РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640102789 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23
ЗПК от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес:
гр.Хасково, ул.*************, адв. П.И.П от АК - Хасково, против „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица“,
ул.“Зографски манастир“ ***5, вх.Г, ет.6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2. За
претендираните суми е издадена заповед ***9586 от 26.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на ******* г. в град Хасково сключил Договор за заем с №
******** към Договор за Кредитна Линия № ******** с ответника ,,Кеш Кредит Мобайл"
ЕАД, по силата на който заемодателят му предоставил заем в размер на 400,00 лева.
Параметрите на отпуснатия заем били посочени в чл. 1 ал. 4 от договора за Кредитна Линия
№ ******** и били следните:
1. Минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита: 200,00 лева;
2. кредитен лимит: 500,00 лева;
3. Лихвен процент по кредита 36.00 %;
4. Обезпечение: - Поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или -
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или -
Поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество;
5. Начин на усвояване: По банков път, в брой или съгласно други налични способи;
6. Условия за издължаване: Анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка
усвоена сума;
1
7. Годишен процент на разходите: Размерът на Годишния процент на разходите за
всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в
Приложение ***, представляващо неразделна част от настоящия договор.
Съгласно Приложение ***, неразделна част от договора за Кредитна Линия №
********, ГПР за предоставения размер на кредит от 400 лв. и за срока от 2 месеца бил
45.09 %. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Договор за Кредитна Линия № ******** ищецът бил
задължен в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора да представи на
заемодателя едно от обезпеченията, подробно описани в него. Неясно обаче защо по същото
време му дали и договор за възлагане на поръчителство, за който било обяснено на ищеца,
че е част от Договор за заем с № ******** към Договор за Кредитна Линия № ********,
който бил със страни К. З. М. и втория ответник по делото „Кредит Гаранция" ЕООД.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от нарочно създадения договор за възлагане на поръчителство към
договор за потребителски кредит с № ******** към Договор за Кредитна Линия № ********
- Потребителят дължи „Възнаграждение за поръчителство", чиито конкретни размери при
съответните условия са посочени в Погасителен план, който е неразделна част от този
договор, а в конкретния случай било две вноски от по 57,96 лв., платими по банковата
сметка на кредитодателя - първия ответник по делото „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и в общ
размер на 115,92 лв. Това можело да се види в погасителния план, който е част от договора за
кредит, както и от таблица, която е наименувана "Суми по погасителен план на услугата
обезпечение ". Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
процесния договор за паричен заем. Въпреки, че в Приложение ***, което било неразделна
част от договора за Кредитна Линия № ********, в таблица наименувана "Общо дължима
сума по кредит" било посочено, че общата дължима сума спрямо срока от 2 месеца и
размера на кредит от 400 лв. е 418,08 лв. видно от погасителния план, ищецът установил, че
сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор, е в
размер на 534,00 лева.
Според ищеца, клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за потребителски кредит от *******
г., сключен с първия ответник ,,Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, както и клаузата на чл. 2, ал. 1 от
сключения към него договор за възлагане на поръчителство на същата дата с втория
ответник ,,Кредит Гаранция" ЕООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чл. 2, ал. 1
от договор за възлагане на поръчителство бил нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1
ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като представлявал неравноправна клауза, която
задължава потребителя от по-силната икономически страна по заемния контракт да бъдат
сключени неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да изпълнят
поставеното им задължение по чл. 1 ал. 2 от договора за заем. По този начин потребителят
дължал "Възнаграждение за предоставяне на поръчителство", което е в прекомерен размер и
на практика е допълнителна печалба, която следвало да се калкулира с договорената
възнаградителна лихва, но с невключването в ГПР кредиторът целял да преодолее
законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените нива по предоставената в
заем сума. В случая в чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство към договор за
потребителски кредит от ******* г. формално било уговорено "възнаграждение за възлагане
на поръчителство", за да се обезпечи кредитът, но фактически се дължало не
възнаграждение, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора.
Това било така, доколкото за да възникне вземането под формата на възнаграждение,
Договорът предвиждал редица условия, които са кумулативно дадени и следвало да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което било обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя. Кредиторът дал възможност на насрещната страна в едва петдневен срок да му
предостави банкова гаранция или поръчител/и, който/които да отговаря/т на определени
условия. Налагането на толкова къс срок въобще препятствал всички възможности на
длъжника да реализира и изпълни условията. Той обективно бил в затруднение дори да
направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери повече от един и то такива,
2
които да отговарят на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия
навеждали на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.
Алтернативната опция за обезпечение /банкова гаранция/ също поставяла мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Налагал се извода, че опциите по чл. 1, ал. 2 от договора
всъщност не давали възможност на длъжника да избегне сключването на Договор за
предоставяне на поръчителство с паралелното дружество „Кредит Гаранция" ЕООД и от там
да не дължи възнаграждение за предоставяне на обезпечение, тъй като били много трудно
изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло
да възникне в сферата на кредитора. Тя за това била уговорена и като сигурна част от дълга
като следвало да се заплаща разсрочено на равни части с всяка погасителна вноска. При тези
трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, както и предвид размера му съпоставен спрямо главницата,
възнаграждението излизало извън присъщите му обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръщало само в средство за обогатяване на кредитора. Ето
защо тя била нищожна. Фактически не се касаело за дължимо възнаграждение, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлявало
допълнителна печалба за кредитора освен лихвата. В конкретния случай реално била
договорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора.
Възнаграждението за предоставяне на поръчителство било нищожно и на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство уговорката за дължимостта му не трябвало да противоречи на императивни
правни норми на закона и на добрите нрави, разгледани като неписани морални норми и
израз на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за
възнаграждение за предоставяне на обезпечение нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 1
и предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Основното задължение на заемателя по
договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума ведно с уговорената
възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа
главницата и възнаграждението на предоставения заем. С клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора
за възлагане на поръчителство от ******* г. обаче било предвидено възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, но не на главно задължение на заемателя, а именно да върне
заемната сума на падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор
за кредит било да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне
заемната сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение, заемодателят имал
право да прецени дали въобще да сключи договора за заем като тази преценка би следвало да
предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит задължавал
потребителя да предостави обезпечение потвърждавал тезата, че сумата формално наречена
възнаграждение за предоставяне на поръчителство е всъщност скрита възнаградителна
лихва.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР *** от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело ***/2009 г. на ОСТК така уговореното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство излизало извън предадените му санкционна, обезщетителна
и обезпечителна функции, тъй като същото при пораждане на задължението било уговорено
да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорено било
компенсаторно възнаграждение за предоставяне на поръчителство за изпълнение на
задължение, различно от главното като начинът, по който е уговорено сочел, че заемателят
всякога ще дължи възнаграждение за предоставяне на поръчителство и то в прекомерен
размер спрямо заемната сума, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора не
3
осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение, а именно да върне на падежа главница ведно с възнаградителната лихва.
Следователно дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен, той в
срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и
допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което не било свързано с
неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел,
различна от тази на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Ако то обезщетявало
вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитавало кредитора
срещу неизпълнението и подготвяло неговото изпълнение. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на
която да бъде обект на обезвреда в договор за предоставяне на поръчителство. В този случай
при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за
ползването й кредиторът щял да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което
служело за общо обезпечение с оглед правилото на чл.133 ЗЗД. Ето защо уговорката между
страните за плащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като не
преследвала заложените му функции, била нищожна и в противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към Договор за
Кредитна Линия № ******** от ******* г. била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП,
поради което също била нищожна и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като била уговорена
във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, като по този начин оскъпявала цената на заема. Този извод се подкрепял от
обстоятелството, че е изначално предвидено възнаграждението за предоставяне на
поръчителство да се кумулира към погасителните вноски като се разсрочи изпълнението му.
Поради това следвало да се приеме, че уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на заемателя и
заемодателя. Налице била неравноправност по чл.143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е
неравноправна клаузата, която задължава потребителят да изпълни неизпълними за него
задължения чрез предоставянето на поръчителство от паралелно дружество, за което да
заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.
Клаузата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР, поради което и на основание чл.21 ЗПК
била нищожна и заплащане по нея не се дължало. Сключването на тази допълнителна
„договорка" представлявала конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по кредита. Тези съждения съвпадали с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, което имало задължителен характер за всички
съдилища и учреждения - чл. 633 ГПК. След като това било така, то договорът за заем
противоречал на част от императивните разпоредби на ЗПК. В случая следвало да се
приложи чл.21, ал.1 ЗПК. В договора трябвало да се посочи размерът на лихвения процент
като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включено и възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, което като възнаграждение било нищожно, а реално
представлявало сигурна печалба за кредитора. Следователно фиксираният лихвен процент
нямало да е 36 %, както било записано в договора, а следвало да е по-голямо число, ако в
него участва и вземането от 115,92 лв. формално уговорено като възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен
реалният годишен лихвен процент. От изложеното следвало, че законът поставя важен
акцент на посочената уговорка относно цената на заемните средства - поради възмездния
характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед
внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита
на интересите им, трябвало да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11. ал. 1, т.
4
9 ЗПК/. Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит, а именно лихвения процент, представлявало част от същественото
съдържание на договора, което правело цялото заемно съглашение нищожно. Това
разрешение отговаряло и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който приемал, че Директивата допуска
възможността, при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и
потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за
нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на
потребителя (в този смисъл Решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic, точка 35 и С-
397/11, Erika Joros точка 47). Освен това, доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се
посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да
участва и сумата от 115,92 лв., изразена като процент. Това не било сторено, поради което
бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава
пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Неприложима била нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като договорът за потребителски
кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно
бил уреден като възмезден и кредиторът не би го сключи без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
Процесният договор за заем попадал в обсега на ЗПК, поради което трябвало да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочвала какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона досежно съдържанието на договора били императивни и нарушаването
им влечало нищожност на сключения договор. В случая имало нарушение на т.9 и т.10 от
посочената разпоредба. Доколкото било налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците
от тази недействителност били посочени в чл.23 ЗПК.
В изпълнение на процесния договор за потребителски кредит, неразделна част от
който е договор за предоставяне на поръчителство, ищецът поддържа, че е заплатил на
ответниците сумата от общо 534,00 лв. Поради недействителността на договора за заем
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която получил по него в размер на
400,00 лв., а не на лихва и други разходи. Следователно разликата между заплатената сума
от 534,00 лв. до дължимата от 400,00 лв. /в размер на 134,00 лв./ е била платена при начална
липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответниците на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 34643/ 2024 г. по описа на РС -
София. Срещу заповедта било подадено в срок възражение от длъжниците, поради което за
последния възниквал правен интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото
производство.
С тези мотиви и предвид уточняваща молба на ищеца с вх. рег. № 4802/17.03.2025 г.
се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците,
по издадената заповед ***9586 от 26.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, както следва:
-По отношение на първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД - на сумата в размер
на 18,08 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума за договорна
лихва по чл.1, ал.4, т.3 на недействителен договор за потребителски кредит № ******** от
5
******* г. към договор за Кредитна Линия № ********, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното й
изплащане;
- По отношение на втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД - на сумата в размер на
115,92 лева, представляваща платено възнаграждение за поръчителство при начална липса на
основание по чл.2, ал.1 от сключен между страните договор за предоставяне на
поръчителство от ******* г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане;
Претендира се присъждане и на направените по настоящото дело и по заповедното
производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ******** на ******* г. към Договор
за Кредитна Линия № ********, въз основа на който на К. З. М. е предоставена сума в
размер на 400,00, която е следвало да бъде върната на Кредитора чрез 2 вноски, всяка в
размер на 209,04 лева или в общ размер на 418,08 лева и която е била погасена напълно от
ищеца.
На следващо място, ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД счита, че липсват реални
причина за обявяване на нищожност на договора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Договорът не
нарушавал императивна правна норма, правната конструкция не прикривала забранена
сделка и не била нарушена форма за действителност. Кредитодателят не бил задължил по
никаква форма ищецът да сключи договора с другия ответник, доколкото в самия договор
били изброени възможностите за обезпечаване на задължението. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.18
от Закона за потребителския кредит, в договора за потребителски кредит следвало да се
съдържа информация за „обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако
има такива". Така от една страна законодателят предоставил възможността за обезпечаване,
а от друга ответникът изпълнил задължението си в чл. 1, ап.2 от договора. На
потребителя/ищеца освен това били предоставени три опции за обезпечение, като изборът
бил изцяло направен от него. С оглед на това, то неправилно било твърдението, че
задължаването на потребителя да предостави обезпечение е обвързано с възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, което всъщност представлява скрита възнаградителна
лихва.
Оспорват се твърденията, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, тъй
като в договора бил посочен реалният годишен лихвен процент, който бил фиксиран и бил в
размер на 36.00 % и не следвало да е по-голямо число. Предвид обстоятелството, че ГПР
трябвало да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то неговото
изчисляване следвало да се извърши преди сключването на договора.
По тези съображения, ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца спрямо него иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД също не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен процесния договор за възлагане на поръчителство. Прави възражение за
размера на претендираната сума. По тези и други изложени в отговора съображения,
ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от ищеца спрямо него иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
6
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление от 06.06.2024 г. с вх. рег. № 3464 в полза на ищеца срещу ответниците е издадена
заповед ***9586 от 26.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
процесната сума от общо 134,00 лева, както и направените по делото разноски в размер на
25 лева за държавна такса. В предвидения от закона срок е подадено възражение и от
двамата ответници и с разпореждане ***19046 от 22.08.2024 г. на ищеца е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като последният е
сторил това.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства -
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ******** се установява, че
между ищеца К. З. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за кредит, по който е
предоставена заемната сума от 400,00 лева при кредитен лимит от 500,00 лева, с фиксиран
лихвен процент от 36.00 %. В Договора не е посочен конкретен размер на ГПР, но е
посочено, че размерът на Годишния процент на разходите за всички комбинации, в
зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение ***,
представляващо неразделна част от настоящия договор. Съгласно приложеното към исковата
молба Приложение ***, неразделна част от договора за Кредитна Линия № ********, ГПР за
предоставения размер на кредит от 400 лв. и за срока от 2 месеца е 45.09 %.
В чл. 1, ал. 2 от Договора е уговорено, че кредитополучателят следва в петдневен
срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима безусловна
гаранция за сумите по договора от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Безспорно е между страните, а и от представения Договор за възлагане на
поръчителство от ******* г. се установява, че на посочената дата между К. З. М., в
качеството му на клиент/кредитополучател, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на
поръчител, е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ********
от ******* г., сключен между ищеца К. З. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500
лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка. Според чл. 2, ал. 1 от
Договора за възлагане на поръчителство за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Договора страните са се уговорили дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде
заплащано на части, съгласно погасителния план – 2 вноски по 57,96 лв. всяка или общо 115,
92 лв. Според чл. 2, ал. 3 от Договора клиентът заплаща възнаграждението съгласно
представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит Мобайл“
7
ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
Видно от погасителния план към Договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № ********, общият размер на погасителната вноска с включено възнаграждение за
поръчител възлиза на 267,00 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно
изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От заключението се установява, че по
Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ******** от ******* г. и по
договора за възлагане на поръчителство от същата дата са постъпили суми в размер на
534,00 лева като с тях са погасени главница за 400 лв; договорна лихва от 18,08 лв. и
възнаграждение за поръчителство – 115,92 лв. Установява се от още от заключението, че
размерът на ГПР, изчислен в условията на изплащане на главницата от 400 лв, за 2 месеца
при лихвен % в размер на 36.00 % годишно с включване на възнаграждението по договора за
гаранция е 948.00 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23
ЗПК, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжниците в едномесечния срок от уведомяването им за
своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
Разгледан по същество, исковете са изцяло основателни поради следните
съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. За да бъде уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният
размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е осъществено
имущественото разместване.
В случая не е полемично обстоятелството, че ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът К. З. М. е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между
ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за кредит по своята правна характеристика и
съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския
кредит /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
8
на разходите по определения в приложение *** начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР
следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителят и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния случай, от съдържанието на договора се кредит се установява, че същият
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него не е посочен ГПР и
обща сума, дължима от потребителя. Дори да се приеме, че същите са посочени в
Приложение *** към Договора, така посочените техни размери не съответстват на
действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото
уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по Договора за
потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в ГПР, предвиден в Договора.
Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, но и
изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба.
Вярно е също така, че задължението за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не възниква от Договора за потребителски кредит, но
разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за кредит, тъй като се
заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от
обезпечение на кредита. Съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство и
съпоставянето им с естеството на сключения Договор за кредит, налагат извод, че по своето
същество те представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят
избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията, които въвежда към
потребителя клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит, уреждащ задължението за
предоставяне на обезпечение, са практически непосилни за него, с оглед на обстоятелството,
че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лева). Така,
поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да
го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл
да си позволи да предостави - поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД дружество. Това дружество е вторият ответник - „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Ето защо следва да се приеме, че в действителност възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит,
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита
възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя,
9
доколкото разходите за същото са пряко свързани с предмета на Договора за кредит,
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва
да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено в процесния случай. С
невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя, представляващо разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора, се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца,
предоставил заем на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на
дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Видно от кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, плащането на възнаграждението за поръчителство не е отразено като
разход при формирането на ГПР по Договора за кредит. Ако същото бъде включено в
общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 948.00 %.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
възлагане на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице
поръчител, както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен
самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
Договора за кредит и реалните разходи по кредита. Като не е оповестил действителен ГПР в
Договора за кредит заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР
по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за кредит (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.).
Последиците от недействителността на Договора за кредит рефлектират и върху
Договора за възлагане на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Съгласно
клаузата на чл. 1 от процесния Договор за възлагане на поръчителство от ******* г.
поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно за всички
задължения на ищеца съгласно сключения Договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № ******** от ******* г. Следователно Договорът за възлагане на поръчителство е
акцесорен и единствено основание за сключването му е Договорът за кредит, съответно
предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Договорът за възлагане
на поръчителство е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД , тъй като се явява лишен от
основание, предвид недействителността на Договора за кредит, който той обезпечава и във
10
връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция. Договорът
за възлагане на поръчителство е недействителен и поради установяването му в противоречие
с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за заемодателя,
а не гарантиране изпълнението на задълженията по Договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Тъй като
се установява, че ищецът като кредитополучател е погасил изцяло задълженията си по
процесните договори следва да се приеме, че с тях същият е заплатил на заемодателя суми,
които следва да се отнесат като връщане на предоставената му от кредитора сума от 400 лв.
Изложеното дотук налага извода, че претендираните вземания се основават на
неравноправни за потребителя клаузи, които се явяват нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Нищожността е пречка за възникване на задължение по тях, поради което платените
суми на всеки от двамата ответници над посочената главница по договора за потребителски
кредит са предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане, съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо и след като съдът достигна до извод за недействителност на
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ******** от ******* г. и на
свързания с него договор за възлагане на поръчителство от същата дата, вкл. и по аргумент
от чл. 23 ЗПК, платената сума в общ размер от 134,00 лева като сбор от заплатените 18,08 лв.
за договорна лихва и 115, 92 лв. за възнаграждение на поръчител, се явяват получени от
всеки от двамата ответници без основание и се дължи връщането им на ищеца.
По делото не се спори, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е заплатил в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит
Гаранция“ ЕООД по процесните договор за потребителски кредит и договор за възлагане на
поръчителство сумата от общо 534,00 лева. В случая липсва основание за получаването на
сумата от 18,08 лв. от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за възнаградителна лихва и на
сумата от 115,92 лв. от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД за възнаграждение на
поръчител, поради което съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло основателни
и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд – 06.06.2024 г., до окончателното им
изплащане.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
всеки от двамата ответници е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй
като към този момент, а и към настоящия, никой от тях не е погасил процесните вземания.
Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността им за сторените от ищеца разноски по
ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00
лева за внесена държавна такса.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 325,00 лева, от
които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 300,00 лева за възнаграждение за вещо лице,
11
които следва да бъдат заплатени поравно от всеки от двамата ответници.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат адв. П.И.П от АК - Хасково.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на
адвокат П.П, съдът намира следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на
Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, цената на иска, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. П.П
процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./, в полза на адв. П. следва да се определи възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
дело в размер на 200 лв. и 200 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр.
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица“,
ул.“Зографски манастир“ ***5, вх.Г, ет.6, съществуването на вземане на К. З. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.*************, адв. П.И.П от АК - Хасково, спрямо него за сумата от 18,08 лева,
представляваща заплатена без правно основание сума за договорна лихва по чл.1, ал.4, т.3
по сключен между страните недействителен Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № ******** от ******* г., ведно със законната лихва върху нея, считано
12
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд -
06.06.2024 г., до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр.
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б,
ет.1, ап.2, съществуването на вземане на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.*************, адв. П.И.П от АК - Хасково,
спрямо него за сумата от 115,92 лева, представляваща заплатена без правно основание сума
за възнаграждение за поръчителство по чл.2, ал.1 от сключен между страните договор за
предоставяне на поръчителство от ******* г., във връзка с Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ № ******** от ******* г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд - 06.06.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“ ***5, вх.Г, ет.6 и
„Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят поравно
на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.*************, адв. П.И.П от АК - Хасково, сумата от общо 350,00 лева (всеки по 175,00
лева), от които 325,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 25,00
лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, за които е издадена Заповед ******* от 26.06.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Света троица“, ул.“Зографски манастир“ ***5, вх.Г, ет.6 и
„Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, да заплатят поравно на адв. П.И.П от АК - Хасково,
ЕГН **********, с личен ************ с адрес на кантората - гр.Хасково,
ул.*************, сумата от общо 400,00 лева (всеки по 200,00 лева), от които 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело и 200,00 лева - по ч.гр.д. № 34643 по описа за 2024
г. на Софийски районен съд, за които е издадена Заповед ***9586 от 26.06.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
13