РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501407 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от В. Г. Ц. с ЕГН:**********, чрез адв.С. П.
против Решение № 1153/05.04.2022 г., постановено по гр.д. №1630/2021 г. по
описа на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав, с което са отхвърлени
предявените искове против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за сумата 10 000 лв. –
главница, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на дата
30.09.2019 г. от ПТП по вина на неустановен водач, 1 355.66 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за период от 30.09.2019 г. ( датата на
увредите) до 29.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, с
което е осъден да заплати разноските на ответника по делото.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, а именно: че съдът неправилно е приел, че липсват достатъчно
убедителни доказателства загубата на равновесие на ищеца да е предизвикана
от неправомерно пътно поведение на водач на друго МПС. Неправилно съдът
1
се е позовал на протокола за ПТП, в който не било отразено участието на
неидентифицирано МПС. Неправилно съдът е отхвърлил показанията на
разпитания свидетел – очевидец на инцидента А., понеже показанията му не
съответствали на показанията на ***** служител Т., който не е очевидец.
Счита, че протоколът за ПТП няма качеството на официален свидетелстващ
документ за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Цитира се съдебна
практика. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за
уважаване на иска, в т.ч. и съдебна автотехническа експертиза.Иска се отмяна
на решението на РС и постановяването на друго, с което да се уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗЗД ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. ***** чрез
адв.С. М. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което иска
неговото потвърждаване. Претендира разноски. Излага следните доводи: в
констативния протокол за ПТП, представен от ищеца e посочен механизъм на
ПТП, от който е видно, че ищецът не се е съобразил с интензивността на
движението и сам се е блъснал. Било разпитано и длъжностното лице,
съставило протокола, който потвърдил изцяло неговото съдържание, като
изрично заявил, че на мястото на ПТП има камера на магазин, насочена
непосредствена към мястото на ПТП и се виждало, как мотоциклетиста сам е
загубил управление и се е блъснал в крайпътната табела. В изготвените
САвТЕ и СМЕ се установи, че ищецът е претърпял травматични увреждания,
но те не са вследствие от неправомерни действия на друг водач на МПС.
Правилно РС е приел, че механизмът, описан от ищеца, не е доказан. Съдът
правилно е посочил, че ищецът не е доказал участието на неидентифицирано
МПС на инцидента, което той е следвало да установи. Всички доказателства,
в т.ч. и експертизите, установявали, че травматичните увреждания на
моториста не са причинени от неидентифицирано МПС, а по негова
собствена вина е настъпило ПТП.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като
обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
2
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 557/1/,т.1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.557,ал.1,т.1 КЗ ГФ изплаща на увредените обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на РБ от МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/.
Предпоставки за уважаване на иска срещу ГФ са: да са настъпили вреди ;
вредите да се настъпили от ПТП на територията на РБ, и противоправно
поведение на неустановения водач на МПС;
Във ВЖ се оспорва възприетата от РС фактическа обстановка, досежно
механизма на настъпване на щетите; въззиваемита Гар.фонд не оспорва
твърдените травматични увреждания на моториста – оспорва причинната
връзка на тези увреждания с виновно поведение на неустановен водач на друг
автомобил.
За доказване на механизма на извършване на ПТП са представени като
доказателства – протокол за ПТП от 30.09.2019 г., който не е обжалван и е
влязъл в сила. В протокола за ПТП е записано, че мотористът не се е
съобразил с интензивността на движението, загубил е контрол на МПС и се е
блъснал в крайпътно съоръжение /метална реклама, хваната за ел.стълб/ до
№130 на бул.“*****“.В протокола за ПТП не е посочено, че е имало свидетел-
очевидец на инцидента.
По делото са разпитани свидетелите А. и П. – без родство.Св.А.
установи, че видял, че едни л.а. направил движение да се пристрои в дясно и
засякъл пътя на моториста; моторът му тръгнал на зиг заг и свидетелят видял
водачът, че е паднал , отишъл на мястото и му дал визитката си при нужда да
свидетелствува.
Св.Б. П. – актосъставителят на протокола за ПТП установи, че когато
отишъл, водачът бил паднал на една страна, след като се бил блъснал в една
табела на кръстовището,; с когегата му видели, че на ъгъла на кръстовището
на бил.“*****“ и ул.“*****“ има камера, която се намирала от страната на
местопроизшествието; като снели данните от нея и върнали записа назад,
установили, че водачът на мотоциклета се е движил по-бързо от позволеното
3
и докато автомобилите пред него намаляли скоростта и спирали, той не могъл
да спре и се блъснал страчно в табелата на пътя; нямало никакъв автомобил,
който да му е засякъл пътя.
По делото е приета СМЕ/л.73 от д.РС/, изпълнена от ВЛ М.Б.,
неоспорено от страните, който е дал заключение, че пострадалият Ц. няма
травматични увреждания, които да са причинени от съприкосновение с друго
МПС; травматичните увреждания на Ц. са причинени при падане с мотора на
дясна страна върху дясното му рамо и притискане на тялото му от мотора към
земята; че няма данни, че е имало съприкосновение между тялото на Ц. с
друго МПС.В заключението си ВЛ Б. е цитирал и издадения фиш от ЦСМП с
карта №60269/30.09.2019 г., в който е отбелязано „ПТП самокатострофирал
мотоциклетист“.
От заключението на САТЕ /л.102 от д.РС/, изпълнена от в.л. С. М. –
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено се установява,
че няма обективни данни за наличие на автомобил в близост до мотоциклета,
а от допълнителната САТЕ/л.121 от д.РС/ в.л. е казало, че не може да се
определи дали установените повреди от лявата страна по мотоциклета са в
резултат на удар с друг автомобил.
От горното следва, че липсата на лява степенка на мотора „Хонда“ е
възможно да е в резултат на сблъсъка на мотора с металната реклама, която
от удара е била изкъртена.
Ако въззивникът е считал, че е налице причинно следствена връзка
между твърдения от него механизъм на ПТП и настъпилите вреди е следвало
да оспори заключенията на вещите лица и да поиска разширени експертизи.
При така събраните доказателства, ПОС намира, че не следва да
кредитира показанията на свидетеля А., тъй като те не се подкрепят, а се
опровергават от доказателствата по делото; пострадалият не е съобщил при
съставяне на протокола за ПТП че има свидетел-очевидец след като е имал
визитката му, а от протокола за ПТП е видно, че няма свидетели на
инцидента. Съдът кредитира показанията на св.П. като обективни и
незаинтерисовани, подкрепени са от приетите експертизи и събрания от
длъжностните лица видео материал, поради което искът е недоказан по
основание - не се доказа по делото, че е налице причинна връзка на
претърпените вреди с поведението на неустановен водач на МПС.
4
Като е достигнал до същите изводи, ПРС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да
му се присъдят направените по делото разноски. Такива са поискани, но няма
доказателства, че направени пред настоящата инстанция, поради което не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1153/05.04.2022 г., постановено по гр.д.
№1630/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280
ГПК в 1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5