РЕШЕНИЕ
гр.
София, 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2613 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Ищецът И.И. твърди, че на
20.04.2011 г. му е повдигнато обвинение за извършването на измама в особено
големи размери (престъпление по чл. 211 НК), извършена като продължавано
престъпление, а впоследствие на 29.06.2011 г. повдигнатото му обвинение е
променено в такова за измама в големи размери (престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 НК), като на същата дата е внесен и обвинителен акт в съда. Ищецът твърди,
че още при първоначалното повдигнато му обвинение е определена и мярка за
неотклонение парична гаранция в размер от 1 000 лв. Ищецът твърди, че с
присъда на СРС от 01.06.2016 г. е оправдан по повдигнатото му обвинение, като
присъдата е влязла в сила на 17.06.2016 г. Твърди, че воденото срещу него
наказателно производство се е отразило отрицателно на психическото му
състояние, на социалния и на професионалния му живот. Посочва, че извършваните
процесуални действия с негово участие не само са му причинили психически
дискомфорт, но също така са пречили и на извършваната от него дейност, поради
което доходите му от нея са намалели. Ищецът твърди също така, че познатите и
клиентите му са започнали да странят от него поради това, че е подсъдим,
пострадало е и доброто му име в обществото, както и професионалната му
репутация на търговец на антики. Последното обстоятелство на свой ред е довело
до намаляване на обема на работата му като търговец на антики (затворил е
четири от магазините си) поради създалото се у клиентите му недоверие към него. Освен това ищецът е започнал да
изпитва страх от това да не подаде и друг негов клиент оплакване срещу него.
Ищецът също така твърди, че през време на наказателното производство е изпитвал
силно психично напрежение, страдал е от депресия, имал е главоболие и
хипертонични кризи, като част от тези проблеми са продължили и след приключване
на производството. Посочва и че майка му, която е получавала призовките по
наказателното дело, също е преживяла силен стрес. Посочва също така, че
цялостното наказателно производство срещу ищеца се е отразило негативно и на
имиджа на представляваното от него търговско дружество и на оборота му. Поради
това ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България
оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
повдигнато му обвинение. Ответникът оспорва обаче ищецът да е претърпял
претендираните от него неимуществени вреди, както и връзката на евентуални
такива вреди с процесното наказателно производство срещу него. Твърди, че
ищецът е затворил част от магазините си преди наказателното производство срещу
него, а също така, че самият ищец е посочил, че има значителен по обем
търговска дейност (в хода на наказателното дело), поради което не може да се
приеме, че тези вреди са налице или са във връзка с наказателното производство
срещу ищеца. Ответникът посочва и че ищецът не може да претендира обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от майка му, а и тези вреди са следствие от
действия на самия ищец (той е посочил адреса на майка си като свой адрес за
призоваване). Ответникът оспорва и настъпването на другите твърдени от ищеца
неимуществени вреди, свързани със здравословното му състояние. Счита също така,
че наказателното производство срещу ищеца не е свързано с твърде голяма
интензивност на предприетите спрямо него действия, а освен това
продължителността му на досъдебната фаза, която единствено е под контрола на
ответника, е в рамките на законовия срок, съответно счита, че не следва да
отговаря за продължителността на съдебната фаза на производството. Ответникът
също така посочва, че не следва да носи отговорност, ако познати и клиенти на
ищеца са узнали за воденото срещу него наказателно производство, тъй като
ответникът не е разгласявал публично това обстоятелство. Оспорва и размера на
претендираното от ищеца обезщетение, като счита, че той е завишен и не
съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди. Счита и
че лихвата за забава следва да се дължи от по-късен от претендирания от ищеца
момент.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Видно от приложеното по делото
наказателно производство по НОХД № 12217/2011 г. на СРС, 93 състав и
съдържащата се в него преписка от досъдебното производство, досъдебното
производство е образувано на 10.02.2011 г., като към този момент не е привлечен
обвиняем.
В преписката се съдържат няколко
жалби, във връзка с които е образувано производството. Те са подадени от
клиенти на ищеца И.И., както се установява от
съдържанието на самите жалби и от обясненията, дадени от ищеца във връзка с
тях, съдържащи се в преписката от досъдебното производство. Жалбите са подадени
от А.Х.на 23.07.2010 г., от Й.Н.на 29.07.2010 г. и от Е.Д.-К.на 21.09.2010 г. И
по трите жалби са извършени проверки от органите на полицията, които включват и
снемане на обяснения от ищеца (но не като обвиняем) съответно на 01.10.2010 г.
по първите две жалби и на 12.10.2010 г. по последната. Тези проверки са
възложени от съответни прокурори при СРП (което е видно от съдържащите се в
преписката постановления). Именно с оглед на събраните данни при извършените
проверки се е достигнало и до образуване на досъдебно производство (с
постановление на прокурора от 10.02.2011 г.), като впоследствие събраните
материали по различните проверки са обединени в едно производство (с
постановление от 11.03.2011 г.). Тъй като на ищеца е повдигнато обвинение в
хода на така образуваното досъдебно производство, извършените спрямо него
действия преди това, дори и преди образуването на досъдебното производство в
хода на предварителните проверки, също следва да бъдат съобразени като част от
всички действия, извършени спрямо ищеца и с негово участие в хода на
наказателното производство срещу него.
Като се изключат действията по
предварителните проверки, когато ищецът е давал обяснения на два пъти,
досъдебното производство е продължило от 10.02.2011 г. до 29.06.2011 г., т.е.
около 4 месеца и половина. В хода на самото производство единствените действия,
извършени с участието на ищеца, са привличането му като обвиняем и съответно
разпита му като обвиняем, които са последвани незабавно от предявяване на
разследването. Тези действия са извършени на два пъти – на 13.05.2011 г. и
след това на 29.06.2011 г. Повдигнатото обвинение на ищеца е за измама, при
която е причинена вреда в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, извършена с няколко отделни деяния и спрямо различни лица (продължавано
престъпление). При привличането на ищеца като обвиняем на 13.05.2011 г. спрямо
него е взета и мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1 000
лв., която е останала непроменена до приключване на наказателното производство.
Следва да се посочи, че между
първоначално повдигнатото на ищеца обвинение с постановлението за привличане на
обвиняем, предявено му на 13.05.2011 г., и последващото обвинение съгласно
постановлението от 29.06.2011 г. по същество няма разлика. В първоначалното
обвинение деянията, елемент от продължаваното престъпление, са разделени в две
групи, т.е. повдигнато му е обвинение за две престъпления при една и съща
правна квалификация, а в последващото обвинение всички деяния са обединени в
едно продължавано престъпление при същата квалификация. Посочването в
постановлението при първоначално предявеното обвинение на квалификацията на
измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай (чл. 211 НК) е очевидно резултат на фактическа грешка при изписването на числото, обозначаващо
разпоредбата на закона, тъй като в текстовата част на постановлението не са
посочени квалифициращите признаци по чл. 211 НК, а и е изписано, че съставът е
по чл. 211, ал. 1, т. 5 НК, докато разпоредбата на чл. 211 НК няма алинеи или
точки. Тази техническа грешка е отстранена при второто постановление за
привличане на обвиняем от 29.06.2011 г. Следователно ищецът от самото начало е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. Това е
квалификацията, посочени и във внесения обвинителен акт срещу него от
30.06.2011 г., по който е образувано съдебното наказателно производство срещу
ищеца, а също така по това обвинение се е произнесъл и съдът с присъдата от
01.06.2016 г.
След внасянето на обвинителния
акт първоначално съдът е прекратил наказателното производство по делото с
разпореждане от 08.07.2011 г. поради това, че описаното в обвинителния акт
деяние не съставлява престъпление. Срещу разпореждането са подадени протест от
прокуратурата и жалби от две от определените за пострадали лица. След известни
затруднения, свързани с администрирането на жалбите и протеста, включително
поради затруднения в уведомяването на определените за пострадали лица (но не и
на ищеца), делото е изпратено на въззивната инстанция, където е разгледано в
открито съдебно заседание на 16.12.2013 г. За това заседание ищецът не е
призован, тъй като не е намерен на известните негови адреси, и съответно той не
е присъствал. Представляван е от служения му защитник, назначен на досъдебното
производство. С решение от 07.01.2014 г. въззивният съд е отменил
разпореждането на първоинстанционния съд и е върнал делото за разглеждане по
същество.
След
отмяната на разпореждането на съда за прекратяване на наказателното
производство първоинстанционното производство е протекло в периода от 27.02.2014
г. (когато в закрито заседание е насрочено делото) до 01.06.2016 г., когато е
постановена присъдата, с която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 17.06.2016 г. – след като е изтекъл 15-дневният
срок за обжалването ѝ и доколкото в този срок не са постъпили жалби или
протест на прокурора срещу нея. В хода на самото производство са проведени общо
девет съдебни заседания, като ищецът е присъствал на осем от тях.
Следователно общата продължителност
на наказателното производство срещу ищеца е от 13.05.2011 г. (привличането му
като обвиняем) до 17.06.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда
по повдигнатото му обвинение. През това време (5 години и 1 месец) спрямо ищеца
е взета мярка за неотклонение парична гаранция от 1 000 лв. За да се
съобрази обаче цялостното въздействие върху личността на ищеца, което е
осъществено чрез воденото срещу него производство, следва да се вземат предвиди
всички действия, извършени спрямо ищеца във връзка с наказателното
производство, в което му е повдигнато обвинение. Поради това, както се посочи и
по-горе, при преценка на продължителността на производството следва да се
съобразят и първоначалните действия, извършени в хода на предварителната
проверка с участието на ищеца, а именно дадените от него обяснения на
01.10.2010 г. и на 12.10.2010 г. Поради това следва да се приеме, че общата
продължителност на производството по отношение на ищеца е в периода 01.10.2010
г. – 17.06.2016 г. и възлиза приблизително на 5 години и 8 месеца. Както се
посочи, в хода на цялото производство ищецът е участвал лично общо 12 пъти в
извършването на различни действия в рамките на предварителната проверка, на
досъдебното производство и в хода на съдебното производство.
Поначало всяко лице, на което
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление, преживява
определен стрес от това, което обстоятелно е нормална последица от ситуацията,
в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото
обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено
лишаване от свобода за по-продължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение,
утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в
конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото на ищеца обвинение е за
тежко престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до осем години (чл. 210, ал. 1, т. 5 НК).
От значение също така е обстоятелството
(което е видно както от постановленията за привличане на обвиняем и от
обвинителния акт, така и от самата присъда), че повдигнатото на ищеца обвинение
е във връзка с няколко деяния (осем отделния случая), извършени спрямо различни
лица (четири лица), за които е прието, че представляват продължавано престъпление,
които деяния са извършени в хода на търговската дейност, развивана от ищеца.
Както това, че обвинението обхваща няколко деяния, а още повече и това, че те
са свързани с извършваната от ищеца дейност, поначало са обстоятелства, които
са от естество да утежнят неблагоприятното влияние спрямо ищеца, което имат
наказателното производство и повдигнатото му обвинение за тежко престъпление.
При съобразяване на продължителността на въздействието върху ищеца като
обвиняем, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него
отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва
да се има предвид, че общата продължителност на наказателното производство от 5
години и 1 месец може да се определи като надхвърляща нормалната продължителност,
като се съобрази, че в съдебната фаза делото е приключило в една инстанция.
Действително досъдебното производство, продължило малко над 4 месеца, е
приключило в рамките на срока по чл. 234, ал. 1 НПК, продължен с още 2
месеца по реда на чл. 234, ал. 3 НПК (видно от разпореждане на заместник
районния прокурор върху искането за продължаване на срока от 01.04.2011 г.).
Съдебната фаза на производството е продължила значително по-дълго от това,
което може да се очаква за нормално (около 5 години), макар че в известна
степен това е обяснимо с обстоятелството, че производството първоначално е било
прекратено, както и с необходимостта да бъдат разпитани няколко свидетеля с
оглед на няколкото различни деяния, включени в обвинението, като за някои от свидетелите
е имало затруднения при призоваването им, а някои от тях не са се и явили на
някои от заседанията. Въпреки това обаче е налице забавяне на производството в
съдебната фаза, особено при администрирането на жалбата и протеста срещу
първоначалното прекратяване на производството (което е отнело над 2 години).
Също така от съществено значение е, че ищецът не е
допринесъл с поведението си за продължителността на производството по делото.
Въпреки някои затруднения при призоваването му в досъдебното производство,
които при това не са довели до забавянето му, ищецът е станал повод само на два
пъти за отлагане на делото в съдебната му фаза – в първото и в осмото заседание
по делото (в първия случай не се е явил защитникът на ищеца, а във втория –
самият ищец). Дори и в тези два случая обаче не може да се приеме, че
поведението на ищеца е довело до общото забавяне на делото, тъй като е било
необходимо провеждането и на последващи съдебни заседания за събиране на
допуснатите от съда доказателства (свидетелски показания и експертизи).
С оглед възражението на ответника за това, че не
следва да носи отговорност за продължителността на съдебната фаза на
производството, трябва да са има предвид, че отговорността на прокуратурата за
вреди от неоснователно повдигнато обвинение (хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) е в качеството ѝ на процесуален субституент на държавата по
делото. При осъществяване на отговорността на държавата във връзка с действия
на длъжностни лица от състава на държавни органи, тя се замества в производството,
както и при изплащането на самото обезщетение, от съответното държавно
учреждение – в случая от прокуратурата (така ТР № 7/2015 г. на ОСГК на ВКС).
Поради това в настоящата хипотеза на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато вместо
държавата в производството като ответник участва прокуратурата (съгласно
чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ), тя следва да отговаря за всички вреди, които са
произтекли от воденото срещу ищеца наказателно производство, независимо дали те
са причинени и от действията на други държавни органи. За всички вреди, които
са резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство, отговаря
държавата (съгласно чл. 7 от Конституцията и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ) и поради това
в случая тази отговорност следва да се реализира спрямо прокуратурата.
От гледна точка на интензитета на въздействието,
което е имало проведеното наказателно производство върху ищеца, следва да се
отчете, че взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение, изразяваща се
във внасяне на парична гаранция, не може да се определи като такава, която
съществено да допринася за неблагоприятното въздействие върху ищеца, още повече
че тази мярка не е свързана с ограничаването на негови права.
Същевременно следва да се има предвид и
неудобството, причинено на ищеца, свързано с необходимостта да участва в
наказателното производство. Участието на ищеца на досъдебната фаза на
производството е било минимално – при привличането му като обвиняем и разпита
му в това качество, които действия за извършени на два пъти. Както се посочи
обаче, към тези действия следва да се добавят и двата пъти, в които той е
призоваван да даде обяснения във връзка с подадените срещу него жалби в хода на
предварителната проверка по случая. По-значимо е участието на ищеца на
досъдебното производство, в хода на което той е участвал в осем съдебни
заседания в рамките на период от две години и два месеца. Предвид посочения
период, в който се е развило същинското първоинстанционно съдебно производство,
не може да се приеме, че участието на ищеца в съдебния процес е представлявало
твърде значително затруднение за него. Въпреки това осемте явявания пред съда и
преди това четири пред полицейски служители във връзка с повдигнатото срещу ищеца
наказателно обвинение несъмнено са имали негативно отражение върху
емоционалното му състояние.
При така очертаните типични последици на
наказателното производство за всеки обвиняем и на предприетите спрямо ищеца и с
негово участие действия, следва да се отчете и конкретното проявление на
горните фактори по отношение на ищеца. Като цяло, след започването на
наказателното производство срещу ищеца, включително и при извършването на
предварителната проверка по подадените срещу него жалби, той е бил притеснен,
както сочат свидетелите и особено свидетелят Р.П., който подробно описва
промени в психическото и физическото състояние на ищеца, което положение съответства
и на посоченото по-горе относно нормалните отрицателни последици, които наказателното
производство има за обвиняемия.
Като съществена отрицателна последица на
наказателното производство за ищеца следва да се съобрази това, че повдигнатото
му обвинение е за измама, извършена при упражняване на осъществяваната от него
търговска дейност по продажба на антикварни стоки. Това е видно от посоченото в
обвинителния акт, както и от показанията на свидетелите Р.К.и Р.П.. Това
обстоятелство поначало е от естество да допринесе за по-дълбоко отрицателно
отражение на наказателното производство върху емоционалното състояние на ищеца,
след като повдигнатото му обвинение е пряко свързано с упражняваната от него
дейност, т.е. може да засегне търговската му репутация. Тази връзка се
установява и с оглед показанията на свидетелите, които разясняват, че при търговията
с антики е много важно доверието на клиентите към търговеца, което доверие
неминуемо се разклаща, ако търговецът бъде обвинен за извършена измама,
осъществена чрез различни действия, свързани с дейността му. Именно в тази
връзка следва да се отчетат и показанията на двамата свидетели относно това, че
ищецът е станал затворен, неадекватен, затруднявал се е да извършва различни
действия във връзка с търговската си дейност, т.е. че като цяло психическото му
състояние се е влошило значително. Поради това трябва да се приеме, че
психическото състояние на ищеца е засегнато отрицателно в по-значителната
степан поради притеснението му от възможността да бъде засегната и търговската
му репутация.
Освен основателното притеснение на ищеца от
възможността да бъде засегната търговската му репутация, следва да се приеме,
че тя в действителност е била засегната в известна степен. Както посочват свидетелите,
приятели на ищеца, свързани с работата му, както и клиенти са загубили
доверието си в него, станали са по-внимателни и предпазливи към стоките, които
той предлага. Това положение се засилва и с оглед на обстоятелството, изтъкнато
от свидетеля Р.К., че браншът на търговията с антикварни стоки в гр. София е
малък, поради което бързо се е разчуло, че срещу ищеца е повдигнато наказателно
обвинение във връзка с търговската му дейност. Същевременно свидетелите
посочват, че ищецът от много години се занимава с търговия с антикварни стоки и
е добре познат на този пазар. Тъй като от показанията на свидетелите следва
извод, че търговската дейност на ищеца, свързана с продажбата на антикварни
стоки, е била извършвана изключително с негово лично участие, макар и да е имал
наети служители, следва да се приеме и че търговската му репутация, свързана с
тази дейност, е пряко свързана с личността на ищеца. Поради това трябва да се
отчете и негативното отражение на наказателното производство срещу ищеца върху
търговската му репутация като елемент от понесените от самия него неимуществени
вреди.
Във връзка с разпространението на информацията за
наказателното производство срещу ищеца, включително доколкото това
обстоятелство е засегнало отрицателно и търговската му репутация, неоснователно
е възражението на ответника, че негови служители не са разгласявали тази
информация и съответно не са причина за засягането на търговската репутация на
ищеца. Следва да се има предвид, че наказателното производство в съдебната си
фаза е публично, поради което всеки може свободно да узнае, че срещу определено
лице е повдигнато обвинение. Поради това, след като ответникът е внесъл
обвинителен акт в съда, това действие е достатъчно, за да се приеме, че е
дадена гласност и публичност на повдигнатото на ищеца обвинение и съответно, че
поначало е възможно тази информация да получи широко разпространение. Разбира
се, тук следва да се съобрази и обстоятелството, изтъкнато и от двамата
свидетели, че няколко лица, които са се представяли за пострадали от деянията,
за които е обвинен ищецът (вероятно това са лицата, подали жалби срещу него),
са се явявали както в складовете на ищеца, така и на публични места, където се
извършва търговия с антикварни стоки и където има множество хора с интерес в
тази сфера, както търговци, така и клиенти – сергиите на пл. „Ал. Невски“. На тези
места те са търсили контакт с ищеца и са заявявали пред присъстващите там, че
ищецът е извършил престъплението, в което е бил обвинен. Тези действия на трети
лица със сигурност са допринесли за разпространяването на информацията за
повдигнатото срещу ищеца обвинение, но те не могат да изключат и приноса на
ответника за това, доколкото последният е инициирал публичен съдебен
наказателен процес срещу ищеца. В този смисъл следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, според която ако вредата е причинена от няколко
лица, те отговарят солидарно. Тази норма е приложима и когато действията на
някои от лицата, причинили вредата, попада в хипотезите на ЗОДОВ, доколкото
този закон поначало урежда състави на непозволено увреждане, поради което към
тях се прилагат и общите правила на този правен институт (съгласно §1 ЗОДОВ).
Следователно, доколкото действията на третите лица, които са разпространили
информация за наказателното производство, водено срещу ищеца, което съответно е
довело до засягане на търговската му репутация и до другите посочени по-горе
негативни последици за неговата лична сфера, не изключват изцяло връзката с
действията на ответника по повдигане на обвинение срещу ищеца пред съда, трябва
да се приеме, че ответникът отговаря в пълен размер за посочените вреди, дори и
третите лица да са допринесли за настъпването им.
Не може обаче да се приеме за установена по делото
връзката на другото сочено от ищеца съществено вредоносно обстоятелство –
намаляването на обема на търговската му дейност – с воденото срещу него
наказателно производство. На първо място намаляването на обема на търговската
дейност може да се разглежда като имуществена вреда, тъй като е свързано със
загуба на приходи от дейността, а в случая не е предявен иск за обезщетение на
претърпени имуществени вреди. На второ място, макар и двамата свидетели да
посочват, че след започване на наказателното производство срещу ищеца и дори
още докато е извършвана предварителната проверка по подадените жалби, той е
трябвало да затвори свои магазини, тъй като е намаляла работата му, това
обстоятелство се опровергава от посоченото от самия ищеца в хода на
наказателното производство.
В дадените обяснения в хода на предварителната
проверка, т.е. още в самото начало на извършваните спрямо ищеца действия, той
посочва, че не е имал възможност да заплати дължимите суми към съответните лица
(подали жалби срещу него), поради това, че е бил изправен пред невъзможност да
заплаща наем за магазините си, спряни са телефоните му
и не е имал възможност да заплати дължимите суми. По-подробно в дадените от
ищеца обяснения пред наказателния съд той заявява, че е фалирал, като е закрил
и четирите магазина, които е притежавал, като уточнява и това, че управителят
на единия от магазините му е починал, което е попречило на търговската дейност
в този обект, а от 2009 г. другите три магазина вече не са имали продажби, тъй
като е имало срив в продажбата на антикварни стоки (според посочено от ищеца в
съдебното заседание от 16.06.2014 г.). Ищецът също така допълнително заявява,
че поради обстановката в държавата са се изгубили клиентите, които са можели да
плащат, и именно поради това, че не е разполагал с парични средства, той не е
изпълнил и задълженията си към лицата, подали жалби срещу него (това заявява
ищецът в съдебното заседание по наказателното дело на 01.06.2016 г.).
Следователно намаляването на обема на търговската
дейност на ищеца и свързаните с това затваряния на негови магазини и складове и
липса на парични средства, според посоченото от самия ищец като причина да не
изпълни задълженията си към лицата, подали жалби срещу него, е процес, който се
е развил към 2009 г., т.е. преди започването на действия по отношение на ищеца
във връзка с наказателното производство или с предварителната проверка срещу
него. Поради това трябва да се приеме, че намаляването на обема на търговската
дейност на ищеца се дължи на други обстоятелства, които не са свързани с
повдигнатото му обвинение, сред които са неблагоприятното развитие на пазарната
конюнктура, а също и смъртта на управителя на един от магазините му. Тези
последици не могат да бъдат следствие от повдигнатото на ищеца обвинение,
воденото срещу него наказателно производство и засегнатата му в тази връзка
търговска репутация, тъй като те са настъпили преди предприемането на действия
спрямо ищеца.
Относно твърденията на ищеца за това, че в
следствие на повдигнатото му обвинение и на наказателното производство срещу
него се е влошило здравословното му състояние, следва да има предвид следното.
Според показанията на свидетелите Р.К.и Р.П. ищецът е изпитвал проблеми както с
психическото си, така и с физическото си здраве по време на наказателното
производство срещу него, а именно затвореност в себе си, неадекватност, липса
на настроение, депресия, отпадналост, главоболие, като свидетелите посочват и
че ищецът е приемал медикаменти във връзка с кръвното налягане, както и
успокоителни. Посочените от свидетелите симптоми поначало могат да се свържат с
изпитването на силен стрес от ищеца поради повдигнатото му обвинение и воденото
срещу него наказателно производство. Изживяването на такъв стрес, както се посочи
по-горе, може да се приеме за нормална последици на положението, в което се е
намирал ищецът. Въпреки това по делото липсват конкретни медицински данни
(напр. за поставени диагнози от извършени прегледи и предписани на ищеца
лекарства), за да може да се оцени доколкото изпитвания от ищеца стрес е довел
до сериозни и съответно колко сериозни отражения в психическото и физическото
му състояние. В тази връзка следва да се съобрази и това, че свидетелите, които
не са медицински специалисти, трудно могат да дадат достатъчно обективна оценка
на състоянието на ищеца. Освен това трябва да се има предвид и че описаните от
свидетелите психични и физически прояви на стресово състояние съвпадат по време
и с момента, в който обемът на търговската дейност на ищеца е бил значително
намален, както се посочи по-горе, което поначало също е сериозен стресогенен фактор.
Поради това в случая следва да се приеме, че
несъмнено ищецът е изпитал сериозен стрес във връзка с наказателното
производство, а също и при засягането на търговската му репутация, който може и
да е довел до отделни прояви на депресивни състояния, повишено кръвно налягане
и други подобни. Не може обаче да се приеме за установено, че всички подобни
симптоми, изпитвани от ищеца в периода 2011 г. – 2016 г. (за който
период говори свидетелят Р.П.), са предизвикани именно от наказателното
производство срещу него. Не може да бъде установена и интензивността на тези
страдания, за да се приеме, че те в значителна степен надхвърлят обичайния
стрес, който изпитва обвиняемият, за да се отдаде на тези обстоятелства
по-голяма тежест при определяне на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Не следва да бъдат съобразявани другите две
посочени от ищеца обстоятелства относно притесненията, изпитвани от майка му,
която е получавала призовки в наказателното производство (всъщност на нея е
връчена само една призовка по делото), и относно пострадалата търговска
репутация на търговското дружество, представлявано от ищеца, и намалелите
обороти от дейността му. И двете наведени от ищеца твърдения се отнасят до
вреди, които са настъпили в чужда правна сфера (на майката на ищеца или на
търговското дружество), поради което не могат да бъдат обсъждани във връзка с
определяне на размера на обезщетението за вредите, настъпили за самия ищец.
С оглед на изложените съображения по делото се
установява, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата чрез прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като
претърпените от ищеца неимуществени вреди, разгледани по-горе, са пряко
свързани с повдигнатото му обвинение и воденото спрямо него наказателно
производство, в хода на което той е оправдан. Както се посочи, при определяне
на размера на обезщетението следва да се отчете не само обичайният стрес,
изпитван от обвиняемия в наказателното производство и неговата немалка
продължителност в разглеждания случай, но и засягането на търговската репутация
на ищеца, макар и без да се установява последното обстоятелство да се е
отразило на обема на търговската му дейност. Като се съобразят посочените
обстоятелства и фактори, размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 15 000 лв., за която сума искът следва да
се уважи.
Присъдата, с която ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение, е влязла в сила на 17.06.2016 г., от който момент е
дължима и лихва за забава върху обезщетението за претърпяните от ищеца вреди.
Поради това основателна е претенцията за присъждане на лихва, считано от 17.06.2016
г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноските по делото за заплатената от
него държавна такса от 10 лв. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ на ищеца
следва да се присъдят и разноски за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение, които съответно на уважената част от иска възлизат на 750 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на разноските за
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като тези разноски са в размер
на 1 500 лв. (според представения договор за правна защита и съдействие),
който не се различава съществено от минималния размер според Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има предвид цената
на предявения иск, който възлиза на 1 430 лв. Така общият размер на
разноските, които следва да е присъдят на ищеца, възлиза на 760 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И.М.И., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото срещу И.И. обвинение в извършване на престъпление, във връзка с
което е образувано НОХД № 12217/2011 г. на СРС, 93 състав, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.06.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000
лв., както и претенцията за заплащане на лихва за забава за периода 03.06.2016
г. – 16.06.2016 г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И.М.И., ЕГН **********,
адрес *** сумата 760 лв. (седемстотин
и шестдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: