№ 6776
гр. С., 22.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Св. К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20221110205180 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИТЕ:
К. К. Н., явява се, доведен от следствения арест гр.С..
В залата се явява адв.Р.К. – сл.защитник на обвиняемия от досъдебното
производство.
Д.Л. Г., явява се, доведен от следствения арест гр.С.
В залата се явява адв.С.П. – сл.защитник на обвиняемия от досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.Н.: Да се гледа делото.
АДВ.П.: Моля да дадете ход на делото.
ОБВ.Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИТЕ по представен
1
документ за самоличност – лична карта:
К. К. Н., роден на ххххххххххг. в гр.С., българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование, работи без ТД, живущ в гр.С.,
ж.к. „М.“ бл.ххххххххххх, ап.8, ЕГН **********, без малолетни деца.
Д. ЛЮБЧ. Г., роден на ххххххххххг. в гр.С., българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, безработен, живущ
в гр.С., ж.к. „М.“ бл.ххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемите и на останалите страни в
настоящото производство, включително правото им на отвод на Съда,
прокурора и секретаря.
ОБВ.Н.: Разбрах правата си, няма да правя отводи на изброените лица.
ОБВ.Г.: Няма да правя отвод на изброените лица. Разбрах правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 НПК и искания за
отводи.
АДВ.К.: Нямам искания за отводи, както и искания по реда на чл.275
НПК.
АДВ.П.: Нямам искания за отводи, както и искания по реда на чл.275
НПК.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са налице изискванията на чл.271-275 НПК и на
основание чл.276 НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано по искане на
прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на К. К. Н. с
ЕГН хххххххххххххх и Д. ЛЮБЧ. Г. с ЕГН ххххххххх – обвиняеми по
досъдебно производство № 3382 ЗМК 563/2022г., по описа на СДВР, пр.пр. №
12627/2022г., по описа на СРП.
Председателят предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане. Нямам какво да добавя.
ОБВ.Н.: Разбирам искането Искам по-лека мярка за неотклонение,
2
защото трябва да се грижа за майка ми.
ОБВ.Г.: Разбирам искането на прокуратурата. И аз желая по-лека мярка
- „домашен арест“ като приятеля ми, защото съм самичък и трябва да се
грижа за себе си.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането, няма да соча доказателства.
АДВ.К.: Няма да соча доказателства.
АДВ.П.: Оспорвам искането на СРП. Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание
чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМЕРИ делото за изяснено от фактическа страна, поради
което и на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, моля да вземете мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на двамата обвиняеми
К.Н. и Д.Г., по следните съображения:
На първо място е налице формалната предпоставка за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото на
двамата обвиняеми Н. и Г. е повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо с „лишаване от свобода“. На обвиняемите е повдигнато обвинение
по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. Същото по смисъла
на чл.93, т.7 от НК се явява тежко умишлено престъпление.
На следващо място считам, че по досъдебното производство са събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано
предположение, че двамата обвиняеми Н. и Г. са извършили престъплението,
3
в което са обвинени. Съпричастността на двамата обвиняеми към
инкриминираното деяние се извежда от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: На първо място са свидетелските показания на
пострадалия П.Г.К., който описва подробно механизма на извършеното
деяние и действията на двамата обвиняеми. Следва да се вземат предвид и
показанията на свидетелката Е.П. което в процесната нощ е била на мястото
на извършване на деянието заедно с пострадалия и двамата обвиняеми,
същата е била в предходен момент с тях, не е очевидец на деянието. Видно от
събраните по делото доказателства, а именно претърсванията, изземванията,
разпознаванията, иззетите веществени доказателства, приложените писмени
доказателства и всички събрани писмени доказателства по делото, може да се
направи обосновано предположение, че извършители на процесното деяние
са именно двамата обвиняеми – Н. и Г..
На следващо място законът изисква да е налице една от кумулативно
предвидените в чл.63, ал.1 от НПК предпоставки, а именно да е налице реална
опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление.
Считам, че от анализа на материалите по делото се налага правният извод, че
съществува реална опасност обвиняемите да извършат друго престъпление.
Действително двамата обвиняеми към настоящия момент се водят
неосъждани, обв.К.Н. е реабилитиран по право, а по отношение на Д.Г. няма
данни за предходна съдимост. Реалната опасност от извършване на други
престъпления може да бъде изведена от механизма на извършване на
деянието, а именно използваната сила и предварителен сговор,
разпределение на ролите. Това сочи, че се касае за лица със завишена
обществена опасност, които не се колебаят да посегнат спрямо телесната
неприкосновеност и собствеността на пострадалия, с когото преди инцидента
са работили заедно и са поддържали приятелски отношения.
Считам, че това разкрива една завишена степен на обществена опасност
на деянието и на двамата дейци, като единствената мярка, съразмерна с
личността на извършителите и на извършеното, е именно „Задържането под
стража“. Благодаря.
АДВ.К.: Уважаема г-жо Съдия, моля да не уважавате искането на СРП
за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В
случай, че прецените, че такава е необходима, моля по отношение на
4
подзащитния ми Н. да бъде наложена „Подписка“, евентуално „Парична
гаранция“, а тъй като същият изрично заяви - може и „Домашен арест“. За
това съображенията ми са следните: На първо място от така събраните
доказателства по никакъв начин не може да се установи първата предпоставка
- обоснованото предположение за авторството на деянието. Безспорно
обвиняемите и пострадалият са се познавали и са прекарали заедно вечерта.
Нищо освен това не намира подкрепа в доказателствения материал. Първо
свидетелката Е.П. не е била свидетел, нито очевидец на деянието грабеж.
Второ, само от показанията на лицето, което се представя за пострадал, не
може да се установят обективните факти, защото това лице, П., е живяло в
жилището на Д., обитавал е това жилище. Т.е. ако Д. евентуално с К. са
имали желание да го ограбят, е можело да го направят по всяко едно време, а
не да го направят точно по това време, като е посочено от пострадалия.
Второ, пострадалият твърди, че е разполагал с парична сума над 10000 лева в
брой, която държал в себе си, защото имал запори. Ако той е държал тази
сума в себе си, единият или другият от двамата обвиняеми са имали
възможност да отнемат от нея каквато сума си пожелаят. Наличието на такава
сума по никакъв начин не е установено от извършените действия по обиск в
жилището, където се твърди да е извършено престъплението. Установена е
много по-малка сума, мисля, че беше около 2000-3000 лева. Поради това
считам, че само по себе си твърдението на лице, което се представя за
пострадал, не представлява факт или доказателство за извършено
престъпление. Сумата не е открита нито в жилището на К., нито при обиска в
жилището на Д.. Дори откритата сума в жилището на Д., хипотетично не
може да бъде приета, че е собственост на пострадалия П., защото тя е открита
в жилище, което не е негова собственост. Не може по аналогия да се извежда
факт за престъпление. На следващо място при обиск в жилището на К. не е
открита нито парична сума, нито два мобилни телефона, неупоменати дори по
марка. Такива телефони „Хуауей“ и „Нокия“, за които твърди П., са открити
при огледа в жилището на Д., т.е., няма как да е извършено деянието кражба
спрямо тях. От доказателствата не може да се направи извод за
съпричастност на обвиняемите към престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
Реална опасност да се укрие обв.Н. липсва изначално, тъй като той има
постоянен и настоящ адрес. Следва да се има предвид и факта, че той е с
5
чисто съдебно минало, макар и реабилитиран. Извършеното преди години
престъпление е такова по транспорта, а не против собствеността. Поради това
считам, че предвид данните по делото не е налице обосновано
предположение, не съществува и реална опасност от укриване, поради което
моля да не налагате мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ако
считате, че такава е необходима, то нека да бъде „Подписка“, „Парична
гаранция“ или „Домашен арест“, като моля да имате предвид, че Н. е дал
показания и по никакъв начин не е препятствал разследването в този начален
етап. Благодаря.
АДВ.П.: Г-жо Председател, аз също както колегата, моля да не
уважавате искането на СРП за налагане по отношение на моя подзащитен Д.Г.
на най-тежката мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“.
Изцяло и по отношение на него споделям доводите, които колегата изложи по
отношение на другия обвиняем - Н.. Те са валидни и за моя подзащитен, още
повече, че моят подзащитен има също установен постоянен и настоящ адрес,
на който винаги може да бъде намиран. Не е препятствал по никакъв начин
действията по разследването в този негов начален етап. Не е направил опит
по никакъв начин да се укрие от органите на разследването, предоставил е на
разследващия полицай данни както за адреса, на който може да бъде открит,
така и телефонен номер. Същият има редовен документ за самоличност,
неосъждан е, при това е роден 1968г., което означава, че до момента е един
над 50-годишен гражданин без ангажиране на наказателната му отговорност.
Аз също считам, че по делото не е събрано нито едно пряко доказателство,
което да обоснове и да подкрепя по несъмнен начин обоснованото
предположение за съпричастност на подзащитния ми към инкриминираното
деяние. Цялото обвинение се крепи единствено на показанията на така
нареченото пострадало лице П. Китов. Така нареченото пострадало лице,
както отбеляза и колегата, твърди, че е държал в себе си сума от над 10000
лева. В дома на моя подзащитен е намерена сума в пъти по-ниска. Двете
обвиняеми лица са били познати, приятели с П. Китов. П. Китов е живял в
дома на Д.Г., така, че споделям становището, че тези две лица, ако са имали
намерението и умисъла да извършат подобно деяние, са могли, имали са
многократната възможност да сторят това. Въпросните пари, които
пострадалото лице твърди, че е притежавал, не са индивидуализирани нито
като брой на банкноти, стойност на копюрите, наличие на следи от огъване,
6
стари или нови копюри, следи от огъване по тях и други. Така че по никакъв
начин към настоящия момент инкриминираната сума от 2000 лева не може по
категоричен начин да се твърди, че е отнета от така наречения пострадал и то
е била отнета с употреба на сила. Отделно от това разпитаната свидетелка
Пенчева е присъствала на събиране на трите лица, единият от които се
представя за пострадал, но не е присъствала в момента на извършване на
твърдяното деяние. Тя не е очевидец и нейните показания по никакъв начин
не установяват съпричастност на двете лица към престъплението, за което са
привлечени като обвиняеми. Моят подзащитен с оглед добрите
характеристични данни, липсата на каквито и да било осъждания, считам, че
не би могъл и няма как да прояви склонност за извършване на престъпление.
Както отбелязах по-горе, абсолютно е несъстоятелна тезата, че същият би
могъл да се укрие от органите на разследването или съда. Поради тези
съображения аз моля почитаемия съд да не уважава искането на СРП за
вземане по отношение на моя подзащитен най-тежката мярка за неотклонение
или въобще да не налага мярка. Ако прецените, че някаква мярка следва да му
бъде наложена, алтернативно Ви моля да бъде наложена „Подписка“ или
„Домашен арест“. Едната и другата мярка алтернативно биха постигнали
своите цели. Както на всички ни е известно, мярката за неотклонение
„Подписка“ задължава лицето да не сменя адреса, а ако стори това да
уведоми съответния разследващ орган или съда. Освен това на подзащитния
ми е наложена „Забрана да напуска пределите на РБългария“, което е
допълнителна гаранция, че той не би могъл да се укрие от разследващите
органи. Домашният арест е мярка, която може да се изпълни – има постоянен
адрес на територията на гр.С., освен това тази мярка създава достатъчно
ограничения относно придвижване на съответното лице, та той да не може да
извърши някакво престъпно деяние или да се укрие.
Още веднъж Ви моля за вашето решение в този смисъл, тъй като се
касае за едно недоказано обвинение, считам, за абсолютно неоснователно да
се налага мярка за неотклонение „Задържане под стража“, каквато се иска от
СРП.
ОБВ.Н.: Искам да кажа, че това, което описва П., не е вярно, а за
мярката моля да е малко по-лека. Няма да се укрия, а и майка ми, за която се
грижа, не е добре.
7
ОБВ.Г.: Казвам същото като приятеля ми, това, което е написано от г-н
П. не е вярно, това е недоказуемо. Не съм очаквал това от такъв приятел,
приемал съм го да живее при мен. Нека мярката ми да бъде изменена.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
ОБВ.Н.: Моля мярката ми за неотклонение да е по-лека - домашен арест
или подписка. Това, което твърди П., е недоказуемо.
ОБВ.Г.: Аз искам същото, което приятелят ми казва. Няма да се укрия,
няма да извърша престъпление, да се приключи делото по нормален начин,
ако може „домашен арест“ или друга по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при СРП за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на К. К. Н. с
ЕГН ********** и Д. ЛЮБЧ. Г. с ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно
производство № 3382 ЗМК 563/2022г., по описа на СДВР, пр.пр. №
12627/2022г., по описа на СРП.
При преценка на предпоставките за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, съдът намери следното: първата,
формална по своя характер, предпоставка е налице - и на двамата обвиняеми е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 във вр. ал.1 НК, за което се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и което е тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Съдът намира, че въпреки ранния етап на разследването от събраните
до този момент доказателства, може да се изгради разумното подозрение, че
обвиняемите са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение. В
тази посока са показанията на пострадалия свидетел П. Китов, показанията на
свидетелите Е.П. Костадин Парзулов, извършените разпознавания, както и
8
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, както и протокол
за освидетелстване на лице. Следва да се посочи, че в настоящето
производство не се изисква обвинението да е категорично доказано, а се
изисква при един най общ прочит на доказателствата по делото да може да се
изведе обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемите към
деянието, предмет на воденото наказателно производство. В настоящия
случай показанията на пострадалия свидетел Китов се подкрепят от
показанията на свидетелката Е.П.. Действително, тя не е свидетел-очевидец,
но същата съобщава, че в нощта на деянието е била с двамата обвиняеми и с
пострадалия свидетел. Едновременно с това свидетелката съобщава, че на нея
й е известно, че пострадалият Китов носи в себе си, в чантичка на врата си,
голяма парична сума. Свидетелката съобщава и че знае, че това обстоятелство
е било известно на един от обвиняемите, а именно на К.Н.. На следващо място
показанията на пострадалия свидетел Китов се подкрепят и от протокола за
извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от обв.Г.. В
жилището при извършеното действие по разследването са установени два
броя мобилни телефони с марки „Хуауей“ и „Нокиа“, каквито пострадалият
сочи, че са му отнети от двамата обвиняеми. На следващо място в холното
помещение в жилището, видно от протокола за извършеното претърсване и
изземване, е установена сума от общо 8000 лева – 88 броя банкноти с
номинал по 50 лева и 36 броя банкноти с номинал по 100 лева. Горното
кореспондира с показанията на свидетеля Китов, който съобщава, че обв.Н. не
е успял да вземе цялата парична сума, с която пострадалият разполагал, като
част от паричната сума пострадалият е пуснал в помещението в дома на
обв.Г., където тримата са се намирали. На следващо място показанията на
Китов кореспондират и с протокола за извършеното освидетелстване на лице,
видно от който е установено, че пострадалият Китов на врата си носи
платнена чантичка. Видно от отразеното в протокола тази чантичка, носена от
свид.Китов, е била разкъсана, по-точно, първото отделение на чантичката е
било разпокъсано, както и по дъното на същата е установено разкъсване с
размери около седем сантиметра. В дома на обв.Г. са установени две лични
карти, издадени на името на П. Китов, за чието отнемане последният също
съобщава. Ето защо съдът намира, че на този етап са налице достатъчно
доказателства, от които да се изведе обосновано предположение за
9
авторството на деянието, с интензитет, достатъчен за целите на
производството по чл.64 от НПК.
По отношение на алтернативно предвидените опасности, съдът намери
следното: Двамата обвиняеми са с установена самоличност, притежават
документ за самоличност, съобщават адреси, за които са събрани
доказателства, че пребивават, макар че при разпита си като обвиняем в
досъдебното производство обв.Г. е посочил като адрес за призоваване освен
известния по делото адрес в гр.С., ж.к. „М.“ и друг адрес, за който по делото
не са налице данни да е трайно обвързан с него, а именно гр.С., кв. „Л.“, ул.
„П.Г.“ № 16. Ето защо съдът намира, че опасност от укриване не е налице, но
други изводи формира по отношение на опасността от извършване на
престъпление. Действително, двамата обвиняеми са с чисто съдебно минало.
Обв.Н. е реабилитиран по право, а обв.Г. е неосъждан, като единствено по
отношение на него е прилаган института на чл.78а НК през 2008г. Съдът
намира, че следва да цени предходното осъждане на Г. и приложението на
института по чл. 78а НК единствено като лоши характеристични данни за
обвиняемите, но съдът намира, че преди всичко опасността от извършване на
престъпление е изводима от начина на извършването и характеристиките на
деянието, за което на двамата е повдигнато обвинение. Касае се за тежко
престъпление, насочено както срещу собствеността, както и срещу личността
на гражданите. Освен това се сочи престъплението да е извършено при
условията на задружна престъпна дейност, при съизвършителство, което сочи
на по-високата му обществена опасност. Деянието обвиняемите са
осъществили и при разпределение на ролите, като обвиняемият Н. стискал
свид.Китов по врата, докато обв.Г. държал с две ръце краката му, през което
време Н. с едната си ръка взел парите и телефоните на пострадалия. При
преценка обществената опасност на деянието съдът съобрази и значителния
размер на предмета на престъплението, както и обстоятелството, че на
обвиняемите е било известно за голямата парична сума, която държи в себе си
П. Китов. Ето защо и като взе предвид , че опасността от извършване на
престъпление по отношение на двамата обвиняеми е изводима от
обстоятелствата и начина на извършване на деянието, за което им е
повдигнато обвинение, съдът счете, че е налице и следващата предпоставка
по отношение на двамата да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
10
По отношение съобщеното в днешното съдебно заседание от обв.Н., че
следва да полага грижи за болната си и възрастна майка, съдът намери на
първо място, че доказателства в тази насока не се представят. На следващо
място от справка за лице от АИС „БДС“ е видно, че Н. има брат и сестра,
които също биха могли да полагат грижи за възрастен и болен родител. Ето
защо съдът намери, че искането на СРП следва да се уважи.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на К. КИРОЛОВ Н. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 3382 ЗМК 563/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. №
12627/2022г., по описа на СРП.
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на Д. ЛЮБЧ. Г. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 3382 ЗМК 563/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. №
12627/2022г., по описа на СРП.
Определението на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес
пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва заседанието пред СГС
за 28.04.2022г. от 10:00ч., за когато страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обвиняемите разпоредбата на чл.63, ал.7 от НПК,
според която за задържането им могат да бъдат уведомени работодателите им
или членове на семейството им.
ОБВ.Н.: Моля да бъде уведомена майка ми, която живее на адреса,
който съобщих.
ОБВ.Г.: Моля да бъде уведомена бившата ми жена Даниела Тошкова
Стоянова на мобилен телефон № ххххххххххххх.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.35 часа.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12