Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град ТЕТЕВЕН
28.05.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД-четвърти състав в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май
През две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО
МАРИНОВ
При секретаря:Д.П.
и при участието
на прокурора
Като разгледа
докладваното от Председателя НАХ Дело №110 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.375 и следващите от НПК.
Представено
е постановление от Районна прокуратура гр.Тетевен, за прекратяване на
наказателно производство и освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, извършено от П.И. ***.
Прокуратурата
е приела, че е налице деяние по чл.325 ал.1 от НК, но тъй като за това деяние
се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и
обществено порицание, П. не е осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, следва да
се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата моли привлеченият П. да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание по чл.78а от НК в размер от 2000 лева за извършеното от него
престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Привлеченият
П.П., редовно призован се явява в съдебно заседание, дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, като твърди, че действително е посетил училището на
неговата дъщеря, че е попитал учителката кое дете се казва В., както и че
последната започнала да плаче.Твърди, че не е заплашвал никого, че само е
хванал учителката за ръката.Твърди, че е звънял по телефона на майката на
детето В., за да се извини, но тя му затворила телефона.Твърди, че след този
инцидент не е ходил в училището на детето си.Твърди, че не приема някой от
показанията на свидетелите.Твърди, че е виновен, че е направил грешка и моли да
му бъде наложено минимално административно наказание, тъй като имал три деца и
е безработен.
От
писмените доказателства, съдържащи се в приложеното досъдебно производство
№25/2015 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, обясненията на привлечения и
показанията на разпитаните по делото свидетели-Н.В.Д., И.П.Ф., М.Т.С., М.Б.И., П.П.В.-С.,
В.Н.Х., огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Посоченото досъдебното производство №25/2015 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен е образувано
и водено срещу П.И. *** престъпление по чл.325 ал.1 от НК, затова, че на
22.01.2015 година в сградата на НУ „Хаджи Генчо“ в град Тетевен, Ловешка област
е извършил непристойни действия, изразяващи се във викове, буйство, отправяне
на ругатни и закани за нанасяне на телесни увреждания и саморазправа с В.Н.Х.-ученичка
в четвърти клас и учителката М.Т.С., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
По делото безспорно
се установява, че привлеченият П. ***, като две от трите му деца-В и М , участ в НУ „Хаджи Генчо“ в града като В е в четвърти клас.
По делото безспорно
се установява, че първия учебен час в училището започва в 07,40 часа и
продължава до 08,20 часа.На 22.01.2015 година както обикновено, учениците от
четвърти клас, които посещават занималня били в класната стая на втория етаж и
урока започнал в 07,40 часа.Занятията провеждала свид.М.Т.С..Около десет минути
след започването на часа в класната стая влязъл привлеченият П. заедно с дъщеря
си В , която очевидно била
закъсняла.Привлеченият застанал отпред пред децата, в близост до учителката и
пристъпил към свид.С., „агресивно и крещейки“ попитал кои от децата са В и В..Свидетелката
С. се стъписала и посочила момичето, което седяло на третия ред, а именно свид.В.Х..Привлеченият
веднага се насочил към детето, приближил до него и попитал защо е бита дъщеря
му.След това, сложил ръка на облегалката на стола и го разклатил, “приближил се
много близо до лицето й и гледайки я страшно“, я заплашил, че ако докоснат
дъщеря му ще им „счупи ръцете“ и ако я погледнат ще им „избоде очите“, като
детето възприело, че тези му думи били насочени и към нейните съученици, а не
само към нея.Детето цялото се разтреперило, започнало да плаче и тогава се
намесила учителката С., която като видяла, че детето се разплакало помолила П.
да напусне класната стая.Привлеченият, напротив насочил агресията си към
учителката като я хванал за ръката и крещял в лицето й „какво искаш ти, знаеш
ли какво ще направя ако те цапардосам“.В съдебно заседание, разказвайки за
случилото се с нейната учителка свид.В.Х. твърди, че била толкова уплашена и
разстроена, че дори не си спомня друго нищо.Свидетелката С. тичайки излязла от
стаята и отишла да потърси помощ от директорката на училището.
Свид. Н.В.Д., която
е счетоводител в училището и канцеларията й е на същия втори етаж видяла
непознат мъж да влиза в класната стая, находяща се до нейната.Почти веднага
след това чула непознатия да крещи и
ругае.Впечатлението, с което останала било, че в класната стая имало скандал.Впечатлена
от случващото се свид.Д. също решила да извика директорката и тогава видяла и
тичащата към кабинета й свид. С., “видимо разстроена“, според показанията й.Привлеченият П. също последвал учителката.В коридора
на училището привлеченият се срещнал със свид.И.Ф., която е директор на
училището.Агресията и заканите от страна на П. вече се насочили към
свидетелката.Същите били придружени и с отправянето на обиди към учителите
въобще.Многократно Ф. го молила да напусне сградата, но според показанията й той
„продължавал да обижда и крещи“.Едва след като го уведомила, че ще потърси
съдействие от полицията П. се насочил към изхода и напуснал училището.
Макар и завърнала
се веднага в класната стая учителката С. се опитала да успокои децата, това не
й се отдало, тъй като от коридора продължавали да се чуват заплашителните
крясъци на привлечения.Същия ден свидетелката е категорична, че не успяла да
проведе нормални учебни занимания.Децата били притихнали и видимо уплашени, а свид.В.Х.
продължила да плаче, като се страхувала П. да не се върне.
От показанията на
свид.П.П.В.-С., която е педагогически съветник в НУ „Хаджи Генчо“ се
установява, че в продължение на повече от половин час не успяла да успокои свид.В.Х.,
която била „притеснена и уплашена“ от това да не би след училище бащата на В отново да я потърси.
Съдът приема, че действията,
извършени от привлечения в класната стая и коридора на НУ „Хаджи Генчо“ са били
неприлични, изразявали са се във викове, буйство, отправяне на ругатни и закани
за нанасяне на телесни увреждания и саморазправа с В.Н.Х.-ученичка в четвърти
клас и учителката М.Т.С..Чрез тези си действия той е изразил открито
неуважението си не само към личността на свид.С., малолетното дете В.Н.Х. и към
свид.Ф., а и към всички останали деца от класа на дъщеря му, служители и
учители в началното училище.Тези му действия са били на публично място и са
станали достояние на множество хора.Те са свързани с посегателство върху
интересите на тези хора.По своето съдържание деянието на привлечения се е
изразило в изключително груба форма, засягаща както лични, така и обществени
интереси.Макар и в конкретния случай да е налице индивидуално лично отношение
на привлечения към десетгодишната В.Х., с поведението и думите си П. е
манифестирал неуважение към установения ред не само в училището, но и в
обществото като цяло.Безспорно се установява, че всички свидетели на инцидента
са били уплашени и възмутени, че всички деца от класа на свид.С. говорели само
за случилото се, че целия инцидент станал достояние на цялото училище.
В
съдебно заседание самият привлечен първоначално твърди, че действително е
отишъл в училището, но
случилото се пресъздава като обичаен разговор между него и децата и между него
и учителите, които обяснения обаче, съдът приема, че изцяло противоречат на показанията
на всички разпитани по делото свидетели, показанията на които са в логическа
последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и непротиворечиви,
поради което съдът не приема за обективни обясненията на привлечения в съдебно
заседание, макар, че в тази връзка следва да се отбележи, че самият привлечен
на съдебните прения твърди, че е виновен и че е сгрешил.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в конкретната обстановка, изпълнителното деяние е доведено до
край.Привлеченият П. е извършил действия, които са непристойни, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.Тези
действия са непристойни, тъй като са неприлични и безсрамни и са обективирани
във викове, буйство, отправяне на ругатни и закани за нанасяне на телесни
увреждания и саморазправа с В.Н.Х.-ученичка в четвърти клас и учителката М.Т.С..С
тези действия се накърняват общоприети морални ценности и норми на поведение.
Чрез тях привлеченият е противопоставил себе си на установения ред не само в
училището, но и в обществото като цяло.Безспорно е
също, че привлеченият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.Привлеченият е съзнавал, че се намира в
обществена сграда-НУ „Хаджи Генчо“, където учат и двете му деца и по време
когато там са били учениците, учителите и персонала, както и че действията му
се възприемат от тях, но е викал, буйствал, отправял ругатни и закани за нанасяне
на телесни увреждания и саморазправа с десетгодишната В. и нейната учителка.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.325 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от привлечения П. като от
обективна страна на дата на 22.01.2015 година в сградата на НУ „Хаджи Генчо“ в
град Тетевен, Ловешка област е извършил непристойни действия, изразяващи се във
викове, буйство, отправяне на ругатни и закани за нанасяне на телесни
увреждания и саморазправа с В.Х.-ученичка в четвърти клас и учителката М.Т.С., грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а от
субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
За това деяние, законодателят е предвидил
наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и обществено
порицание, но тъй като П. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и от деянието му няма
причинени имуществени вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на привлечения П. от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание, като прие, че едно наказание глоба към
предвидения от закона минимум от 1500 лева в полза на държавата, предвид от
една страна упоритостта му при извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието, обстоятелството, че си е позволил именно в училището да
вика, буйства, обижда, ругае, заканва на малолетни деца и техните учители, а от
друга чистото му съдебно минало и отчасти изразеното съжаление за извършеното,
напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
Водим
от изложените съображения, съдът:
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА привлечения
П.И.П., ЕГН ********** *** ВИНОВЕН в
това, че на 22.01.2015 година в сградата на НУ „Хаджи Генчо“ в град Тетевен, Ловешка
област е извършил непристойни действия, изразяващи се във викове, буйство, отправяне
на ругатни и закани за нанасяне на телесни увреждания и саморазправа с В.Н.Х.-ученичка
в четвърти клас и учителката М.Т.С., грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото-престъпление по чл.325 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА от 1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на държавата.
Решението подлежи
на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: