Определение по дело №3555/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260432
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20201420103555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020 г., в състав:

 

                                                    Районен съдия:   Иван И.

 

като разгледа гражданско дело № 3555 от 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Ю.Ц.И. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Е.П.Р. с ЕГН ********** и адрес *** искова молба с правно основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК), за промяна на начина на упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете на страните Д. Ю. И. с ЕГН **********.

На ответницата Е.П.Р. е изпратен препис от исковата молба и същата в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор, ведно с насрещна искова претенция, с които е направила възражение за местна неподсъдност на делото пред Врачански районен съд, тъй като детето Д. Ю. И. живее с майка си в гр. Козлодуй, където има и регистриран настоящ адрес.

Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК и за тях важи специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 от СК, обусловена от настоящия адрес на детето. В установената практика на съдилищата и Върховния касационен съд се приема, че вложеният в тази норма смисъл на понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува като се изхожда от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на § 1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето, която в конкретния случай също намира своето приложение, тъй като става дума за съдебно производство, в рамките на което се засягат права на дете по смисъла на чл. 15 от същия закон. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а тъкмо напротив – според общото правило на чл. 94, ал. 1 от ЗГР: „Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее“. Действително този адрес подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от същия закон се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна настоящия адрес (респективно по-късното му заявяване) не променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС, например задължителното за съдилищата Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о.

Видно от служебната бележка и удостоверенията, представени с отговора по чл. 131 от ГПК, детето Добромира посещава редовно детска градина в гр. Козлодуй, като и настоящия адрес на детето е регистриран в гр. Козлодуй, от което може да се направи извод, че именно настоящият адрес на детето е този, който то обитава в действителност. В тази насока са и твърденията на страните съответно в исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК.

Неприложима е и алтернативната местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК, тъй като спорът не е имуществен.

Ето защо, с оглед своевременно направеното от ответницата възражение за местна неподсъдност, съдът намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове е Районен съд гр. Козлодуй, в чийто съдебен район пребивава детето Добромира Юриева Иванова.

При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 119, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК и производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Козлодуй.

Водим от горното, съдът

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3555 от 2020 г. по описа на Врачански районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Козлодуй.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачански окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

                                                                       Районен съдия: