Определение по дело №1592/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                                                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №1790

 

 гр. Пловдив, 19.09.2018г.

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1592 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по изпратена по подсъдност искова молба на В.С.Г. *** против „Ей Ейч Би Джи 1“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сочи“№8, ет.6, М.С.К., Г.С.К., Н.С.К., Е.В.Ч., В.К.Ч., Р.А.В., А.В.В..

          Ищецът твърди, че е наследник на С. Н. Г. ***, починал на ***. Твърди се, че наследодателят бил собственик на основание наследство на имот №655 – нива от 1300 дка в м.“***“ в землището на ***. В очакване да получи решение за възстановяване на собствеността в реални граници, ищецът ползвал имота през периода 1992г. – 2007г. Впоследствие разбрал, че нивата е възстановена на наследници на Г. Н. К. и Т. К. с решение №07651/10.04.2006г. на ОбСЗГ – ***, които от своя страна прехвърлили имота на ответното дружество с нотариален акт от 2007г. 

Видно от писмо, приложено на л.11 от делото на Пловдивски районен съд, на молба на ищеца от 22.11.2006г. относно невъзстановяване на имот в м.“***“ в землището на ***, е отговорено, че в подаденото заявление за възстановяване на земеделски земи на наследници на С. Н. Г. не е посочен имот в м.“***“. В уточняваща молба от 24.04.2017г. В.Г. посочва, че счита себе си за собственик на въпросната нива на основание давностно владение и наследство от С.Н.Г., който е владял имота до включването му в ТКЗС, а ищецът като негов наследник е продължил владението през периода 1992г. – 2007г. Сезира съда с искане да постанови решение, с което да признае ищеца за собственик на нива с площ от 1.314 дка, №005655, находяща се в м.“***“ в землището на ***.

          В отговор на указанията на съда за индивидуализиране на процесния имот съобразно актуалния му регулационен статут, Г. е подал молби от 16.06.2017г. и от 29.01.2018г. Със същите твърди, че бивш имот с №005655 с площ от 1.314 дка попада частично в новообразуваните два имота с №005832 и №005833, но не посочва с каква площ бившият имот №005655 участва във всеки от тези имоти, съответно не представя удостоверения за данъчна оценка на тези имоти. По въпроса за удостоверяване цената на иска ищецът е представил единствено удостоверение за данъчна оценка на имот с пл.№005798, който видно от наличните по делото истории на имотите /л.46/ е разделен на имоти с номера 005832, 005833 и 005834.

          С разпореждане от 13.07.2018г., постановено по настоящото дело на ищеца отново е дадена възможност да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни дали предявява иск за установяване на вещни права към минал момент, в който случай следва да посочи правния си интерес от подаване на такъв иск; дали търси защита на вещно право към настоящия момент, в който случай е необходимо да индивидуализира имота съобразно актуалния му статут, да формулира надлежен петитум, да посочи цена на иска и да внесе дължимата държавна такса в размер на 4% от цената.

В дадения му срок ищецът чрез пълномощника адв.Р.У. е подал молба с вх.№26049/10.09.2018г., с която уточнява, че предявява два иска – иск за установяване на вещни права към минал момент /иск по чл.14, ал.4, ЗСПЗЗ/ и иск за установяване на правото на собственост към настоящия момент. Формулира следния петитум: да се признае за установено спрямо ответниците, че С. Н. Г. е бил собственик на имот №005655 към момента на включването му в ТКЗС и към настоящия момент, който имот в момента се равнява на 1314/26824 ид.части от УПИ 005798, сега ПИ с идентификатор №06447.5.832 по кадастралната карта на ***. Настоява, че още в производството пред районен съд е посочил цена на иска за претендираните идеални части от ПИ №06447.5.832, а именно 2791,99 лева.

Съдът счита, че и след последната молба на ищеца не е ясно кой е имотът, защита на който се цели с предявените искове към минал и към настоящ момент. Докато първоначално твърди, че предмет на защита по делото е наследственият му имот, който описва като заемащ реални части от имоти №005832 и №005833, за първи път с молбата от 10.09.2018г. ищецът заявява, че предмет на защита са идеални части от ПИ с идентификатор №06447.5.832, като не излага никакви фактически твърдения, на които основава тази претенция – кога и по какъв начин е възникнала съсобственост върху ПИ, на какво основание счита себе си за собственик на идеалните части. Непрецизен е и формулираният петитум, доколкото се иска признаване на права на наследодателя както към минал, така и към настоящия момент.

Освен неяснотата по отношение на предмета на делото и липсата на годни фактически твърдения, на които да се основава отправеното искане към съда, продължава да е неясна цената на иска, тъй като както беше казано до момента по делото е представено удостоверение за данъчна оценка само за имот №005798, по отношение на който ищецът няма претенции. Съответно не е изпълнено задължението за внасяне на дължимата държавна такса.

Отделно от изложените съображения за неотстранени нередовности на исковата молба, по отношение на претенцията за защита на вещни права към минал момент следва да се има предвид, че същата е недопустима, доколкото данните по делото сочат, че имот в м.“***“ в землището на *** ищецът не е заявявал за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и не твърди, че по отношение на такъв имот е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. С ТР №4/2014г. на ВКС, ОСГК е прието, че в този случай искът по чл.14, ал.4, ЗСПЗЗ е недопустим.

По изложените съображения и на основание чл.129, ал.3, ГПК и чл.130, ГПК исковата молба следва да се върне и производството по делото да се прекрати. Ето защо съдът            

            

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

          ВРЪЩА искова молба с вх.№20571/10.04.2017г., подадена от В.С.Г., ЕГН ********** *** против „Ей Ейч Би Джи 1“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сочи“№8, ет.6, М.С.К., Г.С.К., Н.С.К., Е.В.Ч., В.К.Ч., Р.А.В., А.В.В. и  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1592/2018г. по описа на ПОС, ХV гр.с.  

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

           

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: