Решение по дело №2394/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-23 с-в, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА

при секретаря Д. Иванова,

като разгледа докладваното от съдия Топалова

т.д. № 2394 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За произведената електрическа енергия за месец януари 2018 г. ищецът издал фактура № **********/01.02.2018 г. на стойност 824 601.35 лв. с ДДС, съгласно Протокол № **********. За произведената електрическа енергия за месец февруари 2018 г. ищецът издал фактура № **********/01.03.2018 г. на стойност 835 749. 07 лева с ДДС, съгласно Протокол № **********.

Издадените фактури не са заплатени и до настоящия момент и ищецът иска ответникът да бъде осъден да заплати фактурираните суми за произведената и продадена през месеците януари и февруари 2018 г. електрическа енергия, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба ( 03.12.2020г.), както и сумата 230 219. 63 лева мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/01.02.2018 г., изчислена за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2020 г., и сумата 227 295. 50 лева мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/01.03.2018 г., изчислена за периода от 28.03.2018 г. до 30.11.2020 г. Съгласно чл. 29 от договора за изкупуване на електрическа енергия, общественият доставчик заплаща сумите на производителя в срок до 10 работни дни след получаването на оригиналната фактура с придружително писмо. Срокът за плащане е започвал да тече от деня, следващ датата на получаване на фактурата, както е било договорено в чл. 30 от договора. Първата от фактурите е получена от ответника на 15.02.2018 г., а втората на 13.03.2018 г.

В първоначалния отговор на исковата молба ответникът не оспорва факта на сключен с ищеца договор за изкупуване на електрическа енергия от 08.03.2013 г. и количеството произведена от ответника електрическа енергия. Възразява, че преференциалната цена от 148. 71 лева/MWh без ДДС е била в съответствие с раздел I, т. 7 от Решение на КЕВР № Ц-18/28.06.2012 г. След отмяната на това решение, раздел I, т. 7 и т .8, КЕВР, с Решение № Ц-29/28.06.2012г., считано от 01.07.2012 г., е определила преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, в размер на 148.71 лева/MWh без ДДС, при нетно специфично производство, в размер на 1 860 kWh/kW. За вятърната електрическа централа на ищеца годишното количество електрическа енергия до размера на определеното нетно специфично производство възлиза на 33 480 MWh, което съгласно чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ е трябвало да се изкупи по преференциална цена. До издаване на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. ищецът фактурирал цялата произведена електрическа енергия по преференциална цена. Ищецът счита, че съгласно императивната разпоредба на чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, общественият доставчик е задължен да изкупи количествата електрическа енергия, надхвърлящи нетното специфично производство само и единствено по цени за излишък на балансиращия пазар, при което производителят дължи възстановяването на сума от 5 237 547. 04 лева с ДДС, получена като разлика между преференциалните цени и цените за излишък за периода от м. септември 2015 г. до м. октомври 2017 г. Решение № Ц-29/16.11.2017 г. е било отменено и преписката върната на КЕВР, съгласно решение по адм. д. № 13565/2017 г. на АССГ и адм. д. № 13280/2018 г. на ВАС, но от КЕВР е издадено ново решение № Ц-35/13.08.2020 г., с което считано от 01.07.2012 г. е определена същата преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия и въпреки образуваното адм. д. № 8658/2020 г. на АССГ, решението подлежи на изпълнение и следва да се прилага до евентуална негова отмяна от органа, който го е издал или от съда. С решението са били уредени отношенията за минал период, каквито са били и указанията по адм. д. № 13565/2017 г. С писмо изх. № 26-12-1/09.01.2018 г. ищецът е бил уведомен, че следва да възстанови сумата от 5 237 547. 04 лева, което писмо има характер на писмена покана, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Договор за изкупуване на електрическа енергия № 13ИЕ- 3218003/08.03.2013 г. Претенциите на ответника се базират на императивната разпоредба на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗЕВИ ( в редакцията от 24.07.2015 г.) и решението на КЕВР от 13.08.2020 г., но преценката дали искът е основателен е предопределена от нормите на закона - чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в който еднозначно е разписано, че по преференциална цена се изкупуват количествата до нетното специфично производство, а след достигането му - по цена за излишък.

Ответникът релевира възражение за съдебно прихващане с вземания за надплатени по преференциална цена количества електрическа енергия до размера на предявените искове за главници по делото, както следва:
По фактура № **********/01.02.2018 г. на стойност 824 601,35 лв. вземането да се счита погасено чрез прихващане със следните суми:

- със сумата от 66 452. 79 лева с ДДС, представляваща останалата част от разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия и дължимото по цена излишък по фактура № **********/01.10.2015 г. за м. септември 2015 г.;

- със сумата 689 041.66 лева с ДДС по фактура № **********/02.11.2015 г. за м. октомври 2015 г., представляваща цялата стойност дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък;

- със сумата 69 106. 90 лева с ДДС по фактура № **********/01.12.2015г. за м. ноември 2015 г., част от стойността, дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък, цялата в размер 727 686.10 лв. с ДДС.

По фактура № **********/01.03.2018 г. на стойност 835 749.07 лв. вземането да се счита погасено чрез прихващане със следните суми:

- със сума 658 579. 20 лева с ДДС останалата част от стойността по фактура № **********/01.12.2015 г. за м. ноември 2015 г. цялата в размер 727 686.10 лв. с ДДС;

- и със сумата 177 169. 87 лева с ДДС, част от стойността дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък по фактура № **********/04.01.2016 г. за м. декември 2015 г., цялата в размер 578 582.47 лв. с ДДС.

Ответникът претендира и лихви за забава върху неплатените суми по фактура № **********/01.10.2015 г., № **********/02.11.2015 г., № **********/01.12.2015 г. и № **********/04.01.2016 г., считано от 17.01.2018 г. ( 7 дни след поканата, дадена с писмо изх. № 26-12-1/09.01.2018 г. ) до 23.12.2020 г. - датата на връчване на исковата молба, в размер 245 544 лева и 253 867 лева, Релевира възражение за прихващане с тези суми с претендираните от ищеца вземания за лихва за забава, както следва:

Претендираната от ищеца мораторна лихва в размер 230 219.63 лв. върху главницата по фактура № **********/01.02.2018 г. на стойност 824 601.35 лв. с ДДС иска да се прихване с вземане за мораторна лихва в размер 245 544 лв. върху главниците, с които са извършени прихващанията на главницата по фактура от 01.02.2018 г., посочени по – горе, а претендираната от ищеца мораторна лихва в размер 227 295.50 лв. върху главницата по фактура № **********/01.03.2018 г. на стойност 835 749. 07 лева с ДДС иска да се прихване с вземане за мораторна лихва в размер 253 867 лв., формирана върху главниците, с които са извършени прихващанията на главницата по фактура от 01.03.2018 г., посочени по – горе.

С допълнителната искова ищецът поддържа изложените твърдения и направените искания. По-конкретно възразява, че издадените от него процесни фактури не са били оспорени по реда на чл. 34 от договора за изкупуване, нито между страните има подписан протокол по чл. 35, ал. 2 от договора. След конкретно посочване на водените съдебни производства, относно Решение № Ц-18/28.06.2012 г. и следващото от 06.11.2017 г., ищецът е изложил твърдения, че ответникът е бил длъжен да заплати всички дължими суми на 19.02.2020 г. без да изчаква приемането на нови решения. Подробно са изложени съображения, относно Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г., че същото е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК и поради придаденото обратно действие ( определянето на нетно специфично производство е извършено едва с приемането на Решение № Ц-29 от 16.11,2017 г. на КЕВР, в нарушение на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015г.), при невъзможност на ищеца да продава по свободно договорени цени и при обогатяване на ответника). Иска съдът да изпълни правомощията си по реда на косвения съдебен контрол, предвидени в чл.17, ал. 2 от ГПК. Страната възразява още, че не са налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД за прихващане, и релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ответника суми като периодични плащания.

С допълнителния отговор ответникът поддържа оспорванията, възраженията и правните си доводи. Позовава се на извода на ВАС, че решението от 16.11.2017 г. на КEBP не е нищожно, както и че съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗЕ заместващото Решение Ц- 35/13.08.2020 r. подлежи на предварително изпълнение. Твърди, че са налице предпоставките за извършване на прихващане, както и че вземанията не са погасени по давност, тъй като погасителната давност започва да тече едва от приемането на Решение № Ц-35, а отделно от това не се касае за периодични плащания, а за вземания по правилата на неоснователното обогатяване. Твърди, че съдът не може да упражни инцидентен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, поради образуваното адм. д. № 8658/2020г. по жалба на ищеца срещу решението на КЕВР с искане съдът да прогласи, че административният акт е нищожен/унищожаем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Съдебно предявените права по главния иск за реално изпълнение са изведени при твърдения за незаплатена от ответника цена на произведена електрическа енергия при условията на сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия.

При тези твърдения в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор, със соченото в исковата молба ( договорно и законово съдържание) и произведеното количество електрическа енергия за месеците януари и февруари 2018 г.

Съдът, зачитайки силата на пресъдено нещо на решение № 1266/11.11.2022 г., постановеното по т. д. № 1213/2021 г. по описа на СГС, VI- 17 състав, влязло в сила на 03.06.2023 г., приема за установено, че между ищеца „Х.И.” ЕАД и „Н.е.к.“ ЕАД е сключен на 08.03.2013 г. договор за продажба по регулирани от КЕВР цени на електрическа енергия, произведена от собствената на първото дружество вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/, находяща се в землището на с. Вранино. по чл.92 от ЗЕ, ищецът, в качеството на производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, а ответникът в качеството на обществен доставчик на електрическа енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ.

Основният спорен по делото въпрос е именно за това какво е същественото съдържание на този договор, касаещо обема на задължението на ответника да изкупи произведеното количество електрическа енергия по преференциална цена за процесния период.

Договорът между страните преследва обществено значима цел, а именно осигуряване сигурното и качествено задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, поради което същественото съдържание на този договор не е резултат от упражнена свобода на договаряне, а е законово, следващо от императивни правни норми – Закон за енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като специални правила, които уреждат производството и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто характер има енергията, която се произвежда от вятърните централи и е предмет на договора, и Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С изменението на тези императивни правни норми се променя и съдържанието на договора за съответния период на действието им. Така, за процесния спорен период ( м.01 – м.02.2018 г. ) е настъпила законодателна промяна в обема на задължението на обществения доставчик да изкупи произведената електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциални цени, с което е изменено и законовото съдържание на договора между страните, уреждащо тези задължения. С изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че общественият доставчик закупува по преференциална цена вече не цялото количество произведена енергия от възобновяеми източници, а само тези количества енергия, които са до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а останалото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, което е произведено от производител, надхвърлящо нетното специфично производство, да изкупи по цена за излишък на балансиращия пазар.

По делото е безспорно, че за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. дружеството ищец е произвело от ВяЕЦ 4 620,858 MWh, а за периода 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. 4683,327 MWh или общо 9 304.185 MWh, за което количество не се спори, че не надвишава нетното специфично производство, както и че преференциалната цена, определена от КЕВР за този период е от 148, 71 лв. без ДДС за 1 MWh енергия.

Предвид изложеното за ответника е възникнало задължение за заплащане на цената на произведената от ищеца електрическа енергия за процесния период в размер 824 601.35 лв. с ДДС за месец 01.2018 г. и в размер 835 749. 07 лева с ДДС за м.02.2018 г. или общо 1 660 350.42 лв.

Относно възражението за прихващане:

Предвид извода за възникване на съдебно предявените вземания на ищеца следва да бъде разгледано релевираното от ответника съдебно възражение за прихващане.

Възражението за прихващане е изведено при твърдения, че се е осъществил фактическият състав на първата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при начална липса на основание – платил цялото количество произведена електрическа енергия за периода м.09 – м.12.2015 г. по преференциални цени, въпреки, че е достигнато нетното специфично производство, което количество следва да се изкупи по цена за излишък на балансиращия пазар за 1 MWh електрическа енергия.

При така заявената претенция в доказателствена тежест на ответника е да установи пълно и главно, че е заплатил сочените суми на ищеца, а в тежест на последния е да докаже основанието да ги задържи.

По делото е безспорно и се установява от приетата съдебно – икономическа експертиза, че от ответника са погасени: сумата от 66 452. 79 лева с ДДС по фактура № **********/01.10.2015 г. за м. септември 2015 г.; сумата 689 041.66 лева с ДДС по фактура № **********/02.11.2015 г. за м. октомври 2015 г.; сумата 69 106. 90 лева с ДДС по фактура № **********/01.12.2015 г. за м. ноември 2015 г., част от общ размер 727 686.10 лв. с ДДС; сумата 658 579. 20 лева с ДДС по фактура № **********/01.12.2015 г. за м. ноември 2015 г. и сумата 177 169. 87 лева с ДДС, по фактура № **********/04.01.2016 г. за м. декември 2015 г., както следва:

На 09.12.2015г. между „Х.И.- 1“ ЕАД, „Н.“ ЕАД и „Ф.Е.“ ООД е подписан Протокол за прихващане на задължения, по силата на който страните установяват, че „Н.“ ЕАД дължи на „Х.И.- 1“ ЕАД сума в размер на 1 510 530,33 лв. с включен ДДС, като в тази сума е включена и стойността по фактура № 43/01.10.2015 г., в размер 570 167,17 лв. с включен ДДС, а „Ф.Е.“ ООД дължи на „Н.“ ЕАД сума в размер на 760 211,07 лв. с включен ДДС и се споразумяват „Ф.Е.“ ООД да заплати на „Х.И.- 1“ ЕАД сумата от 510 530,33 лв. с включен ДДС, с което задължението на „Н.“ ЕАД към „Х.И.– 1“ ЕАД се намалява със сума в размер на 1 510 530,33 лв., която включва и сумата от 70 167,17 лв. с включен ДДС по фактура № 43/01.10.2015 г., с което напълно е погасено задължението по фактура № 43, в общ размер на 570 167,17 лв.

На 15.01.2016 г. с три банкови превода, „Н.“ ЕАД превежда по банкова сметка *** „Х.И.- 1“ ЕАД сума в размер на 3 253 101,15 лв.; сума в размер на 1 868 101.86 лв. и сума в размер на 1 868 101.86 лв., с които погасява изцяло задълженията по фактура № 44/02.11.2015 г. и фактура № **********/01.12.2015 г.

На 26.01.2016 г. с платежно нареждане за кредитен превод, „Н.“ ЕАД превежда по банковата сметка на „Х.И.- 1“ ЕАД сума в размер на 200 000,00 лв. с основание на превода - ел. енергия по ф. № 46, а на 27.01.2016 г. с платежно нареждане за кредитен превод „Н.“ ЕАД превежда по банкова сметка *** „Х.И.- 1“ ЕАД сума в размер на 416 272,83 лв. с основание за превода - ел. енергия ост. по ф. № 46. С Уведомление от 03.02.2016 г. „Н.“ ЕАД уведомява „Х.И.- 1“ ЕАД, че на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД, „Н.“ ЕАД извършва прихващане на задължението по фактура № 46/31.12.2015 г. с вземането си по фактура № **********/31.12.2015 г. в размер на 115 073,96 лв. и счита насрещните вземания за напълно погасени, с което напълно е погасено задължението по фактура № 46.

Предвид изложеното по делото е установен първият елемент от фактическия състав на първата престационна кондикция.

Относно втория елемент, основание за задържане на заплатените суми ищецът извежда от сключения между страните договор и твърденията, че цялото количество електрическа енергия следва да се изкупи по преференциални цени. Както беше посочено по – горе измененото законово съдържание на договора с редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за процесния период ограничава обема на задължението на обществения доставчик да закупува по преференциална цена до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, а останалото количество електрическа енергия, което го надхвърля по цена за излишък.

С Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР, по т.1 е приета, считано от 01.07.2012 г., преференциална цена на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа в размер 148,71/MWh без ДДС при нетно специфично производство на електрическа енергия за вятърни централи, работещи до 2 250 часа в размер 1 860 kWh/kW. С влязло в сила решение № 3736 от 07.06.2022 г., постановено по адм. д. № 2256/2022 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на „Вентус България“ ЕООД срещу т.1 на Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР, като съдът е приел, че решението е валиден и законосъобразен административен акт. Ищецът не е страна в съдебното производство, по което е постановен този съдебен акт, поради което, в приложение на чл.17, ал.1 ГПК и задължителното тълкуване, дадено с ТР № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, е допустим косвен съдебен контрол за законосъобразност, включително за нищожност на този административен акт. В тази връзка съдът споделя извода на административните съдилища за валидност и законосъобразност на решението на КЕВР за определяне на нетно специфично производство още повече, че този извод е относим към преценката относно размера, а не относно основанието на претенцията на ответника по възражението за прихващане и съгласно чл.162 ГПК съдът е длъжен да го определи, съгласно наличните по делото доказателства. Конкретно, по делото ищецът, навел възражението за незаконосъобразност, не е оспорил или изложил различни от изполваните от КЕВР и посочени в решението данни при определяне на НСП и приспаднатия процент на собствени нужди, поради което съдът приема, че НСП е в установения, съгласно тези данни размер от 1 860 kWh/ kW.

Съгласно заключението на комплексната съдебно – техническа и икономическа експертиза за вятърната електрическа централа на „Х.И.1“ ЕАД годишното количество електрическа енергия до размера на определеното нетно специфично производство възлиза на 33 480 MWh, / определена като инсталирана мощност на ВяЕЦ 18 MW, умножена по НСП 1860 kWh/kW/, което количество производителят е достигнал за 2015 г. на 29.09.2015 г. в 10,00 ч. Енергията произведена след това до 24:00 ч. на 30.09.2015 г. е в размер на 621,258 MWh и е платена на преференциална цена. Средно претеглената цена на излишъка за месец септември 2015 г. е 13,5609412 лв. без ДДС. Следователно 621,258 MWh х 13,5609412 лв./MWh = 8 424,84 лв. без ДДС, а с включен ДДС в размер на 10 109.81 лв. и надплатената сума по фактура № 43/01.10.2015 г. е в размер на 100 683,55 лв. с включен ДДС.

По фактура № **********/02.11.2015 г. изкупеното количество електроенергия на преференциална цена е 4 149,842 MWh за м.10.2015 г. Средно претеглената цена на излишъка за месец октомври 2015 г. е 10,3429528 лв. без ДДС. Изплатената сума за 4 149,842 MWh по преференциална цена е в размер на 740 547,60 лв. с включен ДДС, а 4 149,842 MWh x 10,3429528 лв./MWh = 42 921,62 лв. без ДДС, а с включен ДДС в размер на 51 505,94 лв., поради което надплатената сума е в размер на 689 041,66 лв. с включен ДДС ( 740 547,60 лв. - 51 505,94 лв. = 689 041,66 лв. ).

По Фактура № **********/01.12.2015 г. изкупеното количество електроенергия на преференциална цена е 4 780,551 MWh. Средно претеглената цена на излишъка за месец ноември 2015 г. е 13,3999888 лв. без ДДС. Изплатената сума за 4 780,551 MWh по преференциална цена е в размер на 853 098,89 лв. с включен ДДС, а по цена за излишък 4 780,551 MWh х 13,3999888 лв./MWh = 64 059,33 лв. без ДДС, а с включен ДДС в размер на 76 871,20 лв. Съгласно решение КИ № 56/03.10.2016 г. на КЕВР преференциалната цена е 140,2483542 лв. без ДДС. Стойността на разликата между преференциалната цена по ф-ра № **********/01.12.2015г. и тази по КИ № 56/03.10.2016 г. на КЕВР е както следва: 4 780,551 MWhх (148,71-140,2483542) = 40 451, 3398 лв. без ДДС или 48 541,6078 с ДДС, поради което надплатеното е както следва: 4780.551 х (140.2483542-13.3999888) = 606 405.08 лв. без ДДС или 727 686.10 лв. с ДДС.

По фактура № **********/04.01.2016 г. изкупеното количество електроенергия на преференциална цена е 4098,283 MWh. Средно претеглената цена на излишъка за месец декември 2015 г. е 15,0626689 лв. без ДДС. Изплатената сума за 4 098,283 MWh по преференциална цена е в размер на 31 346,79 лв. с включен ДДС, а цена за излишък е 4 098,283 MWh х 15,0626689 лв./MWh = 61 731,08 лв. без ДДС, а с включен ДС в размер на 74 077,30 лв. Съгласно решение КИ № 56/03.10.2016 г. на КЕВР преференциалната цена е 2,7100007 лв. без ДДС. Стойността на разликата между преференциалната цена по ф-ра № 10000046/04.01.2016 г. и тази по КИ № 56/03.10.2016 г. на КЕВР е както следва: 4 098,283 MWhx (148,71-132,71) = 65 572, 528 без ДДС или 78 687,0336 лв. с ДДС. При това надплатеното е както следва: 4098.283 х (132.7100007-15.0626689) = 482 152.06 лв. без ДДС или 578 582.47 лв. Надплатените суми по процесните фактури са общо в размер на 2 223 222, 39 лв. с включен ДДС (100 683,55лв. + 689 041,66 лв. + 727 686,10 лв. + 578 582,47 лв.), част от която е и сумата посочена по – горе, с която се иска да се извърши прихващане.

Предвид извода за възникване на вземането на ответника за връщане на платеното без основание над НСП количество енергия следва да се разгледа релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност.

Вземането на ответника е с източник неоснователно обогатяване, поради което се погасява с общата 5 – годишна давност / така т. 7 на ППВС № 1/79 г. /. Вземането за връщане на даденото при начална липса на основание е изискуемо от момента на плащането, което е и началният момент на давността ( арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД ). От обсъденото по – горе заключение на съдебно – счетоводната екпсертиза се установява, че плащанията по фактура № 44/02.11.2015 г.; фактура № 0000000045/01.12.2015 г. и по фактура № 46/31.12.2015 г. са извършени в периода 15.01.2016 г. - 26.01.2016 г., а пълното погасяване на задължението по фактура № 46/31.12.2015 г. е чрез прихващане, извършено на 03.02.2016 г.

Така, относно тези вземания правото да се иска връщане на даденото се погасява с начален момент на давността 15.01.2016 г. и краен 15.01.2021 г. Давността е прекъсната с релевиране на възражението за прихващане с подаване на отговора на исковата молба на 06.01.2021 г., преди да изтече, поради което по отношение на вземанията за връщане на платеното по тези фактури давността не е изтекла и възражението е неоснователно.

Относно вземането за връщане на даденото при начална липса на основание по фактура № 43/01.10.2015 г. се установява, че е погасено чрез изпълнение на делегация за плащане, съгласно протокол от 09.12.2015 г. между „Х.И.– 1“ ЕАД, „Н.“ ЕАД и „Ф.Е.“ ООД. По делото няма данни за датата, на която делегатът - „Ф.Е.“ ООД, е платил на делегатаря - „Х.И.- 1“ ЕАД, от който момент дългът се погасява и се поставя началото на давността, относно вземането за връщане. В случай, че плащането е извършено преди 06.01.2016 г. вземането е погасено по давност. С оглед на това следва да се обсъди приложението на чл.103, ал.2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Ако се приеме, че най – рано делегацията е изпълнена на датата на подписване на протокола, а именно на 09.12.2015 г., и това е началната дата на давностния срок, давността изтича на 09.12.2020 г. Преди настъпване на тази крайна дата насрещното вземане на ищеца, с което се прихваща, а именно вземането за цена за м.01.2018 г. по фактура № 73/01.02.2018 г. на стойност 824 601,35 лв. е възникнало и изискуемо, поради което с това вземане прихващането е могло да се извърши преди изтичане на давността на 09.12.2020 г., поради което прихващането и с това вземане следва да се допусне.

Вземанията на „Н.е.к.“ ЕАД за връщане на даденото при начална липса на основание са в размер равен на вземанията на ищеца за плащане на цената по двете процесни фактури в общ размер 1 660 350.42 лв., поради което тези вземания са изцяло погасени чрез прихващане с насрещните вземания на ответника.

Предвид изложеното предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли поради извършено в процеса прихващане.

Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Задължението за плащане на цена за закупена електрическа енергия, дължима по договора за продажба на електрическа енергия възниква като срочно, съгласно клаузата на чл. 29 от договора, а именно в срок от 10 работни дни след получаване на оригиналната фактура с придружително писмо, когато фактурата е приета и не е оспорена от обществения доставчик.

Фактура № 73/01.02.2018 г. е получена от ответника на 15.02.2018 г., поради което падежът на задължението за плащане на цената за м.01.2018 г. е настъпил на 01.03.2018 г. Следователно началната дата на забавата, относно това вземане е 02.03.2018 г. Ищецът претендира законна лихва за забава с този начален момент 02.03.2018 г. и краен 30.11.2020 г. като съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза върху главницата по посочената фактура за този период е в размер 230 201.21 лв.

Фактура № 74/01.03.2018 г. е получена от ответника на 13.03.2018 г., поради което падежът на задължението за плащане на цената за м.02.2018 г. е настъпил на 27.03.2018 г., а началната дата на забавата е 28.03.2018 г. Ищецът претендира законна лихва за забава с този начален момент 28.03.2018 г. и краен 30.11.2020 г. като съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза върху главницата по посочената фактура за този период е в размер 227 277.32 лв., в по – нисък от предявения размер от 227 295,50 лв.

Както беше посочено по – горе задължението на ответника за заплащане на цената на доставената през месеците януари и февруари 2018 г. електрическа енергия е погасено чрез извършено в хода на процеса съдебно прихващане, поради което, за да се направи извод за това дали ответникът е в забава следва да се определи момента, в който задължението за заплащане на цената на доставената енергия се счита погасено чрез прихващане.

В този смисъл следва да се съобрази правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, приложимо както при извънсъдебното, така и при съдебното прихващане ( така т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС ). Съгласно посоченото правило насрещните вземания се смятат за погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо.

Активното вземане за връщане на даденото при начална липса на основание възниква като безсрочно и по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. Ответникът е поканил ищеца да върне надплатените суми с писмо с изх. на НЕК № 26-02-1/09.01.2018 г., получено от „Х.И.” ЕАД на 10.01.2018 г., които факти са безспорни по делото. С поканата е предоставен 7 – дневен срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 17.01.2018 г., поради което вземането на ответника за получаване на платената без правно основание сума е станало изискуемо от 18.01.2018 г.

Пасивното вземане по извършеното прихващане, това на ищеца към ответника за получаване на цената за доставената през месец януари 2018 г. електрическа енергия възниква в края на този месец, поради което се счита изпълняемо от 01.02.2018 г., а за месец февруари 2018 г. възниква в края на този месец и се счита изпълняемо на 01.03.2018 г. Следователно това са първите моменти, към които прихващането е могло да се извърши и към тези моменти вземанията се считат погасени, съответно на 01.02.2018 г. за вземането по фактура № 73/01.02.2018 г. и на 01.03.2018 г. по фактура № 74/01.03.2018 г. , които дати предхождат посочените по – горе падежи на тези вземания, поради което ответникът не е изпаднал в забава за тяхното изпълнение и за ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на предявената законна лихва.

Следователно предявеният акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид извода за неоснователност на предявения иск съдът не следва да разглежда предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с вземания на ответника за законна лихва.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, тъй като главният иск е отхвърлен като погасен чрез прихващане погасително действие преди предявяване на иска, поради което не се касае за погасяване в хода на процеса, а акцесорният иск за лихва за забава е отхвърлен поради това, че вземане не е възникнало. Така на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер 1650 лв. за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

При тези мотиви Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление:***, срещу „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК: 0., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „Х.И.” ЕАД сума в размер на 824 601.35 лв. с ДДС, представляваща цена на произведена електрическа енергия за месец януари 2018 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности № 13ИЕ-3218003/08.03.2013 г., за която сума е издадена фактура № **********/01.02.2018 г. и сума в размер 835 749. 07 лева с ДДС, представляваща цена на произведена електрическа енергия за месец февруари 2018 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности № 13ИЕ-3218003/08.03.2013 г., за която сума е издадена фактура № **********/01.03.2018 г. като погасен чрез прихващане с вземане на ответника „Н.е.к.” ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на надплатени по преференциална цена количества електрическа енергия в размер 66 452. 79 лева с ДДС, представляваща останалата част от разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия и дължимото по цена излишък по фактура № **********/01.10.2015 г. за м. септември 2015 г.; в размер 689 041.66 лева с ДДС по фактура № **********/02.11.2015 г. за м. октомври 2015 г., представляваща цялата стойност дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък; в размер 69 106. 90 лева с ДДС по фактура № **********/01.12.2015г. за м. ноември 2015 г., част от стойността, дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък, цялата в размер 727 686.10 лв. с ДДС; в размер 658 579. 20 лева с ДДС, представляваща останалата част от стойността по фактура № **********/01.12.2015 г. за м. ноември 2015 г., цялата в размер 727 686.10 лв. с ДДС; и в размер 177 169. 87 лева с ДДС, част от стойността дължима за възстановяване на разликата между платената по преференциална цена електрическа енергия, след достигане на НСП и дължимата за същото количество по цена за излишък по фактура № **********/04.01.2016 г. за м. декември 2015 г., цялата в размер 578 582.47 лв. с ДДС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление:***, срещу „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК: 0., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „Х.И.” ЕАД сумата 230 219. 63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/01.02.2018 г. за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2020 г. и сумата 227 295. 50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/01.03.2018 г. за периода от 28.03.2018 г. до 30.11.2020 г.

ОСЪЖДА „Х.И.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК: 0., със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1650 лв. - разноски за производството за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260204
Дата:	25 ноември 2024 г.
Съдия:	Даяна Калинова Топалова

Дело:	20201100902394
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	3 декември 2020 г.

Решение по дело №2394/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта