№ 167
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500581 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите се явява служител с юридическо образование К.К..
От ответниците се явява К. Д. Ц.. За всички се явяват адв. А., надлежно
упълномощен от първата инстанция. Представя договор и за тази инстанция.
Служител с юрид. образование К. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на РС Велинград, постановено по гр. д.№ 668 по описа на
съда за 2019 година е прието за установено по отношение на Министерство на
земеделието , храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Христо Ботев” №55, че към момента на
1
обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател -И.О. Ц. на
Ф.М., К.Ц.; А. Ц. и К.Ц. всички от гр.Сърница, ул.”Бунарджик" № 15, е
притежавал като собственик в землището на с.Сърница, м.Орлино следните
имоти: Нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012; Ливада
с площ от 1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009; Нива с площ от
0.291 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ
от 1,080 дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в
КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС
с.Сърница през 1958г., разделени от линия обозначена с цифрите 1,2,3 на
комбинирана скицата-приложение към заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от инж. Йордан Гаджев, която е
неразделна част от настоящето решение, като е отхвърлен иска за разликата
над горните размери на площите за им. с №№ 000182 и 000183, тъй като са
попадали по карата на ЛУП от 1951 г. и представлявали горска територия,
като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата ,
представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.
Излагат оплаквания за недопустимост на решението , тъй като било
постановено по недопустим иск , предявен при липса на правен интерес.За да
е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следвало земеделските земи да са
заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо
самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са
завършени. В конкретни случай, липсват данни наследодателя на ищеца да е
заявявал имотите, като не са налице доказателства други и лица да са
претендирали права върху имотите. Същото положение е заложено и в
трайната установена съдебна практика. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК,
било прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато
земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице
претендиращо самостоятелни права. Правният интерес се обуславя от
сезиране и на двете страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с
искане за възстановяване на правото на собственост върху имота. В
конкретния случай липсва друга страна която да е подавала искане за
възстановяване на имота, което от своя страна води до недопустимост на
2
иска.
Друга предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ
била да има решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване
на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за
възстановяване на същата земя . Видно от исковата молба и представените
доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане на друго
лице за възстановяване на имотите. Дори и да се приеме, че има Решение на
поземлния орган, не била налице другата предпоставка за допустимост на
иска - висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на
имота.
На следващо място за да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ една и
съща земя да следвало да бъде възстановена на различни лица. В случая и
тази хипотеза не е налице.
Така предявения иск бил недопустим и противоречал на
задължителните указания на ТР №1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална
предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес произтичащ от наличието на
образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността , при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14,
ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в
чиято ползва е признато право на възстановяване.
Поради изложеното моли решението да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено.
Оспорват решението и като неправилно, в частта в която исковата
претенция е уважена.
Предмет на установителният иск по чл.14, ал.4 е правото на собственост
върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването
им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. В настоящият случай
липсвали доказателства, че общият наследодател е бил собственик на имотите
към момента на одържавяването имот. В представеното заявление -
декларация за членство в ТКЗС липсвали имоти с подобни характеристики.
Не били събрани и доказателства по какъв начин е придобит имота и на
3
какво основание се легитимира като собственик наследодателя на ищеца към
момента на обобществяването. Недоказано било, че към тази дата
наследодателя на ищците е бил собственик на имоти идентични с процесиите.
За да бъде уважен установителен иск за собственост към минал момент
ищците следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
наследодателят е бил носител на правото на собственост върху процесният
имот към момента на кооперирането на земята. Представеното заявление -
декларация за членство в ТКЗС не представлява доказателство за правото на
собственост на наследодателя, сама по себе си тази декларация не доказва
придобиване на вещни права, нито пък доказва и основанието за придобиване
на собствеността.
Молят решението , в частта , с която иска е уважен да бъде отменено и
предявеният иск – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Намират жалбата за допустима , но неоснователна. Установено било по
делото , че процесните имоти никога не са били държавна собственост, нито
са били включени в ДГФ в момента на обобществяване на земята. Този факт
се установявал и от назначените и приети експертизи.
Заявлението вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено от наследника
Исмаил Исмаилов Ц. за възстановяване правото на собственост на всички
наследници на общия наследодател И.О. Ц. и правилно Велинградската
поземлена комисия е образувала преписка затова Заявление с приложените
към него доказателства. Били са изпълнени всички специални материални
норми на ЗСПЗЗ, като ПК Велинград правилно се е произнесла и с Решение
от 02.09.1999г.
Имотите, предмет на делото били идентични с имотите по т.1 и т.2 от
пункт втори от това Решение, с което се възстановява собствеността. Това
Решение по чл.18ж., ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.183, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, е
влязло в сила и съгласно специалните норми на ЗСПЗЗ, това Решение на ПК
Велинград, която е особена юрисдикция, поражда същите правни последици
за страните по него, за Общините, за Държавата, вкл. и за ответното МЗХГ,
което е учреждение, каквито са правните последици на влезлите в сила
4
съдебни Решения, съгл.чл.297 от ГПК. Причината това административно
производство да не приключи с индивидуализиране на възстановените
земеделски имоти по действащата КЗС, били писмените възражения до
Поземлената комисия с голословни твърдения, без доказателства, че
процесиите земеделски земи били ДГФ. Следователно и второто възражение,
развито в Отговора, че липсвала оспорваща страна, която да повдига спор за
материални права, не било основателно, защото пред Поземлената комисия
/ОСЗГ/, след влизане в сила на Решението от 1999г. на ПК Велинград, е бил
повдигнат спор за материално право от длъжностно лице от ответното
учреждение - от Директора на ДГС „Селище", видно от приетото като
доказателство по делото Писмо изх.№РД-13- 547 от 04.08.2016г. на ОСЗ
Сърница. Този повдигнат от служителите на ответника спор за материално
право, е попречил да се приключи административната процедура с
индивидуализиране на процесиите имоти и издаване на скици за тях, които са
неразделна част от Решението за възстановяване на
собствеността.Следователно, наследниците на И.О. Ц., бил налице правен
интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства и от заключенията на съдебната
лесотехническата експертиза се установила основателността на иска.Имотите
били собственост на общия наследодател И.О. Ц.. Експертите са
категорични, като се съобрразят границите на земеделските и горските
територии към 1951г., че всичките земеделски имоти категорично са извън
горската територия и дори не граничат с нея, а са на отстояние между 40 и
135 м. Установено било от заключенията на експертите, че съседните имоти
са възстановени по реституционни преписки на други физически лица.
Видно било от заключенията на вещите лица, приети от съда и
неоспорени от страните, като обективни и компетентно изготвени, че
процесните имоти към момента на обобществяването и колективизацията са
със статут на земеделски земи и не попадат в горския фонд, т.е. няма пречка
същите да бъдат възстановени по реституционната преписка на
наследодателя ние.
Молят решението да бъде потвърдено.
В срок е постъпил и отговор , изготвен от процесуалния представител –
5
адв.Х..
Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Подържа доводите си за допустимост на иска , съответно – решението.
По отношение допустимостта на иска следвало да бъдат съобразени
правните последици от приложеното към ИМ Решение № 510/27.10.2017г. по
КНАХД №562/2017г. на Административен съд Пазарджик.
Административният съд е приел в това свое Решение, че спорът за процесната
земя не е административен, а материалноправен, който следва да бъде
разрешен в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Правилно съдът уважил иска , като е приел, че общият наследодател на
ищците И.О. Ц. е притежавал към 1958г., когато е била обобществена земята
му, правото на собственост върху процесните земеделски земи. Материалните
му права към този момент били установени с годно писмено доказателства по
ЗСПЗЗ - Опис- Декларация за членство в ТКЗС. Затова и ОСЗ правилно е
признала правата на собственост на неговите наследници, след което е
възстановила със своето Решение собствеността им върху тези земеделски
земи, които съществуват в действителните им и възстановими граници.
Законосъобразни били и правните изводи на Районния съд, на
основание чл.2 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.1 от ПП на ЗСПЗЗ, че законът взема за
критерий предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо
ползване и състояние, поради което е без значение, че значителна част от тези
земи се е самозалесила, заради обстоятелството, че по времето, когато тези
земи са били обобществени и са се ползвали от ТКЗС и АПК, същите не са
били обработвани и ползвани като земеделски земи.
Моли решението да бъде потвърдено.
Служител с юрид. образование К. – Поддържам въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания.
Адв. А. – Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
6
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Служител с юрид. образование К.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите
въззивната жалба по доводите изложени в нея. Смятам, че решението е
недопустимо, по съображенията изложени от мен. Алтернативно, оспорвам и
като неправилно в частта, в която исковата претенция е приета за
основателна. Не се събраха доказателства пред първата инстанция как общият
наследодател е придобил правото на собственост върху тези имоти, нито се
представиха документи. Според мен правото на собственост към 1958 г. е
недоказано. Като единствен мотив на съда е послужило, че имотите попадали
в устройствен план, което според мен е несъстоятелно и няма как да се
приеме, че такава огромна площ е била собственост на едно лице просто, тъй
като не е била част от гората към 1958 г. Смятам, че това е неоснователно и
негодно доказателствено средство, за да приемеш един иск, че е основателен
само единствено, че не е попадал в горски фонд към 1958 г. В тази връзка
моля да отмените решението и отхвърлите иска, като недоказан. Претендирам
разноски в размер на 200 лв. и 25 лв. държавна такса.
Адв. А. : - Ув. окр. съдии, аз ще представя писмени бележки. Считам,
че въззивната жалба е неоснователна и моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд. Това, което процесуалният представител на
въззиваемата страна заявява, че липсват доказателства, съдържащи се в
досието на делото, буди недоумение. В досието на делото се съдържат
убедителни доказателства, както за принадлежността и собствеността, още
повече, че собствеността е възстановена. Подробни съображения ще
представя с писмени бележки в днешното съдебно заседание и ще моля да
оставите въззивната жалба като неоснователна, да бъде потвърдено
решението на РС и моля да ни присъдите разноски по настоящето
производство в размер на 400 лв. Представям писмени бележки.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
7
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
06.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:02
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8