Решение по дело №323/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20192320100323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

гр. Тополовград, 12.11.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и седми май  през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 323 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „Дончо Попов -09“ ЕООД от гр.Стара Загора против П.М.М. ***, М.С.М. ***, Т.С.М. *** и М.С.М. ***, в качеството им на наследник на починалия си съпруг и баща С.М.М. и А.Г.Л. ***.

Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

          Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск, са следните:

          Ищецът твърди, че лицето С.М.М. понастоящем починал е бил осъден от РС – Стара Загора по ч.гр.д. № 7097/2012 г. да заплати на ищеца „Д.П.“ ЕООД *** сумата от 4000 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, по силата на изпълнителен лист № 7097, издаден на 08.02.2013 г. от РС – Стара Загора. По повод на този изпълнителен лист е било образувано изп.дело пред ЧСИ Гергана Илчева от Стара Загора, по което длъжник е лицето С.М.М. с ЕГН ********. Същият е бил уведомен за наличието на дълга на дата 05.03.2013 г. с удостоверение изх.№ 5871 от 2013 г., за това, че има парично задължение към ищеца в размер на 4762 лв. към дата 18.02.2013 г., като в същото време ЧСИ е наложила запор на банковите сметки на длъжника С.М.М. и е насрочила опис на движими вещи в дома на длъжника.

Твърди се, че в следствие са предприети и извършени други действия, справки в имотния регистър и ЧСИ е установила, че на дата 25.11.2014 г. длъжникът се е разпоредил чрез продажба на негови собствени земеделски земи, находящи се в землището на село *********, общ.Тополовград, въпреки че е знаел и е бил уведомен, че дължи парични суми на ищеца по делото.

Твърди се, че с това си действие длъжникът С.М. е увредил интересите на кредитора си „Д.П.“ ЕООД и сделката е била извършена с акт № 130, том шести, имотна партида 24874, като е посочен купувач А.Г.Л..  На основата на тези обстоятелства изпълнителното дело е било препратено на ДСИ Тополовград и същият е констатирал, че наследници на починалия длъжник Стоян М.М. са неговата съпруга и тримата му синове. Твърди се, че няма данни те да са направили отказ от наследството и по този начин мълчаливо са приели наследството на починалия с пълния обем от активи и пасиви и реално са встъпили в правата и задължения на починалия към неговите кредитори.

Ищецът счита, че по този начин длъжникът по делото С.М. е увредил правата на своя кредитор „Д.П.“ЕООД и поради което на основание чл.135 ЗЗД моли съда да обяви за недействителни спрямо ищеца сделката, с която са увредени имуществените му интереси.

          Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците. В законно установения срок е постъпил отговор по чл.131 от ГПК, в който ответникът А.Г.Л. оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, също така са постъпили отговори от ответниците М.С.М., П.М.М. и М.С.М. ***, оспорват иска като неоснователен, като ответникът М.С.М. представя удостоверение за отказ от наследство вписан в специалния регистър под № 232 от 28.11.2019 г. на РС – Стара Загора.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание, заедно с пълномощника си адв.Светлозар З. *** и поддържа иска.

Ответниците  П.М.М., М.С.М. и М.С.М. не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител, а ответникът Т.С.М. се представлява от особен представител – адв.Х.  от АК – Ямбол.

В хода на делото ищецът оттегли иска си спрямо ответника А.Г.Л. и производството спрямо същия бе прекратено.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Лицето С. М.М. с ЕГН ********** е починал на 13.09.2018 г. Същият е бил осъден от РС – Стара Загора по ч.гр.д. № 7097 от 2012 г. да заплати на ищеца „Дончо Попов -09“ЕООД  - гр.Стара загора сумата от 4000 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането. По силата на изпълнителен лист № 7097 издаден на 08.02.2013 г. от РС – Стара Загора. По повод този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Гергана Илчева – гр.Стара Загора под № 327/2013 г., по което длъжник е бил лицето С.М.М.. Същият е бил уведомен за наличието на дълга към дата 05.03.2013 г. с удостоверение изх.№ 5871 от 2013 г., за това че има парично задължение към ищеца в размер на 4762 лв. към дата 18.02.2013 г., като в същото време ЧСИ е наложила запор на банковите сметки на длъжника и е насрочила опис на движими вещи в дома на длъжника. В следствие са предприети и извършени и други изпълнителни действия, извършени са справки в имотния регистър. ЧСИ Гергана Илчева е установила, че на дата 25.11.2014 г. длъжникът се е разпоредил чрез продажба на негови собствени земеделски земи находящи се в землището на село ********, общ.Тополовград, въпреки че е знаел, че дължи парични суми на ищеца – бил е уведомен. Това обстоятелство се потвърждава от писмената справка от имотния регистър, че на дата 25.11.2014 г. е продал 2 броя земеделски земи, находящи се в землището на село ******** местността“Фонда“, общ.Тополовград, а именно: земеделска земя – поземлен имот № 022035, с площ от 13,101  дка и поземлен имот № 019071 с площ от 4,989 дка. Сделката е извършена в акт № 130, том шести, имотна партида № 24874, както и входящ регистър № 1422 от 2014 г., с посочен купувач А.Г.Л.. Въз основа на това изпълнително дело № 327 от 2013 г. на ЧСИ Гергана Илчева – Стара Загора е било препратено на ДСИ – Тополовград, поради местна подсъдност /местонахождение на недвижими имоти/. В последствие ДСИ Тополовград е констатирал, че наследници на починалия длъжник С.М. са неговата съпруга и тримата му синове – ответници по делото.

          По делото не се събраха данни ответницата П.М.М. и М.С.М. да са направили отказ от наследството на своя наследодател, като е видно, че съпругата му П.М.М. получава добавка от наследствената пенсия на съпруга си и длъжник С.М., което е видно от писмена справка изх. № 1056-23-60 от 26.06.2019 г. по данни на ТП на НОИ – Стара Загора.

По делото бе представено заедно с отговора удостоверение за отказ от наследство с № 6277 от 29.11.2019 г. на РС – Стара Загора, вписан в специалния регистър под № 322 от 28.11.2019 г., с който ответника М.С.М. се е отказал от наследството на наследодателя си Стоян М.М. с ЕГН **********,*** Загора.

          След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

          Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:

          Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е конститутивен и за да бъде уважен изисква действия, които водят до увреждане на кредитора. Или това са тези актове, с които се ограничава или се премахва въобще възможността на кредитора да бъде удовлетворен при осъществяване на вземането. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. Необходимо е и знание за увреждането, което се предполага до доказване на противното. В настоящият случай е налице осъществяване на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД от обективна и субективна страна, тъй като към момента на извършване на процесната сделка починалият Стоян М.М. е бил длъжник на кредитора „Д.П.“ ЕООД ***. По делото е представено писмено доказателство от ЧСИ Гергана Илчева – Стара Загора, че наследодателят на ответниците П., М.Т. и Митю Маркови не е разполагал в този момент със секвестируемо имущество, към което да се насочи принудителното изпълнение на дълга му – изпълнително дело № 327/2013 г., общ размер на дълга 4762 лв., с главница 4000 лв. и това, че преди да почине наследодателят на ответниците е направил парична вноска от 40 лева по това изпълнително дело като парично плащане и признание на дълга си. Налице е и следващата предпоставка по чл.135 ЗЗД за уважаване на този иск: извършено е действие – сделка от длъжника, която уврежда кредитора – ищец. По делото се установи, че с нотариален акт № 130, рег.№ 1422, дело № 514/2014 г. на Съдия по вписванията при РС – Тополовград длъжникът С.М.М. е продал на А.Г.Л. процесните недвижими имоти. Същите са отчуждени възмездно за сумата от 1400 лв. Имуществото, с което се е разпоредил длъжника, въпреки наличието на дълг обективиран в изпълнителен лист от 2013 г. и изпълнително дело при ЧСИ и ДСИ, за който е знаел, по този начин е увредил имуществените права на ищеца.  Длъжникът е извършил сделка със земеделски земи година след като знае, че е длъжник на ищеца, уведомен от съдебен изпълнител и знае, че е осъден за сумата от 4000 лв., която дължи на ищеца и въпреки, че знае и дори има вече частично плащане от 40 лв. по изпълнително дело пред ДСИ, си е позволил да отчужди недвижими имоти, каквито в случая се явява единственото секвестируемо имущество, като целта му е била да увреди кредитора си – ищец по настоящото дело. Получил е пари в брой от купувача на тези земи и по същата сделка е представил декларация, че не дължи.

          Правното положение на ответника А.Г.Л. спрямо когото бе прекратено производството по делото е формално и задължително. Искът по чл.135 от ЗЗД не е вещен иск и ищецът-кредитор не придобива никакви вещни права върху закупените по възмезден начин земи, предмет на атакуваната сделка. Отменителният иск не е иск  за вреди и загуби, поради което ищецът няма право да иска от третото лице – новия собственик ответникът А.Л. да върне земите, закупени от длъжника С.М., респективно от наследниците му, тъй като той е добросъвестен приобритател. Този иск е за обявяване на атакуваната сделка от ищеца-кредитор спрямо него кредитора и само спрямо него. Затова сделката е относително недействителна и тази недействителност ползва само и единствено кредитора-ищец, който е поискал тази сделка да бъде обявена за недействителна, т.е. длъжника се поставя спрямо този кредитор в положение както преди сделката. С обявяване на сделката за недействителна се възстановяват отношенията кредитор – длъжник и се завръща отношението състоянието на кредитора-длъжник както преди. Всъщност сделката между длъжника и третото лице е действителна по отношение на третото лице, но не и по отношение на кредитора. За да бъде сделката недействителна и спрямо третото лице то също трябва да е знаело, че с тази сделка се увреждат имуществени права на кредитора-ищец, т.е. той следва да е бил недобросъвестен.

          По отношение на ответника М.С.М., който е представил с отговора си удостоверение за отказ от наследство от наследодателя си, този отказ е вписан 18 дни след вписване на исковата молба и същият следва да бъде обявен за нищожен, тъй като преди него е извършено приемане на наследството и в този си вид, и в този срок, след като е вписана искова молба по делото и това дело е вече образувано се цели да се избегне и да освободи този наследник от имуществена отговорност.

          Относно възражението за прекомерност на разноските, същото е неоснователно, тъй като съдът е прекратил делото с определение и там ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 600 лева и същото не е обжалвано в законоустановения срок.

          Предвид на тези съображения, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

          При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, съобразно представения списък на разноските.

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

           ПРОГЛАСЯВА за недействителни по отношение на „Дончо Попов -09“ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *******, представлявано от И.Д.П. с ЕГН ********** извършени сделки - покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на С.М. ***, с ЕГН **********, обективирани в нотариален акт № 130, том шест, рег.№ 1422, с които длъжникът С.М.М. е продал на А.Г.Л. ***, с ЕГН ********** следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.********* общ.Тополовград, обл.Хасковска, ЕКАТТЕ 21659, а именно: нива от 4,989 дка, шеста категория, в местността „Фонда“, имот № 019071 по КВСЗ, при граници: имот № 019072, имот № 000001, имот № 019015, имот № 019070 и нива от 13,101 дка, шеста категория, в местността „Широка поляна“, имот № 022035, по КВСЗ, при граници: имот № 022036, имот № 022037, имот № 022028, имот № 000162, общо за сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.

 

          ОБЯВЯВА за нищожен отказа на М.С.М. с ЕГН ********** ***, с който се е отказал от наследството на наследодателя си С.М.М. с ЕГН **********,*** Загора, починал на 13.09.2018 г. в с.********, общ.Опан, обл.Стара Загора, вписан в специалния регистър под № 232 от 28.11.2019 г. на Районен съд – Стара Загора.

 

          ОСЪЖДА П.М.М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***; М.С.М. с ЕГН **********,***; М.С.М. с ЕГН ********** *** и Т.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Д.П.“ЕООД, *** с ЕИК ******* сумата от 1487,00 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева/, от които: адвокатски хонорар в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/, разноски за особен представител в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, държавна такса в размер на 59,00 лв./петдесет и девет лева/, вписване на искова молба в размер на 18,00 лв. /осемнадесет лева/.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: