РЕШЕНИЕ
№ 22.06.2022 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Балчик, граждански състав
на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева
Секретар:
Илияна Нейкова
прокурор
изслуша
докладваното съдия Велчева
гр.дело
№ 320
по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от К.М., гражданин на Обединеното кралство, родена на *** г.
в ***, паспорт № ***, адрес: ***, срещу Застрахователно дружество „***" АД, ЕИК ***, ***,
за заплащане на сумата от 5 000 лв./пет хиляди лева /, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на
девето и десето ребра, и болки и страдания, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на събитието до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3
от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че на 09.08.2019 г., около 08,00 ч. в гр. ***, настъпва ПТП между лек
автомобил с рег. № ***, марка „***", модел „***", управляван от
правоспособния водач М.Т.М., ЕГН**********, и велосипед марка „Ribble", модел „Sportive Bianco", управляван от К.М..
В
пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, водачът на велосипеда,
ищецът твърди, че претърпява неимуществени вреди, представляващи телесни
повреди, изразяващи се във фрактура на девето и десето ребро и болки и
страдания, което обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. К.М. е приета в МБАЛ-Варна, което се потвърждава от епикриза № ***г.,
където се съобщава за болки в гръдния кош и поясноседалищната област.
Според
ищеца, видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано
настъпването на процесното ПТП, отговорността за причиняването му е на водача
на лекия автомобил с рег. № ***, марка „***", модел „***", М.Т.М.. Ищецът
счита, че с безспорното си непредпазливо и неправомерно поведение посоченият
водач виновно допуска настъпването на процесното ПТП, в пряка
причинно-следствена връзка, с което са и последвалите увреждания на ищеца.
Заведена
е извънсъдебна претенция пред ответника - щета № ***, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ. Във връзка с нея е получено съобщение, отговор с изх. № *** Ответникът
отказва да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, оспорва механизма
на настъпилото ПТП, както и да е налице осъществен деликатен фактически състав,
оспорва противоправността и вината на водача на МПС. Прави възражение за
съпричиняване. Оспорва получените телесни повреди, болките и страданията,
твърденията за изживян стрес, душевни страдания. Навежда наличие на лабилна
психика и предходна обремененост у ищеца. Оспорва претендирания размер на иска.
Правна
квалификация на исковете е по чл.432, ал.1 във вр. с
чл.409 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните не се спори, че ответникът
и М.Т.М., водачът на лекия автомобил, участник в ПТП към момента на
настъпването му, са обвързвани с валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния л.а. с рег. № *** марка „***", модел „***".
На
09.08.2019 г., около 08,00 ч. в гр. ***, настъпва ПТП между лек автомобил с
рег. № ***, марка „***", модел „***", управляван от правоспособния
водач М.Т.М., ЕГН**********, и велосипед марка „Ribble", модел „Sportive
Bianco", управляван от К.М.. В тоя смисъл са протокол за ПТП от 09.08.2019
г . – л. 10 от делото, ведно с констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
постановление от 30.01.2020 г .на Районна прокуратура – Добрич и епикриза – л.
18 от делото.
При
настъпването на ПТП, ищецът е получил следните увреждания: контузия на гръдния
кош и счупване на девета и десета ребрена дъга в дясно. В тоя смисъл е
заключението по назначената и приета по делото като компетентно и обективно
изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Счупването
на ребра, според вещото лице, се съпровожда със значителна по интензитет болка,
придружена със страдание и води до затруднено дишане и движение поради
изразения болеви симптом. Оздравителния период се определя от порядъка на 20-25
дни.
Няма
данни по делото за настъпили усложнения, вследствие на травматичните увреждания,
както и за съпътстващи заболявания, които да са оказали влияние върху
оздравителния процес или лечението.
Уврежданията
съставляват лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Счупването
на двете съседни ребрени дъги, според вещото лице, са резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет с ограничена удряща повърхност в дясната гръдна половина.
По
делото бе изготвена и приета съдебно – автотехническа експертиза, която съдът
приема като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице установи, че в
момента, в който водачът на лекия автомобил с рег. № ***, марка „***",
модел „***",(регистриран
като товарен)
е възприел пред себе си велосипеда, управляван от ищеца, като опасност, при
което е предприел заобикалянето му, той се е намирал на разстояние около 5, 72
м. зад него.
При
скорост на движение 22,23 км/ч и отчитане състоянието на платното за движение
опасната зона на спиране на лекия автомобил има дължина 10,80 м.
При
скорост на движение 12,87 км/ч и отчитане на състоянието на платното за
движение, опасната зона на спиране на велосипеда е имала дължина около 5,53 м.
С
оглед така установените констатации, вещото лице стига до заключението, че ако
водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране в
момента, в който е бил заслепен от слънцето, намиращо се срещу него, в резултат
на което е възникнала ограничена видимост пред автомобила му, той е имал
техническата възможност да спре автомобила си преди достигането на велосипеда и
по този начин би предотвратил удара с велосипеда, и настъпването на произшествието.
Широчината
на лентата за движение, в която са се движели двете превозни средства не е
позволявала безопасното извършване на маневрата – изпреварване, от лекия
автомобил на движещия се пред него велосипед, поради което водачът не е
следвало да предприема тази маневра.
С
оглед изложеното, съдът приема за доказано, че на 09.08.2019 г., около 08,00 ч.
в гр. ***, настъпва ПТП между лек автомобил с рег. № *** марка „***",
модел „***", управляван от правоспособния водач М.Т.М., ЕГН**********, и
велосипед марка „Ribble", модел „Sportive Bianco" управляван от К.М..
Водачът
на лекия автомобил при маневра заобикаляне не осигурява достатъчно странично
разстояние от движещия се от дясно велосипед и му нанася удар със страничното
си огледало за задно виждане.
В
резултат на удара ищецът получава контузия на гръдния кош и счупване на девета
и десета ребрена дъга в дясно. В тоя смисъл е заключението на вещото лице,
което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице определя
получената травма като значителна по интензитет и преминаваща за около 20-25
дни, с остатъчни проявления при влошаване на времето и при физически
натоварвания.
Увреждането
обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Или
с оглед установеното, съдът приема, че е настъпило процесното вредоносно
деяние, извършено от водача на лекия автомобил, което в причинно – следствена
връзка е довело до установената лека телесна повреда на ищеца. Деянието е
извършено от застрахования М.Т.М. виновно.
Гореизложеното
обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя,
поради което съдът намира иска за доказан по основание.
По
делото не се събраха доказателства, относно твърдението на ответника за съпричиняване на вредата,
поради което съдът следва да остави без уважение възражението като
неоснователно.
Не
се събраха и доказателства за лабилна психика и предходна обремененост у ищеца,
който да са се отразили върху причинената лека телесна повреда.
При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да изходи
от общия принцип за справедливост, като съобрази вида на настъпилата вреда и
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според
т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., „справедлив размер“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства като
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната.
С
оглед изложеното и като се съобрази с характера на леката телесна повреда,
изразяваща се в счупване на повече кости, възрастта на пострадалата, съдът
намира, че сума около две средни работни заплати в страната в размер от 3 500
лв. би репарирала причинените вреди на ищеца. В останалата част иска следва да
се отхвърли като неоснователен.
Съобразно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, законна лихва върху обезщетението за непозволено
увреждане се дължат от деня на настъпването му.
Страните
претендират разноски, които им се дължат съобразно уважената и отхвърлената
част от иска. При пресмятанията за дължимите разноски, съдът взема предвид
действително направените и усвоени такива от страните, като за ответника са 560
лв., без данни за заплатен адвокатски хонорар, а за ищеца 1000 лв. (800 лв. – адв.хонорар и 200 лв. –
заплатени разноски до този момент).
Ответникът
прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца,
което съдът следва да остави без уважение с оглед Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „***" АД, ЕИК ***, *** да заплати на К.М.,
гражданин на Обединеното кралство, родена на *** г. в ***, паспорт № ***,
адрес: ***, сумата в размер на 3 500 лв./три хиляди и петстотин лева /,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
фрактура на девето и десето ребра, както и болки и страдания, вследствие на
претърпяно на 09.08.2019 г., около 08,00 ч. в гр. ***, пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***"
АД, ЕИК ***, ***да заплати на К.М. сумата в размер на 770 лв.(седемстотин и седемдесет лв.), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.М. да заплати на Застрахователно
дружество „***" АД, ЕИК ***, ***сумата в размер на 168 лв.(сто шестдесет и осем лева), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……….