Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1110 21.03.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14822 по
описа за 2017 година.
Предявените искове намират основание в чл.143, ал.1 ЗЗД, вр. чл.127 ал.1 ЗЗД.
Ищцата А.Д.К. твърди, че с ответницата били в близки и
приятелски отношения. Поради това през 2009г., когато ответницата решила да вземе
кредит от банка, се обърнала към ищцата с молба да ѝ стане поръчител. При
подписването на договора служители на банката, които тя познавала, ѝ били
обяснили, че договорът е обезпечени с ипотека, като нейния подпис е само
формалност. Поради това ищцата подписала без да чете. След получаване на
кредита, през 2012г., ответницата заминала да работи в Англия, като обяснила на
ищцата, че ще продължи оттам да обслужва плащанията. На 30.08.2013г. на ищцата
било връчено писмо с което била уведомена, че кредитът не е обслужван и че се
обявява за предсрочно изискуем. Банката я приканвала да заплати сумата 20027,78
евро. За сумата била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по който
ищцата и ответницата били солидарни длъжници. Било образувано изпълнително
дело, по което ответницата било започнала да заплаща малки суми, след което
отново преустановила плащанията. Заради това ***** изпълнител запорирал всички
налични суми по банковите сметки на ищцата, като те били преведени по
изпълнителното дело. Общият им размер възлизал на 13353,15 лв. След като ищцата
възразила пред съдебния изпълнител се било преминало към изпълнение върху
ипотекирания имот, като той бил продаден за сумата 77278 лв. която била напълно
достатъчна да обезпечи погасяването на неизплатената част от кредита, която към
09.05.2017г. възлизала на 31584,94 лева. Ищцата поддържа, че сумата по кредита
е била получена изцяло от ответницата, преведена по нейната сметка и използвана
за нейните нужди. Съгласно уговорките между
двете ищцата следвало да подпише договора за кредит като поръчител. Предвид
това тя счита, че има право да претендира от ответницата да ѝ заплати
исковата сума от които 13353,15 лева главница и 2545,89 лева, мораторни лихви
върху главницата, считано от 05.11. 2015г. до 19.09.2017г.
Ответницата Б.П.С. - Ч.,
чрез особения си представител, излага доводи за неоснователност на иска.
Позовава се на обстоятелството, че съгласно договора ищцата е солидарен
длъжник, а не поръчител. Предвид това устните уговорки между нея и ответницата
били ирелевантни за отговорността.
Съдът намери за установено следното:
На 27.10.2009г. между
„МКБ Юнионбанк“АД, от една страна и Б.П.С. – Ч., от друга бил сключен договор
за кредит относно предоставяне на сумата 21 000 евро с цел рефинансиране
на текущи кредити на кредитополучателката, сключени с други банки /лист 7/. Договорът бил сключен и с ищцата А.Д.К., която фигурирала в него като
солидарен длъжник. Видно е, че средствата по кредита са изцяло усвоени по
сметка на кредитополучателката Б.С. – Ч.. Поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателката да извършва плащания съгласно погасителния план,
договорът бил обявен за предсрочно изискуем. Към датата на предсрочна
изискуемост - 27.08.2013 г. задълженията по него възлизали общо на
20 027,79 евро. За настъпването на изискуемостта банката уведомила ищцата
в качеството й на солидарен длъжник с
писмо от 28.08.2013г. То ѝ било връчено на 30.08.2013 г. посредством пощенска пратка /лист 17 /. Не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че на 27.11.2013г. срещу ищцата К. и съдлъжника й – Б.С. – Ч.
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист /лист 13-15 /. Видно от удостоверението от 09.05.2017г., издадено
от *** *********, същият е образувал въз основа на изпълнителния лист дело № ***********.
Видно е от т.VІ на удостоверението, че
по делото са били общо събрани 31 584,94 лв., с които са били погасени
главницата, лихвите, разноските по изпълнението, както и таксите на *** /лист 17 /.
Съгласно заключението на съдебно счетоводната
експертиза, че ищцата К. е внесла за погасяване на дълга следните суми:
4 669,94 лв., постъпила на 05.11.2015г. от запорирана на сметка на ищцата К.
в „******“, 521,21 лв. от сметка на ищцата в „****“ и 8 182 лв., постъпили
на 5.11.2015 г. от запор на сметката на ищцата в *****. Общо платените от К.
суми възлизат на 13 373,15 лв. /лист
88/.
Според показанията на свидетелите в периода 2007 –
2008 год. кредитополучателката Ч. и ищцата били в близки отношения. Ч. често
гостувала в дома на ищцата. Свидетелката П.К. – Н. поддържа, че някъде около
2009 г. се прибрала и говорила с м. си по повод това, че тя е станала поръчител
на Ч. за изтегляне на кредит, който ще се ползва само от Ч.. Свидетелката,
която е д. на ищцата, възприела как двама мъже, единият от които – д. на клона
на банката, лично донесли документите за да ги подпише ищцата. При проведения
разговор между свидетелката и нейната м., Н. останала с впечатление, че ищцата
ще бъде поръчител. Няколко дни по-късно в дома на ищцата дошла ответницата Б.Ч.,
която донесла различни почерпки по повод това, че е получила парите. Ч. казала
на ищцата да не се притеснява и че няма да има проблеми защото вноските ще
бъдат погасявани редовно. По-късно, през 2015 г., ищцата се свързала с д. си и съобщила,
че от банката претендират тя да плаща задълженията. По-късно били запорирани и
изтеглени пари, които ищцата имала налични по различни банкови сметки. Това
довело до силно влошаване на имущественото състояние на ищцата. Освен това, та
била неприятно изненадата, да научи, че не е поръчител, а е съдлъжник наравно с
Ч.. Обяснила на д. си, че тъй като имала доверие на представителите на банката,
не е прочела договора при неговото подписване. Свидетелката Н. категорично
отрича част от получените от Ч. средства
да са били предоставени на нейната м.. Изложените от тази свидетелка обстоятелства
се потвърждават от показанията на М.Т..
Тя разказва за случай, в който възприела лично среща между Б.Ч. и ищцата. Тогава ѝ направило впечатление, че двете
са в много добри и приятелски отношения. Ч. заявила, че иска да почерпи, тъй
като е взела заема и са ѝ отпуснати пари от банката. Т. разбрала, че
ищцата е станала поръчител. Години по-късно тя срещнала К. и разбрала, че от
банката я търсят за да плати дълга и че била много изненадана, че не е
поръчител както мислела, а се оказала съдлъжник. Освен това заявила, че не е
чела договора при неговото подписване /лист 95 от делото/.
При така установените
факти, се налагат следните правни изводи:
По делото безспорно се
установи, че ищцата се е съгласила да отговаря като съдлъжник по договора за кредит.
Средствата отпуснати от банката са били получени изцяло от Б.С. – Ч.. Това е
видно от Раздел І на договора, според който сумата се превежда на ответницата с
цел тя да погаси задължения към други банки.
В отношенията между
банката кредитор, от една страна кредитополучателката Ч., и солидарната
длъжница К., от друга, е налице пасивна
солидарност по смисъла на чл. 121, ал.1 ЗЗД. Солидарността в случая произтича
не от закона, а от договора. В резултат на това банката може да претендира
изцяло дълга от всеки от съдлъжниците. Всеки от тях отговаря за целия му
размер, а кредиторът не е длъжен да взисква първо от кредитополучателя, а едва
след това от солидарния длъжник, арг. чл.122, ал.1 ЗЗД. В случаите на
солидарност по чл.121 ЗЗД, характерно за вътрешните отношения между
съдлъжниците е, че платеното на кредитора трябва да се понесе от тях поравно. Всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата – чл.127, ал.1 и 2 ЗЗД. За разлика от
пасивната солидарност, при поръчителсвото е налице отделно договорно
правоотношение между кредитора и поръчителя – чл.138, ал.1 ЗЗД. Налице е и разлика
във вътрешните отношения между поръчителя, който е платил и длъжника. Съгласно
чл. 143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
От изложеното до тук
следва, че вътрешните отношения между длъжника и поръчителя и между
съдлъжниците се регулират различно в двете хипотези, независимо, че и в двата
случая е налице солидарност. Именно защото и при поръчителството, и при пасивната
солидарност кредиторът получава още един длъжник, за него е без значение коя
форма ще бъде избрана. Въпреки това, практиката сочи, че с оглед избягване на
последиците на чл.147 ЗЗД, свързани със срока за предявяване на претенцията
срещу поръчителя, за кредитора е по-изгодно да се ползва от пасивната
солидарност / чл.121 ЗЗД/, а не да сключва договор за поръчителство.
В настоящия случай не е
спорно, че от ищцата е била събрана посочената в исковата молба сума, като това
е станало в хода на образуваното изпълнително дело. Съдът намира за наложително
да изследва вътрешните отношения между кредотополучателката Ч. и ищцата К..
Установи се, че ищцата е действала със съзнанието, че ще бъде поръчител, а не
съдлъжник. Както нейното поведение, така и поведението на кредитополучателката,
която е ползвала получените средства изцяло за собствени нужди, сочат на това,
че каузата помежду им е била да се обезпечи вземането на кредитора и по този
начин да се улесни Ч. да получи необходимите ѝ за рефинансиране на стари
задължения средства. Действително чл. 138, ал. 1 ЗЗД предвижда, че договорът за
поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма, което е изискване за
валидност. Тази разпоредба обаче се отнася за договора между кредитора и
поръчителя, по който длъжникът не е страна. Само това правоотношение е
формално. От друга страна, винаги е налице и друга сделка между длъжника и
поръчителя, по силата на която поръчителят приема да се обвърже спрямо
кредитора, гарантирайки чужд дълг. Този тип отношения са свързани с доверие
между поръчителя и длъжника. Подобна необходимост от такъв тип отношения се
наблюдава и при пасивната солидарност. Причините, поради които едно лице се
съгласява да обезпечи чуждо задължение могат да бъдат както дарствени, така и
свързани с получаване на нещо, т.е.извличане на бъдеща или вече получена
облага. Те съставляват вътрешните уговорки между длъжника и лицето, което се
съгласява да отговаря за неговия дълг. За тези договорки законът не предвижда
форма за валидност. Ето защо съществуването им и тяхното съдържание може да
бъде установено с всички доказателствени средства, включително и гласни. Съдът
намира, че в случая от анализа на гласните доказателства и представените
документи може да се обоснове извод, че ищцата е действала със съзнанието, че
ще поръчителствува пред банката, а не че ще стане съдлъжник. Обстоятелството,
че тя не е прочела договора се дължи на факта, че е имала доверие както на
своята добра позната, която получава кредита, така и на достатъчно
високопоставените длъжностни лица от банката, които са я посетили за да може тя
да подпише договора. Съдът счита, че не следва да се вменява във вина на ищцата
обстоятелството, че се е заблудила за някои обстоятелства, свързани с
качеството си при сключването на договора за кредит. Предвид това, съдът
намира, че вътрешните отношения между двете следва да се уредят в хипотезата на
чл. 143, ал.1 ЗЗД, т.е. като такива между длъжник и поръчител. Това е така
защото ищцата не би сключила договора като съдлъжник при положение, че облагата
от него настъпва единствено за кредитополучателката, а липсват каквито и да е
данни тя да е възмездила извършената от К. услуга. Настоящият състав счита, че
подобно тълкуване е допустимо, тъй като крайният извод от него най-много
съответства на действително установените отношения между двете страни и
изразената от тях воля. Предвид това
ищцата има право да получи не само това, което е платила в повече, а всичко,
което е изпълнила за погасяване на чуждия дълг. От изложеното следва, че искът
за заплащане на главницата от 13 353,15 лева е основателен и следва да се
уважи. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
платените суми от датата на плащането. Това право на ищцата следва от
разпоредбата на чл. 143 ал.1 ЗЗД. Ето защо от датата на плащането 05.11.2015 –
19.09.2017г. ѝ се дължи обезщетение в размер на законната лихва, което
видно от представената справка /лист
25/ възлиза на 2 545,89
лева.
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищцата
разноски в общ размер на 3 145 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.С. – Ч., ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.К.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес: адв. К.А. – В.,*******, сумата от
13 353,15 лв. /тринадесет хиляди триста петдесет и три лева и 15 ст./,
представляваща заплатени от ищцата суми по изп. дело № *********** на ***
********, образувано срещу нея и ответницата във връзка с неизпълнение по
договор за потребителски кредит от 27.10.2009г., сключен с ***************,
както и сумата 2 545,89 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата за периода 05.11.2015 – 19.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2017г. на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.П.С. – Ч. да заплати
на А.Д.К. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 3 145 лева, представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД