№ 163
гр. Айтос, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110101171 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Д.З., против В.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.Ч.-особен представител. Твърди, че било
образувано ч.гр.д. № 864/21 г. на РС Айтос, по което била издадена ЗИ по чл.410 ГПК
срещу ответника. Твърди се, че ответникът е клиент на ВИК за водоснабдяван обект в гр. А.
с аб. № ***, в който се осъществявало вододоставяне. Поддържа, че ответникът е потребител
на ВиК услуги като собственик на процесния имот, че водоснабдяването се осъществявало
при публично известни ОУ, че за процесния период отчитане на водомера се осъществявало
по ел.път, както и че всяко отчитане били издавани фактури, които длъжникът не заплатил,
изпадайки и в забава. Въпреки издадената ЗИ ответникът не извършил плащане, като
съгласно чл.415 ГПК ищецът предявява установителен иск, с който иска да се приеме за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 194,60лв. -
главница по издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.06.2021г., с отчетен период по
фактури от 12.09.2018 г. до 10.06.2021г., 34,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 24.11.2018г. до 28.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.10.2021г. до изплащане
на вземането. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ чрез назначения му особ.представител. Оспорва
основателността на исковата претенция – по основание и размер. Намира, че недоказано
било, че ответникът бил потребител на услугите на ВИК и за собствеността върху
водоснабдения обект. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за главница по ф-ри от 25.10.18г. и от 26.11.2018г.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим като предявен в законовия 1-месечен срок по реда на чл.422 ГПК
във вр. с дадени указания по ч.гр.д. № 864/21 г. на РС-Айтос.
По делото е налице справка за отчета на водомера в процесния обект, извършен с
мобилно устройство, която справка не е оспорена. Представени са и фактурите за процесния
1
период – неоспорени от ответника, от които са видни показанията на водомера – старо и
ново, разликите в потреблението, като показанията са последователни и от тях се установява
реално ползване и последователно отчитане на доставените количества питейна вода;
единичната и общата цена на доставените количества вода и оказаните ВиК услуги. Въпреки
че не е представен документ за собственост за имота на ответника, видно е от приложената
справка от НБД“Население“, че постоянният и настоящия адрес на ответника /считано от
м.04.2004г./ съвпадат с адреса на водоснабдения имот, на нейно име се води партидата и са
издавани отчета и фактурите, поради което съдът намира, че между страните е възникнало
твърдяното облигационно отношение. Нито се твърди, нито установява ищецът да е
неизправна страна по правоотношението, респ. за длъжника се е породило задължението за
плащане на потребената в имота вода за процесния период, доколкото въз основа на
събраните доказателства се установяват по безспорен начин доставянето на питейна вода в
имота, за който е открита партида на името на ответника през процесния период;
количествата на доставената вода, отчетени по водомер с мобилно устройство; единичната и
обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и
пречистване на отпадни води/. Ответната страна не твърди и не доказа плащане на
претендираните суми. Неоснователно е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на на вземанията за главница по ф-ри от 25.10.18г. и от 26.11.2018г., т.к.
съгласно чл. 31, ал.2 от ОУ, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, и чл. 303а, ал.3 ТЗ, вземането на оператора на ВиК услуга за доставена услуга,
възниква и става изискуемо от момента на фактуриране на услугата /Решение № 287 от
3.04.2017 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1912/2016 г./, което в случая е станало съответно
на 25.10.18г. и от 26.11.2018г. /още повече, че във всяка от фактурите е посочен краен срок
за плащане съответно на 24.11.18г. и 26.12.18г./, която не е изтекла към момента на
образуване на заповедното производство на 06.10.21г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 111,
б. „в“ ЗЗД). Длъжникът не е заплатил главните си задължения към ВиК, изпадайки в забава,
която акцесорна претенция също се явява основателна. С оглед изложеното исковите
претенции за главница и обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство съобразно изхода от спора, поради което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищеца, на когото следва да бъдат присъдените следните разноски: 75 лв.-в
заповедното производство и 380 лв.-в исковото производство – или общо 455 лв. На
особения представител на ответника следва да се присъди възнаграждение от 150 лв. на осн.
чл. 47, ал. 6 ГПК, което да му се заплати от внесения депозит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез юрк. Д.З., против В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните
суми: 194,60лв. - главница по издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.06.2021г., с
отчетен период по фактури от 12.09.2018 г. до 10.06.2021г., 34,01 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 24.11.2018г. до 28.09.2021 г., ведно със законна лихва от
06.10.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
2
№ 320/ 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 864/21 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк.
Д.З., сумата от общо 455 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител на ответника в
размер от 150 лева, платимо от внесения от ищеца депозит.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3