Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.02.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на първи февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №14368
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът А.Д.Л.,
действащ чрез законния си представител и майка С.Б.В., твърди, че е пострадал
от ПТП, реализирано на 19.11.2014 г. на път І-Е-79, км.100+100 /в близост до с.
Долна Вереница, Община Монтана/, вина за което има водачът на л.а. „Ауди 80”
с рег. № М ******. Твърди, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузио капитис
/контузия на главата/ и комоцио церебри /мозъчно сътресение/. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000,00 лв.,
поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 19.11.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът З.
„Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявения
иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на л.а. „Ауди 80“.
Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на сочените от ищеца
вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От
представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №158,
съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и служебна
бележка, издадена на 21.04.2015 г. от МВР, ОД на МВР – Монтана, се установява,
че на 19.11.2014 г. път І-Е-79, км.100+100, е реализирано ПТП между л.а. „Ауди
80“ с рег. № М ******, управляван от З.В.З.и т.а. „Форд Транзит“, управляван от
Е.М.М., в който л.а. е пътувал ищецът.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при предприета маневра за изпреварване от страна на
водача на л.а. „Ауди 80“, който е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където е настъпил удар с движещия се т.а. „Форд Транзит“. Вещото лице сочи още,
че причината за настъпване на ПТП е предприетата от водача на л.а. „Ауди 80“
маневра за изпреварване, вследствие на което превозното средство е навлязло в
лентата за насрещно движение, където срещуположно се е движел т.а. „Форд
Транзит“.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Ауди 80” с рег. № М ******
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.42
ал.1 т.2, ал.2 т.2 и 3 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП – 19.10.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „Ауди
80” с рег. № М ****** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От
представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р С.И.” АД – гр. Монтана
по ИЗ №18356/2833/2014 г., се установява, че ищецът е постъпил в болнично
заведение на 19.11.2014 г. по повод претърпяно ПТП, като окончателната диагноза
е контузио капитис, контузио церебри. В епикризата се сочи, че на ищеца е
проведено медикаментозно лечение, след което общото състояние се е подобрило,
като ищецът е изписан от болничното заведение на 21.11.2014 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил лека черепно-мозъчна травма /ЧМТ/, довела
до контузия на главата и сътресение на мозъка, за което му е проведено
медикаментозно лечение и след 3-дневна хоспитализация е изписан с подобрено
общо състояние и без съществени субективни оплаквания. От заключението се
установява още, че е налице причинно-следствена връзка между процесната травма
и процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че получената от ищеца ЧМТ е била без
загуба на съзнанието и без установено неврологична симптоматика, като
последствията са – главоболие, лек световъртеж и затруднена концентрация,
пълното възстановяване настъпва до 30 дни, а ищецът е изпитвал силни болки от
момента на възникване на травмата до хоспитализацията му, които болки са със
стихване до края на възстановителния период и такива не се очакват за в бъдеще.
От показанията
на свид. В.В.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил 2 дни в болница
в гр. Монтана, на системи, бил е със сътресение на мозъка и страхова невроза, в
след изписването му е бил един месец на легло вкъщи, през който период не се е
хранел, плакал е, имал е главоболие, бил е замаян, страхувал се е, треперил и
не е искал да говори с никого. Свидетелят сочи още, че и към настоящия момент
ищецът изпитва страх от коли, придружават го до училище, не иска да се вози в
кола.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на
ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е само консервативно лечение, периодът на
възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен двигателен
режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП ищецът все още е бил малолетен – на 5 години, т.е. касае се за дете, както и че е липсват остатъчни травми – към настоящия
момент е напълно възстановен. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 9000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за неоснователно и недоказано възражението на
ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Трайна е практиката на ВКС, че разпоредбата
на чл.51 ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалият при пътно
произшествие е малолетен.
От показанията на свид. В.В.се установява, че ищецът е пътувал отпред в т.а. „Форд Транзит“, а отзад
автомобилът е нямал седалки.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
липсват данни дали процесният т.а. „Форд Транзит“, в който е пътувал ищецът, е
оборудван с предпазни колани. В о.с.з. вещото лице сочи, че в процесния случай
предпазният колан би бил ефективен и би задържал тялото да не полети напред.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че и
при двата вида съществуващи детски и бебешки столчета правилно поставените
обезопасителни колани биха предотвратили рязкото изместване на тялото напред
при челен удар, съответно биха предпазили главата от получаване на ЧМТ. Вещото
лице сочи още, че съществуването на такава ЧМТ и болка в челото вдясно при
ищеца е показателно за липсата на детско столче и/или поставянето на предпазен
колан, т.е. ищецът не е бил в детско столче към момента на процесното ПТП.
При тези
данни и с оглед на събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не се установи по безспорен
и категоричен начин твърдението на ответника за нарушение от страна на ищеца на
разпоредбите на чл.137б – чл.137 г ЗДвП. В решение
№27/15.04.2015 г. по т.д. №457/2014 г. на IІ ТО на ВКС е прието, че приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за
съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, наличието на
обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва да бъде
доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не
доказа при условията на пълно и главно, че процесният т.а. „Форд Транзит“ е бил
фабрично оборудван с обезопасителни колани. Освен това, от заключението на
приетата по делото СМЕ не се установяви, че ищецът би получил по-леки травми,
ако е пътувал с обезопасителен колан. Вещото лице не е дало заключение в такъв
смисъл, а е посочило, че в случай, че ищецът е бил с правилно поставен
предпазен колан би се предпазила главата му от челния удар, съответно от ЧМТ,
но какви точно травми би получил не е установено.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 9000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл.78
ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска,
в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от
103,86 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 544,23 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 310,00 лв., представляваща държавна такса. При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата
от 196,14 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 1307,60 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на А.Д.Л.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез своя законен представител и майка
С.Б.В., на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 9000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.11.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 19.11.2014 г. на път І-Е-79, км.100+100 /в
близост до с. Долна Вереница, Община Монтана/ ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 26 000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 153,86 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 310,00
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А.Д.„Г.И П.“, ЕИК ********, адрес:
гр. София, ул. ********на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от
544,23 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез своя законен представител и майка С.Б.В., да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1503,74 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: