Р Е Ш Е Н И Е
148/22.2.2018г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно
заседание, на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2979 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
В исковата си молба
до съда ищецът – Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с решение №233/22.11.2016 г. на ШОС е признато уволнението му,
извършено от ответника Шуменски университет „Е.К.П.“, със
седалище гр. Шумен, ул. „У.“ №115, за незаконно и е отменено. Със същото решение ищецът е възстановен на
работа при ответника. Ищецът твърди, че получил съобщението от съда за
горепосоченото решение, като същият ден се явил пред работодателя, пред който
подал заявление, с което изразявал готовността си да започне работа. Там му
отказали да го допуснат до работа, поради което на следващия ден- 08.09.2017 г.,
ищецът отново отишъл при ответника, за да започне да изпълнява трудовите си задължения,
като се бил снабдил и със съобщението от съда. На същия ден му била връчена
заповед за възстановяване на трудовото му правоотношение с ответника, след
което му била връчена и втора заповед, с която ответникът прекратявал
възстановеното му правоотношение. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна,
поради обстоятелството, че имало решен съдебен спор, при който уволнението е
признато за незаконосъобразно, като заявява, че ответникът не може за втори път
да се позовава на същите основания за уволнение, за които има постановено
съдебно решение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да
бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед
№РД-12-300/08.09.2017 г. уволнение, както и да бъде отменено; да бъде
възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението - “доцент,
висше училище”, с място на работа- Факултет по технически науки, катедра
„Комуникационна и компютърна техника“; да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено върху брутното трудово възнаграждение
на ищеца за периода, през който е останал без работа,
като за шест месеца претендира сума от 8 254, 50 лева, считано от
12.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът, в
законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че
оспорва така предявените искове, сочейки аргументи. Твърди, че извършеното
уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Претендира и разноски.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Видно
от Решение №583/11.08.2015, постановено по гр.д.№46/2016 г. по описа на ШРС,
частично отменено с Решение№233/22.11.2016 г.,
постановено по в.гр.д. №467/2016 г. по описа на ШОС, последното недопуснато до
касационно обжалване с Определение №803/12.07.2017 г. по гр.д.№1492/2017 г. по
описа на ВКС, IV г.о., извършеното от ответника със Заповед №РД-12-311/15.12.2015
г. уволнение на ищеца е било признато за незаконосъобразно и е отменено. Със
същото съдебно решение ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност- „доцент“ във Факултет по технически науки, катедра
„Комуникационна и компютърна техника“ при Шуменски университет „Е.К.П.“. Видно
от приложените към делото писмени доказателства, ищецът е получил съобщението
за възстановяването му на работа на 07.09.2017 г. Няма спор, а се установява и
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че в деня на получаване
на съобщението от съда ищецът се е явил пред работодателя, като е заявил
желанието си да започне да изпълнява трудовите си задължения. Няма спор, а се
потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по искане на ищеца
свидетел, че на 07.09.2017 г. ищецът не е бил допуснат до работното си място.
Няма спор, че на следващия ден, при повторно явяване на ищеца в университета,
на същия му е връчена Заповед №РД-10-1540/08.09.2017 г., с която съобразно
съдебното решение е възстановен на длъжност „доцент“ във Факултет по технически
науки, катедра „Комуникационна и компютърна техника“, считано от 08.09.2017 г.
В заповедта е указано ищецът да се яви на работа на 08.09.2017 г. Безспорно е,
че на същия ден- 08.09.2017 г., ответникът е връчил на ищеца и Заповед
№РД-12-300/08.09.2017 г., с която, на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО и
чл.18, ал.4 от Правилника за атестиране на академичния състав в Шуменски
университет „Е.К.П.“, е прекратил трудовото правоотношение между страните. В
последната заповед, като причини за прекратяване на трудовия договор са
посочени две последователни отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по
протокол №РД-05-10/28.06.2013 г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. В заповедта
е отразено, че втората отрицателна атестация е обжалвана и отхвърлена, като
същата е окончателно стабилизирана с Определение на ВАС от 06.07.2016 г.,
влязло в законна сила на същата дата. Видно от мотивите на Решение №583/11.08.2015,
постановено по гр.д.№46/2016 г. по описа на ШРС, Решение№233/22.11.2016 г., постановено по в.гр.д. №467/2016 г.
по описа на ШОС, Определение №803/12.07.2017 г. по гр.д.№1492/2017 г. по описа
на ВКС, IV г.о., става ясно, че предмет на разглеждане на производството
е било извършено от ответника със Заповед №РД-12-311/15.12.2015 г. уволнение на
ищеца. Прекратяването на трудовото правоотношение е било също на основание
чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО и чл.18, ал.4 от Правилника за атестиране на
академичния състав в Шуменски университет „Е.К.П.“, поради две последователни
отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по протокол №РД-05-10/28.06.2013
г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. Това трудово правоотношение е прекратено,
считано от 23.12.2015 г. Безспорно съдът е разгледал и решил със сила на
пресъдено нещо този спор, като е счел уволнението за незаконно и го е отменил.
Но мотивите на съда, обусловили крайния му извод, са липсата на основанието за
уволнение към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовите
правоотношения. Съдът е приел, че втората отрицателна атестация е атакувана от
ищеца по административен ред, като е станала окончателна на 06.07.2016 г.,
когато е влязло в сила Определение №8398/06.07.2017 г. на ВАС, а заповедта за
уволнение е издадена на 15.12.2015 г. и връчена на ищеца на 17.12.2015 г., т.е.
преди изтичане срока за обжалване на решението на АС по атестирането. С оглед
горното съдът е приел, че соченото в заповедта уволнение не е било налице към
момента на връчване на заповедта, поради което и същата се явявала
незаконосъобразна. В разглеждания спор, безспорно се установи, че към датата на
процесното уволнение /08.09.2017 г./, са били налице две последователни
отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по протокол №РД-05-10/28.06.2013
г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. Няма спор, а се потвърждава и от събраните
по делото писмени доказателства, че втората отрицателна атестация е била
атакувана по административен ред. Административното производство е приключило,
като подадената от ищеца жалба е оставена без разглеждане, поради просрочие.
Актът на административния съд е влязъл в законна сила на 06.07.2016 г., т.е.
докато е бил висящ предходният съдебен процес и преди процесното уволнение. Безспорно
съдебното решение по предходно водения между страните процес се ползва със сила
на пресъдено нещо /СПН/, но СПН има обективни и субективни предели. Под
обективни предели на СПН се разбира предметът, за който СПН важи, т.е. това,
което придобива качеството на „пресъдено нещо“, спорът за което не може да се
пререшава и, с което страните по делото трябва да съобразяват своето поведение.
Принципно предметът на делото съвпада с предмета на СПН, като меродавният
момент, към който СПН установява, че спорното право съществува или
несъществува, това е денят, когато са приключили устните състезания. Фактите,
възникнали след този момент не могат да се вземат предвид от съда, така че СПН
не е могла да отрази техния правен ефект. Затова те не се преклудират. В случая,
съдебното решение, постановено по предишния правен спор между страните е
разглеждало релевантните за този спор факти във връзка с уволнението на ищеца,
като е извършил преценка на уволнението към датата на прекратяващата
правоотношението заповед. При разглеждания казус, основанието за прекратяване
на възстановеното трудово правоотношение между страните е вече налице към
датата на връчване на заповедта за уволнение, т.е. съдът приема, че в случая
работодателят е прекратил трудовото правоотношение при наличие на определено,
установено в закона основание. Безспорно съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1,
т.6 от ЗВО, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със
заповед на ректора при две последователни отрицателни атестации. Ето защо, при
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че така извършеното
уволнение е законосъобразно, като първият обективно съединен иск следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето на първия обективно
съединен иск влече след себе си същата правна последица и по отношение на
другите акцесорни претенции- по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
На основание чл.78,
ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлените искове, в размер на 480.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Шуменски университет „Е.К.П.“, със седалище гр. Шумен, ул. „У.“
№115, обективно съединени искове,
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ, за признаване за незаконно, извършеното от ответника със Заповед №РД-12-300/08.09.2017 г. уволнение,
както и да бъде отменено; да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при
ответника преди уволнението - “доцент, висше училище”, с място на работа-
Факултет по технически науки, катедра „Комуникационна и компютърна техника“; да
бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
изчислено върху брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода, през който ищецът е останал без работа, като за шест месеца се равнява на сума от 8 254,
50 лева /осем хиляди двеста петдесет и четири лева и петдесет
стотинки/,
считано от 12.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Шуменски университет „Е.К.П.“, със
седалище гр. Шумен, ул. „У.“
№115, сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 27.02.2018
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: