№ 24628
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110103614 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу Л. Д. Д. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
393,45 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб.№ 332041 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 53,76
лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 26.07.2022 г., сумата 26,04 лева - представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,28 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от
31.08.2019 г. до 26.07.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43163/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът Л. Д. Д. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК.
С протоколно определение от 13.06.2023 г., е даден ход на делото по същество.
1
При извършена преценка за допустимостта на производството, съдът намира
следното:
От постъпилото ч. гр. д. се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е била
издадена заповед по чл. 410 ГПK.
Видно от ч. гр. д., препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника /чрез
лице от адреса/ на 03.09.2022 г. /л. 14/. Възражение против заповедта за изпълнение не е
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, изтекъл на 03.10.2022 г. вкл. /ден понеделник/.
Възражението е постъпило на 04.10.2022 г. /ден вторник/ на регистратура /както е
отбелязано и в ЕИСС/ след изтичане срока за подаването му и след стабилизиране на
заповедта за изпълнение. Поради това и по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта е влязла в
законна сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените
суми.
Доколкото заповедта за изпълнение е стабилизирана, срещу нея липсва подадено
възражение, то настоящото производство се явява недопустимо. Наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
която съдът следи служебно в хода на цялото производство.
Ето защо и поради неоспорването от длъжника на вземанията предмет на заповедта,
производството по делото ще се прекрати. С влизането в сила на заповедта за изпълнение,
същата представлява изпълнително основание и липсва правен интерес у ищеца от иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Тъй като заповедта е стабилизирана, липсват основания за нейното обезсилване.
Вземанията, предмет на заповедта подлежат на изпълнение, вкл. и присъдените разноски
по ч. гр. д.
При това положения даденият ход на делото по същество следва да бъде отменен,
исковата молба върната, а производството по делото - прекратено.
Доколкото след влизане в сила на настоящото определение съдът по ч. гр. д. следва
да издаде изпълнителен лист за вземанията и разноските по заповедта, то настоящият съд
следва да се произнесе единствено по разноските по исковото производство. На ищеца
следва да се присъди сумата от 355 лв. – за разноски по настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.06.2023 г. по гр. д. № 3614/2023 г. на СРС,
с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 18158/24.01.2023 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове за признаване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които
2
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 43163/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3614 по
описа за 2023 г. на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА Л. Д. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“,
бл.329А, ет.7, ап.20, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски за исковото
производство в размер на 355 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3