Р E Ш Е Н И Е
№ 309
гр.Плевен, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Н. Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 289 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 87 от
8.03.2021 г., постановено по анд № 20214430200255/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3284705 от 02.01.2020 г., издаден от
ОД на МВР – Плевен, с който на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 2.01.2020 г. в
09,57 часа в гр.Плевен, ул.Сторгозия срещу фирма „Яна“ с посока на движение към
кръгова връзка бензиностанция „Шел“, е управлявал лек автомобил Опел „Астра“ с
рег.№ *** със скорост 79 км/час при разрешена стойност на скоростта 50 км/час –
превишена стойност на скоростта 29 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Н.Н., който счита същото
за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие с
материалния закон. Сочи, че в мотивите на постановеното решение липсва изрично
отбелязване дали посочената в ЕФ скорост от 79 км/ч е измерената скорост или
установена стойност на скоростта, след приспаднат в полза на нарушителя
толеранс от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, което
води до несъответствие, неяснота при определянето на наказуемата скорост, с
оглед на което липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава
правото му на защита. Навежда доводи, че според техническите и метрологични
характеристики към удостоверението за одобрен тип автоматизирано техническо
средство (АТСС) има допустима грешка при измерване при полеви тест толкова,
колкото е предвидено и в чл.755, ал.1, т.З от Наредбата за средствата за
измерване в редакцията и от ДВ. бр.86 от 27.10.2017г, които подлежат на
метрологичен контрол, а именно: три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената
стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h
или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h - за скоростомери, измерващи
средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово
разстояние между две контролни точки на участък от път. Прави извод, че при
посочената в ЕФ скорост от 79 км/ч измерена от АТСС, толерансът следва да е 8
км/ч или това е минус 8 км/ч от измерената от АТСС скорост, респективно
отчетената скорост следва да бъде редуцирана на 71 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение е с 21 км/ч., което е от съществено
значение при определяне и конкретизиране на самото нарушение по ЗДвП. Счита още,
че е нарушена разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
на МВР, в редакцията й от ДВ бр. 6 от 16.01.2018г., относно изготвянето на
протокол по образец от приложението на наредбата. Същият не се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Счита, че в случая административно
наказващият орган не е съобразил нормата на чл. 10, ал.З от Наредба №8121 з-532
от 12.05.2015г. на МВР, в редакцията й от ДВ бр. 6 от 16.01.2018г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, която разпоредба изисква при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматични технически средства и
системи за контрол на скоростта да се попълва протокол за всяко място на
контрол и да се съпровожда със снимка на разположение на уреда. Сочи, че при липса
на снимков материал не може да се установи къде е разположението на уреда и
дали соченото място на контрол съответства на описаното в електронния фиш. Посочва,
че в случая деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано
техническо средство, което може да бъде поставено навсякъде и именно по тази
причина законодателят изисква освен протокол за мястото на контрол и снимка на
разположението на уреда, което изискване в конкретния случа не е изпълнено.
Сочи, че в посочения в ЕФ участък от пътя гр. Плевен, ул. „Сторгозия“, с посока
на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“ въведеното ограничение на
скоростта от пътен знак В26 е 70 км/ч. Твърди, че в решението си Плевенският районен
съд не е взел предвид обстоятелствата, изложени по-горе, а се е съобразил с
фактическата обстановка, изложена в ЕФ, като е взел предвид, че нарушението е
извършено в населено място и ограничението на скоростта е 50 км/ч. Счита, че поради допуснато съществено
нарушение на разписаните в Наредбата правила, процедурата по установяване на
административното нарушение се явява незаконосъобразно проведена и издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен. В заключение моли съда да отмени решението и вместо
него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 2.01.2020 година, в 9:57 часа, в гр.Плевен,
ул „Сторгозия“, срещу фирма „Яна“, с посока на движение към кръгова връзка
бензиностанция „Шел“, с АТСС СПУСК ARH CAM S1, било заснето движение на моторно
превозно средство „Опел Астра“ с рег***със
скорост на движение 79 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. След проверка в
масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на Н.Н.
и ЕФ бил изпратен за връчване на последният му известен адрес в гр.Нови Искър.
Горната фактическа обстановка съдът установил от приложените към делото писмени
доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел
депозирата срещу ЕФ жалба за неоснователна. Позовал се на разпоредбата на чл.
189, ал. 15 от ЗДП, според която изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Приел,
че това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез
която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението,
засечената скорост или да се индивидуализира нарушителят. Съдът приел, че описаното
в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи
по чл. 165, ал.2, т. 6 ЗДвП, съгласно който текст определените от министъра на вътрешните работи
служители имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Представените по делото сертификат за успешно проведено
обучение за работа с технически средства /СПУКС/ ARH CAM S1 на името на
инспектори в сектор ПП; протокол за проведено обучение за работа с технически
средства /СПУКС/ на служителите в група „Младши автоконтрольори“ ІІ-І степен в
„Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ на група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор ПП към
отдел „ОП“ при ОД на МВР - Плевен с регистрационен № 316з-3923 от 23.11.2018
година; протокол за извършено обучение № 316 р[1]5402/08.02.2018
година според въззивния съд установили, че нарушението е констатирано от
нарочно определени от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица, преминали
съответното теоретично и практическо обучение. Съдът се позовал още на
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 година, издадено от Български институт по метрология;
протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 година за извършена проверка на 28
броя преносими системи за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от Български институт по
метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“, и установил, че ARH CAM S1 е вписана в регистъра за одобрените за
използване средства за измерване под № 5126 като същата е одобрена и вписана в
регистъра на 07.09.2017 година и е със срок на валидност на одобряване на типа
до 07.09.2027 година. Съгласно протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 година
за извършена проверка на 28 броя преносими системи за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от
Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“, Използваната преносима система тип ARH CAM S1 с фабр.
№ 11743CD съответства на одобрения тип. Приложеното копие от дневник за
обработка и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD съдържа
всички реквизити по НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, изготвена е от нарочно оправомощени лица и
установява според РС факта на
извършеното нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.
При така установените факти съдът приел, че правилно и
в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно
наказателната отговорност на жалбоподателят, в качеството на лице, управлявало
процесния автомобил на 2.01.2020 година за извършено административното
нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. От обективна страна налице е водач на
заснетото посредством преносима система за видеонаблюдение на посочената дата
МПС с конкретно посочено лице като водач на лек автомобил . Съдът приел, че ЕФ
е издаден при наличието на всички условия по чл. 189, ал. V от ЗДП. Налице е
установяване и заснемане на административно нарушение със система, в
отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания
на закона. Заснемащото устройство в конкретния случай е било позиционирано и
експлоатирано от оправомощено по нарочния ред лице в съответствие с
инструкцията му за употреба и разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, което изключва
участието на човешки фактор. Според въззивния съд правилно и в съответствие със
закона административно[1]наказателната отговорност на жалбоподателя е
реализирана посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.
Съдът възприел като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година на МВР при издаването
на атакуваният електронен фиш. АТСС, с което е установено конкретното
административно нарушение е било разположено в съответствие с чл. 8 от
Наредбата така, че да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта. Измерването на скоростта на движение на процесното
МПС е извършено в съответствие с всички изисквания на чл. 9 ал. 1 и следващите
от Наредбата от нарочно оправомощени длъжностни лица, преминали начално и
периодично обучение, притежаващи необходимата компетентност. За констатираното
нарушение е съставен протокол по чл. 10 от Наредбата, изготвеното стационарно
изображение във вид на снимков материал притежава уникален идентификационен
номер в съответствие с чл.5 ал. 1 от Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година
на МВР. Като неоснователни съдът възприел и възраженията на жалбоподателя за
допуснато нарушение на чл. 34 ал. 1 ЗАНН предвид факта, че нарушението е
констатирано на 2.01.2020 година, а електронният фиш му бил връчен на
21.01.2021 година. Приложеното по делото в заверено копие извлечение от дневник
за обработване и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD приел,
че установява, че електронният фиш е съставен на 2.01.2020 година, т. е в деня
на констатиране нарушението, с което е образувано и административно
наказателното производство. Неговото прекратяване не е обвързано с връчването
на санкционният акт. При определяне вида и размера на наказанието, съдът приел,
че наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 182 ал.
І т. 3 от ЗДвП и е наложил наказание като вид глоба в конкретно предвидения от
закона размер - 100 лева. Ето защо съдът приел, че атакуваният електронен фиш е
издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. ІV от ЗАНН и тази на чл. 53
ал. ІІ от ЗАНН при наличието на безспорни доказателства за факта на извършване на
нарушителя, неговата самоличност и вина и при спазване всички процесуални
правила. На това основание потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Н. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно
споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си.
По
данните от делото нарушението е извършено на 2.01.2021 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение единственото изискване, за да
се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС по смисъла на § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени
по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е
установено с ATCC СПУКС ARH CAM S1 11743cd
и това изрично е записано в електронния фиш и в Протокола за използване на АТСС
на л.9 от въззивното дело. Последното, видно от
Удостоверение №17.09.5126 на л.21
от въззивното дело и от снимката към протокола на л.10, съставлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Последното измерва
скоростта в автоматичен режим и не е монтирано в патрулен автомобил, а е
разположено на пътя. Устройството
съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност от 7.09.2017
год. до 7.09.2027 год., видно от удостоверението на л.21 от въззивното дело,
годно е за експлоатация
и е преминало метрологична проверка, което се установява от приложения на л.13
от въззивното дело Протокол №66-С-ИСИС/16.10.2019 год. на ГДМСИС. Видно от
приложеното на л.14 писмо, АТСС съответства на одобрения тип, което заключение
е направено след приключила проверка. Установява се още от протокола за проверка, че освен , че
съответства с одобрения тип, още има всички необходими надписи и означения
върху средството за измерване, както и
наличие на защитни стикери 00163, 00164, 00165, 00166, 00167, 00168 и
00169. Налага се извод от доказателствата по делото, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата в приложимата към датата на
извършване на нарушението редакция-ДВ, бр. 6 от 2018 г. в сила от
16.01.2018 г.нарушението да е установено с
АТСС, пуснато на пазара и в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващо удостоверение за одобрен тип и вписано в регистъра на Българския
институт по метрология, преминало проверка за съответствие. По въззивното дело на л.9 е приложен и Протокол рег.№316р-1677/14.01.2020 год. за използване
на автоматизираното техническо средство или система на дата 2.01.2020 год.,
като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол- гр.Плевен, ул
„Сторгозия“, срещу фирма „Яна“. Описана е и в протокола, и в самия ЕФ посоката
на движение- към кръгова връзка бензиностанция Шел, режима на измерване-С, което означава стационарен,
начало и край на работа- от 9,00 до 11,00 часа, номерата на първото и
последното статично изображение/видеозаписи-0110271 до 0110390, брой установени
нарушения с АТСС-24. Следователно, протоколът за деня на работа на АТСС е
съставен съобразно изискванията на приложението към чл.10 от Наредбата, като към този протокол, противно на оплакванията
в касационната жалба и видно от л.10 от въззивното дело, е приложена и снимка
на разположението на самото АТСС съобразно чл.10, ал.3 от Наредбата. С оглед на
това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 2.01.2020 год. в 9:57 часа е правилно
експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е
развило при спазване на установените процесуални правила. В случая,
противно на оплакванията в жалбата, отговорността на касатора законосъобразно е
ангажирана чрез издаване на електронен фиш, а не чрез съставяне на АУАН и НП,
тъй като електронни фишове не се издават единствено при констатиране на
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, какъвто не е
настоящия случай. АТСС не е било в движение върху автомобил, а е било разположено
стационарно на участък от пътя.
Изискването
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Не съставлява отменително основание и
обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен
административно наказващ орган и не е посочена
датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47
от ЗАНН е електронният фиш да съдържа
данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху
електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически
носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от
самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и
смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на
конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното дело на л.19-20 е
приобщена Заповед №316з-3923/23.11.2018 год.на Директора на ОД на МВР-Плевен,
по силата на която е определено мястото на записване и архивиране на
информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на МВР,
на които е осигурен достъп за четене,
обработване и въвеждане в системата АИС. Посочените в заповедта
служители са преминали обучение на два етапа-теоретичен и практически според
данните в протокол №316р-5402/8.02.2018 год. на л.11. Служителят в системата на
МВР, който е обработил нарушението според данните в таблица на л.18, е сред
изброените, преминали обучение и описани в горния цитиран протокол. В случая с
конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и
лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за
посочване на конкретен административно наказващ орган и дата на съставянето му.
Не съществува изискване в
ЗДП електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е, че по силата
на чл. 189, ал.
11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ ЕФ е приравнен на
влязло в сила НП, но само относно правното му действие, като относно неговите
реквизити следва да се съблюдава единствено разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Датата на издаване на един санкционен акт има значение с
оглед съблюдаване спазването на давностните срокове, в случая от значение за
продължителността на административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не
може да се генерира от съответната система преди датата на констатиране на
самото нарушение, а винаги е последващ извършването на нарушението, следва да
се има предвид, че считано от датата на извършване на нарушението -2.01.2020
год. до настоящия момент не е изтекъл срокът за административнонаказателно
преследване по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.80, ал.3 и чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК.
В
ЕФ е налице и точно и ясно описание
на нарушението по начин, позволяващ да се
разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. Всяко деяние
представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на
предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,
ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно
средство, конкретния размер на
ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила
и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Вида
на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ- МПС-лек автомобил, като
са посочени марката, модела и регистрационния номер. Леките автомобили са от категория В по смисъла на чл.21, т.3 от
ППЗДП и за тях ограничението на скоростта в населено място съобразно чл.21,
ал.1 от ЗДП е 50 км./час. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното
конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички
тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние. Описана е и конкретната нарушена
разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП, наред
с посочената разпоредба на чл.189, ал.4
от ЗДП. Първата от тези разпоредби регламентира конкретното нарушение и
предвиденото наказание с оглед конкретния размер на констатираното превишение
на допустимата скорост.
Недоказано е останало твърдението в
касационната жалба, че в процесния пътен участък, в който е засечено
превишението на скоростта от касатора, е имало друго ограничение от 70 км/час по силата на пътен знак В26.
Данни за такова ограничение по преписката не се съдържат, а касаторът не е
подкрепил с доказателства тези свои твърдения, респ. не е поискал събирането на
такива в тази насока.
Налице е и
съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Установява се от отразеното върху
снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 82
км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 79 км./час, като в ЕФ е посочена и причината затова-отчетеният
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час. В този смисъл е
неоснователно оплакването на касатора,
че не е отбелязано дали е приспаднат толерансът. При това положение е ясно
получаването на стойността на превишението на скоростта, отразено в ЕФ, а
именно 29 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в разпечатката на
снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. Приспадането на този
т.нар.“толеранс“ , който при това е в полза на касатора, вече е нормативно
закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на
електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост, от измерената от
АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС,
посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.). И именно защото в разпоредбата е посочено, че от
измерената скорост „се приспада“, нормата не може да се тълкува в смисъл, че
към измерената скорост може да се прибави 3 км/процента.
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Н. нарушение. Именно последният е собственик
на управляваното МПС по данни от справката на л.8 от въззивното дело и на това
основание е административнонаказателноотговорно лице по аргумент на чл.188,
ал.1, изречение второ от ЗДП.
Ето защо
касационната инстанция преценява подадената жалба като неоснователна, а
оспореното решение –като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 8.03.2021 г., постановено по анд №
20214430200255/2021 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.