Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17
състав, в
публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3621 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата
несъстоятелност вр. чл. 421, ал.1 от Търговския закон.
Ищцата – Д.Д.З., твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Посочва, че на 15.10.2013 г. сключила договор за банков влог, по силата на който предала на банката парични средства, които последната дължи да върне, които към 29.10.2014 г. възлизат на 120 090, 26 евро. Твърди, че по силата на този договор банката дължи да й заплати и уговорена възнаградителна лихва, която към 29.10.2014 г. възлиза на сумата от 3 374, 78 евро. Заявява, че въпреки, че на 05.11.2014 г. е сключила договор за цесия, с който е прехвърлила в полза на трето лице част от своето вземане, възникнало към банката по сделкaтa за паричен влог, която част е в размер на 35 000 евро, тя не е загубила качеството си носител на това вземане, тъй като договорът за цесия е прекратен с обратно действие поради осъществяване на прекратително условие, уговорено между нея и цесионера с чл. 11, ал. 1 от съдържанието на договора, а именно: изявлението за прихващане не е осчетоводено от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност в срок от два месеца от сключване на договора за цесия и не са заличени вписани възбрани и/или залози спрямо имуществото, което е предоставено от цесионера като обезпечение по сключен с банката договор за кредит. Ищцата твърди, че страните по договора за прехвърляне на вземане са изразили съгласие, че са настъпили условията за прекратяване на действието му, в съдържанието на сключения от тях анекс № 1 от 01.06.2015 г. към него. Заявява, че с прекратяването на договора за цесия, правните последици от неговото сключване отпадат с обратна сила и вземането за получаване на сумите по паричния влог се счита като такова на първоначалния кредитор. Твърди, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, като длъжник по договора за влог, е уведомена за прекратяването на договора за цесия от цедента, който е оправомощен да стори това по общо съглаие на страните по сделката за прехвърляне на вземането. Ищцата посочва, че договорът за цесия е и нищожен на основание чл. 3, ал. 3, чл. 22, ал. 2, т. 1 вр. чл. 60, ал. 2 ЗБН, защото е сключен след началната дата на неплатежоспособността – 22.06.2014 г., поради което той не е породил правни последици по прехвърляне на вземането по договора за влог от нейния патримониум в този на цесионера. С оглед на изложеното Д.Д.З. моли вземането към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, в размер на 31 162 евро, което е възникнало от договор за банков влог от 11.03.2011 г. и анекс към него от 15.10.2013 г., да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ответникът – „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно. Посочва, че дружеството „Н.П.” ЕООД, който е придобил процесното вземане по силата на сключения договор за цесия, се е разпоредил с него преди подписването на анекса от 01.06.2015 г. между цесионера и цедента, като е извършил прихващане между това вземане и насрещното вземане, което „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е имала към него по договор за кредит. В резултат на извършеното прихващане вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено и то не може да бъде върнато обратно в патримониума на цедента Д.З.. Поради изложеното ответникът моли възражението да бъде оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2013 г. между „К.т.б.“ АД и Д.Д.З. е подписан анекс № 120982 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на Д.Д.З. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 05.11.2014 г. между Д.Д.З., като цедент, и „Н.П.” ЕООД, като цесионер, е сключен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера част от своите вземания към „К.т.б.“ АД за получаване на суми в размер на 120 090, 26 евро – главница, и 3 374, 78 евро –лихва по банкова сметка ***: ***, която част възлиза на сумата от 35 000 евро. С чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че цесионерът ще заплати на цедента покупната цена за прехвърленото вземане в размер на 28 000 евро, която е платима на три равни месечни вноски, считано от третия месец от деня, в който са били извършени съответните банкови и счетоводни операции от страна на „КТБ” АД, с които последното дружество е отразило и приело придобиването от страна на цесионера на правата по този договор и последващото прихващане, извършено от него. С чл. 11, ал. 1 от договора за цесия е уговорено, че при условие, че в срок до два месеца от подписване на настоящия договор не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „К.т.б.“ АД и неговите задължения към банката, договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие. В чл. 11, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на предявяване на иск относно действителността, включително и относителна, на извършеното с този договор прехвърляне на вземане или извършено прихващане на вземанията, които цесионерът придобива с този договор, и задължения към „К.т.б.“ АД, сроковете за изплащане на покупната цена на вземанията се спират, като съгласно чл. 11, ал. 4 от договора в случай, че тези искове бъдат уважени с влязло в сила съдебно решение, с което прехвърлянето на вземането или прихващането бъдат признати за недействителни, включително относително недействителни, договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие, т.е. страните дължат незабавно връщане на получените престации.
Със съобщение с вх. на „КТБ” АД № 11232/06.11.2014 г., съставено от Д.Д.З. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че на 05.11.2014 г. между Д.Д.З. и „Н.П.” ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземане, което е в размер на 35 000 евро за получаване на парични суми по банкова сметка ***: ***.
С писмо с вх. на „КТБ” АД № 11456/ 07.11.2014 г. „Н.П.” ЕООД е отправил до банката изявление за прихващане между придобитото от него с договора за цесия от 05.11.2014 г. вземане към „К.т.б.“ АД и задълженията на това дружество към банката, възникнали на основание договора за кредит от 26.05.2011 г.
На 01.06.2015 г. между Д.Д.З., в качеството й на цедент, и „Н.П.” ЕООД, като цесионер, е подписан анекс към договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2015 г., с който страните са се съгласили, че прекратяват по взаимно съгласие сключеният между тях договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. В § 3 от анекса е предвидено, че цедентът се задължава да уведоми „КТБ” АД за прекратяването на договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2015 г. и да изиска от длъжника да отрази в съответните банкови операции реституирането на вземането му в неговия патримониум.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По делото не е спорно, че на 15.10.2013 г. между възразилия кредитор Д.Д.З. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е сключен договор за банков влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични средства, както и да му заплати уговорената лихва. Това се установява и от представените рамков договор за платежни услуги за потребители от 11.03.2011 г. и анекс № 120982 от 15.10.2013 г. към него, които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за паричен влог – за това, че предмет на влога ще са парични средства /евро/, за това какъв ще е размерът на годишната лихва, която банката се задължава да заплаща на влогодателя, за сметката, по която парите ще бъдат предадени за съхранение, както и за това, че влогът е безсрочен. По силата на тази сделка за банката е възникнало задължение да върне на Д.Д.З. предадената й за съхранение парична сума при поискване от това лице, която не се спори, че към 29.10.2014 г. е в размер на 120 090, 26 евро, както и задължението да заплати възнаградителна лихва, чийто размер също не се оспорва, че възлиза на 3 374, 78 евро към 29.10.2014 г.
Не е спорно между страните в производството и това, че част от вземането на Д.Д.З. към „КТБ” АД за получаване на сума от паричния влог, която част е в размер на 35 000 евро е предмет на договор за цесия, сключен на 05.11.2014 г., между това лице, в качеството му на цедент, и „Н.П.” ЕООД, в качеството му на цесионер. Това се установява и от представените по делото доказателства, а именно писмен договор за цесия от 05.11.2014 г., с който страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното вземане към „КТБ” АД /н/, възникнало по договор за паричен влог, а последният се задължава да заплати цена за това в размер на 28 000 евро. Договорът за цесия е съобщен на банката, която е длъжник по прехвърленото вземане, на 06.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие и спрямо нея.
Спорен, обаче, е въпросът дали така сключеният договор за прехвърляне на вземане е действителен, предвид направените в производството от ищеца възражения за това, че същият е нищожен, както и дали той е бил действащ към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД или е бил прекратен преди това поради сбъдване на уговорено между страните прекратително условие и ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по материалното правоотношение, възникнало от договора за паричен влог.
Доколкото въпросът за прекратяване на действието на един договор може да бъде поставен само ако се установи, че той е действителен, то съдът на първо място следва да се произнесе по това дали е основателно възражението на ищеца за нищожност на договор за цесия от 05.11.2014 г. като разгледа дали той страда от заявения порок, т.е. дали е сключен в противоречие с чл. 3, ал. 2 ЗБН и чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН.
В чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН е предвидено, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността /чл. 3, ал. 3 ЗБН/. Решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/ е постановено на 06.11.2014 г., поради което и за да е нищожна една сделка поради нарушаване на забраните, предвидени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, тя трябва да е сключена след 06.11.2014 г. Процесният договор за цесия, обаче, се установява, че е сключен преди тази дата, а именно на 05.11.2014 г., поради което и той изобщо не би могъл да попадне в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗБН и да бъде нищожен на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН. Предвид така направения извод съдът няма да обсъжда въпроса дали по принцип един договор за цесия, който има за предмет смяна на титуляра на вземане към банката, е сред сделките, които е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма.
В чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН, на която се позовава ишцата З., е предвидено, че нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението. От съдържанието на посочената правна норма е видно, че тя касае определени действия, имащи погасителен ефект по отношение на парично задължение на банката, която е обявена в несъстоятелност, които са извършени от самата банка. Договорът за цесия от 05.11.2014 г. не е сключен от банката, а от лице, което е неин кредитор, тъй като има вземане към „КТБ” АД /н/ по договор за влог, поради което и не е сред сделките, които са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН. Договорът за цесия няма за последица погасяване на парично задължение на банката, тъй като с него единствено се променя кредитора на съществуващо парично задължение, което също означава, че тази сделка не попада в приложното поле на чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН и не е нищожна.
След като по делото се установи, че процесният договор за прехвърляне на вземането, възникнало по договор за паричен влог от 15.10.2013 г., е дейстивтелен, тъй като не страда от твърдените от ищеца пороци, то съдът дължи да разгледа следващия спорен между страните въпрос, а именно дали той е прекратен.
На първо място в тази връзка следва да се посочи, че от съдържанието на представения в производството анекс от 01.06.2015 г. към договора за цесия от 05.11.2014 г. се установява, че страните по него след сключването му са постигнали съгласие за това, че неговото действие следва да бъде прекратено.
Прекратяването на един договор по волята на двете страни по него, каквата е изразена в подписания от цедента и цесионера анекс от 01.06.2015 г., води до преустановяване на възникналата от него облигационна връзка между страните занапред, като то няма обратно действие, каквото има развалянето на двустранния договор поради неизпълнение и прекратяването на договора при сбъдване на уговорено в него прекратително условие. При съобразяване на това, на характера на договора за цесия и на произтичащия от това момент, в който същият се счита изпълнен, настоящият съдебен състав приема, че този договор не може да бъде прекратен по взаимно съгласие между страните по него в нито един момент след сключването му. Съображенията за този извод са следните:
Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на едно вземане, което се осъществява още в момента на неговото сключване. Със самото постигане на съгласие между страните по този договор настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, с което се изчерпва неговия предмет. След като правните последици на договора за цесия настъпват още със сключването му, то и считано от този момент той се счита изпълнен / в тази насока се е произнесъл и ВКС с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 40/ 13.05.2010 г., постановено по т.д. № 566/2009 г. по описа на ВКС, І т.о./.
Когато един договор е изцяло изпълнен, то няма как същият да се прекрати занапред, тъй като вече е произвел присъщите му правни последици. Следователно договорът за цесия, който се счита изпълнен още с неговото сключване, не може да бъде прекратен след това нито по общо съгласие на страните, нито едностранно от някоя от тях. Ако се приеме, че е възможно такъв договор да се прекрати след сключването му, то предвид липсата на обратно действие на прекратяването в тези случаи, престациите, които са направени по време на неговото действие, ще са такива, които имат своето основание и ще запазят правните си последици. Това означава, че прекратяването на договор за цесия, по който вече е осъществено прехвърлянето на вземането в патримониума на цесионера, не би имало никакви последици по отношение на това кое лице е носител на вземането – прехвърлянето на вземането е осъществено въз основа на съществувала към този момент облигационна връзка между страните, чиито правни последици не са заличени с обратна сила въз основа на прекратяването й. Промяна в носителя на вземането в този случай може да настъпи само въз основа на нов договор, който има прехвърлително действие. Обстоятелството, че прекратяването занапред на един вече изпълнен договор няма никакво значение в отношенията между страните по него, безспорно е аргумент за това, че същото не следва да се счита за допустимо. В този смисъл е произнасянето на ВКС с Решение от 01.07.2005 г., постановено по т.д. № 1046/2004 г. по описа на ВКС, ІI т.о.
Прекратяване на облигационната връзка между страните по тяхно съгласие е възможно да бъде осъществено едиствено преди договорът да бъде изпълнен, т.е. когато изпълнението не настъпва от момента на сключване на сделката, а е поставено в зависимост от осъществяване на друг факт, както и при договори с периодично изпълнение, тъй като тогава то би имало значение за отношенията между страните – престацията, която не е изпълнена от момента на прекратяването няма да се дължи. При договорите, които се считат изпълнени от момента на тяхното сключване, е възможно действието им да бъде преустановено, само в тези случаи, в които законът предвижда, че това става с обратна сила. Това са хипотезите на разваляне на един двустранен договор поради неизпълнение на една от страните по него, което поражда правото на другата да ги развали на основание чл. 87 ЗЗД, както и поради настъпване на уговорено в съдържанието на договора прекратително условие по чл. 25 ЗЗД, тъй като в тези случаи развалянето и прекратяването имат обратното действие, което означава, че след тяхното настъпване се възстановява положението от преди сключване на сделката, което при договора за цесия означава, че се счита, че титуляр на вземането е бил винаги цедента.
Процесният договор за цесия е породил присъщото му прехвърлително действие в отношенията между страните по него от момента на неговото сключване – 05.11.2014 г., от който цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера. Освен това този договор е бил съобщен на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД на 06.11.2014 г., поради което и от тази дата осъщественото прехвърляне вече има действие не само между страните по сделката, но и спрямо длъжника „КТБ” АД /н/, както и спрямо всички трети лица. След като договорът за цесия е изцяло изпълнен, то след този момент неговото прекратяването по взаимно съгласие на страните, е недопустимо. За да придобие отново вземането, предмет на договора за цесия, неговият първоначален носител Д.З., следва да сключи с новия му титуляр нов договор за цесия със същия предмет.
С оглед на изложеното, в настоящия случай следва да се заключи, че договорът за прехвърляне на вземането на влогодателя, възникнало по договора за паричен влог от 15.10.2013 г., не е валидно прекратен по общо съгласие на страните, обективирано в анекс 1 от 01.06.2015 г., тъй като още към момента на сключването си – 05.11.2014 г., той е бил изпълнен и прекратяването му след това по волята на съдоговорителите е недопустимо.
На следващо място, съдът трябва да разгледа въпроса дали този договора за цесия от 05.11.2014 г. е прекратен поради сбъдване на предвидено в него прекратително условие, при което той е сключен, както се твърди от ищеца.
Както беше посочено, настоящият съдебен състав намира, че договорът за цесия може да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие в хипотезата на чл. 25 ЗЗД, тъй като в този случай прекратяването на действието на тази сделка има обратна сила. Този извод следва и при съобразяване на това, че правилото на чл. 25 ЗЗД е общо и следователно приложимо по отношение на всички договори, включително и на този, имащ за предмет прехвърляне на едно вземане, по отношение, за който липсва предвидена специална норма, която да дерогира посочената обща такова и да изключва възможността в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително условие. Договорът за цесия не се характеризира и с някакви особености, които да правят неприложими по отношение на него на правилата на чл. 25 ЗЗД.
В случая при тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с договора за цесия от 05.11.2014 г., се установява, че те са предвидили, че прекратяването му ще е поставено в зависимост от настъпването на две различни бъдещи и несигурни по своя характер събития, т.е. този договор е сключен при прекратителни условия. Първото от тях е предвидено в чл. 11, ал. 1 от договора, с която клауза страните са постигнали съгласие, че той се прекратява с обратна сила ако в срок до два месеца от подписването му не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции, между вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „КТБ“ АД и неговите задължения към банката. Второто прекратително условие е угворено в чл. 11, ал. 4 от договора и то е следното: постановяване на влязло в сила съдебно решение, с което прехвърлянето на вземането или прихващането са признати за недействителни, включително за относително недействителни.
От събраните в производството доказателства се установява, че първото от уговорените прекратителни условия не е настъпило. Това е така, тъй като по делото се доказа, че два дни след сключване на договора за цесия цесионерът „Н.П.” ЕООД е отправил до „КТБ” АД изявление за прихващане между придобитото от него вземане по силата на тази сделка и задълженията, които са възникнали в негова тежест по сключен с банката договор за кредит. Това изявление е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11456/ 07.11.2014 г.
За да се приеме, че е налице извършено прихващане с придобитото по силата на договора за цесия вземане, трябва да се установи и че то е действително и като такова може да породи присъщите му правни последици, които са тези, предвидени в чл. 104, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата З. твърди, че това прихващане е нищожно, защото е извършено от цесионера „Н.П.” ЕООД в нарушение на забраните, установени с чл. 3, ал. 2 ЗБН. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса какви действия и сделки е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, което е постановено на 06.11.2014 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Прихващането по своята същност представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. Следователно, когато това действие е извършено от или по отношение на банка, чиято лицензия е отнета с решение на БНБ, то същото безспорно следва да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на банката по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН. Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че цитираната законова разпоредба не обхваща всички прихващания, имащи погасителен ефект по отношение на паричните задължения на банката, а само тези, които са извършени от самата банка след установения в нормата момент. Този извод се налага, на първо място, при тълкуване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 3 ЗБН, с които законодателят е целял да определи, от една страна, кои права се включват в масата на несъстоятелността на банката и от друга, да посочи какви действия с имуществени права на банката, които са част от масата на несъстоятелността, не могат да бъдат извършвани. Доколкото разпореждането с определени имуществени права на банката може да става само чрез действия и сделки, извършвани от самата банка, която е техен титуляр, но не и в резултат на действия на кредитори на банката, то следва да се приеме, че забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, се отнасят само до действия и сделки, които извършва самата банка чрез нейните волеизявяващи органи, като чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗБН касае забрана за сключване на разпоредителни сделки с всякакви имуществени права на банката, а чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, на която се позовават ищците в настоящото производство, касае забрана за извършване на действия, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания на банката, които също могат да доведат до разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, когато се утежнява положението й като длъжник, както и забрана да бъдат изпълнявани парични задължения на банката, с които безспорно се стига до намаляване на масата на несъстоятелността с престираните парични средства или с размера на вземането, с което е извършено прихващане.
Посоченият правен извод се налага и при тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗБН във връзка с разпоредбите на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН, които определят извършените от кредиторите на банката прихващания като относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не като нищожни. За да бъде обявена за относително недействителна една сделка, то това предполага на първо място да се установи, че тя е извършена, както и че е действителна. Само по отношение на действителна правна сделка, т.е. в случая на действително прихващане, направено с едностранно изявление на кредитор на банката, може да възникне правото на определен в закона кръг лица да поискат обявяване на относителната му недействителност по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ако се приеме, че прихващането, извършено от кредитора след постановяване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН, то по отношение на него никога не може да възникне преобразуващото право по чл. 59, ал. 3 или това по чл. 59, ал. 5 ЗБН, което обезсмисля съществуването на тези норми и предявяване на уредените с тях конститутивни искове, които никога не биха могли да бъдат успешно проведени. С оглед на това съдът намира, че нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и да се приеме, че тя не се прилага по отношение на прихващания, извършени от кредитор на „КТБ” АД /н/. Предвид този краен извод и доколкото прихващането с придобитото по процесния договор за цесия вземане, се твърди и се установява, че е извършено от кредитор на банката, то следва да се приеме, че не попадат в приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН и следователно не е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН.
Освен, че е действително, прихващането, извършено от „Н.П.” ЕООД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11456/ 07.11.2014 г., е породило и присъщото си погасително действие. За да се приеме, че е настъпило погасителното действие на прихващането по отношение на насрещните вземания, следва да се докаже, че са настъпили предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които преобразуващото право да се прихване възниква, а именно, че „Н.П.” ЕООД и „КТБ” АД /н/ притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания един към друг.
Съдът намира, че между страните по материалното правоотношение, възникнало по повод на извършеното прихващане, които са „Н.П.” ЕООД и „КТБ” АД /н/, не е спорно, че към момента на отправяне на изявленията за прихващане съществуват насрещни парични вземания – тези на „КТБ” АД /н/ са такива, произтичащи от договор за кредит, сключен на 26.05.2011 г., а това на „Н.П.” ЕООД – произтичащо от договор за паричен влог, сключени между „КТБ” АД /н/, от една страна, и Д.Д.З., от друга, което дружеството е придобило по силата на договора за цесия от 05.11.2014 г. Това се твърди от „Н.П.” ЕООД, който посочва, че такива насрещни вземания съществуват в изявлението си за прихващане, отправено до „КТБ” АД /н/, като съществуването на тези вземания се признава и от банката извънсъдебно, тъй като тя е осчетоводил тези вземания, както и прихващането, извършено с тях /в тази насока са изводите на вещото лице, изготвило основната СИЕ/. След като съществуването и изискуемостта на насрещните вземания, описани в изявлението за прихващане, отправено от цесионера до „КТБ” АД /н/ са безспорни в техните отношения, то те са ликвидни и с тях е възможно да се извърши извънсъдебно прихващане. С оглед на това се налага изводът, че към м. 11.2014 г. са настъпили всички предвидени в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от лицата, които взаимно си дължат пари, възниква правото да извърши прихващане между своите насрещни парични вземания, което право е и надлежно упражнено от едното от тях, а именно от „Н.П.” ЕООД с изявление, изходящо от това дружество и достигнало до „КТБ” АД /н/ на 07.11.2014 г., на която дата писмото, в което то е обективирано, е заведено в банката и му е поставен входящ номер / л. 67-69 от делото на СГС/. Ето защо, съдът приема, че прихващането, извършено от „Н.П.” ЕООД, е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях. Доколкото размерът на вземането, което това дружество е придобило по силата на процесния договор за цесия, е по-малко от този на насрещните вземания на банката по договора за кредит, то първото се счита за погасено изцяло. Този погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на прихващане на ответника, т.е. от месец ноември 2014 г., когато прихващането е осчетоводено в „КТБ” АД /н/, към който момент насрещните вземания на страните освен, че са възникнали и изискуеми, се считат и за ликвидни в отношенията между тях.
С оглед изложеното, се налага крайният извод, че прихващането, извършено от цесионера „Н.П.” ЕООД между вземането, придобито от ищцата Д.З., към „КТБ” АД за получаване на сума в размер на 35 000 евро, и задълженията на дружеството към банката по договор за кредит, е действително и е породило последиците по погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Това означава, че такова прихващане трябва да се приеме за извършено, както и че това е станало преди изтичане на срока, посочен в чл. 11, ал. 1 от процесния договор за цесия.
Освен това от заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи се установява, че това прихващане е осчетоводено в счетоводството на насрещната страна по възникналото от него материално правоотношение – „КТБ” АД /н/. Съдът приема, че осчетоводяването е станало през месец ноември 2014 г., което е преди изтичане на срока, посочен в прекратителното условие по чл. 11, ал. 1 от договора за цесия, като е без значение дали това действие фактически е извършено на - 07.11.2014 г. или по-късно – на неопределена дата през месец ноември 2014 г. след 11.11.2014 г., в каквато насока са изводите на вещото лице в заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. След като прихващането с придобитото по процесния договор за цесия вземане е извършено и е осчетоводено от банката в същия месец, през който е сключена тази сделка, т.е. преди изтичане на срока, предвиден в чл. 11, ал. 1 от договора за цесия, то следва да се заключи, че уговореното в тази клауза прекратително условие не се е сбъднало.
По делото няма представени доказателства към момента да е постановено влязло в сила съдебно решение, с което прихващането, извършено от цесионера „Н.П.” ЕООД с вземането към „КТБ” АД /н/, придобито по силата на договора за цесия от 05.11.2014 г., сключен с ишцата З., да е признато за недействително или да е обявено за относително недействително, поради което съдът приема, че не се е сбъдало и прекратителното условие, предвидено в чл. 11, ал. 4 от договора за цесия. Настоящият съдебен състав счита, че дори и да е било или да бъде постановено такова съдебно решение, то този факт не може да доведе до прекратяване на договора за цесия по чл. 25 ЗЗД след месец ноември 2014 г., тъй като към този момент вече е настъпило погасяване на вземането, което е предмет на тази сделка на основание прихващането, извършено от „Н.П.” ЕООД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11456/ 07.11.2014 г. Този извод се налага при отчитане на предвиденото в чл. 25, ал. 2 ЗЗД обратно действие на прекратяването на договора за цесия при сбъдване на уговореното в него условие, което за да настъпи трябва да се установи, че към момента на осъществяване на условието вземането, което е предмет на тази разпоредителна сделка, все още съществува, т.е. че то не е погасено в резултат на изпълнението му от длъжника, или в резултат на извършено с него прихващане, което действие също има погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Тогава, когато към момента на настъпване на прекратителното условие вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено и следователно вече не съществува, то в отношенията между страните по сделката не могат да бъдат осъществени последиците по чл. 25, ал. 2 ЗЗД и то не може да бъде върнато в патримониума на цедента, който се е разпоредил с него по силата на прекратения с обратно действие договор за цесия. Ето защо, съдът намира, че в тези случаи прекратяването на договора за цесия поради сбъдване на уговореното в него прекратително условие не може да се осъществи. Такъв е и процесния случай, в който се доказа, че вземането, което е предмет на договора за цесия от 05.11.2014 г. е изцяло погасено през месец ноември 2014 г. и след този момент дори и да се сбъдне този факт, който е уговорен между страните като прекратително условие, а именно да бъде постановено окончателно съдебно решение за прогласяване на прихващането, извършено от цесионера, за нищожно или за обявяване на относителната му недействителност, то това не може да доведе до прекратяване на договора за цесия с обратна сила.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че договорът, с който вземането на влогодателя Д.З., възникнало по договора за паричен влог от 15.10.2013 г., е прехвърлено в патримониума на дружеството „Н.П.” ЕООД, не е валидно прекратен нито по общо съгласие на страните по него, нито със сбъдване на уговорено в съдържанието му прекратително условие. Този договор е действащ и към момента, поради което неговите последици следва да бъдат зачетени и да се приеме, че носител на вземането за получаване на сума в размер на 35 000 евро, дължима по договор за паричен влог от 15.10.2013 г., е цесионерът „Н.П.” ЕООД, а не цедентът Д.Д.З., който е предявил това вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/. По делото няма представени доказателства впоследствие, нито до датата на предявяване на прехвърленото вземане в производството по несъстоятелност, нито до настоящия момент, Д.З. да го е придобила отново, което е възможо да стане единствено чрез сключване на нов договор за цесия с предмет това вземане. Не може да се приеме, че характер на такъв договор има анекса, сключен на 01.06.2015 г., тъй като от волята на страните по него се установява, че с него се цели да бъдат уредени последиците по прекратяване на един вече сключен договор, а не се цели да бъде извършена самостоятелна нова сделка, имаща за предмет прехвърляне на вземане.
Следователно Д.Д.З. не е титуляр на вземане към „КТБ” АД /н/ за получаване на сума в размер на 31 162 евро, което е възникнало от договор за банков влог от 11.03.2011 г. и анекс към него от 15.10.2013 г. и това вземане не следва да бъде включвано в списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Това прави възражението, за разглеждане на което е образувано настоящото съдебно производство, неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
По
присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на ответника,
който съдът приема, че е „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност като съобразява
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 567 от 14.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1757/ 2017 г. по описа
на ВКС, I
т.о. Те са в размер на 100 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на
разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно
изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед
вида на извършената от юрисконсулта работа, която се изразява единствено в
подаване на писмен отговор.
Предвид изхода на делото ищцата Д.Д.З. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане
на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободена съгласно практиката на Софийски апелативен съд. Тя възлиза на сумата от 2 437, 90 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ възражение на Д.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу решение № ЗБН 66-223/ 29.12.2015 г. на синдиците
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с което се иска вземането на Д.Д.З. към „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 31 162 евро, представляваща неплатено
задължение по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 11.03.2011 г. и анекс № 120982 от 15.10.2013 г. към него, което вземане е предявено в
производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с молба с
вх. № ЗБН63-776/ 16.06.2015 г., да бъде включено в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност с ред на удовлетворяване по чл.
94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:********, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски, направени в производството за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА Д.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 437, 90 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищцата е освободена.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: