Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1391 18.10.2012
година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХVІІ
граждански състав
На двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диляна Йорданова
при секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6425 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от С.П.О. ***, с която е предявен спрямо ответниците С.Б.О.
и Р.С. ***,
иск за унищожаване поради заплашване на сключен между С.П.О. и С.Б.О. от една страна като
продавачи и Р.С. О. като купувач на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 15.06.2009г., обективиран в нотариален
акт№142 по нотариално дело №316/2009г. на Бургаски нотариус. В исковата молба
се излагат твърдения, че ищецът по време на брака си с ответницата С.О. е придобил в режим в режим на СИО правото на
собственост върху три поземлени имота, находящи се в местността „Акра” с
идентификатори 81178.3.126, 81178.3.128 и 81178.3.129
по влязлата в сила кадастрална карта на гр. Бургас. Ищецът твърди, че през
нощта срещу 08.05.2009г. ответникът Р. О., който е негов син, насочил към него
пушка с оптичен мерник и му заявил, че ако на другия ден не му прехвърли
имотите и спестяванията си ще го застреля. Посочва, че в този момент почувствал
страх за живота си и побягнал, като докато бягал чувал изстрели и заплахи от
сина си, че ако не му прехвърли имотите си в с. Ч. следващият изстрел ще бъде
по месо. Вследствие на тези заплахи, както и на последващото поведение на
ответника, поддържа, че е изпитал основателен страх, който го е мотивирал да
прехвърли заедно със съпругата си, по време на брака им, имотите на техния син
на 15.06.2009г. Изнася данни, че в деня преди сделката синът му отново упражнил
насилие спрямо него и съпругата му, като ги подгонил, държейки в ръката си
хладно оръжие, приличащо на сабя и крещял, че ще ги убие. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В
законоустановения срок са постъпили писмени отговори от ответниците, с който се
оспорват всички релевирани обстоятелства в исковата
молба досежно факта на упражнено насилие във връзка
със сключването на сделката.
Ангажират доказателства.
БРС
счете за неоснователно направеното възражение от ответницата С.О.
за прекратяване на производството спрямо нея като недопустимо. Налице е съвместната процесуална
легитимация на двамата съпрузи – продавачи в процеса, тъй като е засегнат по
разпоредителен начин семейния имуществен патримониум. Искът за унищожаване на
сделката по чл. 30 от ЗЗД, когато прехвърленият
имот е бил СИО, е по същество иск за отмяна на едно имуществено разпореждане на
двамата съпрузи, като последица от провеждането му е връщането на цялото имуществото
в патримониума на съпрузите, в бездялова съпружеска собственост, така както е
било притежавано това имущество от тях до
прехвърлянето му. Това по принцип обуславя тяхната съвместна процесуална
легитимация и задължително другарство на ищцовата страна, независимо от
обстоятелството, че с конкретното имуществено разпореждане би могла да бъде
опорочена волята само на единия съпруг /в този смисъл определение № 321 от
24.06.2010 г. по ч. гр. д. № 277/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС,
решение № 206 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г., I г. о.,
ГК, решение № 554 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 411/2010 г., I г. о., ГК,
както и задължителната практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 287 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на II г. о, решение
№ 431 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., II г. о., ГК/. В случая
съпрузите имат съвместна процесуална легитимация, която съставлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и за която съдът следи
служебно. Участието на всички необходими задължителни другари е условие за
допустимост на производството и съдът констатирайки, че има неучастващ другар,
който би бил обвързан от силата на присъдено нещо на решението, е длъжен да
даде указания на ищеца са насочи иска си и спрямо неучастващия по делото
съпруг. Съпружеската
имуществена общност е бездялова, поради което за ищеца е налице правен интерес
да иска унищожаване на сделките по отношение на цялото прехвърлено съпружеско
имущество, а не само по отношение на ½ идеална част от него и независимо
от обстоятелството дали и другият съпруг счита сделките за опорочени. Щом като ответницата С.Б. не желае да участва
на ищцовата страна в качеството си на задължителен другар на ищеца в
производството, единствената правна възможност за него да осигури участието й по
делото като задължителен другар е да насочи иска си освен срещу приобретателя по
сделките и спрямо нея.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и
като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното
от фактическа и правна
страна:
Предявените искове е с правно основание чл. 30 от ЗЗД.
Установява се по делото, че с договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт №142, том II, рег.№2721 по нотариално дело №316 от 15.06.2009г. на Бургаски нотариус
С.О. и С.О. са прехвърлили на сина си Р.О. придобитите по време на бака им три поземлени имота с
идентификатори 81178.3.126, 81178.3.128 и 81178.3.129
по кадастралната карта на с. Ч., община С., област Б., находящи се в землището
на местността „Акра”, с трайно предназначение на територията земеделска за
общата сума от 15 000 евро, която сума продавачите са заявили, че са
получили от купувача изцяло и в брой в деня на нотариалното изповядване на
сделката.
По делото е разпитана свидетелката Г.Б.,
която като нотариус е изповядала атакуваните сделки, която не си спомня да е
имало нещо нередно в поведението на страните при оформяне на нотариалния акт
Посочва, че в нейно присъствие при изповядване на сделките страните са били
спокойни, комуникирали и разговаряли помежду си. В практиката си свидетелката
няма случаи, в които подписването на нотариалния акт от страните да се извършва
известно време след прочитането му от нотариуса.
Свидетелят Н. М.в показанията си пред настоящата
инстанция поддържа, че някъде през 2009г., като не е категоричен дали това се е
случило през есенния сезон, в дома си в гр.
Ч. е бил посетен от ищеца през нощта, около 3 часа. Ищецът бил с кръв по лицето
и ръцете, с одраскано лице, като се страхувал да се прибере вкъщи. Обяснява, че
двадесет дни преди инцидента синът на ищеца Р. искал свидетелят
да му наточи ножовете, като му споделил, че баща му е на операция и ще дойде
след една седмица в Ч.. Според изнесеното от свидетеля през лятото на 2009г.
ответникът държал две пушки в базата в Ч., с които стрелял, имало окачена
снимка на баща му на стената и се целел в нея. Пред свидетеля Р.О. се заканил, че ще трепе баща си и ще го зарови.
Свидетелят описва и втори инцидент, при който ищецът заедно със съпругата си са
почукали на прозореца на дома му за помощ късно през нощта с оплаквания, че
синът им иска да ги гони и да ги трепе, като смята, че това се е случило някъде
през есента на 2009г., без да е напълно убеден за времето на събитията.
В депозираните пред БРС показания свидетелката П. М.-съпруга на свидетеля Н. М. поддържа, че ищецът е отишъл в
дома им в Ч. през месец май или юни 2009г., към три часа рано сутринта, одран в
кървища и им споделил, че синът му го гони и при преминаването на оградата се е
одрал на мрежата. Според свидетелката причина за поведението на Р. спрямо баща му е, че иска ищецът му да му прехвърли двора и
бунгалата в Ч.. След случилото се С.О. бил изплашен,
разтреперан и разтревожен, страхувал се да се прибере вкъщи, като съпругът на
свидетелката го закарал до тях. След известно време – през месец май или юни
2009година ищецът отново дошъл в четири часа сутринта, този път заедно със
съпругата си в дома на свидетелката и споделили, че синът им иска да ги трепе с
пушка. Свидетелката ги посъветвала да отидат в полицията и да се оплачат от
сина си, но майката отказала. По-нататък в показанията си свидетелката
уточнява, че единствено само предполага, че причината за втория инцидент е
имотът. След случилото се ищецът психически се поболял и лежал в болницата. Свидетелката
не знае кога са извършени атакуваните актове на разпореждане, но според нея извършените
имуществени разпореждания от ищеца в полза на сина му хронологически следват
упражненото насилие, като ищецът е бил мотивиран от желанието си синът му да живее
с него и да го гледа. Свидетелката посочва, че системно през периода май-юни
2009 година Р. тормозел родителите си и правел глупости след употребата на
алкохол.
По делото е разпитана свидетелката Я-
А., която посочва, че преди датата 15.06.2009г. /когато са изповядани
сделките/, свидетелката П. М. й се обадила по телефона и й казала, че ищецът е
заедно със съпругата си и сина си в Ч., както и, че се
е стреляло и е имало някакви разправии между Р. и баща му. Това се случило
някъде около два месеца след операцията на ищеца от херния /съгласно
приложената епикриза на л. 55 по делото ищецът е
опериран от херния и изписан от болнично заведение на 17.02.2009г./ Свидетелката
изразява предположения, че въпросният инцидент е предизвикан от желанието на
ответника баща му да му прехвърли имотите. Непосредствено след сделките
свидетелката посетила ищеца в Ч., като при срещата им бил много слаб и имал
притеснения, че е болен от рак, тъй като ответникът казал на майка си, че след
изследвания на ищеца е научил, че е болен от рак. По-късно при посещението на
ищеца заедно със свидетелката в Онкологичната болница в София докторите
констатирали, че няма такова нещо и ищецът не е болен от рак. На свидетелката С.О. споделил, че е прехвърлил имота на сина си, както и, че
преди сделката двамата са спорили с него как да се извърши прехвърлянето.
Посочил още, че около пет минути
мълчал пред нотариуса, след което нямал сили и подписал нотариалния акт. По
повод инцидента, при който заедно със съпругата си напуснали дома си и потърсил
помощ през нощта при
свидетелите Н. и П. М. ищецът обяснил, че синът му бил пуснал много силна
музика. Според свидетелката ищецът иска да си върне имота, тъй като й е казвал,
че има опасения, че някой може да притисне сина му и да му го отнеме.
В показанията си пред БРС разпитаният по делото свидетел
С. К. заявява, че преди прехвърлянето на имота отношенията между ищеца и сина
му са били нормални и дори добри, като ответникът полагал грижи за баща си във
връзка със здравословното му състояние при оперирането му от херния. И двете
страни посетили свидетеля в офиса му, като споделили, че имат намерение да
прехвърлят имота. При тези разговори ищецът не е споделял на ответника, че е
притиснат от сина си, като свидетелят не е усетил напрежение или страх у С.О. от сина му Р.. За подготвяне
документите по сделката ищецът и ответникът ползвали услугите на един и същ
адвокат, с който били свързани от свидетеля. По-късно след сделката отношенията
на страните се влошили, като свидетелят не знае каква е причината за това.
Съдът не следва да обсъжда постъпилото писмо от
Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” и справка за образувано
досъдебно производство ЗМ№1428/2011г. по описа на Девето РУП при СДВР, тъй като
са неотносими и касаят психичното състояние на
ответника Р.О. през 2011година, т.е. две години след
сключването на атакуваните сделки.
В тежест
на лицето, предявило иск по чл. 27 ЗЗД
във вр. с чл. 30 ЗЗД,
е да установи по категоричен начин, че спрямо него е упражнено заплашване,
което го е мотивирало да сключи договора т.е, че без поведението на заплашващия
лицето не би сключило сделката. За да е налице хипотезата на чл. 30 от ЗЗД е
необходимо върху страната да е бил упражняван психически натиск, чиято цел е
принуждаването й да извърши определено волеизявление в дадена насока, каквото тя
при възможност да формира свободно воля, не би извършила. Заплашването трябва
да е сериозно, т. е. да може да предизвика страх в лице с нормален интелект. Критерият за преценяване на средствата за възбуждане на
основателен страх трябва да бъде обективен и абстрактен. Субективните качества,
нервната система и реактивната способност на заплашвания не са от правно
значение /„Гражданско право на НРБ, обща част”, дял II-Витали Таджер-стр.537, 538/. За да е опорочена
волята на страната от една страна трябва да е предизвикан основателен страх в
заплашеното лице, че заплашващият може да осъществи намеренията си и
заплашването да е сериозно. Необходимо е освен това именно предизвиканият страх
от поведението на другия контрагент по сделката или на трето лице да е мотивирало
страната да сключи сделката. Между упражнявания психичен натиск, възникналите страхови представи и сключването на сделката трябва да
съществува причинна връзка, тъй като ако сделката бъде сключена, но поради
други мотиви, няма да е налице порок на волята по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. Кумулативното
доказването на всички тези обстоятелства е в тежест на ищцовата страна при
пълно и главно доказване.
По делото
не беше проведено пълно и главно доказване, че волята на ищеца при подписването на нотариалния акт е била формирана
под неправомерното въздействие на предизвикан у него основателен страх за
живота му от неговия син, както и,
че ищецът е сключил сделките, мотивиран от поведението на заплашващия,
което е изиграло решаващо значение при обективиране на волеизявлението му и
сключване на договорите за покупко-продажба. В тази връзка съдът намира, че от показанията
на свидетелите Н. М., П. М.и Я. А. се доказва по делото несъмнено само, че ищецът
е бил изгонен на два пъти от дома си, вторият път поради отправени закани за
физическа саморазправа от своя син през периода месец май-юни 2009 година,
преди сключването на атакуваните сделки. Дори да се приеме, че тези деяния на
ответника представляват някаква форма на неправомерна принуда, от показанията
на разпитаните свидетели обаче не може да бъде направен категоричен извод и да
се създаде сигурна увереност у съда, че двата случая се намират в причинна
връзка с последващите актове на разпореждане от страна на ищеца с процесните имоти. В тази връзка съдът съобрази, че показанията
на свидетелките М. и А. за повода на въпросните инциденти почиват единствено на
съмнения, догадки и предположения, поради което в тази им част не следва да
бъдат ценени. По
отношение на първия инцидент свидетелката М. в показанията си сочи, че
доколкото разбрала причина за него бил имотът в Ч.. Не
става ясно обаче след като тази свидетелка не е очевидец на събитията и няма преки
и лични възприятия, откъде и как е разбрала това. Нейните показания в тази им част съдът намира за
изцяло повърхностни и неконкретизирани по време и място. По делото не се
ангажираха убедителни доказателства в какво точно друго се е изразил първия акт
на насилие от страна на ответника спрямо ищеца, извън това, че ответникът
изгонил баща си от къщи, който от своя страна побягнал и се одрал при
преминаването на оградата. Не се доказаха изложените в исковата молба
твърдения, че въпросната вечер ответникът насочил пушка с оптически мерник към
ищеца с цел да го принуди да извърши актове на имуществено разпореждане, както и,
че произвел изстрели. Разпитаните свидетели не установиха да са чули изстрели,
както и по какъв начин и повод ищецът е бил изгонен от сина си от вкъщи. Следва
да се отбележи, че само по себе си предупреждението за изгонване от
жилището не представлява съществено заплашване и обективно не може да опорочи
волеизявлението на страната, която притежава правото на собственост върху имота
/в този смисъл Решение № 918 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2007 г.,
I г. о/. Що се касае до втория инцидент
са налице съществени противоречия между твърденията на ищеца в исковата молба,
че ответникът насочил към него и съпругата му хладно оръжие, изнесеното от
свидетелката М., че Р.О. е подгонил родителите си с
пушка, казаното от нея на свидетелката А., че при втория инцидент е имало
стрелба, както и споделеното от самия ищец на свидетелката А., че една вечер
заедно със съпругата си отишли в дома на свидетеля Н. М., защото синът им бил
пуснал силно музика. Освен това от събраните по делото доказателства изобщо не се
доказва несъмнено и категорично, че въпросното събитие има някаква връзка със
сключването на атакуваните сделки. При горните мотиви
и при прилагане на неблагоприятните последици от доказателствената тежест,
съдът счете предявените искове за неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход от спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 2000 лева.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.О., ЕГН **********,*** срещу ответниците С.Б.О., ЕГН********** и Р.С. О., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, искове за унищожаване поради заплашване на сключения на 15.06.2009г. между
С.П.О. и С.Б.О. от една
страна като продавачи и Р.С. О. като купувач и обективиран
в нотариален акт№142 по нотариално дело №316/2009г. на Бургаски нотариус договор
за покупко-продажба на три броя недвижими имоти - самостоятелни обекти с идентификатори
81178.3.126, 81178.3.128 и 81178.3.129 по кадастралната карта на с. Ч., община
Созопол, област Бургаска, представляващи три поземлени имота, находящи се в
землището на местността „Акра”, с трайно предназначение на територията земеделска.
ОСЪЖДА С.П.О., ЕГН **********, да заплати на С.Б.О.,
ЕГН********** и Р.С. О., ЕГН **********,
сумата от 2000 /две хиляди/ лева
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.