Определение по дело №636/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 135/ 04.02.2015 г., постановено по гр. д № 79/2014 г., Момчилградският районен съд е признал за установено на основание чл.415,ал.1 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК по отношение на „Б."ЕООД, с.К., че съществува вземането на „В."ООД, гр. К., за сумата в размер на 23.08 лв., представляваща законна лихва за просрочие за периода от 01.10.2013г. до 07.01.2014г. по фактура №**********/ 30.08.2013г. и за сумата в размер на 0.74 лв., представляваща законна лихва за просрочие за периода от 31.12.2013г. до 07.01.2014г. по фактура №**********/29.11.2013г., за което е издадена Заповед №2/ 13. 01. 2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д. №9/2014год. по описа на МРС. Решаващият съд е отхвърлилиска в частта за установяване дължимост на сумата от 4251.65 лв., представляваща главница по фактура №**********/31.05.2013г., на сумата в размер на 0.26 лв., представляваща разликата до пълния предявен размер от 23.34 лв. - законна лихва за просрочие по фактура №**********/30.08.2013г. и на сумата от 226.03лв., представляваща законна лихва за просрочие за периода от 30.06.2013г. до 07.01.2014г. по фактура №**********/ 31.05.2013г., както и в частта за установяване дължимостта на сумата от 838.66 лв. по фактура №**********/30.08.2013г. и на сумата от 294.91лв. по фактура №**********/ 29.11.2013г., поради погасяване на претенцията в хода на процеса. Момчилградският районен съд е осъдил ответното дружество „Б."ЕООД да заплати на ищцовото дружество „В." ООД, сумата в размер на 107.34 лева,представляващи деловодни разноски,съразмерно с уважената част от иска. Съдът е осъдил„В." ООД да заплати на „Б." ЕООД сумата в размер на 794.65 лева, представляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволният от постановеното решение, ищец в първоинстанционното производство, „В.” ООД, гр.К., е депозирал частична въззивна жалба, с която атакува първоинстанционното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и като необосновано в частите му, с които решаващият съд е отхвърлил предявния иск за установяване дължимост на вземането му от „Б.” ЕООД,с.Кирково в размер на сумата 4 251.65 лв.,представляваща дължима главница по фактура №**********/31.05.2013 год. за консумирана вода , както и за сумата в размер на 226.03 лева, представляваща законна лихва за просрочие за времето от 30.06.2013 год. до 07.01.2014 год. по фактура №**********/31.05.2013 г. Излага съображения, че за да отхвърли предявения установителен иск в тези му части, решаващият съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства приел, че при демонтиране на водомер №**********, поставен в обекта на въззиваемото дружество, за последваща периодична проверка в ЕТ "Х.-М. С."- П., не били спазени императивните изисквания, регламентиращи този вид процедура. Съдът не съобразил обаче в този аспект, че при демонтиране на посочения водомер по изричното желание на дружеството- длъжник, за което бил съставен констативен протокол от 28.05.2013 год., подписан и от представител на"Б." ЕООД, К., показанията на водомера били за изразходвана вода в размер на 5 447 куб.м. Съдът не съобрази в този смисъл и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза инж.П. С., прието от съда и от страните, от което се установявало, че процесният водомер имал показания 05455 куб. м. и бил пломбиран с пломба от метрологичен контрол през 2013 год., когато е била извършена и метрологичната проверка и било издадено свидетелство за проверката, както и че съществуващата преди това пломба била демонтирана от специализираната лаборатория, а не от служители на "В." ООД, гр.К., което пък водело до извода за липса на данни за външна намеса върху водомера. С оглед изложеното във въззивната жалба, жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваните му части, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на "Б." ЕООД, с.К., че дължи на "В." ООД, гр.К., сумата в размер на 4 251.65 лв., представляваща незаплатена главница по фактура №**********/31.05.2013г. за консумирана вода, и сумата 226.03 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 4 251.65 лева за времето от 30.06.2013 год. до 07.01.2014 год. по фактура №**********/31.05.2013 год. Жалбодателят претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил отговор от ответника по въззивната жалба, "Б." ЕООД, с. К.

В съдебно заседание, жалбодателят чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената частична жалба констатира следното :

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Пред първоинстанционния съд от „В.” ООД, гр. К., е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, против „Б.” ЕООД, с.К., за установяване съществуване на вземането му за сумата –главница в размер на 5 385.22 лв., представляваща неплатена цена за предоставяне на услуга по доставяне на вода за периода от 31.05.2013 г. до 29.11.2013 г. , от която сума по фактура №**********/31.05.2013 г. сумата в размер на 4 251.65 лв., по фактура № **********/ 30.08.2013 г. сумата от 838.66 лв. и по фактура № **********/29.11.2013 г. сумата от 294.91 лв., законна лихва за просрочие в общ размер на 250.98 лв., от които 226.03 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 07.01.2014 г. по фактура №**********/31.05.2013 г. , 23.34 лв. по фактура № **********/ 30.08.2013 г. за периода от 30.09.2013 г. до 07.01.2014 г. и 0.74 лв. по № **********/29.11.2013 г. за периода от 31.12.2013 г. до 07.01.2014 г., ведно със заплатени ДТ и юрисконсултско възнаграждение, за които суми била издадена Заповед № 2/13.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9/2014 г. по описа на МРС. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след постъпило възражение по чл. 414 от ГПК в производството по чл. 410 от ГПК, по което била издадена процесната заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, а именно до размера на сумата от 23.08 лв., представляваща законна лихва за просрочие за периода от 01.10.2013г. до 07.01.2014г. по фактура №**********/30.08.2013г. и за сумата в размер на 0.74 лева представляваща законна лихва за просрочие за периода от 31.12.2013г. до 07.01.2014г. по фактура №**********/29.11.2013г.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението само в частта му, с която решаващият съд е отхвърлил предявения иск за установяване вземането на ищцовото дружество от ответното - „Б.” ЕООД,с.К. в размер на сумата 4 251.65 лв.,представляваща дължима главница по фактура №**********/31.05.2013 год. за консумирана вода , както и за сумата в размер на 226.03 лева, представляваща законна лихва за просрочие за времето от 30.06.2013 год. до 07.01.2014 год. по същата фактура №**********/31.05.2013 г.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно. Намира същото за допустимо в обжалвата му част, а с оглед изложените във възивната жалба доводи, го намира и за правилно.

От фактическа страна не е спорно в производството, че отчетеното за периода 24.01.2011 г. – 20.04.2013 г., както и за последващия спорния период, период от 24.06.2013 г. и до 28.04.2014 г. ,ползвано от дърводелски цех в с.К., собственост на ответното в производството дружество „Б.” ЕООД, количество вода по водомер № **********, е варирало от 16 куб.м. до 36 куб.м. месечно. Установено е също, че отчетеното от същия водомер количество вода само за период от 20.04.2013 г. до 20.05.2013 г. е възлизало на 2 754 куб.м./заключение на в.л. Ш. -л.69 /. Същото обстоятелство се установява и от приетия по делото констативен протокол от 25.04.2013 г., съгласно който при извършена регулярна проверка на показанията на водомера, същият на 25.04.2013 г. е бил с показатели 5 447 куб.м.,като водомерът въртял на слаб теч. Не е спорно и обстоятелството, че по искане на абоната- ответно дружество, в присъствието на негов представител, на 28.05.2013 г. с протокол № 001090, е снет за лабораторно замерване водомер № ********** с показател 05454. Не е спорно и това, че със заявление от 07.06.2013 г. ищцовото дружество е поискало от ЕТ „Х.т-М.С.”, гр.П., извършването на последваща периодична проверка на средства за измерване, завършила на неустановена в производството дата с констатация за съответствие на метрологичните и технически изисквания към водомера. Установява се от снетите показания на св.Р. К., демонтирал процесния водомер на 28.05.2013 г. и подписал от името на ищцовото дружество цитирания протокол № 001030, че след демонтиране на водомера и поставянето на нов такъв, изготвеният и подписан от страните протокол бил поставен под капачката на водомера и предаден на служителите на ищцовото дружество от гр.Кърджали.

От приетата по делото, издадена от ищцовото дружество фактура №**********/31.05.2013 год., се установява, че същата обективира задължение за ответното дружество в размер на 4 251.65 лв. с ДДС за ползвана услуга- вода в размер на 2 754 куб.м. , от дърводески цех, промишлено хале, с.Кирково, по партида 5153/53 за периода 20.04.3013 г. до 20.05.2013 г. Ответникът оспорва дължимостта на сумата по фактурата с довод, че същата не отразява реалното количество консумирана от него вода.

При така установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция, споделяйки напълно правните изводи на първоинстанционния съд, на основание чл.272 от ГПК препраща към относимите към обжалваната част мотиви на първоинстанционния акт. Съдът съобрази и наложилата се съдебна практика, обективирана в Определение №501/26.04.2011г. по гр.д.№1316/2010г., 3 г.о. на ВКС, съгласно която не следва дори да се обсъждат всички доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции. За изчерпателност на изложението обаче, настоящата въззивна инстанция счита за необходимо да посочи следното: юридическата рамка на процесния спор е очертана от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и в частност разпоредбата на чл.2 от същия, даваща на ищцовото дружество качеството „В." оператор, а на ответното дружество качеството потребител на вода. Създадената пък по повод на предоставената услуга облигационната връзка, определено е подчинена на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, във вр. с одобрените с решение № ОУ -09 от 11.08.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор. Доколкото предявеният иск пък намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК, като установителен по своя характер такъв, предполага задължението на ищеца–В. оператор да установи дължимостта на задължението за плащане по облигационната му връзка с ответника -потребител. Правилно в този аспект решаващият съд е приел, че годността на измервателното средство, на чиито показания ищецът основава претенцията си и въз основа на които показания издава процесната фактура №**********/31.05.2013г., е останала недоказана в производството. И това е така, защото при разрешения от разпоредбата на чл.34, ал.2, т.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, последващ контрол на измервателния уред по искане на ответника- потребител на В. услугата, ищцовото дружество- В. оператор не е изпълнило изискванията на разпоредбата на чл.273а, ал.4 и ал.5, действащи към датата на демонтиране, транспортиране и проверка на измервателния уред- водомер / във варианта до ДВ бр.22/2015 г./, съответстващи понастоящем на текста на чл.273б, ал.4 и ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и в частност изготвеният от ищцовото дружество за демонтаж на водомер №********** протокол от 28.05.2013 г., поставен под капака на водомера, определено не изчерпва изискването за вземане на подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техническите и метрологичните им характеристики, и в частност необходимостта входът и изходът на водомерите да бъдат запечатани непосредствено след демонтажа им. Задължение, което ищцовото дружество определено не е изпълнило, което пък води до оборване годността на измервателния уред, респ. до оборване показанията му за реално консумираната вода и разбира се, до оборване дължимостта на самото вземане за реално консумираното количество вода, вкл. и за дължимостта на акцесорното задължение за присъждане на мораторна лихва.

Прочие, като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно в обжалваната му част решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ответника по въззивната жалба разноски за въззивната инстанция в доказания размер на адвокатското възнаграждение от 360 лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/04.02.2015 г., постановено по гр.д. № 79/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА„В.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. К. бул. „Б.” № *, ЕИК *, да заплати на „Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.К., ЕИК *, сумата в размер на 360 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.