РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Монтана, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500270 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на В.
В. против решение на Районен съд – Лом от 13 май 2022 г. по гр. д. № 1477/2019 г.
Жалбоподателят В. В. твърди във въззивната жалба, че решението на ЛРС е
неправилно, тъй като съдът не е обсъдил събраните доказателства, установяващи
изтекла в негова полза придобивна давност и е стигнал до неправилен извод за
основателност на иска по чл. 108 от ЗС. Заявява, че владее имотите от преди сключване
на договора за замяна, придобил е ½ ид. ч. от тях по давност, поради което ги държи
като собственик на правно основание. Моли решението да бъде отменено и вместо
него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска на С.Х..
Въззиваемата С. Х. оспрова въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Посочва, че давностният срок е започнал да тече със сключване на договора
за замяна в нотариална форма, а от тогава до завеждане на ревандикационния иск не са
изтекли 5 години, поради което въззивникът не е придобил земеделските земи по
давност. Претендира присъждане на разноски по водене на делото.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
1
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Пред Ломския районен съд въззиваемата С. Х. е предявила иск с правно
основание чл. 108 от ЗС срещу В. В. по отношение ½ ид. ч. от пет земеделски имота в
землищетона с. *. В производството е установено, че на 28 декември 2011 г. В. В. е
сключил договор за замяна с П.В., по силата на който придобил ½ ид. ч. от пет
земеделски имота в землището на с. *. Процесните недвижими имоти са били
собственост на Н.В., починала на 13 април 1998 г. С. Х. и П.В., са наследници по закон
на Н. В. като нейни дъщеря и син. От представения пред ЛРС препис от влязла в сила
присъда от 14 октомври 1998 г. на МОС по НОХД № 40/1998 г. е установено, че П.В. е
признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил своята майка Н.В.
За да уважи иска, ЛРС е приел, че прехвърлителят по договора за замяна П. В.
не е притежавал правата, с които се е разпоредил. Поради извършеното престъпление
той е недостоен да наследява своята майка – чл. 3, б.“а“ от ЗН. Недостойнството за
наследяване настъпва по закон, поради което В. не е получил по наследство права
върху земеделските имоти, притежавани от Н.В., следователно не е могъл да ги
прехвърли на въззивника В. В..
Поради изключването на П.В. като наследник на майка си въззиваемата С. Х.
остава единствен наследник по закон, придобил процесните земеделски земи, от което
следва, че искът по чл. 108 от ЗС е основателен. В. В. не е могъл да придобие права,
които праводателят му не притежава, затова и липсва правно основание да държи
спорните земеделски земи.
Районният съд е оставил без уважение направеното възражение за придобиване
на процесните права върху недвижими имоти по давност.
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради
което на основание чл. 272 от ГПК по потвърждава.
Въззиваемата С. Х. твърди, че е собственик на пет земеделски имота в
землището на с. *, които е придобила по наследство от своята майка Н.В.. За
установяване правото си на собственост е представила препис от решение №
1Я/10.02.2000 г. на ОСЗГ *, от което е видно, че на наследници на П.Л.са възстановени
нива от 6 дка в м. *, нива от 5,440 дка в м. *, нива от 9,720 ска в м. *, нива от 11, 480
дка в м. *и нива от 0,750 дка в м. *, всички в землището на с. *. Н. В. е негова
единствена наследница по закон, поради което по силата на наследственото
правоприемство с възстановяване на земите по реда на ЗСПЗЗ е станала техен
собственик.
С откриване наследството на Н.В. на 13 април 1998 г. към наследяване са
призовани нейните низходящи от първи ред: С.Х. и П.В.. Поради извършеното
престъпление спрямо неговата наследодателка П.В. е лишен от правото да наследи Н.
2
В..Тежкото провинение на В. спрямо наследодателката има за последица лишаването
му от наследство. Последицата по чл. 3, б.“а“ от ЗН настъпва по силата на закона с
акта на осъществяване на престъплението, а последното е установено с влязла в сила
присъда по НОХД № 40/1998 г. на Окръжен съд – Монтана. От това следва, че П.В. е
изключен от кръга на наследниците на Н. В., а единствен наследник по закон остава
въззиваемата, поради което тя е собственик на процесните пет земеделски имота.
Като се е легитимирал като наследник на своята майка, П. В.е заменил ½ ид. ч.
от посочените земеделски земи, за което е сключен договор с В. В.. В. е извършил
разпореждане с права, които не притежава, тъй като наследствено правоприемство не е
настъпило, транслативният ефект на договора за замяна не е настъпил и В. В. не е
придобил имотите, предмет на договора за замяна. От това следва, че за въззиваемия не
съществува правно основание да държи процесните земеделски земи.
МОС намира за неоснователно възражението за придобиване по давност.
Въззивникът В. В. твърди, че макар праводателят му да не е бил собственик, то
възмездното придобиване чрез замяна е станало на правно основание, годно да го
направи собственик, поради което от датата на сключване на сделката – 28 декември
2011 г., той е добросъвесен владелец (чл. 78, ал. 1 от ЗС). За да придобие обаче по
давност, следва да е изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС. С
предявяване на иска на 7 декември 2016 г. давността е била прекъсната (чл. 116, б. „б“
от ЗЗД) и ефектът на придобиването не е настъпил.
Във въззивната жалба е наведен аргумент, че владението е започнало преди
сключване на договора за замяна. В такъв случай обаче то не би било добросъвестно,
защото липсва правно основание, годно да направи владелеца собственик. Тогава е
необходимо да изтече два пъти по-дълъг давностен срок - 10 години.
За установяване началото на такова владение В. представя договор за аренда на
същите земеделски земи. По този договор той от една страна е арендатор, а от друга
страна е участвал като пълномощник на П.В. като арендодател. Договорът обаче има
облигационен характер и въобще не поставя началото на владение. Арендаторът има
качеството държател – той държи вещта за другиго и не формира намерение за
придобиване. Липсата на субективния елемент изключва възможността за оригинерно
придобиване по давност.
При така изложеното съдът намира, че С. Х. е собственик по наследтво на
посочените пет ниви в землището на с. *, а въззивникът В. В. държи ½ ид. ч. от тях без
правно основание, поради което ревандикационният иск е основателен и правлино е
бил уважен от ЛРС.
Въззивната жалба е неоснователна, затова съдът я оставя без уважение, а
обжалваното решение потвърждава като правилно и законосъобразно.
На основание горното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом от 13 май 2022 г. по гр. д. №
1477/2019 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4