№ 12562
гр. С., 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110158201 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу В. С. Й., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „К. П.“, бл. 11, ет. 4, ап. 18, по чл. 4 2 2 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот,
находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 11, ет. 4, ап. 18, абон. № ****:
сумата от 1 611,56 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 214,35 лв. за периода 15.09.2020 г. - 27.06.2022 г.;
сумата от 52,39 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 10,68 лв. за периода 31.07.2019 г. - 27.06.2022г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40248/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя
писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на
трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК В. Й. не оспорва исковете. Прави искане за сключване
на извънсъдебно споразумение и прави възражение за погасителна давност за
съответен период, при условие че споразумение не бъде сключено. С молба от
24.04.2023 г. представя споразумение от 19.04.2023 г. за разсрочено плащане на
процесните задължения и иска спиране на делото за срока на споразумението, на което
искане с молба от 15.05.2023 г. ищецът възразява с довод, че спиране на делото би
осуетило последващо погасяване на процесните вземания. Ответникът е поискал
единствено отложено произнасяне по искане на ищеца за допускане на експертизи.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ
ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
По делото е отделено за безспорно, че ответникът е собственик на процесния
имот за процесния период и клиент на топлинна енергия за процесния имот за
процесния период, през който между страните по делото е съществувало облигационно
отношение, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово
разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
същият е изпаднала в забава, поради което дължи главници и лихви в претендираните
размери и периоди.
Единственото спорно обстоятелство между страните е дали е изтекла
погасителна давност за процесните задължения, за което е направено възражение в
отговора на исковата молба с уточнен в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г.
период 30.04.2019 г. до 30.07.2019 г.
Признание на вземането е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което съответства на признатото право, като с признанието, което
следва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или
негов представител и да се отнася до съществуване на задължението, а не до наличие
на фактите, от които произхожда, явно и недвусмислено се заявява, че е налице
задължение към кредитора, а признанието може да се изрази и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да
потвърди съществуването на конкретен дълг (Решение № 607 от 23.01.2020 г. на СГС
по в. гр. д. № 9928/2019г.).
Възражението за изтекла давност е основателно, тъй като видно от прието по
делото подписано между страните по спора споразумение от 19.04.2023 г. ответникът е
признал процесните задължения, но след изтичането на давността за вземането за
главница за топлинна енергия за м. 05.2019 г.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на
ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б.
„б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно
вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с Решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
2
подадено от ищеца на 26.07.2022 г., на която дата е прекъснат давностният срок. Така
вземането за м. 05.2019 г. до е погасено по давност, тъй като задължението за м.
05.2019 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.07.2019г. включително, а към 26.07.2019
г. е изтекъл тригодишният давностен срок за него. Липсват други погасени по давност
процесни вземания.
С оглед отделянето по делото за безспорно, че ответникът дължи суми за
топлинна енергия и дялово разпределение в претендираното от ищеца количество и
стойност искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е оставено
без уважение. От неоспорена от ответника обща фактура от 31.07.2020 г. се установява,
че дължимата топлинна енергия за периода м. 05-06.2019 г. е на стойност 32,52 лв. с
ДДС. След като по делото липсват други доказателства, от които да може да се направи
категоричен извод за стойността на главницата за топлинна енергия за м. 05.2019 г.,
имайки предвид и че поради процесуалното поведение на ответника съдът не допусна
съдебно-счетоводна експертиза, се извежда, че за м. 05.2019 г. стойността на
доставената топлинна енергия е в размер на 16,26 лв., за която сума искът за топлинна
енергия следва да бъде отхвърлен и уважен за разликата от 1 595,30 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), то не е
необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от
31.07.2020 г. е изтекъл на 14.09.2020 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2020 г. и 3-годишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба на 26.07.2022 г., когато неговото течене е прекъснато на основание чл.
116, б. „б“ ЗЗД. С оглед частичното уважаване на иска за главница за топлинна енергия
искът за мораторна лихва също следва да бъде уважен съразмерно за сумата от 96,61
лв.
В открито съдебно заседание на 12.06.2023 г. ищецът признава, че са погасени
чрез плащане следните задължения: остатък от мораторна лихва от 116,76 лв.,
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. и 37,78 лв. за държавна такса в заповедното
производство, както и държавна такса за исковото производство от 176,68 лв., поради
което претендира от ответника сумата в общ размер на 1906,09 лв., от които:
1 611,56 лв. - главница за топлинна енергия;
52,39 лв. - главница за дялово разпределение;
108,27 лв. - остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия;
133,87 лв. - законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането;
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Видно от представените от ответника платежни документи към исковата молба и
3
в горното открито съдебно заседание към момента на приключване на съдебното
дирене същият е заплатил сумата в общ размер на 381,22 лв., от които 37,78 лв. –
държавна такса за заповедното производство, 50 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 176,68 лв. – държавна такса за исковото производство, 116,76 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, в която последователност са
приспаднати от ищеца съгласно сключеното между страните извънсъдебно
споразумение от 19.04.2023 г.
Предвид изложеното, следва частично уважаване на иска за топлинна енергия за
сумата от 1 595,30 лв., за мораторна лихва за сумата от 96,61 лв. (дължимият
незаплатен остатък е 97,59 лв., но с оглед частично уважаване на иска за топлинна
енергия акцесорният иск следва да бъде уважен за горната сума), цялостно уважаване
на исковете за дялово разпределение и на мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, както и за законна лихва върху уважения размер на двете главници.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
само незаплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, но съразмерно на уважената част от исковете, имайки предвид и че
претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия бива частично
отхвърлена поради плащане в хода на процеса от страна на ответника, който е дал
повод за завеждане на делото и за тази претенция, поради което дължи разноски изцяло
във връзка с нейното надлежно заявяване - за сумата от 49,57 лв., като съдът определи
размер на същото възнаграждение от 50 лв. при липса на фактическа и правна
сложност на делото, неговия материален интерес, процесуалното поведение на
ответника, който с представеното извънсъдебно споразумение признава ищцовите
претенции, като прави единствено възражение за изтекла погасителна давност,
единственото проведено по делото открито съдебно заседание, вида и обема на
извършената от ищцовите представители дейност по делото. Ответникът няма право на
разноски при липса на искане за тяхното присъждане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по
отношение на В. С. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 11, ет. 4, ап. 18,
че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „К.
П.“, бл. 11, ет. 4, ап. 18, абон. № ****:
сумата от 1 595,30 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 96,61 лв. за периода 15.09.2020 г. - 27.06.2022 г.;
сумата от 52,39 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 10,68 лв. за периода 31.07.2019 г. - 27.06.2022г.,
4
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40248/2022 г. на СРС,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете по:
- чл. 150, ал. 1 ЗЕ - за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
сумата от 16,26 лв. за периода м. 05.2019 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022г.
до изплащане на вземането, поради погасяване по давност;
- чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата от 116,76 лв. за периода 15.09.2020 г. - 27.06.2022 г. поради погасяване чрез
извършено в хода на процеса плащане, и за сумата от 0,98 лв. за същия период като
неоснователен поради частично уважаване на иска за топлинна енергия,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40248/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. С. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 11, ет. 4, ап.
18, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 49,57 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5