Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1142 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, гр. София, срещу решение №
2070/14.05.2019 г., постановено по гр.дело № 19250/2018 г. по описа на РС –
Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.И. ***, сумата от 10
лева, частичен иск от общо заявен размер 822,88 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ
се в с. Водица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо и неправилно. Сочи, че във
връзка с процесното ПТП има две влезли в сила решения между същите страни и на
същото основание, като с решението по гр. д. № 3587/2017 г. на PC – Варна дружеството
е осъдено да заплати сумата от 500 лв. ведно със законната лихва. Впоследствие
било заведено второ дело № 8924/2018 г. по описа на PC – Варна, с цена иска 10
лв., частичен от 822,88 лв., като искът бил изцяло уважен в размер на 10 лв.
Твърди, че присъдените суми са изцяло заплатени от страна на застрахователя. Отделно
заплатил доброволно сумата 177,12 лева. Така до момента, при установена
стойност на щетата от 680 лв., застрахователят изплатил на ищеца обезщетение в
общ размер на 687,12 лв., т.е. с 7,12 лв. повече. Позовава се на мотивите на
постановеното по гр. д. № 3587/2017 г. решение, в които съдът е приел, че
размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 680 лв., като счита, че е
недопустимо при частично предявяване на исковата претенция в няколко отделни
производства да се установява различен краен размер на вредата. Счита, че искът
е предявен при флагрантно нарушение на принципа на добросъвестността,
обективиран в чл. 3 ГПК, като излага подробни съображения за недобросъвестно
упражняване на процесуалните права от страна на ищеца чрез процесуалния му
представител. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има изцяло
водачът на лек автомобил „Фолксваген", който е паркирал автомобила в
нарушение на чл. 94, ал.3 и чл. 98, ал. 2, т.2 ЗДвП, което следва да обуслови
поне редуциране на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Искането е
за обезсилване на решението на ВРС или, евентуално, за отмяна на същото,
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който излага съображения за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт. Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред РС Варна е
образувано по искова молба, подадена от Н.И.И. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева,
частичен иск от общ заявен размер 822,88 лева, на основание чл. 432, ал.1 КЗ за
претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с.
Водица, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.01.2017г. по вина на
водача на т.а. «Камаз 53212» с рег. № *********застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/116000847572,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди,
че в резултат от настъпилото ПТП били увредени порталната врата на имота,
вертикални колони, метална конструкция на асма и три пръчки. За така посочените
щети, ищецът получил обезщетение от застрахователя в размер на 177,12 лева. На
20.03.2017 г. завел частичен иск срещу застрахователя за плащане на
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. С решение по
гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС, ответникът бил осъден да плати обезщетение
от 500 лева, частичен иск от общ заявен размер 1322,88 лева, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба. С решение по гр.д. №
8924/2018г. на ВРС е присъдено застрахователно обезщетение от 10 лева – също по
частичен иск от общ заявен размер 1322,88 лева при твърдян неизплатен остатък 822,88
лева. Тъй като получените суми не покривали действително претърпените вреди,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на 10,00
лева – отново като частичен иск от общ заявен размер 822,88 лева – неизплатен
остатък от задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
В постъпил в срок по чл. 131 ГПК писмен
отговор от ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен по
изложени съображения.
Варненският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Възражението за недопустимост на иска
поради наличие на друго влязло в сила съдебно решение между същите страни и на
същото основание е неоснователно. От приложените писмени доказателства е видно,
че решенията по гр.д. № 3587/2017г. и гр.д. № 8924/2018г. по описа на ВРС са по
частични искове от общ заявен размер 1322,88 лева. Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, не е налице процесуалната пречка по смисъла на
чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите
страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по
който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се
отнасят до различни части от вземането. Следователно не е налице процесуална
пречка за предявяване на нови частични искове, ако при разглеждането на
предходни такива на същото основание съдът не е постановил, че присъжда пълния
размер на вземането.
Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
По отношение правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите,
в които служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Въпросът за правопораждащите
факти, на които се основава претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. №
3587/2017г. по описа на ВРС. Съгласно
т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016
г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед
задължителната сила на решенията по гр.д.
№ 3587/2017 г. и гр.д. № 8924/2018г. по
описа на ВРС, по делото са приети за безспорно установени общите правопораждащи
факти на спорното право, а именно: че между собственика на т.а. «Камаз 53212» с
рег. № *********и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/116000847572,
със срок на валидност 16.03.2016 г. – 15.03.2017 г. и, че в резултат на ПТП от
09.01.2017 г., виновно причинено от водача т.а. «Камаз 53212» с рег. № *********,
имотът на ищеца в с. Водица е бил увреден, а именно: порталната врата на имота,
вертикални колони, метална конструкция на асма.
Предмет на
настоящото производство е част от общия заявен размер на обезщетение за
имуществени вреди причинени от водач на МПС, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», като претенцията произтича от същите правопораждащи
факти, които са били основание на частичните искове, уважени до посочените в
тях размери с влезли в законна сила решения по гр.д. № 3587/2017г. и гр.д. № 8924/2018г. по описа на ВРС.
Не е спорно, че ответникът доброволно
е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 177,12 лева, както
и че с влезли в сила решения по гр.д. № 3587/2017г. и гр.д. № 8924/2018г. по
описа на ВРС е осъден да плати застрахователно обезщетение съответно от 500,00 лева
и от 10,00 лева по частични искове от общ заявен размер 1322,88 лева. Общият
размер на изплатените и присъдените обезщетения е 687,12 лева.
Основното оплакване по същество,
въведено с въззивната жалба, е, че сумата от 687,12 лева надвишава размера на
претърпените вреди, поради което частичният иск в размер на 10,00 лева, предмет
на настоящото дело, е неоснователен.
От приетата в производството ред ВРС и
неоспорена от страните комплексна САТОЕ се установява, че средствата необходими
за отстраняване на причинените щети по имота на ищеца вследствие на ПТП-то са в
размер на сумата 755,44 лева. Заключението е изготвено въз основа на
материалите по делото и оглед на място. При разпита в открито съдебно заседание
вещото лице Ж.Б.заявява, че посочената в експертизата стойност е обща за
изработка и монтаж като в нея са включени материалите и труда, т.е. посочената
сума включва всички разходи за изработка на нови съоръжения от същия вид.
Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото.
От приложения към експертизата снимков
материал се вижда, че докато по металната врата са налице някакви деформации,
то останалите посочени като увредени елементи са само съборени.
Независимо от очевидната липса на
увреждане на елементите, представляващи вертикални колони и метална конструкция
на асма, вещите лица са приели, че следва да се заплати не само труда,
необходим за монтаж на съборената конструкция, но и материалът, от който същата
е изградена.
В случая, от установения механизъм на
процесното ПТП и причинените от същото вреди става ясно, че е налице събаряне
на метална врата и конструкция на асма, но не и унищожаване на металните
профили, от които същите са изградени до степен да не могат да бъдат използвани
за възстановяване на увреденото имущество.
И докато за металната врата, поради
деформацията и́, може да има някакво съмнение до каква степен би могла да
бъде възстановена чрез ремонтиране на металните части, от които е изработена,
то за другите две позиции – вертикални колони и метална конструкция на асма, е
очевидно, че металните профили не са увредени и могат да се използват при
възстановяване на съоръжението.
Доколкото заключението на вещите лица
не дава отговор на въпроса каква част от стойността на щетите е за материали и
каква за труд, съдът, на осн. чл. 162 от ГПК приема, че трудът, необходим за
възстановяване на щетите, възлиза на 50 % от общата стойност на ремонта. При
това положение, след изключване на стойността на материалите, каквито не са
необходими за възстановяване на щетите по позиции 2 и 3, се получава стойност
на щетите в размер на 24,78 лева за вертикални колони и 66,08 лева за метална
конструкция на асма или общо 90,86 лева. Към тази сума, следва да се добави
определената от експертизата стойност за изработка и монтаж на портална врата в
размер на 573,72 лева (тъй като липсват категорични данни за възможност вратата
да бъде само ремонтирана), в резултат на което се получава общ размер на
претърпените вреди 664,58 лева.
По делото не е спорно, че до момента
ответното дружество е заплатило, съотв. е осъдено да заплати, сума в общ размер
687,17 лева, от което следва, че претърпените от ищеца вреди са заплатени,
респ. присъдени в пълен размер. Следователно, исковата претенция за заплащане
на сума в размер на 10,00 лева като част от претърпени вреди в заявен общ
размер 1322,88 лева, респ. от остатък в размер на 822,88 лева, е неоснователна.
Поради несъвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на Варненския
районен съд ще бъде отменено.
При този изход от делото, на осн. чл.
78, ал. 1 и 3 от ГПК, право на съдебно-деловодни разноски има въззивника, респ.
ответника в производството пред ВРС. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, същият е извършил разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
КСАТОЕ в размер на 180,00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя възнаграждение за защита от юрисконсулт пред ВРС в размер на 300,00
лева и във въззивното производство в размер на 150,00 лева. Общо ще се присъди
сума в размер на 655,00 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 2070/14.05.2019 г.,
постановено по гр.дело № 19250/2018
г. по описа на РС – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане
на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 1, да заплати на ищеца сумата от
10,00 (десет) лева, частичен иск
от целият в размер на 822,88 лева, след приспадане на платеното застрахователно
обезщетение в размер на 177,12 лева, присъденото с влязло в сила решение по
гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС от 500 лева, заявено в частичен размер и
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 8924/2018г. по описа на ВРС от 10 лева,
заявено в частичен размер, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ
се в с. Водица, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.01.2017г. около
07,30 ч. по вина на водача на т.а «Камаз 53212» с рег. № *********застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016 г. – 15.03.2017 г., вкл.
увреждания на порталната врата на имота, вертикални колони, метална конструкция
на асма и три пръчки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 1, сумата от 655,00 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице
– помагач на страната на ответника – "Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51
Д.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.