РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Белоградчик, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100091 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебна делба с пр. осн. чл.
69 ЗН.
В предявената иск. молба се излага : Общия наследодател Т. К. П. б.ж. на с. Л., обл.
В. е оставил в наследство осем земеделски земи, находящи се в землището на с. Л., обл. В.,
подробно описани в решение № 00130/26.05.1997 г. на ПК Димово и като свои наследници -
съделителите по делото: А. И. С. – ищец и ответниците – И. К. Ц., В. К. К., В. Й. Н., Е. Ф.
С., М. Е. С. и И. Е. С..
С нот. акт № ., том ... дело № ..г. ответниците В. К. К. и И. К. Ц. са продали седем
зем. земи / без пасище, мера от 4.553дка в м. „Парлозите/ на Б. Д. С.. Сделката извършена с
цитирания нот. акт е относително недействителна съгл. чл. 76 ЗН.
Моли да бъде прогласена за относително недействителен актът на разпореждане извършен
от В. К. К. и И. К. Ц. с нот. акт № ..., том.... дело №.........
Моли да се допусне съдебна делба на имотите в земл. на с. Л., обл. В., съсобствени на ищеца
и ответниците по иска за делба, останали по наследство от Т. К. П.. Представя писм.
доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. Л. А. Н.
Съделителите ответници В. К. К. и И. К. Ц. са оспорили предявените искове за
делба и с пр. осн. осн. чл. 76 ЗН.
Оспорват правопораждащи факти на правата на ищеца - не е налице имуществена общност
върху проц. зем. земи по т.1-6 и т.8 от иск. молба с ищеца и останалите съд. ответници / И.
1
К. Ц. и В. К. К. са придобили тези имоти чрез давностно владение/. Предявяват свои права
в/у имотите чрез процесуално възражение - придобили са собствеността в/у имотите чрез
давностно владение - изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност.
Претендират разноски. Посочен е и е разпитан св. В. В. И.
Останалите съделители са предявили възражение за обявяване за относително
недействителна продажбата на част от делбените имоти
Ответника по иска с пр. осн. чл. 76 ЗН Б. Д. С. е оспорил предявения иск.
Предявява свои права в/у имотите чрез процесуално възражение - придобил е собствеността
в/у имотите чрез добросъвестно давностно владение - изтекла в негова полза 5-годишна
придобивна давност след закупупването им през 2011г., евентуално - изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност.
Претендира разноски. Посочени са и са разпитани св. П.Н. Т. и В. Б. К.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, доводите и становищата на
страните и преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност приема, следното от фактическа и правна страна:
С Решение № № 00130/26.05.1997 г. на ПК Димово на наследниците на Т. К. П., по
реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху осем земеделски имота в
землището на с. Л., област В. : нива от 3.892 дка в м.“Върла страна“ – имот с идентификатор
43027.27.4, нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански път“ – имот с идентификатор 43027.29.5,
нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански път“ – имот с идентификатор 43027.29.4, нива от 1.952
дка в м.“Край село“ – имот с идентификатор 43027.50.19, нива от 22.398 дка в м.“Край
село/Умника“ – имот с идентификатор 43027.52.36, нива от 2.000 дка в м.“Край село“ – имот
с идентификатор 43027.54.12, пасище, мера от 4.553 дка в м. „Парлозите“ – имот с
идентификатор 43027.65.2 и нива от 9.993 дка в м.“Презумника“ – имот с идентификатор
43027.89.16
Видно от представеното у-ние за наследници № 52/01.09.2020 г. на общ. Д., с. Л., Т. К. П. е
починал на 03.04.1960 г. и е оставил за законни наследници към момента на издаването
съделителите по делото А. И. С. – ищец и ответниците – И. К. Ц., В. К. К., В. Й. Н., Е. Ф. С.,
М. Е. С. и И. Е. С..
С нот. акт № .том ... дело № ....г. ответниците В. К. К. и И. К. Ц. са продали седем
зем. земи / без пасище, мера от 4.553дка в м. „Парлозите/ на Б. Д. С..
В показанията си св. Л.А. Н./ на ищцата/ твърди, че през 2011 г. майка му – съд. В.
Й. Н. му се обадила, че и се е обадила нейна братовчедка от Л. - И., че иска и и предлага да
се продадат земите, и майка му от името на всички братовчеди и е отказала да се продават
земите. Също и че през 1992 г. майка му и леля му П. са ходили в с.Л. и са се срещали с
техните братовчедки при възстановяване на земите.
В показанията си св. В.В. И./ на отв. В. К. К. и И. К. Ц. / твърди, че още след
връщането на земята проц. зем. земи са владени от свекърва и и после са предадени на
арендатор да ги обработва, като свекър и само е косил тези ниви, преди да бъдат дадени на
арендатор. Никога никой не е идвал да оспорва, че нивите са и негови и да е искал
разделянето им и никой друг не е идвал да ги обработва. Счита, че земите са предоставени
2
на арендатора Б. Д. някъде около 2004 г., но не знае дали е имало подписан договор за това.
Не знае дали другите наследници са уведомени за отдаването под аренда, тези наследници
не ги познава, не знам дали са идвали, просто не ги е виждала и не знае да са се обаждали
Не установява проц. земи да са ползвани, обработвани от съд. И. К. Ц. или същата да е
прибирала плодовете или получавала рента.
В показанията си св. П.Н. Т./ на отв. Б. Д. С./ твърди, че след възстановяване на зем.
земи на В. К. до около 2000 г., тя и съпруга и В са ги ползвали - косели и балирали, тъй като
имали овце в с. И а след това земята почнал да я обработва арендатора Б. Д., който я
обработва и сега. Не е виждал някой друг да идва, да работи земята или да му пречи. Не знае
къде се намират проц. зем. земи
В показанията си св. В.Б. К/ на отв. Б. Д. С./ твърди, че не знае точно къде се
намират нивите на В. К.. Знае, че е имала такива и си ги работели – косели с мъжа си, тъй
като имали животни.След това около 2000 г. ги дали на Б. Д. да ги обработва, който и до
сега ги обработва и ги ползва. Не знае никой да е идвал да му пречи да обработва тези земи.
Съдът приема оспорванията на съделителите ответници В. К. К. и И. К. Ц. за
неоснователни.
Доколкото правото да се иска делба не се погасява по давност и не съществува ограничение
досежно упражняването на това право, както и за предявяването на иск за собственост,
неоснователно се явява възражението за изтичане на давностен срок за атакуване на
разпоредителната сделка на основание чл. 76 ЗН.
Св. В.В. И. установява, че проц. зем. земи са обработвани от свекърва и - съд. В. К. К. и
свекър и от възстановяването/1997 г./ до около 2004 г., когато са предоставени под аренда.
Не се установи по какъвто и да било начин съд. И. К. Ц. да е обработвала, ползвала имотите
по предназначение или прибирала плодове от тях.
Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица обаче е част от
правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се
осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да
обосноват извод за несъмнено владение, респ. и за изтекла в тяхна полза придобивна
давност./ така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./
Не се установи и наличието на сключени договори за аренда за проц. зем. земи. Но дори да
са съществували такива договори, то чрез тях не би се установило владение от страна на
съд. В. К. К. и И. К. Ц.
Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод
ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за
аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя съгласно легалното
определение в чл. 2, ал.1 на ЗАЗ, като арендодателят предоставя временното ползване на
обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този
договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т. е.
без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените
арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от
3
нормите на чл. 30 и сл. ЗС е изрично уредена с новата алинея 4 на чл. 3 ЗАЗ /ДВ бр.
13/2007г./ Следователно сключването на договор за аренда, както преди, така и след
приемането на чл. 3, ал.4 ЗАЗ, съставлява управително действие по отношение на вещта и
само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение./така
Решение № 8/19.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013г., II г.о. /
Поради изложеното не сме изправени и пред т. нар. обективна невъзможност съд. В. К. К. и
И. К. Ц. да демонстрират спрямо другите наследници на Т. К. П. промяна на намеР.ето си от
държане в своене на техните ид. части от имотите/ арг. от Решение № 214/28.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1919/2015 г., I г.о./, тъй като извършването на такива действия/ с които се
отричат правата на другите наследници/ не се установиха по никакъв начин от събраните по
делото доказателства. Освен това останалите съсобственици живеят на територията на
страната, а не в чужбина / в какъвто смисъл е цитираното решение на ВКС/, където са
призовани, част от тях са се срещали с продалите имотите съделителки, поради което
последните са могли при добро желание и положена грижа да узнаят местонахождението им.
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесните зем. земи в
земл. на с. Л., обл. В. е принадлежало на Т. К. П., поради което е възстановено на неговите
наследници с решение № 00130/26.05.1997 г. на ПК Димово.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по
тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намеР.ето да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намеР.ето, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение/каквото само и
единствено се доказа в случая относно имотите, предмет на делба/, за да се приеме, че
4
упражнява фактическа власт с намеР.е за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен.
За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от
имотите е необходимо намеР.ето за своене да им бъде противопоставено по категоричен
начин чрез действия, които демонстрират отричане на техните права върху съсобствената
вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намеР.е
за своене.
Действията, с които се демонстрира намеР.е за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намеР.е за
своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали
до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на целия имот. / така Решение № 110/20.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 870/2011 г., II г.о. /
НамеР.ето на съсобственика, че владее имотите за себе си, само по себе си е ирелевантно,
ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите съсобственици.
Ирелевантно е и обстоятелството, че останалите наследници на общия наследодател Т. К. П.
не са обработвали възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, нито са претендирали
рента, тъй като това тяхно поведение законодателят не приравнява на отказ от права.
Без значение е в случая, че само част от съсобствениците са получавали доходи от земята,
тъй като получаването на доход е действие на обикновено управление и не може да се счете
като признак за своене на имота. Обстоятелството, че от възстановяването на имотите
останалите наследници не са се интересували от тях, с тази си незаинтересованост те не са
загубили правата си на собственост/така Решение № 70/02.05.2019г. на ВКС по гр.д. №
2257/2018г., I г.о., Решение № 1153/16.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4157/2007 г., IV г. о./
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да
установи т. нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/
какъвто е настоящия случай – по наследство от Тодор К. Павлов/, се приема, че
упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална
част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че
владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е
противопоставил на останалите своето намеР.е за това.Обикновеното неползуване на имота
не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт
върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Манифестирането на намеР.ето да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Промяната в намеР.ето, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота,
следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва
да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде
5
установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение №
41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 300/2003 г., I гр.о./
Такива действия демонстриращи намеР.е за своене на проц. зем. земи не се доказаха от
страна на претендиращите съд. ответници В. К. К. и И. К. Ц.
Останалите сънаследници не са могли и не са били длъжни да знаят за извършеното през
2011г. разпореждане с по-голяма част от делбените имоти, тъй като за тях не съществува
задължение да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито в закона е установена
презумпция, че са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на Правилника за
вписванията актове. Самото иницииране на нотариалното производство за извършване на
нотариален акт не е израз на намеР.ето за своене, тъй като последното следва да бъде винаги
насочено и демонстрирано спрямо собственика на владяната вещ, а не спрямо трети лица, в
т.ч. и нотариуса.
За уважаване на претенцията по чл. 76 ЗН е нужно да се установи, че съделител се е
разпоредил с делбено имущество, което не се пада в негов дял при делбата. Актът на
разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху
вещи) е относително недействителен, същият валидно обвързва страните по сделката и
поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети
лица, но е непротивопоставим по отношение на останалите наследници. Установи се в
настоящото производство от представения нот. акт № 41, том ..., дело № ....г., че В. К. К. и
И. К. Ц. са продали наследствени зем. имоти на ответника Б. Д. С.. В случая, се касае за
разпореждане с част от делбеното имущество, като разпореждането е извършено от двама от
наследниците в полза на трето лице, извън кръга на наследниците - съделители.
Продадените имоти не са единствени, което изключва третирането на разпореждането като
такова по смисъла на чл. 212 ЗЗД.
Според т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК актът на
разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху
вещи) е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по
сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им
с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се
позовават на тази недействителност. Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН,
при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна
страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба,
както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.
Поради това, че част от наследниците са се разпоредили с част от делбените имоти,
извършената с нот. акт № ..., том ...., дело № .....г. продажба е относително недействителна
по отношение на останалите съделители, за тях тя не е породила правно действие и имотите
са останали сънаследствени.
В Решение № 221/13.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2033/2013 г., I г.о., е прието, че при
относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично
постановява, че по отношение на определена категория лица, той не поражда правно
6
действие. При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН сделката не
поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на
разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. Общото правило на ЗС,
определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо
при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 ЗН, когато в делбата сделката е
прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците.
Следователно приобритателят Б. Д. С. няма качеството на добросъвестен владелец по чл. 70,
ал. 1 ЗС и не може да се ползва от кратката 5 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал.2
ЗС.
Съдебната практика не изключва възможността за придобиване по давност от последващи
преобретатели, като добросъвестни владелци на останали в наследство отделни имоти,
предмет на разпореждане от сънаследник. / Решение № 1165 от 25.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 3307/2007 г., IV г. о., Решение № 158 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г.,
II г. о Решение № 1381 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2007 г., IV г. о., /
Невъзможност да се придобие имот с кратката давност по чл. 79, ал.2 ЗС като добросъвестен
владелец се приема само за приобретателя по първата сделка, с която наследник се
разпорежда в полза на трето лице, тъй като сделката, за която се прилага чл. 76 ЗН е
относително недействителна, т. е. поражда действие, но по отношение на неразпоредилия се
наследник, заявил такава претенция се счита, че не е станала. / така и Решение №
21/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г.о./
Купувачът Б. Д. С. не е придобил продадените му недв. имот и на осн. чл. 79 ал.1
ЗС.
Нито един от разпитаните свидетели не индивидуализира продадените зем. земи по
местонахождение/местност/ и площ, за да се установи, че именно в/у тях/закупените земи/
купувача е упражнявал фактическа власт. Освен това свидетелите на продавачите В. К. К. и
И. К. Ц. и на купувача Б. Д. С. твърдят, че последния е обработвал спорните зем. земи като
арендатор и по този начин е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Поради изложеното не се установи, че купувача Б. Д. С. е владял закупените земи в период
най-малко десет години преди предявяване на иск. молба - 10.03.2022 г.
За стоп. 2011/2012г. продадените имоти са разпределени за ползване като т. нар. „бели
петна“ въз основа на сключено споразумение м/у ползватели на зем. земи съгл. чл. 37в ал.1
и ал.2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-04-269/31.08.2011 г. на Директора на ОДЗ-Видин,
за което са заплатени съответните суми по с/ка на Община Димово, като един от имотите е
разпределен на лице различно от купувача Б. Д. – на Цв. Ив. Ал..
Включването на имотите в масиви за ползване от земеделските стопани, постигнали
споразумение обаче се отнася само за ползването. То се извършва на основание глава пета
„а“ ЗСПЗЗ, озаглавена „Ползване на земеделски земи“. Целта на нормите от тази глава е да
обезпечат ефективното ползване на земеделските земи и подпомагане на земеделските
стопани от европейските фондове, а не собствениците да бъдат лишени от собствеността си.
Т.е. ползването по този ред, предвиден в ЗСПЗЗ не е владение по см. на ЗС.
От 01.10.2012 г./началото на стоп. 2012/2013 г./, когато евентуално купувача е започнал да
7
държи имотите като свои до 10.03.2022 г. – предявяване на иск. молба също не е изтекъл
искуемият се от закона десетгодишен давностен срок
Ето защо, разпоредителната сделка с предмет описаните седем делбени имота е
относително недействителна по отношение на неразпоредилите се съделители - А. И.
Симеонова, В. Й. Н., Е. Ф. С., М. Е. С. и И. Е. С.. Поради това съдът счита, че тази
относителна недействителност следва да бъде обявена с настоящето решение.
Като се отчете основателността на предявения иск и възражения по чл. 76 ЗН, към
настоящия момент - въз основа на реституция на собственически права по реда на ЗСПЗЗ,
настъпила в полза на наследниците на Тодор К. Павлов, и универсално наследствено
правоприемство, описаните в исковата молба недвижими имоти са съвместно притежание на
съделителите А. И. С., В. Й. Н., Е. Ф. С., М. Е. С., И. Е. С., И. К. Ц. и В. К. К..
Ищеца – А. И. С. е правнучка на наследодателя Т. К. П. /внучка на починалата му дъщеря –
С. Т. К./ с право на 1/6 ид. част, ответника В. Й. Н. – внучка/дъщеря на починалата дъщеря
– С. Т. К./ с право на 1/6 ид. част, отв. Е. Ф. С. – съпруг на починалата внучка П. Й. М./
дъщеря на починалата дъщеря – С. Т. К./ с право на 1/18 ид. част, отв. М. Е. С. –
правнучка/внучка на починалата дъщеря – С. Т. К./, отв. И. Е. С. – правнучка/внучка на
починалата дъщеря – С. Т. К./ с право на 1/18 ид. част, ответника И. К. Ц. – внучка/ дъщеря
на починалия син - Ка. Т. К./ с право на 1/4 ид. част и отв. В. К. К. – също внучка / дъщеря
на починалия син - К.Т. К./ с право на 1/4 ид. част от наследството. Между тези лица и при
конкретизираните квоти процесните зем. земи следва да бъдат допуснати до делба.
Предявеният иск за делба е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Установи се съсобственост върху процесните имоти, възникнала на основание наследствено
правоприемство.
Съобразно наследствените права на съделителите, съдът допуска да се извърши
съдебна делба на описаните по-горе недвижими имоти, останали по наследство от Т. К. Па.
между А. И. С. с право на 6/36 ид. части, В. Й. Н. с право на 6/36 ид. части, Е. Ф. С. с право
на 2/36 ид. части, М. Е. С. с право на 2/36 ид. части, И. Е. С. с право на 2/36 ид. части, И. К.
Ц. с право на 9/36 ид. части и В. К. К. с право на 9/36 ид. части от наследството.
С оглед изхода на спора по предявения иск по чл. 76 ЗН ответниците по този иск
следва да заплатят на ищцата разноски по делото в общ размер 75.18 лв. – държавна такса и
600.00лв. - адв. възнаграждение, от които 225.06 лв. - И. К. Ц., 225.06 лв. - В. К. К. и 225.06
лв. - Б. Д. С.
На ответниците И. К. Ц., В. К. К. и Б. Д. С. не се следват разноски по делото по предявения
иск по чл. 76 ЗН
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обявява за недействителен по отношение на А. И. С. с ЕГН **********, от гр. С.,
ж.к. „..”, бл...., вх...ет..., ап..., В. Й. Н. с ЕГН ********** от гр. С., обл. Б., ул. „.....“ № 1..Е .
Ф. С. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „....“, бл. .., вх.... ет..., ап...., М. Е. С. с ЕГН
8
********** от гр. В., ж.к. „....“, бл. .., вх...., ет.., ап.... и И. Е. С. с ЕГН ********** от гр. В...,
ж.к. „.....“, бл. ..., вх...., ет..., ап... договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № ....том..../, рег. № ... дело № ....г. по силата на който И. К. Ц. с ЕГН **********, от с.
Р. обл. В., ул. „...“ № ... и В. К. К. с ЕГН **********, от с. И., обл. В., ул. ....“ № ...., са
прехвърлили на Б. Д. С., ЕГН ********** от гр. В., ул. „.......“, бл. ..., ет.....,
ап.....собствеността върху следните недв. имоти в земл. на с. Л., обл. В. : нива от 3.892 дка в
м.“Върла страна“ – имот с идентификатор 43027.27.4, нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански
път“ – имот с идентификатор 43027.29.5, нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански път“ – имот с
идентификатор 43027.29.4, нива от 1.952 дка в м.“Край село“ – имот с идентификатор
43027.50.19, нива от 22.398 дка в м.“Край село/Умника“ – имот с идентификатор
43027.52.36, нива от 2.000 дка в м.“Край село“ – имот с идентификатор 43027.54.12 и нива
от 9.993 дка в м.“Презумника“ – имот с идентификатор 43027.89.16
Допуска да се извърши съдебна делба на зем. земи, находящи се в землището на с.
Л., обл. В., а именно : нива от 3.892 дка в м.“Върла страна“ – имот с идентификатор
43027.27.4, нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански път“ – имот с идентификатор 43027.29.5,
нива от 1.999 дка в м.“Раец/Палански път“ – имот с идентификатор 43027.29.4, нива от 1.952
дка в м.“Край село“ – имот с идентификатор 43027.50.19, нива от 22.398 дка в м.“Край
село/Умника“ – имот с идентификатор 43027.52.36, нива от 2.000 дка в м.“Край село“ – имот
с идентификатор 43027.54.12, пасище, мера от 4.553 дка в м. „Парлозите“ – имот с
идентификатор 43027.65.2 и нива от 9.993 дка в м.“Презумника“ – имот с идентификатор
43027.89.16 между А. И. С. с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „....”, бл.... вх...., ет..., ап..., В.
Й. Н. с ЕГН ********** от гр. С, обл. Б. ул. „....“ № ...Е. Ф. С. с ЕГН ********** от гр. В.
ж.к. „....“, бл. ..., вх...., ет..., ап...., М. Е. С. с ЕГН ********** от гр. В. ж.к. „.. Б.., бл. .., вх..
ет... ап...., И. Е. С. с ЕГН ********** от гр. В..., ж.к. „....“, бл. ..., вх...ет...., ап...., И. К. Ц. с
ЕГН **********, от с. Р..... обл. В...., ул. „.....“ № . и В. К. К. с ЕГН **********, от с. И., обл.
В., ул. ....“ № ..
при следните квоти :
6/36 ид. части - за А. И. С. с ЕГН **********
6/36 ид. части - за В. Й. Н. с ЕГН **********
2/36 ид. части - за Е. Ф. С. с ЕГН **********
2/36 ид. части - за М. Е. С. с ЕГН **********
2/36 ид. части - за И. Е. С. с ЕГН **********
9/36 ид. части - за И. К. Ц. с ЕГН **********
9/36 ид. части - за В. К. К. с ЕГН **********
Осъжда И. К. Ц. с ЕГН **********, В. К. К. с ЕГН ********** и Б. Д. С., ЕГН
********** да заплатят на А. И. С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер по 25.06
лв. – държ. такса и по 200.00 лв. – адвокатско възнаграждение, всеки от тях
Оставя без уважение искането на И. К. Ц. с ЕГН ********** и В. К. К. с ЕГН ********** за
присъждане на разноски по делото в общ размер 1 200.00 лв. - адвокатско възнаграждение
9
Оставя без уважение искането на Б. Д. С., ЕГН ********** за присъждане на разноски по
делото в размер 800.00 лв. - адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10