ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 56328.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело
№ 20202000500276 по описа за 2020 година
Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Й. С. ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: гр. Ямбол, ж.к. „З.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, подадена срещу определение
№ 142/02.07.2020 година, постановено по гражданско дело № 314 по описа на Окръжен съд
Ямбол за 2019 година, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците по
делото на основание чл.78,ал.4 от ГПК, след прекратяването на производството, сумата
1284,50лв., представляваща направени от тях разноски за адвокатски хонорар.
Частната жалба сочи за неправилно обжалваното определение, като постановено в
противоречие с разпоредбите на материалния закон. Конкретните доводи са следните:
Ответниците са представили само отговор на исковата молба, но по друго съдебно
производство, а не по това, за което претендират присъждане на разноски.
На следващо място, видно и от приложено към жалбата копие от определение №435/
02.07. 2020 година, постановено по гражданско дело №189/2020 година по описа на
Бургаски Апелативен съд, не е следвало гражданско дело № 314 по описа на Окръжен съд
Ямбол за 2019 година, по което жалбоподателят е осъден да заплати горепосочените
разноски, да бъде отделено от първоначално образуваното по исковата молба на ищеца
търговско дело №60/2019 година по описа на Ямболски окръжен съд. Вместо това съдът
трябвало да счете, че ищецът е заявил претенцията си спрямо първия ответник(дружество), а
по отношение на физическите лица – при условие на евентуалност. Тогава ищецът не би
дължал още един адвокатски хонорар.
С оглед на горното се моли за отмяна на обжалваното определение изцяло, а при
условие на евентуалност се иска намаляване на присъденото възнаграждение за защита от
един адвокат на ответниците в размер три четвърти от минимално предвидения такъв за
адвокатско възнаграждение, определено в чл.7 от НМРАВ, т.к. адвокатът на ответниците не
е осъществил процесуалното им представителство и не е извършил никакви процесуални
действия в производството, освен че е изготвил отговор на исковата молба от тяхно име.
Прилага се копие от определение № 435/02.07.2020 година, постановено по гражданско дело
№189/20 година по описа на Апелативен съд- Бургас.
1
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответниците С. К. П. и И. А. П. -
двамата от гр. Я., със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. Я., ул. “Б.“ №
**, кантора № *, чрез адвокат Ж. К. от АК- Я.
В отговора определението предмет на жалбата се сочи за законосъобразно, а размерът
на разноските, възложени в тежест на ищеца, за правилно определен, поради което се моли
за потвърждаването му. Цитираното в частната жалба определение на апелативния съд,
касаещо друго дело, според страната не следва да бъде вземано предвид в настоящото
производство, а да се съобрази, че процесът по гражданско дело №314 по описа на Ямболски
окръжен съд за 2019 година е прекратен с определение от 03.06.20г., влязло в законна сила.
Моли се за потвърждаване на обжалваното определение на окръжния съд. Не се ангажират
нови доказателства.
Частната жалба е редовна от външна страна, откъм съдържание и приложения. Тя е
подадена от надлежен жалбоподател, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок,
против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, пред съответен по
правилата на функционалната подсъдност съд, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Данните по делото сочат, че по иска на П. С. от гр. Я., по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за
възстановяване като неоснователно платена на сумата 25 150лв.- частичен от общо 38
600лв., е било образувано т.д.№60/2019г. по описа на Окръжен съд Ямбол. Претенцията е
била насочена срещу „Каприз2005“ООД – гр.Ямбол и физическите лица- С. К. П. и И. А. П.
Впоследствие с определение №442 от 07.11.19г. на ЯОС от това дело е отделено гр.д.
№314/19г. с пред-мет същата претенция, но насочена само спрямо двете физически лица.
Съдът е постановил внасянето на д.т. по отделеното дело в размер на 1004лв., но след
частично уважена молба за освобождаване на ищеца от такси и разноски, я е намалил на
700лв.В дадения от съда нов срок за внасянето на таксата ищецът е бездействал, в резултат
от което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, с определение № 104/03.06.20г. на ЯОС,
производството по делото е прекратено. След влизането на акта в сила, с молба от
15.06.20г., процесуалният представител на ответниците С. П. и И. П. - адв. Ж. К., е поискал
от съда присъждане на направените от доверителите й разноски по делото.
Данните по делото сочат за такива само сумата 1500лв., уговорен и заплатен в брой
хонорар за представителството на С. и И. П. от адв. К. пред Ямболския окръжен съд по
заявената от П. С. парична претенция. Документът, съдържащ пълномощното на адвоката и
договора за правна защита и съдействие носи датата 16.09.19г., пришит е в кориците на
делото на окръжния съд като лист 40 и е очевидно представен преди прекратяването на
процеса, т.к. следващият л.41 представлява първа страница на Отговор на допълнителна
искова молба, с входящ в ЯОС печат за регистрация от 31.10.19г. Пълномощното визира
процесуалното представителство на физическите лица от адвоката по т.д. №60/19г. по описа
на ЯОС, а договорът за услугата определя обема му като за цялостна защита на физическите
лица-доверители по заведения срещу тях иск, а не като възлагане изготвянето на отделни
правни документи (отговор на иска или др.под.) по делото.
В отговор на молбата на ответниците по чл.248 от ГПК, за допълване на
прекратяващото производството определение в частта за разноските, сезираната противна
страна(ищецът П. С.) е подал молба, в която възразява срещу дължимостта на разноските,
сторени от ответниците, защото представеното по делото пълномощно касаело друг процес-
по т.д.№60/19г., а не по гр.д.№314/19г. по описа на ЯОС, а и т.к. липсвал списък за
направените в производството разноски. Евентуално е възразил за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК – искал е намаляването му
до минималния, предвиден в НМРАВ размер. Поискал е и прилагането на чл.9, ал.1 от
НМРАВ, при което този минимален размер, предвиден в чл.7 от цитираната наредба да бъде
редуциран на ¾ част, т.к. адвокатът на молителите не е осъществил процесуалното им
представителство и не е извършил никакви процесуални действия по делото.
С обжалваното тук определение, Окръжен съд Ямбол е признал като разноски по
делото платеното на адвокат Кайали възнаграждение от 1500лв., но ги е намалил на
1284,50лв.с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и защото
преди прекратяването на производството адвокатът е извършил само едно процесуално
действие – подал е отговор на исковата молба.
Определението е правилно.
Цената на иска по делото е 25150лв., а дължимият на тази база хонорар е 1284,50лв.,
съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, визиращо при интерес между 10 000 лв.и
100 000 лв.минимално адвокатско възнаграждение от 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв.
Предвид изложеното по-горе, че гр.д.№314/19г. по описа на ЯОС е отделено от т.д.
№60/19г. по описа на същия съд, се явява изцяло неоснователно възражението на
жалбоподателя, че разноските за адвоката са направени от ответниците П. не по настоящото
производство, а в друг процес. Защитата им е осъществена по заявената от ищеца срещу тях
претенция, независимо от това как е номерирано делото, на което последната е станала
предмет вследствие процесуални преобразувания, които обаче не заличават процесуалните
действия на страните, извършени до момента на разделянето на двете дела.
Съдът счита, че липсата на представен списък за разноските на ответниците по делото
не е основание за отхвърлянето на молбата им за допълване с разноски на определението,
поставящо край на производството по делото. Това би било процесуална пречка за
произнасяне по молба за изменение на вече присъдени съдебно- деловодни разноски,
каквато разглежданата тук не е (вж. чл.80 от ГПК).
Всички доводи и възражения на жалбоподателя срещу разделянето на първоначалното
производство в две дела и прекратяването на отделеното гр.д.№314/19г. по описа на ЯОС,
поради невнасяне на указаната от съда държавна такса от ищеца, са по същество
неотносими към поставения за разрешаване казус - за дължимостта на държавна такса по
делото, а освен това са вече преклудирани, поради необжалването на прекратяващото гр.д.
№314/19г. на ЯОС определение №104/03.06.20г.
Според този съд е неприложима в случая разпоредбата на чл.9, ал.1 от НМРАВ,
визираща, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна
жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване
на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е
изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.
От съдържанието на договора за правна услуга, по който ответниците Петрови са
уговорили и платили на адвоката възнаграждение от 1500лв. е видно това, че са го
ангажирали за пълно процесуално представителство по делото, а не за изготвянето на
отговор на исковата молба, което не задоволява хипотезата на чл.9, ал.1 от НМРАВ. Това не
се променя и от обстоятелството, че в следствие прекратяване на производството,
процесуалното представителство не е било осъществено от адвоката на ответниците в пълен
3
обем, т.к. договарянето им за цена на процесуалната защита от адвокат е цялостно и
предхожда прекратяването на делото. Освен това прекратяването е резултат от
процесуалното бездействие на ищеца, така че не следва да поставя в по-неблагоприятно
положение ответниците, чиято добросъвестност при договарянето на процесуалната им
защита не е била поставена под съмнение.
В обобщение от горните констатации, частната жалба срещу определението на ЯОС е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с рег.№4044/22.07.20г. на Ямболски
окръжен съд(рег.№5778/24.08.20г. на Апелативен съд Бургас), подадена от П. Й. С. срещу
Определение №142/ 02.07.20г., постановено по гр.д.№314/19г. по описа на Окръжен съд
Ямбол.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна касационна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4