Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №3783 по
описа за 2018
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Х.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
7000 лева (седем хиляди лева) по договор за заем от
04.08.2017г. с падеж 22.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение от 29.01.2018г. по ч.гр.д. №502 по описа за
2018г. на ВРС, Х състав.
Твърди се в
исковата молба, че в полза на ищцата срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за процесната сума, като длъжникът в заповедното производство е
възразил срещу задължението, поради което се предявява настоящият иск. Излага
се, че между страните бил сключен посоченият договор за заем на 04.08.2017г.,
като ищецът предоставил на ответника търсената сума, а той се задължил да я
върне в четиринадесетдневен срок. Ответникът подписал разписка за получаване на
сумата в брой. Заемът не бил върнат в срок въпреки многократните покани. Моли
се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. №502 по описа за 2018г. на ВРС, Х състав, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесната сума. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение 29.01.2018г., като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Приобщен като
доказателство по делото е писмен договор за заем от 04.08.2017г. между Х.Б.Д.,
като заемодател, и К.П.Д., като заемател за сумата от 7000лв. /л.4 и 5/.
Съобразно т.2.3 от договора, заемната сума подлежи на връщане в срок до 14 дни
от получаването й.
Приета е по делото разписка на л.6, която обективира
изявление на К.П.Д., че на 04.08.2017г. е получил от Х.Б.Д. сумата от 7000лв.
по договор за заем от същата дата.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по
чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За
успешното провеждане на предявения иск ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане,
за което е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже наличието
на валидно договорно правоотношение между него и ответника по
договор за заем, по силата на което сумата от 7000лв е предадена от ищеца и
ответникът се е задължил да върне процесната сума в претендирания размер, както и настъпването на изискуемост на задължението.
В случай на
установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже точно
изпълнение на договорните си задължения.
От ангажираните по
делото и неоспорени писмени доказателства по категоричен начин се установи
възникването на заемно правоотношение между страните, включително чрез
предаване на сумата от заемодателя. Представеният договор за заем установява
твърдяния и настъпил към момента на издаване на заповедта за изпълнение падеж
на задължението.
От друга страна,
ответникът не въведе твърдения и не ангажира доказателства за изпълнение на възникналото
задължение.
Така мотивиран,
съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен,
като задължението бъде установено ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.01.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед
изхода на спора, представените доказателства и отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса в размер от 140лв., както и сторените в исково
производство разноски в размер от 140лв. за заплатена държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът К.П.Д. с
ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на ищеца Х.Б.Д.
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 7000 лева (седем хиляди лева) по договор за заем от 04.08.2017г. с падеж
22.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
29.01.2018г. по ч.гр.д. №502 по описа за 2018г. на ВРС, Х състав, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
К.П.Д. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Х.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 140лв. /сто четиридесет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №502 по
описа за 2018г. на ВРС, Х състав разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.П.Д. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Х.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 140лв. /сто четиридесет
лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: