№ 1620
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203816 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000696 от 01.06.2022г. на
А.Р.С. на длъжност ** РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП на Н.П.А. ** с ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: Глоба в размер на 50 лева за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 6 точки.
С жалба от Н.П.А. се прави искане за отмяна на издаденото НП поради
неговата незаконосъобразност и неправилност. Счита се че направените
констатации от актосъставителят са напълно необосновани и
незаконосъобразни. Представят се доводи за здравословно състояние не
позволяващо използването на обезопасителен колан. Жалбоподателят
редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. В писмена молба-становище придружаващо преписката се
представя становище за неоснователност на жалбата на Н.А. и се моли съда
да бъде оставена без уважение. Представят се доводи за установеност на
нарушенията и за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Н.П.А. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС
№ **, категории С В АМ ТКТ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 24.05.2022г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA бланков № 551119 от свидетел Г. Д. К. – полицейски
служител, на длъжност ** при ОДМВР Пловдив, 01 РУ Пловдив, против
Н.П.А. с ЕГН ********** като водач на товарен автомобил СИТРОЕН
ДЖЪМПЕР 35, с рег.№ ** за това, че на 24.05.2022г. в 13:39 часа, в
с.Белащица, на ул.Пенчо Славейков пред № 74, като водач на товарен
автомобил Ситроен Джъмпер с регистрационен номер **, собственост на
фирма РИВИЕРА-98 ООД с ЕИК ********* допуска следните нарушения: 1.
Не използва по време на движение обезопасителен колан с какъвто е
оборудван автомобила. 2. Не носи КТ към СУМПС с което виновно е
нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП – ВОДАЧ ОТ КАТЕГОРИИ M1, M2 , M3 И
N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА
ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО. 2. чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП - НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, без вписване на възражения или обяснения. Актът е подписан
от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя А.. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок
пред АНО не са били представени възражения относно съставения АУАН и
2
нарушенията посочени в него. С издаденото НП е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения
по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е
връчено на жалбоподателя на 13.06.2022г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел актосъставителят Г. Д. К. потвърди авторството на
съставения АУАН. Свидетелят посочи че нарушенията посочени в акта са
били установени в село Белащица, на 24 май. Свидетелят посочи, че с него е
бил колегата му Х.Г., посочен като свидетел в съставения АУАН.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по
основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
3
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда
е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и
обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за
това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП
са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34,
4
ал.1 от ЗАНН срок. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административно - наказателното производство по налагане на
административните санкции спрямо жалбоподателя А.. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в 7 дневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Какво в АУАН, така и в НП съдът намира че
правилно е посочено лицето което е нарушило правилата за движение, МПС,
както и мястото и времето на извършване на нарушението, и които
обстоятелства реално не се оспорват от страна на жалбоподателят. Във
връзка с така изложеното съдът намира че при съставянето на АУАН не е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е
съставен от лице компетентно за това, в присъствието на още едно лице –
посочено с три имена и адрес, достатъчни за неговата индивидуализация,
което лице е било очевидец, присъствал при установяване на нарушението и
което обстоятелство е надлежно отразено в акта. Актосъставителят и
посочения като свидетел Х.Г. са полицейски служители, на длъжност ** в
сектор ПП при ОДМВР Пловдив. Съгласно трайно установената съдебна
практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН
може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е
полицейски служител и е очевидец на установяване на нарушение.
Изложеното е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която
гласи, че свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Ето защо съдът
намира че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и които да са съществени, поради което
намира издаденото НП като законосъобразно. Относно приложението на
материалния закон: В атакуваното НП са посочени две нарушения на
правилата от ЗДвП, като съдът счита че същите са надлежно установени и
съответно отразени в съставения АУАН и в атакуваното НП. За да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона
5
предпоставки. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
държавен ред и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
При така установено от фактическа страна и на основание приетите по делото
доказателства съдът намира, че жалбоподателят Н.А. виновно е нарушил
разпоредбите от ЗДвП съответно по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като при управление на МПС – товарен автомобил „СИТРОЕН
ДЖЪМПЕР” с рег. № ** не е изпълнил задълженията си а именно, да го
управлява използвайки обезопасителен колан, с който автомобила е
оборудван, както и да носи и контролния талон към СУМПС. Наложените
наказания от страна на АНО съответстват на разпоредбите на чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП, както и с разпоредбите на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Наложените от АНО глоби в съответствие с посочените са с фиксиран
/абсолютен/ размер и не подлежат на изменение в насока тяхното
намаляване.
Във връзка с направените възражения от жалбоподателя А. в жалбата за
физическо състояние не позволяващо ползването на обезопасителен колан,
съдът намира същото като не доказано и като такова не подлежащо на
разглеждане. За да се приеме наличието на обективна пречка за ползването на
обезопасителен колан при управление на МПС същото следва да бъде
доказано по надлежни ред и удостоверено с медицински документи, с
посочване на това обстоятелство като пречка за ползване на обезопасителен
колан. Жалбоподателя не удостоверява наличието на такова, поради което и
съдът приема неговите възражения като неоснователни.
По отношение на контролните точки посочени че се отнемат в издаденото НП
съдът намира, че следва да посочи следното: Съгласно константната съдебна
практика отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП,
поради което и отнемането им не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен
характер. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона,
6
като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и
то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт -
влязло в сила НП. С оглед изложеното, както и при така установеното по
делото, съдът намира, че АНО правилно е посочил в издаденото НП отнемане
на 6 контролни точки за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Страните не правят искане за присъждане на разноски поради което и съдът
не дължи произнасяне по настоящето решение.
Във връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 22-0432-000696 от 01.06.2022г.
на А.Р.С. на длъжност ** РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП на Н.П.А. ** с ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: Глоба в размер на 50 лева за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7