Р Е Ш Е Н И Е
№181/13.1.2014г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
16514 по описа на Варненски
районен съд за 2011 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 2087/
09.05.2012 год., постановено по настоящото дело, е допусната да се извърши делба
на недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, * и представляващ : жилище - апартамент с площ от
В
срока по чл. 346 ГПК съделителят М.Д.Т. предявява
искания по сметки срещу А.В.Т. за сума в общ размер от 44150 лева,
представляваща ½ част от наемната цена за допуснатите до делба магазини,
за периода 07.10.2005 год. – до датата на предявяване на исковата молба –
10.10.2012 год., ведно със законната лихва от деня на забавата до датата на
подаване на молбата, ведно със законната лихва считано от 10.10.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, а
също и на сумата от 14707.34 лева – мораторна лихва
до 10.10.2012 год.
Съделителят – А.В.Т., чрез процесуалния си представител релевира възражение за погасяване на вземането, предмет на
претенциите по чл. 346 ГПК, по давност. Не оспорва, че през периода 2005 – 2009
год. е получавал наемни вноски.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
За реалната поделяемост
и оценка на допуснатите до делба недвижими имоти е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза. Според заключенията от 14.02.2011 год. и 31.05.2012 год. на вещото лице
инж. П.К.М., съобразно възможността за поделяемост на
процесните имоти, броя на съделителите и техните
квоти е възможно от делбената маса да се образуват 2
реални дяла. Вещото лице е предлага следнадната
възможност за обособяване на дяловете:
- ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от: сутерен - склад 7, с площ от * кв. м., с идентификатор *.7;
етаж 1 – гараж 4, с площ от *
кв. м., с идентификатор *.4; етаж
1 – магазин 5, с нова площ от
Общата пазарна стойност на имотите,
включени в дял първи е 173780.00 лева.
ДЯЛ ВТОРИ, състоящ се от: сутерен
- склад 8, с площ от * кв. м., с
идентификатор *.8; етаж 1 - магазин
6, с площ от
Общата пазарна
стойност на имотите, включени в дял втори е 229250.00 лева.
Постъпил е протокол от районния екпертен съвет за устройство на територията за Район
„Приморски“, Община Варна, от който е видно, че е одобрен предложения от вещото
лице вариант за разделяне на процесната жилищна сграда
и инвестиционен проект.
В съдебно заседание, проведено на
15.10.2013 год. на основание чл. 347 и чл. 350 ГПК, съдът е съставил и предявил
на страните проект за разделителен протокол, въз основа на заключението на
съдебно-техническата експертиза, по който проект не са направени възражения
от страните.
Видно от договор за наем от 25.08.2005
год. /л. 102/, в периода 25.08.2005 год. – 25.08.2008 год., между А.В.Т.
/наемодател/ и „*“ ЕООД /наемател/ се съществували облигационни отношения, с
предмет – отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „*, с
площ от
Видно от договор за наем от 26.04.2010
год. /л. 104/, в периода 01.05.2010 год. – 01.05.2013 год., между А.В.Т. и „*“
ЕООД се съществували облигационни отношения, с предмет – отдаване под наем на
недвижим имот - магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „*, с площ от
Видно от договор за наем от 17.09.2005
год. /л. 106/, считано от 17.09.2005 год. между А.В.Т. и ДЗЗД „*“ - Варна са
съществували облигационни отношения, с предмет – отдаване под наем на недвижим
имот - магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „*, с площ от
Видно от договор за наем от 09.02.2009
год. /л. 108/, считано от 09.02.2009 год., между А.В.Т. /наемодател/ и „*“ ЕООД
/наемател/ се съществували облигационни отношения, с предмет – отдаване под
наем на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „*, с площ от
По делото е представена покана,
отправена от М.Т. до *, с искане посоченото лице да заплаща на страната сумата
150.00 лева, месечно, представляваща 1/ 2 от наемната цена, заплащана от
адресата за ползването на недвижим имот - магазин, находящ се в гр. Варна, ул.
„*, с площ от
По делото е представена покана,
отправена от М.Т. до * – управител на „*“ ЕООД, с искане посоченото лице да
заплаща на страната сумата 200.00 лева, месечно, представляваща 1/ 2 от
наемната цена, заплащана от адресата за ползването на недвижим имот - магазин,
находящ се в гр. Варна, ул. „*, с площ от
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса ССч.Е, неоспорено от
страните, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и компетентно
изготвено, се установява следното:
по договор за наем от
25.08.2005 год. общият размер на полученото от А.Т. е 14000 лева, а законната
лихва за забава върху тази сума е 4736.72 лв.; по договор за наем от 26.04.2010
год. общият размер на полученото от А.Т. е 13800 лева, а законната лихва за
забава върху тази сума е 4296.02 лв.; по договор за наем от 17.09.2005 год.
общият размер на полученото от А.Т. е 16500 лева, а законната лихва за забава
върху тази сума е 4606.16 лв.; по договор за наем от 26.04.2010 год. общият
размер на полученото от А.Т. е 44000 лева, а законната лихва за забава върху
тази сума е 1068.44лв..
Съобразно
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По прекратяване на съсобствеността:
Съгласно чл. 69 ЗН, основен принцип при
извършване на делба на съсобствени имоти е при
възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му
от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в
пари.
Съгласно
чл. 69, ал. 2, изр. първо от ЗН, всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Според чл. 69, ал. 2, изр. второ от ЗН
неравенството на дяловете се изравнява в пари. Установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН
принцип може да бъде реализиран по два начина – чрез теглене на жребий или чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК. При избора на способ за
извършването на делбата следва да бъдат отчетени всички релевантни
обстоятелства.
В
случая до делба са допуснати жилищни имоти с различно предназначение, при равни дялове на съделителите.
Допуснатите до делба обекти могат да се обособят в два дяла, без значителни
преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и норми с оглед техните характеристики и предназначение. Налице е одобрен от органите на
съответната община проект, с оглед съответствието на същия с действащите
технически,санитарно-хигиенни и други норми и правила, като е прието, че няма
пречки да се извърши реално поделяне на имотите съобразно заключението на
вещото лице.
При това положение,
съдът намира, че от допуснатите до делба имоти следва да се обособят два дяла,
съобразно одобрения инвестиционен проект, като съставеният в съдебно заседание
на 15.10.2013 год. проект за разделителен протокол - бъде обявен за
окончателен.
След влизане в сила на окончателния
разделителен протокол така обособените два дяла следва да се разделят чрез
теглене на жребий между двамата съделители.
Доколкото обособените два дяла не са
равни, уравняването на дяловете ще бъде извършено след тегленето на жребий,
като получилият дял ІІ ще заплати на получаващия дял І сумата от 55470.00 лева.
По претенциите по сметки:
В
хода на процеса, са приети за съвместно разглеждане, предявените от М.Т. срещу А.В.Т.
претенции по сметки, за осъждане на последния да заплати на ищеца главница в
общ размер на 44150.00 лева, представляваща 1/ 2 от получаваните наемни вноски
за процесните обекти, а именно – магазин № 5 и 6,
както и 14707.34 лева – обезщетение за забава, за периода от датата на
възникване на всяко едно от задълженията до 10.10.2012 год.
В
съдебно заседание, проведено на 24.04.2013 год., съделителят
М.Т. релевира увеличение на цената на претенциите,
което освен такова на вече заявените искания, инкорпорира и ново искане, на
основание различно от вече заяветното. Касае се за
искане за присъждане на сумата от 2500.00 лева, представляваща 1/ 2 цената за
изготвяне на инвестиционен проект, заплатен от ищцата. В случая искането е
направено след изтичане на преклузивния срок по чл.
346 ГПК, поради което и същото е процесуално недопустимо, като производството в
тази част следва да бъде прекратено. За съделителя
съществува възможност да предяви своята претенция в самостоятелен процес.
Правилото
на чл. 30, ал. 3 ЗС задължава всеки съсобственик да участва ползите и в
тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си.
В случая,между
страните липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства
обстоятелството, че визираните имоти са отдавани под наем от съделителя, А.Т., като същия не оспорва, че е получавал
наемните вноски. Същевременно, настоящия състав, намира за основателно релевираното от страна възражение за погасяване на част от
вземането по давност. Този извод се налага, до колкото се касае за вземания за
наем, поради което и същите са погасяват с изтичане на тригодишна давност /чл.
111, б. „в“ ЗЗД/. Погасено
по давност е вземането за наем за период по – голям от три години преди датата
на предявяване на претенциите по чл. 346 ГПК - 10.10.2012 год. /т. е погасени
за вземанията, възникнали в периода 25.08.2005 год. – 09.10.2009 год./.
Гореизложеното
обуславя извода, претенциите за заплащане на 1/ 2 от получените наемни вноски
по договор от 25.08.2008 год., обхващащо за периода до 09.09.2009 год., в
размер на 14000 лева; 1/ 2 от получените наемни вноски по договор от 17.09.2005
год., обхващащо периода до м. септември 2009 год., включително, в размер на
14100.00 лева; 1/ 2 от получените наемни
вноски по договор от 09.02.2009 год., обхващащо периода от осем месеца /м.
февруари - м. септември 2009 год./, включително, в размер на 8000.00 лева, са
погасени по давност.
На
следващо място – неоснователна е акцесорната
претенция за присъждане на мораторна лихва върху
търсените главници. В случая не се касае за срочно задължение, поради което и
обезщетение за забава се дължи от поканата до
длъжника /чл. 84, ал. 1, изр. 2- ро ЗЗД/. В
случая, до колкото от данните по делото се установява единствено отправяне на
покани до наематели в обекта, то следва да се приеме, че не е налице надлежно
отправяне на покана до длъжник, който в случая е другия съсобственик. В случая,
при липсва надлежно отправена покана, за начална дата на забавата е деня на
предявяване на иска – 10.10.2012 год., от който момент на ищецът се дължи
законна лихва върху присъдената главница. Ето защо, следва да се приеме, че за
кредитора не е възникнало правото да претендира обезщетение по реда на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По
изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявения
иск, като същият следва да бъде уважен за сумата от 26100 лева, представляваща
сбор от получавани от ответника наемни
вноски, както следва: 6900.00
лева – по договор за наем от 26.04.2010 год., за периода м. май 2010 год. –
м. април 2012 год.; 1200.00 лева –
по договор за наем от 17.09.2005 год., за периода м. октомври 2009 год. – м.
май 2010 год.; 18000.00 лева – по
договор за наем от 09.02.2009 год., за периода м. октомври 2009 год. –
10.10.2012 год., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен за горницата над 26100 лева до пълния предявен размер от 44150.00 лв., представляваща сбор от
получавани от ответника наемни вноски, както следва по договор от 25.08.2008
год., обхващащо за периода до 09.09.2009 год., в размер на 7000 лева; по
договор от 17.09.2005 год., обхващащо периода до м. септември 2009 год.,
включително, в размер на 7050.00 лева; по договор от 09.02.2009 год., обхващащо
периода от осем месеца /м. февруари - м. септември 2009 год./, включително, в
размер на 4000.00 лева, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а също и за сумата от
14707.34 лева - обезщетение за забава, за периода от датата на възникване на
всяко едно от задълженията до 10.10.2012 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 8086.60 лв., определена съобразно
стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената от
СТЕ актуална пазарна стойност на процесните делбени имоти.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят А.В.Т. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 1044.00 лева, съобразно уважената част
на претенциите по чл. 346 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят М.Д.Т. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 1310.29 лева, съобразно отхвърлената
част на претенциите по чл. 346 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
СЪСТАВЯ
И ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН СЛЕДНИЯ РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ относно недвижиммите имоти, допуснати до
съдебна делба с решение № 2087/ 09.05.2012 год., постановено по гр.д. № 16514 по
описа на ВРС за 2011 год., ХХХV състав, съобразно изготвения и одобрен
инвестиционен проект, а именно:
ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от:
- сутерен
- склад 7, с площ от * кв. м., с
идентификатор *.7;
- етаж 1 – гараж 4, с площ от *
кв. м., с идентификатор *.4;
- етаж 1 – магазин 5, с нова
площ от
- етаж 2 – апартамент № 1, с
площ от
Общата пазарна стойност на имотите,
включени в дял първи е 173780.00 лева.
ДЯЛ ВТОРИ, състоящ се от:
- сутерен
- склад 8, с площ от * кв. м., с
идентификатор *.8;
- етаж 1 - магазин 6, с площ от
- етаж 3 - апартамент № 2, с
площ
- етаж 4 - апартамент № 3, с
площ от * кв. м., с идентификатор *.3.
Общата пазарна стойност на имотите,
включени в дял втори е 229250.00 лева.
За уравняванена
дяловете, след тегленето на жребий, получилият дял ІІ ще бъде осъден да заплати
на получилия дял І сумата от 55470.00 /петдесет и пет хиляди четиристотин и
седемдесет/ лева. (
ПРЕКРАТЯВА производството по претенцията на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу А.В.Т., роден на ***г. в * с
постоянен адрес: *, с настоящ адрес гр. Варна, ул. „* за заплащане на сумата от
2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща 1/ 2 от заплатената от
ищцата цената за изготвяне на инвестиционен проект, по аргумент от чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Т., роден на ***г. в * с постоянен адрес: *, с настоящ адрес гр.
Варна, ул. „* да заплати на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 26100 /двадесет и шест хиляди и сто/ лева,
представляваща сбор от получавани от ответника наемни вноски, както следва: 6900.00 лева – по договор за наем от
26.04.2010 год., за периода м. май 2010 год. – м. април 2012 год.; 1200.00 лева – по договор за наем от
17.09.2005 год., за периода м. октомври 2009 год. – м. май 2010 год.; 18000.00 лева – по договор за наем от
09.02.2009 год., за периода м. октомври 2009 год. – 10.10.2012 год.,
ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30,
ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу А.В.Т., роден на ***г. в * с
постоянен адрес: *, с настоящ адрес гр. Варна, ул. „* за заплащане горницата
над 26100 /двадесет и шест хиляди и сто/ лева до пълния предявен размер от 44150.00 /четиридесет и четири
хиляди сто и петдесет/ лева, представляваща сбор от получавани от ответника наемни
вноски, както следва по договор от 25.08.2008 год., обхващащо за периода до
09.09.2009 год., в размер на 7000 лева; по договор от 17.09.2005 год.,
обхващащо периода до м. септември 2009 год., включително, в размер на 7050.00
лева; по договор от 09.02.2009 год., обхващащо периода от осем месеца /м.
февруари - м. септември 2009 год./, включително, в размер на 4000.00 лева, на
основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, ведно
със законната лихва, считано от 10.10.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението, а също за заплащане на сумата от 14707.34 лв. /четиринадесет хиляди седемстотин и седем лева и 34 ст./
- обезщетение за забава, за периода от датата на възникване на всяко едно от
задълженията до 10.10.2012 год., на основание чл. 346 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 8086.60 лв. /осем хиляди и осемдесет
и шест лева и 60 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр.
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Т., роден на ***г. в * с постоянен адрес: *, с настоящ адрес гр.
Варна, ул. „* да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 8086.60 лв. /осем хиляди и осемдесет и шест лева и 60
ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Т., роден на *** г. в *, с постоянен адрес: *, с настоящ адрес гр.
Варна, ул. „* да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 1044.00
/хиляда и четиридесет и четири/ лева, съобразно уважената част на
претенциите по чл. 346 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 1310.29 лв. /хиляда триста и десет лева и 29 ст./, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК, на основание
чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в прекратителната част, подлежи на обжалване с
частна жалба, пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която е налице произнасяне по прекратяване на
съсобствеността и по съществото на спора по претенциите по сметки, подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва за насрочване на
открито съдебно заседание за теглене на жребий.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: