№ 959
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.03.2021 г. по гр.д. № 37536/2020 г., СРС, II ГО, 75
състав е осъдил „ЗД Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ******* на основание чл. 432 от Кодекса на
застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1318,57 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на
15.11.2018 год. между МПС „БМВ“ с per. №******* и МПС „Сеат Ибиза“ с
per. №*******, ведно със законната лихва върху главницата считано от
14.08.2020 год. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 662,74 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „ЗД Б.“ АД, ЕИК
*******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Ц. Д. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че СРС
неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е уважил иска на
„А.“ ЕОО за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1318,57 лв., която
1
цена е според приетата по делото САТЕ. Счита, че ответникът „ЗД Б.“ АД не следва да
плаща по-голям размер обезщетение отколокото е заплатено от „А.“ ЕООД , като
действително заплатената сума е 754 лв. Счита, че съдът погрешно се е позовал на
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и е уважил в цялост иска. САТЕ следва да служи само за
ориентир в какви граници трябво да бъде присъденото обезщетение. От друга страна, съдът
не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и същото да не е било
оспорено от страните, като заключението на вещото лице следва да се преценява съобразно
всички доказателства по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесото за
сумата над 754 лв. до присъдената от 1318,57 лв., като исковата претенция
над тази сума да бъде отхвърлена. Претендира присждане на разноски за
настоящата инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Вззиваемото дружество „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. ******* представлявано от
управителите Е. В. и Д.М., чрез пълномощника АД „В. и Г.“, представлявано
от адв. М.Е. В. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „*******“,
бул.“******* III“ № *******, студио 1 оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско
възнаграждение..
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
2
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1318,67 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на
15.11.2018 г.
Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че на 15.11.2018 г., в гр. Варна е настъпило
ПТП по вина на водача на МПС „БМВ“ с per. № *******, който движейки се в
дясната лента по бул. „Трети март“ с посока на движение към бул. „Цар
Освободител“, като на кръстовището с ул.„Поп Димитър“ предприема
маневра ляв завой, за да навлезе в посочената улица, като реализира
маневрата от най-дясната лента, вместо от лявата за движение, без да се увери
дали лентата вляво е свободна и не пропуска движещия се в нея автомобил
„Сеат Ибиза“ с per. №*******. За лек автомобил „БМВ“, управляван от В.Ч. е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Б.И.“ АД
валидна към датата на ПТП. Вследствие на удара лек автомобил „Сеат Ибиза“
е претърпял увреждания, които били установени при огледа от ответника,
който завел щета №**********. Твърди, че стойността на щетите е в размер
на 1318,67 лева, след увеличение на иска в открито съдебно заседание на
09.03.2021 г.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответника, да му заплати сумата от 1318,67 лв., представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда-14.08.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил иска по размер.
Съдът констатира следното:
По делото са безспорни обстоятелствата относно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за лек автомобил „БМВ“ с per. №*******, реализирането на ПТП на
15.11.2018 год. с участието на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с per. №******* и
лек автомобил „БМВ“ с per. №*******, както и механизма на ПТП и вината за
неговото настъпване.
От правна страна:
3
Според нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност,
застрахован по който е делинквентът- правната фигура на прекия иск.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
СГС също приема, че са налице предпоставките на горецитираната
правна норма. Налице е деликт-настъпилото ПТП на 15.11.2018 г., налице е и
договор за гражданска отговорност със застраховател/ ответника/,
осигуряваща ГО на деликвента.
На практика се обжалва размера на определеното обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди.
Настоящата инстанция приема доводите във въззивната жалба, че са
налице категорични доказателства/ сметка от 02.01.2019 г. и оригинал на
фактура № 00000154 от 14.12.2018 г. /, че възстановяване на щетите е
струвало колкото първоначално претендираната сума от 754 лв./ като се
премахнат частите, които се повтарят./ Ето защо, независимо, че вещото лице
дава по-голяма сума от първоначално претендираната, то на ищеца следва да
бъде присъдената сумата, която му е струвала за възстановяването на щетите
по увредения автомобил, защото по-голямото заплащане от действително
заплатеното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
На основание чл.271, ал.1, пр.III ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е присъдил сума над 754 лв.
до присъдената от 1318,57 лв. и искът следва да бъде отхвърлен в тази част.
Променя се и размера на разноските за ищеца, като за първата
инстанция той възлиза според уважената част от иска на 377,76 лв. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за
сумата над 377,76 лв. до 662,74 лв.
4
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение
според отхвърлената част от иска в размер на 43 лв.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, на въззивника се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение и платена държавна
такса според уважената част от иска в размер на 71,25 лв.
На въззиваемото дружество се следват разноски според отхвърлената
част от иска/ адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС предвид
направеното възражение за прекомерност/ в размер на 154,80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.03.2021 г. по гр.д. № 37536/2020г., в частта в
която СРС, II ГО, 75 състав е осъдил „ЗД Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* на основание чл. 432 от
Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата над 754 лв. до 1318,57 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП
реализирано на 15.11.2018 год. между МПС „БМВ“ с per. №******* и МПС
„Сеат Ибиза“ с per. № *******, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 14.08.2020 год. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК сумата над 377,76 лв. до 662,74 лв., представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с уважената част от претнциите, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „ЗД Б.“
АД, ЕИК ******* за сумата над 754 лв. до 1318,57 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на
15.11.2018 год. между МПС „БМВ“ с per. №******* и МПС „Сеат Ибиза“ с
per. № *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от
14.08.2020 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. ******* представлявано от
управителите Е. В. и Д.М., чрез пълномощника АД „В. и Г.“, представлявано
от адв. М.Е. В. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „*******“,
5
бул.“******* III“ № *******, студио 1 да за плати на „ЗД Б.“ АД, ЕИК
*******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Ц. Д. направените разноски за първата инстанция в
размер на 43 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. ******* представлявано от
управителите Е. В. и Д.М., чрез пълномощника АД „В. и Г.“, представлявано
от адв. М.Е. В. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „*******“,
бул.“******* III“ № *******, студио 1 да за плати на „ЗД Б.“ АД, ЕИК
*******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Ц. Д. направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 71,25 лв.
ОСЪЖДА „ЗД Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц. Д. да заплати на
„А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул. ******* представлявано от управителите Е. В. и Д.М.,
чрез пълномощника АД „В. и Г.“, представлявано от адв. М.Е. В. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, район „*******“, бул.“******* III“ № *******,
студио 1 направените разноски за въззивната инстанция в размер на 154,80
лв.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6