РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502199 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Постъпила е жалба от Г. А. А., длъжник по изп.дело № 318/22г на ДСИ
при БРС против отказа на ДСИ Ставрева да спре и прекрати производството
по изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 03.08.2022г и
съобщение от същата дата /л.165 от изп.дело/.Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК – съобщението за обжалваните действия е връчено на
длъжника, лично на 16.08.2022г, а жалбата е входирана в съдебно –
изпълнителната служба на 26.08.2022г, поради което съдът я преценя като
допустима. В нея се изложени съображения за неправилност на атакуваните
действия на държавния съдебен изпълнител и се претендира да се отмени
отказа му да спре и да прекрати изпълнението по делото и същото да бъде
спряно.
По делото са постъпили три становища –възражения от взискателя
„Булукрайн –ММ“ ООД. Всички становища са изпратени по пощата. Първо
по време е „възражение -22“, входирано в СИС с вх.№12354 от 20.10.2022г и
изпратено по пощата на 17.10.2022г, видно от датата на пощенското клеймо.
Другото становище е входирано в СИС на 25.10.2022г, с вх.№ 12483 и е
изпратено по пощата на 20.10.2022г, видно датата на пощенското клеймо на
плика. Последното становище, именувано „Второ становище – второ по
жалба на длъжника от 26.08.2022г „ е входирано в СИС с вх.№ 12484 от
25.10.2022г и е изпратено по пощата, с клеймо на плика от 21.10.2022г.
Всички тези становища са изпратени след изтичане на тридневния
1
преклузивен срок по чл.436, ал.3 ГПК. Мотивите за това са следните: с
разпореждане от 02.09.2022г ДСИ е разпоредил да се изпрати препис от
жалбата на дружеството – взискател за възражение в тридневен срок/л.79 от
делото/.На л.83 от делото е налично съобщение до дружеството –взискател,
съдържащо дадените указания от ДСИ , получено лично от управителя М. Д.
на 11.10.2022г.Това означава, че тридневният срок изчита на 14.10.22г., а
първото възражение е подадено по пощата на 17.10.2022г. Поради това
настоящият състав приема , че няма подадено възражение и не разглежда
изложеното в него.Що се отнася до посоченото във възраженията, че препис
от жалбата е получен на 19.10.2022г, то не променя горния извод.
Действително, с разпореждане на ДСИ от 12.10.2022г е разпоредено
повторно връчване на взискателя на препис от жалбата, тъй като към този
момент не е бил върнат втория отрязък от първото изпратено съобщение до
дружеството-взискател/л.82 от делото/. Този втори отрязък се е върнал на
20.10.2022г, видно от резолюцията на ДСИ /л.83 от делото/. Именно второто
извършено връчване на препис от жалбата, с обратна разписка е станало на
19.10.2022г, но преди това на 11.10.2022г законният представител на
взискателя вече е получил препис от нея и е започнал да тече тридневния
срок за възражения. Повторното връчване не следва да се взема предвид, тъй
като по този начин се стига до удължаване на преклузивния срок за
подаване на възражения, което е недопустимо.
По делото са изготвени мотиви на ДСИ Ставрева и е приложено
копие от изпълнителното дело.
Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Изп.дело № 318/2022г по описа на СИС при Районен съд –Бургас е
образувано по молба на дружеството „Булукрайн –ММ“ ООД против
длъжника Г. А. А., с приложен към нея изпълнителен лист, издаден по гр.д.№
98/2011г по описа на БОС, потвърдено с решение по в.гр.д.№131/2018г по
описа на БАС и недопуснато до касационно обжалване с определение,
постановено по ч.гр.д.№548/2020г по описа на ВКС. Длъжникът е осъден да
заплати на М. Д. и М. Д. сумата 2500лв, представляваща разноски пред
касационната инстанция. Дружеството –взискател се е легитимирало като
такъв с договор за цесия от 19.05.2021г, по силата на който М. Д. му е
прехвърлил вземането си по гр.д.№98/2011г на БОС и претендира да се
образува изпълнително дело против Г. А. за събиране на сумата 2500лв.С
разпореждане от 31.03.2022г ДСИ Ставрева е образувала изп.дело за събиране
на сумата от 1250лв, ведно с 62,50лв , платена дър.такса. На л.37 от изп.дело
се намира удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ М. Г.-Д. , издадено по
изп.дело № 6/2014г .От това удостоверение е видно, че дружеството –
взискател има вземане против същия длъжник, по образувано изп.дело „въз
основа на изп.лист по гр.д.№65/2011г на Районен съд /не е посочено кой/, с
присъединено удостоверение по изп.дело 20128620400042 с изп.лист по
вгр.873/2012г на Окръжен съд –Бургас, от дата 09.08.2012г , изпълнителни
листове –изп.лист от 29.11.2019г на АС –Бургас по вгрд № 131/2018г
,изп.лист от 19.12.2019г на РС –Бургас по гр.д.№2413/2011г „ , като дължими
2
са посочени суми, включващи главници, лихви, адвокатско възнаграждение,
авансови такси, публични задължения и такси по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ.Общият размер на вземанията е посочен на 54 322,22лв.Въз основа на
това удостоверение и подадена молба за присъединяване на вземания, ДСИ е
издал разпореждане от 19.04.2022г ,с което на основание чл.456 ГПК е
присъединил за събиране по изп.дело № 318/22г суми ,въз основа на
горецитираното удостоверение на ЧСИ М. Г., изключая таксата по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
На 01.08.2022г е постъпила молба от длъжника Г. А. /л.128 от
делото/, с която се претендира прекратяване и спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.В молбата се сочат следните съображения
,обосноваващи направените искания: липсват пълномощни, подписани от
адвокат за посочените в разпореждането от 19.04.2022г суми; договорите за
правна помощ са с дружество-офшорна фирма, регистрирана в А.; ЧСИ М. Г.
е съпруга на М. Д. и свидетел по водени от него граждански дела, а
претендира свои хонорари; за посочените суми не са изпратени на длъжника
изпълнителни листи.Моли да се спре изпълнението по следните съображения:
към ПДИ е бил прикрепен само един изп.лист за 2500лв, а ЧСИ Г. изисква
2500лв по делото, по което тя е единствен свидетел; в удостоверението на
ЧСИ Г. са посочени 4 изпълнителни листи, но е предоставен само един;
изп.дело №318/2022г на ДСИ е образувано за половината от сумата по
изпълнителния лист, а в удостоверението на ЧСИ Г. е посочена цялата сума, а
не половината.Счита, че всички изпълнителни листи до смъртта на Д. Д. са
издадени на негово име и на М. Д., което означава, че М. Д. има право само на
1/3 от правата му; в удостоверението на ЧСИ Г. не е отразена частично
преведена сума, съгласно запор, наложен на сметка на наследодателя на
длъжника в Банка ДСК и логично лихвите следва да са по-малки суми;
изложени са оплаквания за използване на лични данни на длъжника.По тези
искания ДСИ Ставрева се е произнесла с разпореждане, с което е отказала да
спре изпълнението, тъй като не са налице основанията, посочени в чл.432 и
чл.454 ГПК.В нарочното съобщение до длъжника е налице и разпореждане, с
което е отказано да се прекрати изпълнението, тъй като основанията за
прекратяване са посочени в чл.433, ал.1 ГПК и не са налице.
На първо място, искането за прекратяване на изпълнителното
производство изключва искането за спиране, защото може да се спре само
висящо изпълнително производство, но не и прекратено такова.Правилно
ДСИ Ставрева е посочила , че не са налице нито основанията за спиране,
нито тези за прекратяване на изп.производство.Тези основания са посочени
изрично в чл.433,ал.1,т.1-8 ГПК/за прекратяване/ и чл.432,ал.1, т.1-7 и чл.454
ГПК / за спиране на изпълнението/ и не се твърди в жалбата, нито се доказва
наличие на някое от тях. В самата жалба са преповторени възраженията,
изложени в молбата пред ДСИ по изпълнителното дело за прекратяване и
спиране на изпъл.производство.Основно възраженията са насочени против
издаденото удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ М. Г. –Д., въз основа на
което са присъединени за събиране парични суми по изп.дело № 318/22г на
СИС при БРС. Издаването на това удостоверение обаче не подлежи на
3
обжалване.Не подлежи на обжалване и разпореждането на ДСИ за приемане
за събиране на сумите,посочени в удостоверението. Дали са връчени
изпълнителни листи, въз основа на които е издадено това удостоверение или
самото удостоверение с поканата за доброволно изпълнение, т.е. изпращането
на такава покана с определено съдържание и приложения към нея и
неуведомяването на длъжника за удостоверението по чл.456 ГПК също не
подлежи на самостоятелно обжалван.Отделно неуведомяването на
длъжника,вкл.и невръчване на покана за доброволно изпълнение не е
основание нито за прекратяване, нито за спиране на изпълнението. По
принцип самото удостоверение по чл.456,ал.2 ГПК съдържа данни, че
изпълнителните листи са приложени към друго дело и законът не изисква те
да се прилагат към удостоверението, още по-малко в оригинал. По т.А от
жалбата не става ясно за какво пълномощно от адв.Стоянов за 2500лв става
дума, тъй като няма данни такава сума да е приемана от ДСИ като разноски в
изпълнението. От приложеното пълномощно към жалбата/л.9/ е видно, че то
касае възражение срещу жалба на А. против други действия на ДСИ и на
настоящият състав е служебно известно , че това пълномощно е представено
по ВГД №1099/2022г по описа на БОС. Що се отнася до запора на банкова
сметка на А. А., наследодател на длъжника, в Банка ДСК, видно от
представеното удостоверение от банката по направеният запор е внесена
сумата 280,08лв по сметка на ЧСИ Г. и запорът е вдигнат на 06.03.2013г,
докато удостоверението е с дата от 12.04.2022г и следва да отразява
актуалния към този момент дълг на длъжника, след приспадане на извършени
частични погасявания. Съобразно чл.456,ал.3 ГПК, удостоверението следва да
съдържа деня, към който е определен неудовлетворения остатък от
вземанията и ако не го съдържа, преди да присъедини вземането ДСИ следва
да изиска това да бъде изрично посочено в него.В случая ДСИ е приел,че
датата към която е посоченият размер на дълга е датата на издаване на
удостоверението -12.04.2022г. ДСИ, получил удостоверение по чл.456 ГПК
не може да преценя дали то правилно отразява дълга,но може да изиска то да
има дължимото от закона съдържание. От своя страна изпратилият
удостоверението съдебен изпълнител носи отговорност за евентуални вреди,
нанесени от негови неправомерни действия в случай,че размерът на дълга не
е посочения в документа.
Колкото до свръхобезпечеността, длъжникът разполага с правата по
чл.442а ГПК да направи възражение в този смисъл пред съдебния изпълнител,
който, при установяване на несъразмерност, да вдигне съответните
обезпечителни мерки.
С оглед на гореизложеното съдът намира подадената жалба за
неоснователна. На дружеството-взискател не се присъждат разноски, тъй като
възраженията не са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.436, ал.3
ГПК. Пропускането на срока има за последица погасяване на правото да се
извърши съответното процесуално действие-чл.64,ал.1 ГПК.Неподадените в
срок възражения се приравняват на липса на такива.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. А. А., от гр.Б., ул.П. К. №*,
вх.*, ет.*, ап.*, длъжник по изп.дело № 318/22г на ДСИ при БРС против
отказа на ДСИ Ставрева да спре и прекрати производството по
изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 03.08.2022г и
съобщение от същата дата /л.165 от изп.дело/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5