РЕШЕНИЕ
№ 3231
гр. Пловдив, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116698 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, срещу Р. Р. Б., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2021 г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит № ****/02.03.2021г., по силата на който на ответника била
предоставена сумата в размер на 2208 лева. Било уговорено сумата да бъде върната на 24
седмични вноски, всяка в размер на 92 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 0 %, като последната погасителна вноска била с падеж 09.09.2021 г. Твърди се, че
ответникът заплатил общо 105 лева по кредита, като било извършено едно плащане по
погасителния план и така остатъкът от вземането на ищеца бил в размер на 2103 лева за
главницата по кредита.
С оглед изложеното, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2103 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
****/02.03.2021 г., с краен падеж: 09.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски в настоящото и в обезпечителното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Твърди, че не е получил сумата от 2208 лева, като на основание чл. 193, ал. 1 ГПК
оспорва представения от ищеца разходен касов ордер досежно подписа, положен в графа
„получил сумата“, с твърдението, че същият не произхожда от ответника.
На следващо място, счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото в същия не е посочен
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че е
1
посочено, че ГПР е 49,73 %, но липсвало уточнение какви точно разходи се включват в този
процент, поради което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване фактите и обстоятелствата, на които основава
претенцията си, в т.ч. наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит от 02.03.2021 г., по силата на който на ответника е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът на всички вноски, както и наличие на
валидна уговорка за връщане на кредита, т.е. да установи, както по основание, така и по
размер дължимостта на процесното вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. да докаже онези
положителни факти, които изключват претенцията на ищеца, а при доказване на всички
предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема предявения
осъдителен иск за основателен и доказан, по следните съображения:
Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между страните е подписан
Договор за потребителски кредит № ****/02.03.2021 г. /л. 8-11/. С процесния Договор за
кредит, на ответника е предоставена сума в размер на 2208 лева, при фиксиран лихвен
процент от 0 %, а ГПР е 49.73 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 равни
седмични вноски, всяка в размер на 92 лева, в срок до 09.09.2021 г., като общият размер на
всички плащания е записан, че възлиза на 2 208 лева.
Оспорването на ответника за получаването на сумата от 2208 лева, не се установява.
По делото е представен разходен касов ордер № ***от 02.03.2021 г. - в копие /л.7/ и в
оригинал /л.82/ за получената сума в размер на 2208 лева.
Във връзка с извършено оспорване на истинността на горепосочения разходен касов
ордер, е открито производство по оспорване истинността му по реда на чл. 193 ГПК,
относно съдържащия се в него подпис на лицето Р. Р. Б..
От приетото по делото заключение съдебно – почеркова експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписът,
положен за „получил сумата“ е изпълнен от ответника Р. Р. Б..
Предвид изложеното, съдът приема, че между „НД Мениджмънт“ ООД и ответникът
е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ответникът е усвоил заетата сума в размер на 2 208 лева. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
2
В отговора на исковата молба е релевирано основание за недействителност на
договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще
е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.73 %, а възнаградителната лихва– 0 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение
да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.
10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
С оглед на изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените
изискания, процесният договор е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит и в съответствие с
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил в заем на
3
ответника сума в размер на 2208 лева, която е уговорена в процесния договор за
потребителски кредит. Съгласно договора, крайният срок на договора е 09.09.2021 г., на
която дата е падежът на последната вноска по кредита.
Към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2021 г., крайният падеж по
договора е настъпил.
Съдът, намира, че тъй като Договора за потребителски кредит от 02.03.2021 г., е
приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се
осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е
нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за
това.
Следователно, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита в
размер на 2208 лева.
Относно размера на погасените суми, по делото ищецът твърди, че по кредита е
внесена от ответника сума в общ размер от 105 лева. Признанието на ищеца за доброволно
плащане се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти.
Ответникът не доказва, че е върнал заемната сума изцяло.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 2103
лева – главница, представляваща остатък от невърната заемна сума (2208 лева – 105 лева)
по Договор за паричен кредит № ****/02.03.2021 г. е основателен и доказан, поради което и
същият ще се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.10.2021 г.
Относно разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски. Ищецът е представил
доказателства и претендира разноски за заплатена държавна такса – 84.12 лева и 380 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение. От представените доказателства, се установява, че
за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4997/2021 г. по описа на РС- Перник, Х гр.с.,
са сторени разноски за ДТ в размер на 40 лева и 300 лева – за адвокатско възнаграждение,
както и заплатени такси към **** в изпълнително производство в общ размер на 144 лева и
300 лева – за адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС,
ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Ето
защо и в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в обезпечителното
производство.
С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Д.“ бл. 80, вх. В, ет.6,
ап. 71, следните суми: 2103 лева /две хиляди сто и три лева/ - остатък от главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № **** от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до
окончателното й погасяване, и общо 1248.12 лева /хиляда двеста четиридесет и осем лева и
дванадесет стотинки/- представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото гр.д.
№ 16698/2021 г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с. и разноски по обезпечително
4
производство по ч.гр.д. № 4997/2021 г. по описа на РС - Перник, Х гр.с. по образувано
изпълнително дело № **** по описа на ****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5