Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 05.08.2020                 Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На петнадесети юли                                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1694 описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищецът - Г.Б.К. твърди, че на 28 юни 2019г., ответникът постъпил на работа във фирмата на съпругата му - „Т.Т.-65" ЕАД, където работел и така, двамата се запознали. Били в добри, колегиални отношения. Ответникът го помолил да му заеме пари, за да може да смени дограмата в къщата си. Дали това твърдение е било истина, незнае. Струвал му се почтен човек и му дал сумата на два пъти, с устен договор за заем, но пред свидетели. Сумата била предадена на два пъти на равни вноски по 2100 лева. Първата сума от 2100 лева била предадена през месец юли 2019 на дата - 23.07.2019г., в гаража на фирмата „Т.Т.-65“ пред няколко свидетели. Втората сума от 2100 лева е предадена на ответника в двора на къщата на ищеца в град П., улица „Д.Н.“ № 53. Предаването било осъществено на дата 28.08.2019г. Там кафе са пили и са били по време на предаването на парите ищеца, заедно със съпругата му и собственик на фирмата, в която и двете страни по делото са работили по това време - г-жа Р.Я.К. и ответника С.Г.. Твърди, че внезапно С. престанал да ходи на работа и се наложило да бъде освободен дисциплинарно. Престанал и да му вдига телефона си, което го принудило да му изпрати писмена покана, за да му върне парите. След получаването позвънил адвокат Апостолов, който твърдял, че е упълномощен от С. и че до края на октомври ще изплати сумата, но всичко свършило до това празно обещание и до днес парите му били дължими. Мотивира правен интерес, да предяви претенцията си пред съда.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 200 лева, ведно със законната лихва от датата на поканата 11.09.2019г. до датата на окончателното изплащане. Претендира за направени по делото разноски.

С оглед дадени от съда указания, че съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, доколкото е предявен осъдителен иск за парично, ищецът следва да посочи банкова сметка ***, същият с допълнителна молба посочва банкова сметка, ***КБ АД, а именно – IBAN: ***, BIC: ***.

Ответникът - С.А.Г. намира предявения иск за допустим, а по същество за напълно неоснователен. Твърди, че на 28.06.2019г. бил сключен трудов договор № 029 между ответникът и „Т.Т. – 65“ ЕООД, по силата на който, С.А.Г. бил назначен в посоченото дружество като шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. За сключването на договора било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 23388193018315/01.07.2019г., като от тази дата възникнало трудовото правоотношение. С трудовия договор било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева - минимална за страната работна заплата. Макар дружеството - работодател да се представлявало от Р.Я.К., организацията на работния процес, включително и заплащане на трудовото възнаграждение се осъществявало от Г.Б.К.. По тази причина през месец юли и август ответникът е получил от него трудово възнаграждение в размер, надвишаващ посоченото в трудовия договор възнаграждение, тъй като дружеството работодател го е осигурявал на минимална работна заплата, а в действителност уговореното възнаграждение било в по-голям размер. Плащането на трудовото възнаграждение било извършвано в брой от К.. В началото на септември 2019г., С.А.Г. прекратил трудовия договор. Малко след това получил от Г.Б.К. покана, с която го канел в 5-дневен срок да плати сума в размер на 4200 лева, която твърди, че му е дал в заем на два пъти в периода юли-август 2019 година. Твърди, че сумата дал на два пъти по 2100 лева на дати 23.07.2019г. и 28.08.2019г.

С друга покана ищецът поискал от ответникът да му заплати сумата от 600 лева, която бил изплатил на фирма Е.на дата 23.07.2019г., за да получи изпратени му от ответника документи за професионална компетентност и психо-преглед, с оглед предстоящото му назначаване на работа като шофьор. Твърди, че не е платил в посочения срок исканите суми, тъй като не е получавал от К. в заем никакви суми и не дължал връщане на такива. Не е изпращал по Е.за сметка на К. никакви документи, разходите за получаването, на които да му възстанови. В изпратената от Г.К. до О.Г. покана за заплащане на сумата от 600 лева се твърди, че това за разходи за получена пратка на 23.07.2019г. Ако Г. е имал среща с К. в гаража на фирмата, нелогично би било да изпраща документи по куриер, вместо да му ги предаде лично. Твърди, че на 28.08.2019г. по медицинско направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури ответникът бил приет за лечение в МБАЛ П.град П., с диагноза - нестабилна стенокардия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Поради изложеното няма как на посочените дати К. да е предал на Г. парични суми, каквото е изискването да договора за заем. Моли съда да отхвърли предявения иск и осъди ищеца да заплати на ответника направените от последния разноски за това производство.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Трудов договор № 029/28.06.2019г. и разплащателна ведомост, ответникът - С.А.Г. е бил назначен на работа в „Т.Т.-65“ град П. на длъжността – „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, за неопределено време, при 8-часов работен ден и при трудово възнаграждение от 560.00 лева.

От представената Покана, изпратена от Г.Б.К. до С.А.Г. и получена от последния на 11.09.2019г. (видно от представеното копие на известие за доставяне, л. 4 от делото) се установява, че ответникът е поканен от ищеца, в 5-дневен срок да му издължи получената в заем сума от 4200 лева, предоставена му на два пъти в периода месец юли-август 2019г.

Установява се от представените медицински документи – медицинско направление и направление за хоспитализация (л. 14-15 от делото), че на 28.08.2019г. С.А.Г. е изпратен от ЕТ Д-р Д.Г.- ИППМП за прием, с диагноза - нестабилна стенокардия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Ответникът не е ангажирал съда с други доказателства, в това число с Епикриза от болнично заведение, от които да се установи, че същият е приет за лечение, както и да се проследи периода на хоспитализацията му.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните, като такива са осигурени само от ищцовата страна. Свидетелят Л.Х.Ч., племенник на съпругата на ищеца твърди, че познава С.Г. по физиономия. Знае, че същият работел при леля му, като шофьор. Разказва за случай през 2019г., когато вуйчо му (ищецът) дал пари на С.. Свързва периода и спомените си с това, че сестра му на 22.07. имала имен ден, а на другия ден имал уговорка с леля му, да се срещнат на гаража, за да го вземе на работа в нейната фирма. На 23.07.2019г., преди обяд били двамата с вуйчо му на гаража и чакали леля му да дойде. Докато я чакали, дошъл С., който работел като шофьор във фирмата на леля му. С. попитал вуйчо му: „Готови ли са парите?“. Вуйчо му отговорил: „Да“, извадил парите и ги преброи пред него и пред С.. Сумата била в размер на 2100 лева. Парите били в банкноти от по 50, по 20, по 100 лева. Твърди със сигурност, че парите били в посочения размер, тъй като вуйчо му ги преброил пред тях, двамата. Твърди, че С. не е върнал тези пари, който факт му е известен от разговор с вуйчо му. В момента С. не работел в „Т.Т.-65“. Същият, след като взел парите го уволнили дисциплинарно, защото не ходел на работа.

         Свидетелят Р.Я.К., съпруга на ищеца твърди, че фирмата, в която работел С.Г., е нейна и тя била собственик на фирмата. С.Г. работел като шофьор, назначен на 28 юни 2019г. Заплатата му била в размер на 560 лева. Спомня си за случай, в който съпругът й дал пари на С.Г.. Това се случило на 28.08.2019г., когато С.Г. отишъл в дома им. По това време двамата със съпругът й пиели кафе. Съпругът й й казал: „Донеси 2100 лева“. Тя взела от дома им парите, дала ги на съпруга си, който ги преброил и ги дал на С. пред нея. Сочи, че малко след това двамата със съпруга й се скарали, защото тя била против да даде на С. такава сума, без някаква разписка. Няколко дни дори не си говорели с него. С. бил в отлични отношения със съпруга й, който ходел с него из страната, пътували заедно, дори двамата ходели до Сърбия, за да му покаже работата. Твърди, че дадената парична сума на С. не била върната на съпруга й. В момента С. не работел в нейната фирма. Същият, месец септември не се явил на работа и тя била принудена да го уволни дисциплинарно.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем за потребление, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен - в течение на един месец от поканата (чл. 240, ал.4 от ЗЗД). В производството по иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. (В този смисъл решение № 542/28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о.).

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за заем. От показанията на свидетеля Ч.се установява, че през месец юли 2019г. ищецът е дал на ответника заемни средства в общ размер 2 100 лева. Свидетелят е присъствал при предаването на парите, като е бил в непосредствена близост до страните - видял е как ищецът брои пари, за които разбрал, че ще предаде на ответника в заем, видял е как ищецът предава парите и същите са получени от ответника. От показанията на свидетелката К.се установява, че през месец август 2019г. ищецът е предал на ответника сумата от 2 100 лева, като свидетелката е наблюдавала събития, станали непосредствено пред нея, дори лично е приготвила сумата, която предела на съпруга си (ищец по делото) и същият ги заема на ответника. Двамата свидетели са преки очевидци на самия факт на предаването и получаването на заемните суми и показанията им са, че този именно важен за делото факт се е осъществил. Ето защо и при липса на доказателства, оборващи ги или поставящи същите под съмнение, съдът ги кредитира напълно и приема, че установяват пълно и главно възникването на заемно правоотношение между страните на посочените дати.

Чрез показанията на двамата свидетели също се доказва съществуването на заемно правоотношение между страните през юли 2019г. за сумата 2100 лева и на заемно правоотношение между страните през август 2019г. за сумата 2100 лева. Свидетелите са наблюдавал предаването на сумата и свидетелстват за това, че същата е заемна. Не е необходимо свидетелят да е възприел пряко на изявлението на ответника, че се задължава да върне сумата на ищеца, за да е доказан този факт. За поемането на такова задължение е достатъчно да се установи убеждението на заемодателя в тази насока. Не би дал в заем този, който не е получил уверение, че даденото ще му бъде върнато. В този смисъл използваното от свидетелите понятие „заем“ и в житейски смисъл означава нещо, предоставено, за да се ползва или употреби и върне след това. От друга страна, ответникът не ангажира доказателства относно съществуването на други отношения между страните, послужили като основание за предаване на сумите, ето защо съдът намира, че възраженията й в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията, че по това време, а именно на 28.08.2019г., ответникът не се е срещал с ищеца, за да получи сумата, доколкото същият е бил хоспитализиран. Доказателства в тази насока липсват, доколкото направлението за хоспитализация не установява дали в действителност на 28.08.2019г. С.А.Г. е бил хоспитализиран. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че на посочената дата, ответникът е бил приет за лечение в болнично заведение за лечение, както и периода на хоспитализацията му.

От доказателствата, а именно връчената покана на ответника се установява, че на същият му е определен срок за връщане дадената в заем сума, а именно – в 5-дневен срок от получаване на поканата. Спор за това, че събитието е настъпило, не се формира. Не се установява заемната сума да е върната в така уговорения срок. Приетата по делото покана е връчена на 11.09.2019г., като срокът е изтекъл на 16.09.2019г. Ответникът не ангажира доказателства за плащане, ето защо съдът намира, че исковете за общата сума от 4 200 лева са доказани и основателни и следва да се уважат.

С оглед уважаване на иска върху присъдената сумата се дължи законната лихва, но считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г. до окончателното изплащане. В този смисъл следва да се отбележи следното:

Мораторната лихва представлява обезщетение за забавено изпълнение, поради което от съществено значение за преценката за нейната дължимост е моментът на изпадане на длъжника в забава. Действат правилата на ЗЗД - чл. 84 и 86 от ЗЗД. Доколкото за връщане на сумата по договора за заем не е налице фиксиран ден, след изтичането на който заемателя да изпадне в забава, то последният, съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД, изпада в забава, след като бъде поканен да плати на ищеца. Доколкото обаче по делото липсва ясно изразена претенция по чл. 86 от ЗЗД, индивидуализирана по размер и период, съдът приема, че се дължи единствено законна лихва от датата на завеждане на иска от окончателното изплащане, каквато по-горе беше упоменато, че ще бъде присъдена. В този смисъл, по делото не са събирани доказателства за евентуалния размер на обезвредата по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и същата не е доказана по своето основание и размер. Иск по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е приет и за разглеждане, съгласно доклада на делото.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Разноските на тази страна са в общ размер 968.00 лева, от които 168 лева - държавна такса и 800 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна, което следва да се разгледа. По смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по-нисък размер на разноските. Според нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по дело с материален интерес от 1 000 лева до 5 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева. В случая, с оглед заявения интерес от 4 200 лева, възнаграждението се равнява на 524.00 лева. Наред с това, размерът на възнаграждението следва да бъде справедлив и обоснован, както и съобразен с естеството и обема на положения от адвоката труд (по аргумент от чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата). В случая цената на иска е в размер на 4 200 лева, а делото не се отличава с фактическа или правна сложност, защото се касае за присъждане на вземане по договор за заем. Освен това, производството е приключило в две съдебно заседание, без каквито и да е процесуални усложнения. Разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която следва да носи противната страна, защото тя не участва в договаряне на размера на адвокатското възнаграждение, с оглед евентуалната възможност тя да бъде натоварена с разноски, които нито отговарят на фактическата и правна сложност на делото, нито пък на основните начала в процеса.

Предвид изложеното, съдът намира, че присъждането на адвокатско възнаграждение надхвърля интереса. В този смисъл съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до фиксирания минимум от 524.00 лева, като договорения и платен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение съдът намира, че е справедливо да го намали. Общо присъдените разноските следва да бъдат в размер от 692.00 лева, от които 168.00 лева - държавна такса и 524.00 лева - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД, С.А.Г. *** с ЕГН **********, да заплати на Г.Б.К. *** с ЕГН **********, сумата 4 200.00 (четири хиляди и двеста) лева, представляваща дадена в заем парична сума в периода от месец юли 2019г. до месец август 2019г. – включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019т. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.А.Г. *** с ЕГН ********** да заплати на „Г.Б.К. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 692.00 лева.

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде внесени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Сн.Д.