РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,
11.05.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
9491 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове от С.П.Й. ЕГН **********,*** срещу З.М.М. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** осъдителен
иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД,
вр. чл.32, ал.2 СК за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 2452, 77 лева, представляващи половината от стойността на
солидарно поетите и платени от него задължения по договор за потребителски
кредит №1605301795427816/01.06.2016 г., сключен с „Райфайзенбанк /България“ ЕАД
за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са бивши съпрузи, като на
05.12.2013 г. по време на брака им са сключили договор за потребителски кредит
на стойност 26 858 лева с „Райфайзенбанк /България“ ЕАД за задоволяване на
нуждите на семейството – закупуване на жилище. Излага се, че за целта на
01.06.2016 г. страните са сключили договор за потребителски кредит
№1605301795427816/ 01.06.2016 г. на стойност 28 737, 50 лева. Сочи се, че на 02.06.2016 г. ищецът със
знанието на ответницата е депозирал искане за предсрочно погасяване на кредита,
изтеглен на 05.12.2013 г. Твърди се, че с част от получените пари от втория
кредит, а именно със сумата от 22 196,51 лева страните са погасили първия
кредит, а останалите средства употребили отново за задоволяване на нуждите на
семейството. Сочи се, че считано от 15.08.2016 г. страните са във фактическа
раздяла, като с решение по гр.д. №5308/2017 г. по описа на ПлРС сключения между
страните брак е прекратен. Твърди се, че всички дължими вноски по кредита са
изплащани и продължават да се изплащат от ищеца. Излага се, че ответницата е
направила признание за датата, на която е настъпила фактическата им раздяла по
гр.д. №5308/2017 г. по описа на ПлРС.
Сочи се, че от датата на фактическата им раздяла -16.08.2016 г. до
датата на депозиране на исковата молба
ищецът е заплатил сума в размер на 5505,55 лева, представляващи 16
ежемесечни вноски по кредита, считано от 05.09.2016 г. до 05.12.2017 г. и за 15
дни от 16.08.2016 г. до 31.08.2016 г. Навежда доводи, че съобразно разпоредбата
на чл.32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за
задоволяване на нуждите на семейството. Твърди, че в настоящия случай такава
солидарност е налице, като в случая дяловете на страните са равни и всеки
отговаря за една втора от дълга. Поради изложеното на основание чл.127, ал.2 СК
счита, че за него е възникнало регресното право да претендира платеното от него
задължение на другия длъжник. Излага, че в постановеното по гр.д. №5308/2017 г.
по описа на съда решение е осъден да заплати на ответницата сумата от 300 лева,
представляващи разноски по делото, поради което прави и възражение за
прихващане. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски. В нарочни писмени бележки
излага, че по делото безспорно се е доказало, че страните са бивши съпрузи,
фактическата раздяла, на които е настъпила на 15.08.2016 г. Сочи, че е
установено и, че бившите съпрузи са изтеглили през 2016 г. потребителски
кредит, с който предсрочно е погасил кредита, изтеглен през 2013 г. Твърди и,
че останалата сума от потребителския кредит е използвана за нуждите на
семейството, доколкото след изтеглянето на кредита семейството е върнало
предоставен заем в размер на 2000 лева от брата на ищеца, закупил е диван,
както и, че е било на почивка.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е неоснователен. Не отрича факта, че с ищеца
са били съпрузи от 28.12.2003 г. до 17.10.2017 г., както и, че от 15.08.2016 г.
са във фактическа раздяла, поради факта, че ответникът е изгонил нея и детето
от семейното им жилище. Не отрича и, че по време на брака им на 05.12.2013 г. е
бил изтеглен потребителски кредит, който е използван за нуждите на семейството,
както и, че на 01.06.2016 г. по настояване на ответника е изтеглен втори
потребителски кредит на стойност 28 737,50 лева. Твърди, че цялата сума по договора за кредит
е отпусната и преведена по сметка на ищеца, който е кредитополучател, а тя е
съдлъжник. Излага, че сумата от 22 317,52 лева е преведен безкасово от
ищеца за предсрочното погасяване на договора за кредит, като са останали
6419,98 лева. Оспорва твърдението, че останалата сума е използвана за нуждите
на семейството. Твърди, че от представените по делото извлечения от ищеца се
установява, че той се е разпоредил еднолично в своя полза с останалата част от
кредита, като е прехвърлил безкасово по личната си сметка общо 3740 лева, както
следва: 2000 лева на 03.06.2016 г. ; 1000 лева на 19.07.2016 г.; 400 лева на
11.08.2016 г. и 340 лева на 19.08.2016 г. / след датата на фактическата им
раздяла/. Излага и, че след датата на фактическата им раздяла е изтеглил от
сметката и сумата от 2001 лева. Твърди, че претендираната вноска за м. август е
платена на 05.08.2016 г., когато все още са живели заедно, поради което не
счита, че е налице основание да му
заплаща половината от нея. Излага и, че не са представени доказателства за
платени вноски за м. ноември и м. декември 2017 г. Навежда доводи, че
солидарността на задължението е към банката – кредитор, но не и между тях
двамата. Твърди, че сумата от 5741 лева не е използвана за нуждите на
семейството, нито пък половината от нея й е предоставена за ползване, поради
което за нея не е налице задължение да му възстанови половината от нея. Моли
съда, ако приеме, че искът на ищеца е основателен, да направи прихващане със
сумата от 2870,50 лева, представляваща половината от сумата по отпуснатия
кредит, която не е използвана за нуждите на семейството, а е преведена по
сметка на ищеца и изтеглена в последствие, след датата на фактическата им
раздяла от него. Претендира и присъждането на разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда
да отхвърли предявения иск и да й присъди разноски. Не отрича, че страните са
бивши съпрузи, които са изтеглили кредит през 2016 г., с част от който
предсрочно е погасен кредита от м. декември 2013 г. Не оспорва и, че датата на
фактическата раздяла е 15.08.2016 г. не оспорва факта, че за периода от датата
на фактическата раздяла 15.08.2016 г. до 05.12.2017 г. съпругът е заплащал
вноските по кредита. Твърди, че вноската за м. август 2016 г. е платена преди
датата на фактическата раздяла. Излага, че ищецът е прехвърлил безкасово суми
по своята сметка, като на 19.08.2016 г е изтеглил в брой 2001 лева. Твърди, че
същият се е разпоредил еднолично със сума в размер на 5741 лева. Навежда
доводи, че солидарността в случая не е между страните, а е по отношение на
банката – кредитор. Твърди, че по делото не е установено, че сумата в размер на
5741 лева е използвана за нуждите на семейството. Сочи, че целият кредит е
преведен по сметката на ищеца, който като титуляр може да се разпорежда с нея.
Твърди, че от показанията свидетеля М. се установило, че след изтегляне на
кредита отношенията между страните са се влошили. Не отрича обстоятелството, че
страните са ходили на море, но твърди, че почивката е платена предварително и
това се установява от представените по делото доказателства. Излага, че по
делото не са представени доказателства, че страните са имали допълнителни
разходи във връзка с почивката им, която да налага тегленето на пари от
кредита. Сочи, че след като ответницата е подала на 18.08.2016 г. жалба в
прокуратурата ищецът се обадил на брат й и й обещал , че ще изтегли сумата от
3000 лева и ще й я даде, за да оттегли жалбата. Твърди, че показанията на св. М.
кореспондират и с датата на последните преведени безкасово по личната сметка на
ищеца 340 лева и изтеглените в същия ден 2001 лева. Моли съда, ако счете, че
ответницата дължи на ищеца половината от платените от него суми по кредита,
след настъпване на фактическата им раздяла да направи прихваща с половината от
сумата от 5741 лева, представляваща частта от отпуснатия по договора кредит,
който не е използван за лични нужди. Моли
съда да не дава вяра на показанията на свидетеля Й., доколкото същия е в
далечни отношения с брат си.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от Договр за
потребителски кредит от 05.12.2013 г. ,сключен между „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и страните по делото, че банката е отпуснала на същите кредит в размер на
26 858,00 лева с кроен срок за издължаване 05.12.2023 г.
По делото е представен и
погасителния план към Договора за кредит, от който е видно и каква е месечната
вноска по кредита.
Установява се от представения по
делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №117, том ХІ, рег.
№9228, дело 1269 от 2013 г. на нот. С. И. с рег. № 016 на Нк София с район на
действие ПлРС, че страните по делото са закупили недвижим имот, находящ се в ***
за сумата от 10 660 лева.
Видно е от представеното по делото искане от С.П.Й.,
отправено до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че същият е поискал да бъде
напълно предсрочно погасен, изтегления от него кредит в размер на
22 196,51 лева.
Установява се от Договр за потребителски
кредит от 01.06.2016 г. ,сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и
страните по делото, че банката е отпуснала на същите кредит в размер на
28737,50 лева с кроен срок за издължаване 05.06.2026г.
По делото е представен и
погасителния план към Договора за кредит, от който е видно и каква е месечната
вноска по кредита.
Установява се от приложените
извлечения от сметката на ищеца какви суми са постъпвали по нея и за какво са
разходвани същите.
Ведно е от представеното по
делото решение от 17.10.2017 г. ,че бракът между страните е прекратен на
основание чл.50 СК.
В хода на производството е
изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните. В заключението си вещото лице
сочи: на 01.06.2016 г. страните по
делото са сключили с„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
договор за потребителски кредит за сумата от 28 737,50 лева; че за периода
от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г. ищецът е заплащал редовно вноските по
кредита, както и, че платената от него сума е в размер на 5 505,56 лева. В
проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи, че вноската за м. август 2016 г е платена на 05.08.2016 г.
обяснява, че е разделила сумите на календарните
дни и така е получила сумата, която се дължи след датата на фактическата
раздяла. Твърди, че на 16.08.2016 г. не е имало плащане по кредита. Сочи, че,
ако се приспадне тази сума, платената от ищеца сума е в размер на 5338,72 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетелите Г.П.Й. и И.М. М..
Свидетелят Г.П.Й., брат на ищеца
по дело освидетелства, че не е близък с брат си и, че не знае каква сума е
теглил като кредит. Твърди, че брат муму е споделял, че е изтеглил кредит за
купуване на диван и ремонт на терсата. Сочи, че в края на 2015 г., началото на
2016 г. му е дал кредит в размер на 2 000 лева, които ищецът му върнал до
края на 2016 г. Обяснява, че парите са му били върнати на части. Разказва, че
след раздялата на страните е ходил в жилището и забелязал, че имало дограма, но
не обърнал внимание дали има диван.
Свидетелят И.М. М., брат на
ответницата сочи, че страните са си купили жилище с кредит, като основния
ремонт в него е бил направен след като са се нанесли. Твърди, че изтегленият
кредит би за купаване и ремонт на жилището и именно с тях са направили
ремонта. Излага, че не е наясно сестра
му и ищеца да са вземали пари в заем. Разказва, че сестра му е подала жалба в
РП и, че ищецът й обещал, че ще и даде пари, за да оттегли същата. Обяснява, че
на жилището е правен ремонт. Твърди, че страните са си купили диван преди да
направят ремонта, като това е било когато са били на квартира.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже
неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници,
включително и този, който е изпълнил. Доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Установената в чл. 127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е
оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи
от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения до доказване на противното се предполага, че те дължат
по равно. Длъжниците ще дължат по - равно, ако са се облагодетелствали в равна
степен. Разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК предвижда, че съпрузите отговарят солидарно за задълженията,
поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на
членовете на семейството, задоволяването, на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В случая няма
спор между страните, че сумата по първия кредит е послужила
за закупуване на семейно жилище, а по втория за рефинансиране на стария кредит.
С прекратяването на брака с развод,
имуществената общност между страните се прекратява и се налага принципа за
разделност на задълженията поети от съпрузите като солидарни длъжници. С оглед
нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се
част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а
припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв,
какъвто е бил в момента на погасяването. Когато един от солидарните
длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака,
респективно след фактическата раздяла на страните, какъвто е настоящият случай той придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
Основанието да се търси припадащата се част от задължението се базира на
принципа за преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага,
че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството, факт, който съдът
приема за безспорно установен в отношенията между страните в настоящия случай.
За
да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен
длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е
платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от
неговата част за сметка на останалите длъжници. В случая установената в чл.
127, ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници не е оборена, поради което съдът приема, че те дължат по
равно.
В настоящия случай
ищецът твърди, че в периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г. е заплащал в
полза на кредитора изцяло дължимите вноски по договора за банков кредит. От
заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че ищецът е заплатил
в полза на банката сумата от 5 505,56 лева.
Съдът намира, че ответницата,
чиято е доказателствената тежест не е оборила презумпцията за равното участие
на солидарните длъжници в погасяването на общото задължение /чл. 127, ал.1 от ГПК/. Не бяха събрани безспорни доказателства бившите съпрузи да са
постигнали договорка във вътрешните си отношения задължението към кредитора-банка
да се заплаща само от единия от тях, в случая от ищеца. При това положение се
налага извод, че ответницата е задължена към ищеца с половината от платената от
него сума. Спорно по делото е и дали ответницата дължи на ищеца репариране на
половината от платената вноска по кредита за м. август 2016 г. Настоящият състав на съда счита, че такава не
се дължи, поради факта, че падежа на задължението е настъпил на 05.08.2016 г.,
когато съпрузите са живели заедно. Горното обуславя извод за частична
основателност на предявения иск за сумата от 2669,36 лева и неоснователност за
разликата над 2669,36 лева до пълния претендиран размер от 2752,77 лева.
Основателността на предявения
главен иск налага произнасяне и по направеното от ответницата възражение за прихващане със сумата от 2870,50 лева,
представляваща половината от частта от
5741 лева от отпуснатия банков кредит, които не са разходвани за нуждите на
семейството. Видно е от представените по делото доказателства, че от сметката,
по която е бил преведен кредитът ищецът е прехвърлил по своя сметка следните
суми: 2000 лева на 03.06.2016 г.; 1000
лева на 19.07.2016 г.; 400 лева на 11.08.2016 г. и 340 лева на 19.08.2016 г.
Установява се, че на 19.08.2016 г. /след датата на фактическата раздяла/ от
сметката са изтеглени и 2001 лева. В тежест на ищеца по делото е да докаже, че
сумите, които е превел по личната си банкова сметка ***, които е изтеглил след
датата на фактическата раздяла са разходвани за нуждите на семейството. По
делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че сумите са използвани за
нуждите на семейството – почивки на море, връщане на заем и консумативни
разходи. Свидетелят Й. твърди, че е давал заем на брат си, с когото не са
близки, но че същите са му връщани на вноски, без да посочи кога и в какъв
размер. По делото не са представени доказателства ищеца да е теглил пари от
сметката именно, за да покрие заема, даден от брат му. Остава недоказано и
твърдението, че част от парите са използвани за почивка на семейството. Дори и
да бъдат ползвани такива то същите биха били изтеглени в брой, за да може
семейството да има налични пари, а не да бъдат преведени по личната сметка на
ищеца, до която има достъп само той като титуляр.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца не успя да докаже, че средствата,
които е превел по своя банкова сметка ***, които е изтеглил са отишли за
покриване на нуждите на семейството, поради което съдът приема, че възражението
за прихващане е основателно и като такова
следва да се уважи.
При този изход на
спора в тежест на ищеца, на основание чл.79, ал.3 ГПК бъдат присъдени сторените
разноски от ответника в размер на 490,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.Й. ЕГН **********,*** срещу З.М.М. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** осъдителен
иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД,
вр. чл.32, ал.2 СК за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 2452, 77 лева, представляващи половината от стойността на
солидарно поетите и платени от него задължения по договор за потребителски
кредит №1605301795427816/01.06.2016 г., сключен с „Райфайзенбанк /България“ ЕАД
за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, КАТО
НЕСНОВАТЕЛЕН ЗА СУМАТА ОТ 166,84 ЛЕВА И КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 2669,36 лева, дължими от С.П.Й. на З.М.М., представляващи
половината от 5741 лева, останали от отпуснатия банков кредит, които ищецът не
е разходвал за нуждите на семейството.
ОСЪЖДА С.П.Й. ЕГН **********,*** да заплати на З.М.М. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 490,00 лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: