Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55
Гр. Перник, 23.02.2023година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор
Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Антония Алексова КАНД № 15 по описа за 2023 година на Административен съд
– Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М. с ЕГН: **********,***
срещу Решение № 666 от 09.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201202
по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1158-001725 от 29.06.2022 година, издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на М. С. М. с ЕГН: **********,***
на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от Закона за движение по пътищата е
наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от две години за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е
неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила
нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание,
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен
акт и се произнесе по съществото на делото, като отвени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
не депозира отговор.
В проведеното съдебно заседание на 22.02.2023 година
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 555/21.02.2023 година, с която същият е заявил, че
желае да се даде ход на делото и моли съда да уважи така депозираната от него касационна
жалба, респективно да отмени решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на 22.02.2023 година ответникът
по касационната жалба редовно призован не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 22.02.2023 година,
представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за
законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено
в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Също обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 615619 от 03.06.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. С. М. за това, че на 03.06.2022
година, в 00:15 часа в с. Д., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ с посока
на движение от ул. „***“ към ул. „***“, управлява лек автомобил ***, с рег. № ***,
собственост на В. М. ***, като при извършената проверка на кръстовището с ул. „***“
отказва да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство – Дрегер „ Дръг Тест 5000“, N ARME-0029. Издаден е талон за медицинско изследване № 0044824. АУАН му е връчен на
03.06.2022 година, като последният отказал да го подпише.
Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в
издаденото Наказателно постановление № 22-1158-001725 от 29.06.2022 година,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. С. М.
с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24
/двадесет и четири месеца/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 11.07.2022
година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник. С Решение № 666 от 09.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201202/2022
година, наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови този резултат районният съд, след
събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е
приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение. Приел е, че
към процесната дата, към посочения час и при същите вписани обстоятелства
касаторът е отказал за бъде установена употребата на наркотични вещества по
предвидения за това ред.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
след извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е
приел, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е
водено от компетентен орган, без да са били допуснати съществени нарушения на
производствените правила, които да обосноват извод за ограничено право на
защита на наказаното лице. Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на
императивните правила, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
досежно формата и реквизитите.
Спорът е разгледан по същество, като решаващият
първоинстанционен състав е направил извод, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е установено по безспорен начин осъщественото от страна на
наказаното лице нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Относно вида
и размера на наложеното административно наказания районният съд е направил
извод, че същото е определено съобразно предвиденото в санкционната част на
разпоредбата.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени
нови писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно.
Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема
установената от Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
В настоящият случай административнонаказателна
отговорност на касаторът е ангажирана за извършено административно нарушение по
чл. 174, ал. 3, предл. второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му и/ или химико- токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право за управлява МПС за
срок от две години и с глоба от 2000 лева. Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП
„водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. За да бъде
законосъобразно ангажирана отговорността на касатора и да му бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико – токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и
да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни
деяния – отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване и вземане на биологична проби се
осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната
цел е за се забрани такова деяние и липсва възможност водачите на МПС, чрез
отказ да избягат контрола за наличие на алкохол/ наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да е стимулира такъв отказ и
затова е наказуем много по – строго, отколкото например нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно константната съдебна практика в разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено
дали управлява превозно средства с или без концентрация на алкохол/наркотични
вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследва, но се съгласи
да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се
установи дали има наркотични вещества в
организма му и ако се установи наличието на такива, то същият би носил
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а
ако не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози деянието не
би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни
предписанието за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза – когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско
изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за
едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС отказал да
му бъзе извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо
по кой метод.
В конкретният случай няма спор, че жалбоподателят е имал
качеството на „водач“, както и че е отказал да му бъде извършена проба за
употреба на наркотични вещества с техническо средство. Това е установено и от
показанията на свидетелите, които са разпитани в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция. Това обаче, с оглед всичко казано по – горе не
означава, че поведението на настоящият касатор, автоматично представлява
административно нарушение, а това е така защото на водача нормативно е
предоставено право на избор за начина на установяване на употребата на
наркотици. Разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена въз основа на законова делегация
на чл.174, ал.4 от ЗДвП предвижда, че установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико –
токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест. В конкретният случай настоящ касатор е
отказал безспорно да бъде тестван с техническо средство „Дръг тест 5000“, но по
делото липсват доказателства, които категорично да породят извод, че същият е отказал
и медицинско изследване. По делото е приложен Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози по смисъла на Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредбата.
Същият обаче е ненадлежно съставен и като такъв не може да бъде приет за годно
доказателство, относно обективирания в него отказ, а това е така, защото
съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/2017 година при връчен талон за
медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от
кого и да е, а от медицински специалист по чл. 12, ал. 1 от Наредбата в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и в Протокола по чл. 14, ал. 2, като
се удостоверява с подписа на проверяваното лице. Само по този начин може да се
твърди категорично, че водачът е отказал да даде кръвна проба и да му бъде
направено химико – токсикологично лабораторно изследване. В настоящият случай
протоколът е съставен от лице, за което обаче липсват надлежни доказателства
досежно заеманата от него длъжност, изискуема по чл. 12, ал. 1, във връзка с чл.
15, ал. 7 от Наредбата, което прави същият негодно доказателство. Въз основа на
това не може да се твърди, че освен отказ за тестване с техническо средство
същият е отказал да представи кръвна проба за извършване на медицинско
изследване.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав
счита решението на районния съд за неправилно. Същото следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което
наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от страна на касационния
жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
666 от 09.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201202 по описа за 2022
година на Районен съд Перник, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-1158-001725/29.06.2022 година, издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с което на М. С. М. с ЕГН: **********, от гр. Перник, ул. „***“, бл. 12, ет. 4, ап. 15
на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от Закона за движение по пътищата е
наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди / лева и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/