№ 137
гр. Сливница, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100242 по описа за 2021 година
Ищецът, „М." ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес гр.С., бул.“П.Е.“ ***,
представлявано И. П.а, чрез адв.М.Ч. - САК, моли да бъде осъден АНГ. П. П.
да му заплати сумите 200,75лв. представляваща данък за МПС, предмет на
дотовора за лизинг, сумата от 61,20лв., представляваща втора вноска за
застраховка каско, сумата от 75,00лв., представляваща втора вноска за
застраховка гражданска отговорност, сумата от 245,89лв., представляваща
сбор от частично незаплатените вноски , представляваща цена на лизинговия
автомобил за периода 05.06.2020г. до 05.09.2020г., сумата от 1072,20лв.,
представяваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, сумата от 60,00лв., представляваща неустойка и такси,
сумата от 278,31лв., представляваща лихва за периода от 05.06.2020г. до
05.07.2020г., сумата от 275,68лв., представляваща лихва за периода от
05.07.2020г. до 05.08.2020г. и сумата от 272,95, представляваща лихва за
периода от 05.08.2020г. до 05.09.2020г.
Твърди се в исковата молба, че между страните по делото е сключен
договор за финансов лизинг от 09.04.2020г. с Общи условия и Тарифа към
него . Твърди, че към договора има погасителен план, от който е видно
разпределението на главницата и лихвите. Твърди, че ответникът не е
изпълнявал сключеният договор, поради което е прекратен с уведомление от
11.10.2020г., получено от него на 19.10.2020г. Твърди се, че автомобилът,
предмет на договора е предаден на ответника с протокол от 09.04.2020г. и е
върнат от него на 02.09.2020г.. Твърди че ответникът не е заплатил вноските
1
по погасителния план, за които са издадени фактури както следва :
№281/15.05.2020г.; №355/01.06.2020г., №475/01.07.2020г.; №
593/03.08.2020г.; № 960/01.10.2020г.; №961/01.10.2020г.; № 962/01.10.2020г.;
дебитно известие № 1370/21.12.2020г. към фактура № 475/01.07.2020г. В
подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът, АНГ. П. П., чрез пълномощника си – адв. К.Кр.-МАК е
представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска по основание и размер, излагайки съображенията си. Не оспорва, че се
намирала в облигационни отношения с ищеца, които са прекратени. Твърди,
че заплащал дължимото по договора за периода, в който е ползвал
автомобила. Твърди, че частично е заплатил издадените от ищеца фактури на
06.08.2020г. . Представя писмени доказателства. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че са били обвързани от сключен между
тях договор за финансов лизинг от 09.04.2020г. с Общи условия и Тарифа към
него, че автомобилът, предмет на договора е предаден на ответника с
протокол от 09.04.2020г. и е върнат от него на 02.09.2020г.
Представена е счетоводна справка, изходяща от ищцовото дружество за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. от която е видно, че задълженията на
ответника до прекратяване на договора възлиза на 2 550,98лв.
Представени са фактури издадени от ищцовото дружество с получател
ответника както следва : № 173 от 09.04.2020г.; №281/15.05.2020г.;
№355/01.06.2020г., №475/01.07.2020г.; № 593/03.08.2020г.; №
960/01.10.2020г.; №961/01.10.2020г.; № 962/01.10.2020г.; дебитно известие №
1370/21.12.2020г. към фактура № 475/01.07.2020г.
Представена е застрахователна полица №4704200200005848 за
застраховка Булдтрад Каско Стандарт от 08.04.2020г. и застрахователна
полица „ГО“ на автомобилистите.
На 11.10.2020г., ищцовото дружество, прекратява сключеният с
ответника договор за финансов лизинг от 09.04.2020г., за което ответникът е
уведомен на 19.10.2020г., видно от обратната разписка, приложена по делото.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с
обективно съединени искове с правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.86
ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
2
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че е налице валидно облигационно отношение и
изискуемост на задължението по него за насрещната страна.
Между страните не съществува спор относно сключването на договора
за лизинг, прекратяването на договора и предаването на лизинговия актив
отново на лизингодателя.
Предмет на настоящето производство са вземания претендирани като
част от договорената главница, дължими суми по сключен застраховки,
договорна лихва за периода от 05.06.2020г. до 05.09.2020г., неустойка за
прекратяване на договора по вина на ответника, начислена на основание
чл.16.5 от общите условия на ищцовото дружество приложими към договора
и неустойки и такси по т.9.1.4, т.18 и т.20 от Тарифата към договора.
Изцяло в тежест на ищеца е да докаже претенциите си както по
основание, така и в претендирания размер. В конкретния случай, ищецът,
извън представените от него фактури и счетоводно извлечение, изходящо от
собственото му счетоводство не ангажира други доказателства, относно
претенцията си , нито за установяване на размера й , нито в подкрепа на
твърденията си за налични частични плащания от страна на ответника.
Представените фоктури и считоводни извлечения, представляват частно-
правен документ, относно изявленията на издалата ги страна, но не и относно
ангажиране на отговорността на ответника, както и за заплащанието им.
Предвид изложеното, намира за недоказан предявеният главен иск,
поради което същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете по чл.86 от ЗЗД, за присъждане лихви, и по
чл.92 ЗЗД, за присъждане на неустойка, следва да се отбележи следното, са
самостоятелни и акцесорени по своя материалноправен характер. В тежест на
ищеца е не само да докаже основателността на основния иск и неговия размер
но и основателността и размера и на акцесорния иск, което в настоящият
случай не бе сторено, поради и което претенциите на ищеца в тази част
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
. Във връзка с направените претенции за разноските и изхода на делото,
такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника, съобразно чл.78, ал.3
ГПК. Същият претендира такива в размер на 400,00лв., представляващи
заплатения адвокатски хонорар, за които е представен и списък по чл.80 от
ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, т.к. съдът намира че същото е определено както съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, така и съобразно
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от горецитираната
3
наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящата
хипотеза възлиза в размер на 408,57лв., поради което претендираният от
ответника е дори под тези граници.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М." ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес
гр.С., бул.“П.Е.“ ***, представлявано И. П.а, искове за осъжнето на АНГ. П.
П. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Р.“ *** да му заплати сумите 200,75лв.
представляваща данък за МПС, предмет на дотовора за лизинг, сумата от
61,20лв., представляваща втора вноска за застраховка каско, сумата от
75,00лв., представляваща втора вноска за застраховка гражданска
отговорност, сумата от 245,89лв., представляваща сбор от частично
незаплатените вноски , представляваща цена на лизинговия автомобил за
периода 05.06.2020г. до 05.09.2020г., сумата от 1072,20лв., представяваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, сумата от 60,00лв., представляваща неустойка и такси,
сумата от 278,31лв., представляваща лихва за периода от 05.06.2020г. до
05.07.2020г., сумата от 275,68лв., представляваща лихва за периода от
05.07.2020г. до 05.08.2020г. и сумата от 272,95, представляваща лихва за
периода от 05.08.2020г. до 05.09.2020г., като недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „М." ООД, ЕИК ***, със
съдебен адрес гр.С., бул.“П.Е.“ ***, представлявано И. П.а да заплати на
АНГ. П. П. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Р.“ ***, сумата от 400,00 лв. ,
представляваща направените по делото разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4