РЕШЕНИЕ
№260207/11.2.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3743 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Й.Н.
- ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 384
/ 21.08.2020г. на Заместник Кмета на Община-Варна, с което
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50
лева на основание чл.178 „е” от
ЗДП.
В
жалбата се твърди, че постановлението е издадено в нарушение на материалния
закон и е незаконосъобразно, тъй като в него не били изложени всички
обстоятелства, релевантни към вината на въз.Н..Поради това и се иска отмяната
му.
В съдебно заседание , въз.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.По същество адв. Д. отново пледира за отмяна на постановлението като
излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна страна, доколкото
автомобилът е бил с включени аварийни светлини и са се извършвали товаро-разтоварни действия, което според ППЗДП не е
забранено. На следващо място според защитата нарушението не би могло да бъде
осъществено, тъй като от една страна улицата е еднопосочна и е въведена „ синя
зона“, а има поставен знак В -27 , а от друга- защото самият тротоар не е с
ширина от 2,50м.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество изразява становище, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна и че в хода на
производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения.Поради това и
пледира постановлението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз.Н. работел като шофьор –разносвач към „Градина Кетъринг“
ЕООД. В изпълнение на служебните си задължения той управлявал т.а. „Шкода“, с който извършвал разнос
на храна. Мястото, от което се извършвало товаренето, се намирало в гр.Варна, на ул.“Софроний Врачански“ № 23.
Този пътен участък попадал във въведената „синя зона“, като имало и поставени
пътни знаци „В-27“.На 01.08.2020г. около 11.15ч. въз.Н. спрял управлявания от
него автомобил на тротоара пред № 23. До него бил спрян още един такъв
автомобил, управляван от св.Д.Д..В същото време и на
това място се намирали полицейските служители св.Ал.Е. и св. Ж.И.. Те видели
паркираните превозни средства, като водачите им ги нямало.След около 5 минути
дошъл св.Д., на когото била наложена глоба с фиш за неправилното паркиране на
тротоара.Малко след това до автомобила си дошъл и въз.Н..Св.Е. решил да му
наложи глоба с фиш, но въззивникът имал възражения.
Поради това св.Е. съставил против него акт за установяване на нарушение, в
който посочил че е паркирал товарния автомобил на тротоар, с което създава
пречки за преминаването на пешеходците.Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.94 ал.3 от ЗДП.При личното предявяване на акта въз.Н. вписал като
възражения, че при извършване на товаро-разтоварна
дейност за фирмата, в който работи, колата му е била на разстояние от 1,8м. от
стената, при работещ двигател и включени аварийни светлини. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН той депозирал и писмени възражения, в които навел доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила.В заключение формулирал искане да
не бъде издавано наказателно постановление.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което била приета описаната фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДП.За него,
на въз. Н. на основание чл.178 „е“ от
ЗДП била наложено „Глоба“ в размер на 50лв.
В хода на съдебното производство
като свидетели бяха разпитани свид. А.Е. - актосъставител и св.Ж.И.- свидетел при
установяване на нарушението и съставяне на акта
, чиито показания съдът кредитира
изцяло. Св.Е. си спомни за случая подробно, като посочи, че и двата автомобила
са били паркирани изцяло на тротоара, както и че водачите им не са били в
тях.Св.И. пък потвърди описаното в акта, доколкото с оглед изминалия период от
време , не си спомни за конкретния случай.По делото бе разпитан и св.Д.Д., чиито показания съдът кредитира отчасти.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото служебно изискана справка от Община-Варна и извадка от технически проект
за „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централната градска част –
зона 1“, одобрен със Заповед І 1267 / 03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна,
отразяващ съществуващото знаково пространство на съответното място, която кредитира като относима към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 384 /
21.08.2020г. е издадено от компетентен орган- от Заместник кмета на Община
Варна съгласно заповед № 0506/07.02.2020г.
на Кмета на Община-Варна и в шестмесечния преклузивен срок. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и
в него се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма
и наказанието за нарушението също е индивидуализирано.При
предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били направени
възражения, по които не е било направено изрично произнасяне. Те обаче не са
съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. В този смисъл и
след като наказващият орган е издал наказателно постановление, то очевидно е
приел възраженията за неоснователни.Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя по какъвто и да е начин.
От доказателствата по делото се
установява, а и не се оспорва, че на
01.08.2020г. около 11.15ч. управляваното от въз.Н. превозно средство се е
намирало на тротоара на ул.“Софроний Врачански“ пред № 23. Разпоредбата на
чл.94 ал.3 от ЗДП сочи , че за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.В
случая от фактите , описани в акта и постановлението и от доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие, може да се направи еднозначен и категоричен извод за това,
че въз. Н. е извършил именно вмененото му във вина нарушение. От показанията на
св.Ал.Е. се установява, че превозните средства са били на тротоара, че техните
водачи не са били в тях или в непосредствена близост до тях, както и че
аварийните им светлини не са били включени. На следващо място, от приложената
по делото извадка от технически проект за „Проектиране на „Синя зона“ на
територията на Централната градска част – зона 1“, одобрен със Заповед І 1267 /
03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна, е видно, че на ул.“Софроний Врачански“
има поставени два знака В-27, които съгласно чл.47 ал.3 от ППЗДП забраняват
престоя и паркирането.Поставен е и знак, указващ използването на техническо
средство „ паяк“.Така направената организация на движението, съвместяваща
наличие на места за паркиране в „ синя зона“ и забрана за паркиране е напълно
ясна и непротиворечива с оглед характеристиките и възможностите за паркиране и
престой в „ синята зона“.Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящият
казус, доколкото нарушението, вменено във вина на въз.Н. касае паркиране на
тротоара, а не такова в „ синя зона“. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св.Д., който сочи, че превозните средства са били с включени
аварийни светлини и работещи двигатели,
като по този начин не са притежавали характеристиките на паркирани, а на
престояващи, както и че той и колегата му са извършвали товаро-разтоварни
дейности.Заявеното от този свидетел се опровергава от показанията на св.Е.,
който категорично сочи, че при отиването им на място, водачите на автомобилите
не са били там , а самите превозни средства не са били с работещи двигатели. В
този смисъл автомобила, управляван от въззивника не е имал характеристиката на
„ престояващ“ съгласно т.44 на § 1 на ДР на ППЗДП, според която „ престояващо
ППС“ е ППС , спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи
в присъствието на водача.След като св.Е. сочи, че не са се извършвали товаро-разтоварни работи и водача не е бил при превозното
средство, то същото правилно е било прието за паркирано.
В показанията си св.Д. твърди още , че
на това място има поставен от Община-Варна знак указващ наличието на рампа и
извършването на товаро-разтоварни дейности.Тези
негови твърдения обаче категорично се опровергават от посочената вече извадка
от техническия проект, която видно от съпроводителното писмо отразява
съществуващото знаково стопанство на конкретното място.Поради това съдът
намира, че показанията на св.Д. в тази насока не следва да бъдат кредитирани,
като следва да се има предвид, че законът забранява и престоя на превозните
средства на тротоара .Доколкото именно това е нарушението, което е вменено във
вина на въз.Н., съдът намира за неотносимо възражението на адв.Д., касаещо
възможност за престой при наличие на
знак В-27, като случаите, в които забраната на пътен знак В-27 не важи, са изчерпателно и лимитативно изброени в чл.
50 ал.2 от ППЗДП и извършването на товаро-разтоварни
работи не е сред тях. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че въз.Н. е
извършил описаното в акта и постановлението нарушение.Безспорно е, че когато
едно превозно средство е паркирано на тротоара , то създава пречки за
преминаването на пешеходци по него и е без значение дали в конкретния пътен
участък има интензивно движение на пешеходци и дали могат да се движат по другия тротоар. В този смисъл е
и решение от 12.10.2018г. на Административен съд-варна по к.а.н.д № 2139/2018г.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.178 „е“ от ЗДП
се предвижда наказание за този, който паркира на тротоари в населените
места извън разрешените за това места, каквото нарушение в случая е налице.
На въз.Н. е наложена „
глоба“ в минималния предвиден в закона размер от 50лв., която е
съответна на извършеното нарушение.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е незначителна. Съдът отчита
обстоятелството, че въз.Н. е изпълнявал служебните си задължения , свързани с товаро-разтоварни дейности на приготвена храна,
предназначена за заведения за обществено хранене, но това не може да доведе до
отпадане на административно-наказателната му отговорност за извършеното от него
нарушение на ЗДП, а обуславя единствено налагане на наказание в минимален
размер.
Поради това и съдът намира, че
наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на Община -Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото, разгледано в три съдебни заседания и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да определи на Община-Варна
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 384 / 21.08.2020г. на Заместник Кмета на
Община-Варна, с което на К.Й.Н. му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50 лева на основание чл.178 „е” от ЗДП.
ОСЪЖДА К.Й.Н. – ЕГН **********,***,
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: