, като в условията на евентуалност твърди, че ако са
причинени описаните увреждания, те са в резултат на лошо здравословно състояние
на ищеца и предхождащи ПТП-то заболявания, а продължителността на оздравителния
процес - в резултат на неспазване от страна на ищеца на лекарските предписания
и предхождащи заболявания.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи
претендираната сума, както и периода, през който са търпени, като твърди, че
същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не
кореспондират с претендираните суми.
Оспорва твърдението, че процесното ПТП от 19.09.2015 г. е в резултат на
противоправно поведение на водача на мотоциклет „Ямаха" с ДК № СТ1871К - Й.Д.Й..
Твърди, че водача на мотоциклета - Й.Д.Й. не е могъл да предвиди и
предотврати внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да го
стори, тъй като ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно, на място, което
не е разрешено за пресичане.
Алтернативно твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца, който е
предприел пресичане на пътното платно внезапно, не на определено за това място
и без да се съобрази с движещите се превозни средства в нарушение на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП. В случай, че съдът приемел, че на ищеца са причинени
твърдените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, моли съдът да
намали обезщетението с оглед изключителното съпричиняване на вредоносния
резултат.
Твърди и че предявения размер на неимуществените вреди е прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва основателността и на акцесорния иск за лихва за забава по
горните съображения.
Оспорва началния момент, от който се твърди, че е изпаднало в забава
ответното дружество, като твърди, че не са налице предпоставките, визирани в
чл. 224, ал.1 от КЗ (отм.)
Счита предявените искове за изцяло неоснователни, поради което моли да се
отхвърлят изцяло и да се присъдят на ответното дружество направените по
производството разноски, както и юрисконсулско възнаграждение.
Ищецът е представил допълнителна
искова молба, с която счита за неоснователно възражението за ненадлежно упражняване на правото на иск
/неправилно формулирано, като нередовност на исковата молба/ за това, че не са
внесени съдебните такси, съобразно материалния интерес. Посочва, че по делото е
представил платежно нареждане за плащане на определените съдебни такси.
Посочва, че изложените фактически твърдения в исковата
молба кореспондират изцяло с фактите, които са били установени в хода на
образуваното наказателно производство, които са обективирани и установени в
представеното към исковата молба Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 18.04.2016г., за да нямало никакви съмнения и неяснота във
фактическите твърдения, поддържа осъществяването именно на установените от
прокурора факти, включително и в частта им за това, че „пострадалият не е имал
възможност да възприеме действията на водача и да избегне произшествието"
/така на стр. 2, абзац 3 от Постановление за прекратяване на досъдебно
производство/. Посочва, че фактическата обстановка е установена в рамките на
досъдебното производство, включително и от изпълнена АвТЕ, вещото лице по която не само съобразило
всички установени на местопроизшествието и фиксирани в огледния протокол
находки, но и след извършване на съответните справки и изчисления. Именно
затова в доказателствените си искания към исковата молба изрично ищецът искал
да се представят като доказателство по делото материалите от досъдебното
производство.
Неоснователно било възражението за липса на валиден
застрахователен договор. Представя справка-извлечение от интернет страницата на
Гаранционен фонд за „Проверка на сключена застраховка Гражданска
отговорност", от която е видно, че твърдяната от него застрахователна
полица е изрично регистрирана като валидна към датата на произшествието. От
данните по справката-извлечение се установявало, че сключената застраховка е
именно такава за гражданска отговорност, именно за мотоциклета, с който е
извършено процесното ПТП и е валидна именно за този период от време, през която
процесното ПТП е настъпило.
Сочи, че са неоснователни възраженията на ответника за
това, че твърдените от ищеца вреди не са настъпили, както и че уврежданията не
са с такава степен на интензивност, която да обоснове размера на предявената искова претенция. Вида и степента
на уврежданията били предмет на задачите на поисканата от Съдебно медицинска
експертиза /СМЕ/.
Неоснователни били възраженията на ответника за допуснати
от ищеца нарушения на ЗдВП свързани с внезапно пресичане на пътното платно на
необозначено за пресичане място.
Нарушение на закона в поддържания от ответника смисъл
нямало.Обозначено място за пресичане нямало, а самият булевард „***на мястото
на ПТП съставлявал двулентов двупосочен път по смисъла на чл. 113, ал.2 от ЗДвП, което обосновавало законосъобразното му пресичане и без да е налице
изрично обозначена пешеходна пътека. Нямало и внезапно излизане на пешеходеца
на пътното платно.
За пълнота посочва, че дори и пешеходецът да е допуснал
нарушение на правилата за движение /теза, която категорично не споделя/, то
въпреки това подобно нарушение не било основание за отхвърляне на претенцията,
а само и единствено за отчитане на евентуалното съпричиняване при определяне на
дължимото обезщетение.
Неоснователно било и възражението за прекомерностна
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Следвало да се съобрази и
обстоятелството, че претендираните неимуществени вреди обхващат, болките страданията и неудобствата,
претърпени от ищеца и в хода на самото оперативно и следоперативно лечение -
и изобщо през целия възстановителен
процес, протекъл в продължителен период от време.
Сочи, че
претенцията е заявена в размер, съобразен със задължителната практика на ВКС,
като посочва решения.
Неоснователно
било и възражението на ответника за недължимост на претендираната лихва поради
прилагането на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./.
Освен това, следвало да се има предвид, че задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение възниква от датата на увреждането и
в този смисъл от тази дата, вземането става изискуемо. Застрахователят покривал още и лихвата за забавено плащане на деликтното
обезщетение за периода от настъпването на застрахователното събитие до влизане
в сила на осъдителното решение.
Във връзка с възраженията на ответника ищецът твърди, че
преди процесното ПТП е бил в добро здравословно състояние, не е страдал от
каквото и да е било заболяване, което по какъвто и да било повод да е свързано
с настъпилите в резултата на ПТП-то увреждания, както и не е страдал и не страда
от каквото и да било заболяване, което да обоснове каквито и да било усложнение
при възстановяването на физиологичното му здраве от процесните увреждания.
В отговора на
допълнителната исковата молба, ответникът моли да се има предвид, че
постановлението, с което е прекратено водено досъдебно производство не
съставлява доказателство за механизма и процесното ПТП, нито за механизма на
получаване на твърдените от ищеца телесни увреждания. Сочи, че за същото не
важи разпоредбата на чл.300 от ГПК. Не са съставлявали такива доказателства и
изготвените на досъдебното производство експертизи и неоснователно ищецът се
позовавал на данни установени, според него в горните.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
В приложеното като
доказателство по настоящото дело досъдебно производство
ДП № 1228-ЗМ-391/2015г. по описа на Сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР - С.З.,
вх.№ 4049/2015 г. по описа на Р.П.- С.З. за извършено престъпление по чл.343,
ал. 1, б. „Б” вр. чл.342, ал.1 от НК
се съдържат писмени доказателства, свързани с установяване на обстоятелствата за
настъпване на ПТП. Събраните в хода на това производство писмени доказателства
/протокол за оглед на ПТП от 19.09.2015 г./, който е присъединен като
доказателства към настоящото дело, могат да бъдат ценени от съда наред с
останалите и въз основа на тях може да бъде изяснявана фактическата обстановка,
доколкото те не са опровергани от други събрани по делото доказателства.
От тези доказателства се
установява, че на 19.09.2015г., около 07.20 часа, в гр.С.З., по бул***при
управление на МПС - мотоциклет „Ямаха" с ДК № СТ1871К, Й.Д.Й. нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движел с превишена скорост в
населено място и допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца - ищец,
като по непредпазливост му причинил множество телесни повреди.
Горепосоченото
досъдебното
производство е прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно
наказателно производство на наблюдаващия прокурор от 18.04.2016 г., на
основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалият И.Х.Б. заявил, че
желае наказателното производство да бъде прекратено на осн.чл.343, ал.2 от НК.
Безспорно е установено, че Й.Д.Й. е имал валидно сключен
Договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК „Л.И." АД по застрахователна полица № 22115001045257 за мотоциклет марка
„Ямаха" с ДК № СТ 1871 К със срок на действие на застрахователния договор от
11.04.2015г. до 10.04.2016г.
От заключенията на съдебно –
медицинските експертизи извършени на 02.10.2017 г. и 30.11.2017 г. се
установява следното:
Във връзка с ПТП на 19.9.2016 г. И.Х.Б.
е получил: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Контузия на мозъка.
Линейно счупване на черепа вляво теменно-слепоочно. Счупване на дъгата на
лявата зигоматична кост.
Два месеца по-късно по повод
промяна в състоянието е установен хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка на лявата голямо мозъчна полусфера. Няма регистрирана мозъчна
компресия. Предприета оперативна интервенция и кръвоизливът е бил отстранен.
Описаните увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на блъскане на пешеходец при
ПТП.
Счупването на черепа ангажира
слепоочна кост вляво. Твърде вероятно е линията на счупване на ангажира
пирамидата, а оттам да е била осъществена комуникация с външната среда през
Евстахиевата тръба. Ако това е така е осъществен медико-биологичния признак -
нараняване, което прониква в черепната кухина. По-точна преценка може да се
направи след анализ на КТ, ако пациентът предостави диск.
Контузията на мозъка и кръвоизливът
под твърдата мозъчна обвивка на лявата хемисфера, станал повод за повторното
хоспитализиране и операция, са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Този кръвоизлив е възникнал като усложнение на
черепно-мозъчната травма. Възстановяването трае около 6 месеца.
Счупването на дъгата на скулната
кост, без значение лява или дясна, причинява трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, както причинява това счупената челюст. Причината е, че дъгата на
скулната кост е залавно място за най-мощния дъвкателен мускул. Възстановяването
трае около 2-3 месеца.
Невъзможно е да се посочи методика
за обективна преценка на силата на претърпените болки. В първите дни след ПТП
пациентът е имал болки от контузените места. Изпитвал е болки и при опит да се
храни и говори. Налице са били признаците на т.нар. общомозъчна симптоматика -
главоболие, световъртеж, гадене, повръщане. Тези симптоми са намалели в
следващите седмици, когато са се появили тези от развилото се усложнение -
промени в говора, координацията.
Последвалата операция на черепа е
свързана с влошаване качеството на живот, присъщо за опериран пациент. През
следващите месеци е настъпило рязко подобрение на състоянието. Няма приложени
документи за следоперативния период, което предполага, че пациентът е в добро здравословно
състояние. Ако костния дефект на черепа не е затворен на пациента му предстои
още една операция с всички неудобства от това. Няма признаци и надлежни данни,
че след това в бъдеще пациетът ще изпитва болки.
От заключението на съдебната авто –
техническа експертиза се установява следното:
Изготвена е мащабна скица на ПТП и
е приложена към заключението;
Ударът между пострадалия и
мотоциклета се е реализирала 3,1 м след линията на ориентира /източно от
ориентира/и на 3,6 м северно от южния край на платното за движение. платното за
движение. Преди удара пострадалия е пресичал платното за движение от дясно на
ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета. Към момента на удара,
мотоциклета е бил разположен косо по ъгъл 3° надясно спрямо оста на платното за
движение;
Скоростта на мотоциклета към
момента на удара с пострадалия е около 92 км/ч. Скоростта на мотоциклета преди
настъпване на ПТП, респ. към момента на реакция на водача му е около 104 км/ч;
Водача на мотоциклета е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца към момента на навлизането му на
платното за движение, когато мотоциклета е бил наоколо 85 м преди коридора на
движение на пешеходеца.Опасната зона за спиране на мотоциклета в този момент е била
около 80 м;
Водача на мотоциклета е реагирал в
момент, в който мотоциклета се е намирал на разстояние около 39 м преди коридора
на движение на пешеходеца и когато последният е навлязъл около 1,1 м на
платното за движение. Към този момент при опасна зона за спиране на мотоциклета
около 80 м, водача му не е имал техническата възможност да спре преди коридора
на движение на пешеходеца. Водача на мотоциклета е закъснял с реакцията си
около 1,6 с;
При движение с наличната си скорост
на движение и реакция на водача на мотоциклета към момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение,водача на мотоциклета има техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като след предприемане на
ефективно спиране се установи на около 5 м преди коридора на движение на
пешеходеца;
При аналогична реакция на водача на
мотоциклета, наоколо 39 м преди коридора на движение на пешеходеца и при
движение на мотоциклета с ограничената скорост на движение - 50 км/ч, водача на
мотоциклета има техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като след предприемане на ефективно спиране спре на около14 м преди коридора на
движение на пострадалия;
Механизма на ПТП е следния:
На 19.09.2016 г, около 07:20 ч, в
светлата част на денонощието, в гр. С.З. по булевард „***от запад на изток се е
движил мотоциклет „Ямаха" с ДКН СТ 18-71 К, управляван от Й.Д.Й.. В
близост до сграда 288, водача на мотоциклета забелязал пресичащ от юг на север
(от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета) пътното платно
пешеходец - И.Х.Б. на 72 г. Към момента на навлизане на пешеходеца на платното
за движение, мотоциклета се е намирал на около 85 м преди коридора му на
движение, като скоростта на мотоциклета в този момент е била около 104 км/ч при
опасна зона за спиране около 80 м. Водача на мотоциклета реагирал и предприел аварийно
спиране 1,6 с след този момент, когато мотоциклета се е намирал на около 39 м
преди линията на удара, а пострадалия е изминал около 1,1 м по платното за
движение. Настъпил удар, като ударът между пострадалия и мотоциклета се е
реализирал на 3,1 м след линията на ориентира /източно от ориентира/ и на 2,5 м
северно от южния край на платното за движение. Мястото на удара е изцяло в
дясната половина /южната/ на платното за движение. Към момента на удара,
мотоциклета е бил разположен косо по ъгъл 3° на дясно спрямо оста на платното
за движение. След реализиране на удара, пострадалия е отхвърлен напред и наляво спрямо посоката на
движение на мотоциклета, като се установява в лявата (северна) половина на
платното за движение. Малко след реализиране на удара водача на мотоциклета
изпаднал от него, като се установил в лявата (северна) половина на платното за
движение, на около 5 м по напред (източно) от тялото на пострадалия.
От показанията на свидетелката
Е.И.Б., дъщеря на ищеца се установява, че малко след 07:30ч. сутринта на
19.09.2015г. й се обадили от МВР и й казали какво е станало с баща й. Видяла
баща си, който бил в неадекватно състояние в Спешния център на болницата. Имал
кръв по главата, по дрехите, стенел и изпитвал болка. Приели ищеца в
отделението по неврохирургия, тъй като бил с кръвоизлив в мозъка и трябвало да
се приеме по спешност в отделението. Ищецът бил в болницата 6-7 дни. След това
го изписали и се прибрал вкъщи. Ищецът бил на легло, не ставал, не искал да се
храни, бил с халюцинации и на подлога за месец. След това се наложили
допълнителни изследвания, скенери и консултации с медицински лица, включително
и д-р Ш.. Наложило се да се направи
операция за отстраняване на хематома в болницата в С.З.. Свидетелката заявява,
че не й е известно дали е поставяна пластмасова пластина. След престоя 6-7 дни
отново в болницата, ищецът се прибрал вкъщи и като че ли състоянието му се
подобри. След отстраняване на хематома, състоянието на ищеца започнало да се
подобрява състоянието му, но изпитвал болки и травми, и в главата и по тялото
от падането. Те били отшумели и до днес и при промяна на времето изпитвал болки
от травмите от падането. Постоянно имал главоболие, постоянно бил на
медикаменти - болкоуспокояващи. Не искал да излиза сам, изпитвал страх. Преди
ПТП не бил посещавал болница и не е имал нужда от обслужване от лекари, бил напълно
здрав и работоспособен, и здравословното му състояние било идеално.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
По делото е установено, че Й.Д.Й. е имал валидно сключен Договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК „Л.И." АД по застрахователна полица № 22115001045257
за мотоциклет марка „Ямаха" с ДК № СТ 1871 К със срок на действие на
застрахователния договор от 11.04.2015г. до 10.04.2016г. Поради това към датата
на процесното ПТП – 19.09.2015 г. е налице валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица.
Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на съдебна
автотехническа експертиза се установява механизма на ПТП – то е следния: на 19.09.2016
г, около 07:20 ч, в светлата част на денонощието, в гр. С.З. по булевард „***от
запад на изток се е движел мотоциклет „Ямаха" с ДКН СТ 18-71 К, управляван
от Й.Д.Й.. В близост до сграда 288, водача на мотоциклета забелязва пресичащ от
юг на север (от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета)
пътното платно пешеходец - И.Х.Б. на 72 г. Към момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение, мотоциклета се е намирал на около 85 м
преди коридора му на движение, като скоростта на мотоциклета в този момент е
била около 104 км/ч при опасна зона за спиране около 80 м. Водачът на
мотоциклета реагира и предприема аварийно спиране 1,6 с след този момент,
когато мотоциклета се е намирал на около 39 м преди линията на удара, а
пострадалия е изминал около 1,1 м по платното за движение. Настъпва удар, като
ударът между пострадалия и мотоциклета се е реализирал на 3,1 м след линията на
ориентира /източно от ориентира/ и на 2,5 м северно от южния край на платното
за движение. Мястото на удара е изцяло в дясната половина /южната/ на платното
за движение. Към момента на удара, мотоциклета е бил разположен косо по ъгъл 3°
на дясно спрямо оста на платното за движение. След реализиране на удара, пострадалия
бива отхвърлен напред и наляво спрямо посоката на движение на мотоциклета, като
се установява в лявата (северна) половина на платното за движение. Малко след
реализиране на удара водача на мотоциклета изпада от него, като се установява в
лявата (северна) половина на платното за движение, на около 5 м по напред
(източно) от тялото на пострадалия.
Скоростта на мотоциклета в този
момент е била около 104 км/ч, скоростта на мотоциклета към момента на удара с
пострадалия е около 92 км/ч. Скоростта на мотоциклета преди настъпване на ПТП,
респ. към момента на реакция на водача му е около 104 км/ч.
Водачът на мотоциклета е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца към момента на навлизането му
на платното за движение, когато мотоциклета е бил наоколо 85 м преди коридора
на движение на пешеходеца.
Предвид гореизложените факти, съдът намира, че скоростта на движение на мотоциклета към момента на удара
е била 92 км./ч., а тази скорост е значително по - висока от максимално
допустимата и разрешена за населено място скорост до 50 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите
на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото
му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре
пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от
съществено значение е фактът, че към момента на произшествието И.Х.Б. е бил на 73 години и
като такъв той може да бъде квалифицирана като "престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП).
Поради това съдът приема, че
деянието на водача на „Ямаха" с ДКН СТ 18-71 К Й.Д.Й. е противоправно и
виновно. Ето защо съдът приема, че от
страна на делинквента Й.Д.Й. са осъществени елементите от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД. Поради това за неговия застраховател ЗК „Л.И." АД е възникнала отговорността да заплати претендираното
обезщетение за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на И.Х.Б..
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от травматични увреждания. В
настоящия случай от заключенията на съдебно – медицинските експертизи и
свидетелски показания се установяват травматични увреждания, които е понесъл
ищецът. Ето
защо, съдът като взе предвид претърпените от ищеца болки и страдания и обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца е в размер на 60 000
лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия И.Х.Б., тъй като с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
В настоящия случай обозначено мястото, на което е настъпило ПТП от
техническа гледна точка не е било предназначено и за пресичане от пешеходци,
тъй като няма налична пътна маркировка /тип пешеходна пътека/ и пътен знак
указващ това. Съобразно правилата на чл. 113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват. Съдът намира, че в
конкретния случай само по себе си обстоятелството, че ищецът не е пресякъл на
обозначеното за това място, т.е. на пешеходна пътека при положение, че в
близост не е имало такава, не следва да се приеме за нарушение, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 - извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата на чл. 113,
ал. 1, т. 1, 2 и 4. Освен това от страна на ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест не са изложени конкретни доводи, коя от разпоредбите
на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, ищецът е нарушил. Поради това съдът намира, че
възражението за съпричиняване е неоснователно.
При прекия иск, с който увреденият претендира
обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите
върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило
при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането,
както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение №
45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д.
№475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет
принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК„Л.И." АД следва да
заплати на И.Х.Б. с сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на ПТП
настъпило на 19.09.2015 г. ведно със законната лихва считано от момента на извършване
на деянието 19.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищецът И.Х.Б.
сумата от 5 700 лв., представляваща направените
по делото разноски.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК„Л.И." АД, ЕИК ***, със
седалище и
адрес на управление: грС., ул."***А да заплати на И.Х.Б. с ЕГН **********
с адрес: *** със съдебен адрес:*** чрез адв. П.Д. сумата от 60 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 19.09.2015 г., ведно със
законната лихва считано от момента на извършване на деянието 19.09.2015г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗК„Л.И." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: грС., ул."***А да заплати И.Х.Б.
с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:*** чрез адв. П.Д. сумата от 5 700 лв., представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: