Решение по дело №377/2011 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

27.04.2011  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди и единадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                           

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 377 по описа на съда за 2011 г.

Производството е по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по иск на А.Д.Ш. и Р.И.Ш. *** срещу „Т.” ООД - с. Ц., общ. П., за осъждането на ответника да опразни наетия от него имот – дворно място в с. Ц., съставляващо имот пл. № 374 в кв. 5 по плана на селото, заедно с построената в него сграда.

Правната квалификация на иска е чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът счита иска за неоснователен и прави възражение за право на задържане на имота до изплащането на сумата 12 500 лв. съгласно чл. 5 от договора за наем. Предявеният от него с отговора насрещен иск за осъждането на ответниците да му заплатят сумата е отделен в друго производство.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Ответникът прави искане за спиране на делото до разрешаването на спора по отделеното производство, с оглед възражението му за задържане на вещта. Счита иска за недоказан, като заявява, че ищците не са доказали държането на имота от ответника към момента.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 21.01.2001 г. ищците и СД „Т. – Т., Т. и с-ие” сключили договор за наем, с който ищците предоставили на другата страна за временно възмездно ползване празно дворно място в с. Ц. с площ 541 кв.м. за срок от 10 години срещу цена от 70 лв. месечно през 2001 г. През останалото време до прекратяването на договора наемната цена възлизала на сто лв. месечно. Наемателят се задължил да построи в имота сграда, чиято стойност да не надвишава 25 000 лв. и която след прекратяването на договора да остане собственост на наемодателите, а те да заплатят на наемателя половината от стойността на сградата.

Дружеството наемател се вляло през 2002 г. в друго дружество – ответника.

            В края на 2002 г. било издадено разрешение за строеж на павилион в имота и строежът бил извършен.

Срокът на договора за наем изтекъл на 01.01.2011 г. Ищците уведомили ответника с нотариална покана, че не желаят срокът му да бъде продължен. Ответникът отказал да предаде имота, преди да му бъде заплатена сумата 22 500 лв. – според него цялата стойност на сградата била 55 000 лв. Според ищците сградата видимо е на по-ниска стойност, но дори да не е така, те дължат само половината от 25 000 лв.

Към настоящия момент ответникът държи и ползва имота.

Тези факти се установяват от писмените доказателства и изявленията на страните. По фактите няма спор, с изключение на държането на имота. Обстоятелството, че имотът е в държане на ответника, се установява не само от писмения отговор на нотариалната покана, изпратен на ищците на 28.12.2010 г., но и непряко следва от възражението за задържане, направено от ответника – ако той не държеше имота, не би имало смисъл от възражението.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

В настоящото производство не се разглеждат възражения за задържане на имота до заплащане на направени в него подобрения – каквото подобрение е сградата.

Срокът на сключения договор за наем е изтекъл и наемодателите са се противо­поставили на по-нататъшното ползване на имота от ответника. От това следва, че наемно правоотношение между страните няма и ответникът е длъжен да им върне наетия имот, включително сградата, която не само е тяхна собственост по силата на приращението (собствеността върху имота така или иначе не е предмет на този иск), но и също е обект на договора за наем, макар и да не е била построена при сключването му.

Ищците са претендирали разноски и те следва да им се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника „Т.” ООД, ЕИК ……, да опразни и предаде на А.Д.Ш., ЕГН **********, и Р.И.Ш., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: дворно място, съставляващо имот пл. № 374 в кв. 5 по плана на с. Ц., обл. П., цялото с площ 541 кв.м., при съседи н-ци на В. С. Ш. и н-ци на Л. Х. Ш., заедно с построената в него сграда – павилион.

Осъжда „ТИМ” ООД да заплати на А.Д.Ш. и Р.И.Ш. поравно сумата от общо 248 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: