Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 243, ал. 6 и ал. 7 във връзка с чл. 341, ал. 2 от НПК. С Определение № 37 от 31.03.2014година, постановено по ЧНД № 92/2014година по описа на Свищовския районен съд е потвърдено постановление на Районна прокуратура град С. от 21.01.2014 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 549/2013 година по описа на РУ „Полиция” – С., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 от НК. Против това определение е подадена жалба от А. Г. П., който счита, че то е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че разследването не било проведено обективно, всестранно и пълно. Навеждат се доводи за наличието на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Според изложеното в жалбата съдът неправилно е приел, че в хода на разследването са изяснени в пълнота всички обстоятелства, имащи значение за делото. Били игнорирани факти и налични данни за изпадането на жалбоподателя в безсъзнание. Тези обстоятелства не били изследвани от назначената съдебномедицинска експертиза, а вещото лице базирало своето заключение само на медицинското удостоверение № 153/25.09.2013 година, без да са били взети предвид данните от другите медицински изследвания. М¯ли съда да постанови определение, с което да отмени това на Районен съд С., с което е потвърдено постановлението на прокурора от 21.02.2014 година по пр. № 1003/2013 год. на РП С., с произтичащите от това последици. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е допустима, доколкото е подадена от лице имащо качеството на пострадал по смисъла на чл. 243, ал. 3 и ал. 6 от НПК. Подадена е в срок и пред съответния компетентен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна с оглед следните съображения: Досъдебното производство № ЗМ-549/2013 година по описа на РУ „Полиция” град С. е образувано с постановление на прокурор от Районна прокуратура град С. от 25.11.2013 година срещу неизвестен извършител, който на 20.09.2013 година в град С. причинил на А. Г. П. средна телесна повреда временно разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Прокурорът е издал това постановление след извършена предварителна проверка във връзка с постъпила от А. Г. П. жалба вх. № 1003/13 от 08.10.2013 година. В хода на досъдебното производство се извършени действия по разследването за събиране на доказателства, като са разпитани свидетелите: Х. Г. А., А. Г. П., В. Н. П., Г. А. Г., Б. К. Б. и А. Р. Б., всички непосредствени очевидци, с изключение на Г. А. Г. Назначени са две съдебномедицински експертизи, по които са изготвени писмени заключения относно травматичните увреждания на пострадалия А. Г. П. и св. Б. Б., вида им, механизма на получаването им и други въпроси от значение за делото, за които увреждания се съдържат данни както в показанията на свидетелите, така и в писмените доказателства по делото. Установена е следната фактическа обстановка: Жалбоподателят А. Г. П. и съпругата му В. Н. П. живеят в град С. на първи етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се на улица „Л.“ № 3. НА втори етаж на същата сграда, непосредствено над сем. П. живеят свидетелят Б. Б. и съпругата му А.Б., заедно с двете им малолетни деца - момчета съответно на пет години и десет години. На 23.09.2013 година вечерта след 22,30 часа жалбоподателят А. П. след като вече си бил легнал, чул шум от жилището на Б. П. станал, облякъл анцуг върху пижамата и без да се обади на съпругата си излязъл като отишъл до апартамента на св. Б. с цел да го предупреди да пази тишина. Позвънил на звънеца, но никой не му отворил. тогава се качил на тавана, за да спре кранчето на слънчевия бойлер, монтиран в неговото таванско помещение, което се намирало над апартамента на св. Б. Докато П. все още бил на тавана там дошъл св. Б., който искал да направи забележка на съседа си да не вдига шум, тъй като ще разбуди децата му. Последвало скарване между двамата съседи, като с П. замахнал с летва по посока на св. Б. и го ударил в областта на лявата ръка. От своя страна св. Б. пък ударил с юмрук жалбоподателя П. в областта на шията, вследствие на което П. паднал на пода, където имало разхвърляни щайги и бидони. Свидетелската В. П. - съпруга на жалбоподателя П. чула „гюрултията“ и излязла от апартамента да провери какво става.Качила се на втория етаж и видяла св. А. Б. да дърпа съпруга си св. Б.навътре в апартамента им, както и своя съпруг - пострадалия П., облегнат на стената срещу входната врата на апартамента на сем. Б. От носа на П. течала кръв, на слепоочията имал рана. Свидетелката П. твърди, че е видяла и следи от лявата страна на врата на съпруга си, които оприличила на такива от душене. Дрехите на А. П. били изцапани с прах и кръв.Свидетелката П. се изплашила и позвънила на тел. 112, след което отново се качила на втория етаж и прибрала съпруга си. На произшествието пристигнали св. Х. А. и други двама служители на РУП С.- И. П. и Р. Р. Пред св. А. пострадалия П. заявил, че е бил възникнал проблем със съседите по повод тропането и шума. Св. А. снел обяснения и от двамата участници в инцидента - пострадалия П. и св. Б., след което съставил и на двамата предупредителни протоколи по реда на ЗМВР. На следващите дни здравословното състояние на А. П. се влошило - повръщал няколкократно, имал намаление на гласа, усещал болки при преглъщане. Потърсил медицинска помощ, направени му били няколко прегледа. Издадено било медицински свидетелство № 153/ от 25.09.2013 година от съдебен лекар. Извършени редица изследвания, включително мултидетекторна компю‗ърна томография в МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ ООД град П., като медицинската документация е приложена към делото. Свидетелят Б. Б. също бил прегледан за причинените му травматични увреждания. Издадено му било и на него медицинско свидетелство за пред съда № 39/27.09.2013 година. Относно травматичните увреждания и на двамата участници в свадата били назначени съдебномедицински експертизи. В заключението на съдебномедицинската експертиза № 11/2014 година на вещо лице д-р Г., се сочи, че Б. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на лява китка, оток на гърба на лява китка, контузна рана на лявата предмишница, като така описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с добре изразен ръб и по начин и време, описани от освидетелстваното лице - удар с дъска. Тази травматични увреждания причинили на Б. лека телесна повреда, изразена във временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания със срок на лечение и възстановяване 7-8 дни. Според съдебномедицинската експертиза № 10/2014 година, изготвена от д-р Г., жалбоподателят А. Г. П. е получил следните травматични увреждания: охлузни рани, охлузвания и кръвонасядания с оток по лицето, кръвонасядане по шията, кръвонасядане по мишницата, по седалището, по китките с охлузвания, по стъпалото, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на ясен спомен за станалото, главоболие, световъртеж и повръщане. Описаните травматични увреждания са в резултат от тъпи травми на места с косо действие - удари с или върху твърд предмет с ограничена повърхност и е възможно да са получени по начин и време, описан от лицето /А. П./– нанесен побой с ръце и/или ритане с крак. Становището на експертизата е, че е възможно част от травмите да са получени от падане на земята - тези по китките, по седалището и по стъпалото. Експертизата е категорична, че не са налице данни пострадалият П. да е бил в посттравматична кома и да е имало опасност за неговия живот. Според заключението на вещото лице д-р Г., описаните травматични увреждания са причинили на жалбоподателя А. П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. Същата фактическа обстановка е установена и изложена от прокурора в атакуваното пред районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство. Първоинстанционният съд приема, че събраните по делото доказателства са правилно субсумирани от прокурора и той е достигнал до единствено възможния правен извод, че в настоящия случай липсват данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, а описаната фактическа обстановка води до извод, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК - лека телесна поввреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което обаче се преследва по тъжба на пострадалия. След като е изложил своите фактически констатации, които съвпадат с тези на прокурора, районният съд е възприел и правните изводи и е приел, че правилно и законосъобразно е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Потвърдил е постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал., ал. 5, т. 1 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви относно това защо не възприема възраженията на жалбоподателя П. и липсата на данни за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Аргументирано е отхвърлил доводите на жалбоподателя относно непълнотата на съдебномедицинската експертиза. Правилно е преценена същата като пълна и обоснована относно определяне характера на телесното увреждане и разстройството на здравето на жалбоподателя П.. Настоящата въззивна инстанция като извърши цялостна проверка на атакувания акт, намира, че въззивната жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определение № 37 от 31.03.2014 година по ЧНД № 92/2014 година по описа на РС С. - потвърдено. Окръжният съд изцяло споделя изводите на районния съд относно това, че наказателното производство е проведено законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, при всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване така както е очертан в чл. 102 от НПК. Неоснователни са Ôъзраженията на жалбоподателя П., че имало данни за извършено престъпление по чл. 129, ал.1 от НК – причиняване на средна телесна повреда с оглед наличието установена травма на мозъка и загуба на съзнанието в момента на увреждането, обосноваващи извод за разстройство на здравето временно опасно за живота. Тези доводи на П. се явяват неоснователни с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза № 10/2014 година. Неоснователни са твърденията на жалбоподателят, че вещото лице е изготвило експертизата само върху медицинското удостоверение с № 153/25.09.2013 година. видно от съдържанието на писменото заключение вещото лице д-р Г. е извършил пълно, цялостно и обосновано изследване на цялостната медицинска документация, свързана със здравословното състояние на пострадалия П. след случилото се на 23.09.2013 година, включително и данните от мултидетекторна компютърна томография в МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ ООД град П., както и данните, съдържащите в свидетелските показания, отнасящи се до поведението на П. и реакцията му след скандала и ударите. Анализът на заключението на съдебномедицинската експертиза в съвкупна преценка с установените факти от показанията на свидетелите относно станалото на 23.09.2013 година между жалбоподателя П. и св. Б. води до извод, че са налице данни за причинена лека телесна повреда по отношение на жалбоподателя А. Г. П., което субсумира фактическия състав на чл. 130, ал.1 от НК, но което престъпление съгласно чл. 161 , ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия и отнесено към нормата на чл. 24, ал.4 от НПК, образуваното от прокурора наказателно производство под формата на досъдебно производство № ЗМ-549/2013 година по описа на РУ„Полиция“ С. и прокурорска преписка № 1003/2013година на РП С. следва да бъде прекратено. Липсват каквито и да било съмнения относно компетентността, безпристрастността на вещото лице, както и относно яснотата, обосноваността и правилността на заключението на съдебната експертиза. В тази насока са и изложените от първоинстанционния съд мотиви по тези възражения, наведени още с жалбата против постановлението на прокурора. Следва да се отбележи, че както районният съд, така и прокурорът правилно са приели, че липсва и престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, тъй като тази норма се прилага, когато причиняването на телесната повреда е „предшествано или съпътствано от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото…пренебрежение към човешката личност…”. В хода на досъдебното производство не се установяват факти и обстоятелства, нито са налице данни, които да доказват, че чрез нанесените удари Б. е проявил такива непристойни действия или че такива са предшествали нанасянето на ударите. Неговата реакция на поведението на П. е невъздържана и е насочена към нанасяне телесни увреждания и донякъде с цел самозащита, но тя не съставлява такава извършена по хулигански подбуди, за да обоснове друго постановление на прокурора, освен за прекратяване на образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 от НК. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си да осъществи съдебен контрол по обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. За целта съдът е извършил служебна проверка за спазването на процесуалния и материалния закон. Изложил е мотиви и относно процесуалните правила при провеждането на разпитите на свидетелите Б. и съпругата му А. Б. и това до каква степен следва да бъдат кредитира, които настоящата инстанция изцяло споделя и не счита за нужно да ги повтаря. Допълнително е посочил, че при така изяснената фактическа обстановка се установява, че на П. е причинена лека телесна повреда, наказателното преследване за което деяние се възбужда по тъжба на пострадалото лице, а не от прокурора. Следва да се отбележи, че процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК предвижда съдебен контрол по спазване на закона при упражняване правомощията на прокурора като господар на досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и в този смисъл съдът може да преценява дали събраните на тази фаза доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, а не следва да се подменя вътрешното убеждение на решаващия орган. При изпълнение на тези задължения и с оглед горните мотиви Окръжният съд намира, че атакуваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37 от 31.03.2014 година постановено по ЧНД № 92/2014 година по описа на Районен съд - С., с което е потвърдено Постановление на заместник районен прокурор Б. Г. в Районна прокуратура - С. от 21.02.2014 година, с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.4, предл. първо от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ – 549/2013 година по описа на РУ „Полиция” град С., пр. преписка № 1003/2013 год. по описа на РП-С., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 от НК като законосъобразно и обосновано. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |