Решение по дело №1639/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……...12.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:                   ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

при секретар Румяна Дучева

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело № 1639 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47868/01.07.2019 г. на „Кaгип“ ООД, с. Тополи, и по въззивна жалба вх.№ 48002/01.07.2019 г. на „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, гр. Варна, двете против Решение № 2542/ 10.06.2019г., постановено по гр.д. № 17115/2018 г. по описа на ВРС.

„Кaгип“ ООД обжалва решението на ВРС в частта, с която съдът е уважил установителните искове с правно осн. чл. 422 от ГПК съответно за сумите: 1804,76 лева – главница, 88,81 лева – лихва за забава и 120 лева – такса за възстановяване на ел. захранването, като счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Недопустимостта е аргументирана с несъвпадане на страните, основанието и периода на предявените претенции в заповедното производство с тези в исковото производство. По същество сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява реално доставена ел. енергия тъй като не са представени доказателства за измерени и валидирани от мрежовия оператор стойности от средствата за търговско измерване (СТИ). Счита, че представените копия от фактури е следвало да бъдат изключени от доказателствата тъй като не са били издадени, респ. представени по делото. Счита, че приетата по делото ССчЕ не доказва исковите претенции, тъй като по делото липсват надлежни доказателства за валидиране на стойностите от мрежовия оператор. Подробно аргументира основанията за оспорване на заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, в т.ч. акцентира върху неправомерния според него начин, по който вещото лице е събрало необходимата за изготвяне на заключението информация, в т.ч. относно метрологичната годност на СТИ. Сочи, че след 01.12.2017 г. „Кaгип“ ООД не стопанисва хотел „Йо“, поради което не е ползвал и доставена в този обект ел. енергия в периода 01.01.2018 – 31.01.2018 г. По отношение на обектите в с. Тешел сочи, че не са били налице основания за прекъсване на ел. захранването, тъй като за цеха и работилницата е плащал редовно до 17.05.2018 г., съответно не се касае за частично плащане по фактурата от 12.02.2018 г., в която е включена и недължима сума за доставка на ел. енергия в хотел „Йо“ в периода 01.01.2018 – 31.01.2018 г. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата по изложени съображения.

С въззивна жалба вх.№ 48002/01.07.2019 г. решението се обжалва и от „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забава в размер на 3.39 лв., и иска за сумата 120 лв., представляваща такса за възстановяване ел. захранването в обект аб. № EVN1670170, находящ се в с. Тешел, Цех за брикети. Счита решението в тези му части неправилно поради необоснованост и в разрез със събраните доказателства. Излага подробна аргументация. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

По втората жалба не е подаден писмен отговор.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените доводи и съображения.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от активно легитимирани лица чрез процесуални представители в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при наличие на правен интерес от обжалване.

По предмета на спора:

Производството пред РС Варна е образувано по искова молба, подадена от „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД срещу „Кагип" ООД за приемане за установено по редана чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер 1804.76 лв., представляваща главница - незаплатена цена за ел. енергия по фактури № **********/12.02.2018г.; № **********/10.05.2018г. и № **********/ 11.06.2018г. по клиентски № ********** и адреси на потребление: аб. № 32Z410001575087Y, находящ се в гр. Варна, Вилна зона Варна, „Св. Св. Константин и Елена", Хотел „Йо"; аб. № EVN1670170, находящ се в с. Тешел, Цех за брикети и аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница; сумата 90.55лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от съответните падежи до 03.09.2018г.; сумата 3.39 лв., представляваща обезщетение за забава, за което са издадени ЛТ № **********/13.03.2018г.; ЛТ № **********/15.05.2018г. и ЛТ № **********/14.06.2018г.; сумата в общ размер на 240 лв., представляваща такси за възстановяване ел. захранването, за което са издадени Фактура № **********/16.05.2018г. и Фактура № **********/16.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-432/12.09.2014г. и Допълнително споразумение № 2/30.12.2015 г., по силата на който ищецът „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД е доставял на ответника ел. енергия за обекти на потребление, аб. № 32Z410001575087Y, находящ се в гр. Варна, „Св. Св. Константин и Елена", Хотел „Йо"; аб. № EVN1670170, находящ се в с. Тешел, Цех за брикети и аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница, всички с клиентски № **********. Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения да заплаща дължимите суми за доставените и фактурираните количества нетна активна ел. енергия за съответния отчетен период, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което било изцяло уважено в образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 14091/2018г. по описа на ВРС. Тъй като длъжникът депозирал възражение в срок, ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск. Сочи, че считано от 17.05.2018г. и към настоящия момент ел. захранването в обекти с аб. № EVN1670170, находящ се в с. Тешел, Цех за брикети и аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница е неправомерно преустановено. Твърди, че след 01.12.2017г. хотел Йо не е стопанисван от него.

Съдът, след като се запозна с възраженията и доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и от правна страна:

Обжалваното решение е валидно, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки. Спазени са процесуалните срокове за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.

По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.

І. По въззивната жалба, подадена от „Кaгип“ ООД.

Оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасяне от съда по недопустим иск с който са заявени страни, основание и период, различни от тези, посочени в заповедта за изпълнение, са неоснователни.

Видно от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 61129/19.09.2018 г., същото е подадено „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна. В Заповед № 7025/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14091/2018 г.на ВРС е посочен кредитор „Енерго-про енергийни услуги“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна. От служебно извършена в търговския регистър справка се установява съществуването на „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, с посочените в заявлението идентификационни данни. Очевидно е, че се касае за техническа грешка в заповедта, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК, но не и за недопустимост на съдебния акт.

По отношение на основанието, в заявлението съвсем ясно е посочено, че вземането произтича от Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-432/12.09.2014 г. В заповедта е посочено, че задължението произтича от „общите условия на договора за продажба на ел. енергия“. Посочено е още, че сумата се дължи за ползвана ел. енергия по 8 бр. фактури за времето от 12.02.2018 г. до 14.06.2018 г. В заявлението е посочено, че вземането е по фактури за същия период като се описани всички фактури с тяхната стойност и дата на издаване, както и падежа, извършените до момента плащания и неиздълженият остатък по всяка от фактурите в т.ч. главница и лихва. Пояснено е, че вземанията се отнасят за консумирана и незаплатена ел. енергия, такси възстановяване и лихви.

Целта и смисълът на заповедното производство е да осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес. Важно е в заповедта за изпълнение да се съдържа точна информация относно страните, основанието и размера на задължението, така щото длъжникът да е в състояние да прецени, дали действително дължи претендираното вземане, съответно, дали да възрази срещу издадената заповед.

Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Съдът по иска по чл. 422 ГПК следва да извърши преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно – ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум – идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право; в какво се състои правото, както и кои са носителите на правоотношението.

В случая, заповедта за изпълнение съдържа достатъчно информация за длъжника относно основанието и размера на претендираното вземане. Пълната информация се съдържа в заявлението, доколкото същото отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Данните са на разположение на длъжника, който може да извърши справка по делото и да прецени, дали да подаде възражение. Изложените в исковата молба обстоятелства и отправеното до съда искане са идентични с тези, изложени в заявлението. Ясно е, че претенцията произтича от договор за доставка на електрическа енергия. Ако длъжникът не е сключвал такъв договор със заявителя, за него не би съществувала трудност да прецени, че претенцията е неоснователна. Обратно, ако длъжникът купува ел. енергия по договор с ответника, обстоятелството, че в заповедта за изпълнение неточно е цитиран самият договор не води до недопустимост на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Ясно е също така, че периодът, който е посочен в заявлението и в заповедта, е период, в който са издадени изброените фактури. Уточняването в исковата молба, че електрическата енергия е доставена в период, който започва преди издаване на фактурата от 12.02.2018 г. не е изменение на основанието на иска.

Оплакването за неиздаване от страна на ищеца на оригинални фактури е преклудирано, тъй като не е заявено в срока за отговор на исковата молба. Съгласно чл. 133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В отговора на ответника единствено бланкетно е посочено, че се оспорват фактурите, без да е посочено в какво се състои оспорването им. Искане за представянето им в оригинал не е направено по реда на чл. 183 от ГПК, съответно, не е възникнало задължение за съда да изключи същите от доказателствата по делото. В първото по делото заседание ответникът изрично е заявил становище представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч. фактурите да се приемат като доказателства по делото. Фактурите са обсъдени при изслушване на заключението на ССчЕ като ответникът не е оспорил експертизата на основание липса на издадени фактури. Най-сетне, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч подписите на издател и получател на стоката или услугата не са задължителен реквизит на фактурата, която представлява първичен счетоводен документ, адресиран до външен получател. Същото се отнася и до задължителните реквизити на данъчната фактура по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Следователно в случая не се касае за липса на издадени оригинални фактури, тъй като същите са отразени в счетоводството на ищеца и са разпечатани на хартиен носител. Неползването на данъчен кредит от страна на ответника по фактура № 0220 285728 от 12.02.2018 г. на стойност 1820.92 лв. само по себе си не е основание да се приеме,че сумата по фактурата не се дължи.

Оплакването във въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства не се установява измерването на доставената ел. енергия със средства за търговско измерване (СТИ), е неоснователно.

На първо място, отново следва да се посочи, че и това възражение не е направено в срока за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано.

От приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ се установява, че и в трите обекта средствата за търговско измерване са били в метрологична годност. Доставената ел.енергия се е измервала и отчитала посредством дистанционен отчет с електромери тип SMART. Посочените киловатчасове в процесните фактури са измерени със съвременни средства за търговско измерване, които към отделните периоди отразени във фактурите са били метрологично и технически годни измервателни средства. В заключението си вещото лице конкретно е посочило кога са извършени проверки за метрологична годност на СТИ за всеки от трите обекта, какви сертификати са издадени и какви са сроковете на валидност на същите. Въззивникът оспорва по принцип начина по който вещото лице е извършило проверките и е достигнало до изводите си, без да излага конкретни твърдения, от които може да се направи извод за невярно заключение.

Възражението, че ответникът не дължи заплащане на доставено количество електроенергия в обект аб. № 32Z410001575087Y, находящ се в гр. Варна, „Св. Св. Константин и Елена", Хотел „Йо", тъй като след 01.12.2017 г. „Кагип“ ООД не ползва този обект, е неоснователно.

Не е спорно между страните, че в информационната система на ищцовото дружеството е отразено, че от 01.02.2018 г. обект хотел „Йо" не се води на „Кагип“ ООД, а на фирма „Тузари-1" ООД. В заключението по допуснатата СТЕ е посочено, че на 03.01.2018 г. „Кагип“ ООД е подало заявление за промяна на собственост. Ответникът не е представил доказателства за подаването на това заявление, респ. за неговото съдържание. Не са налице данни за получаването му от ответното дружество. Писмото на „Йонел“ ЕООД до „Кагип“ ООД от 25.10.2017 г. за прекратяване на наемното правоотношение между двете дружества е res inter alios acta и няма действие за ищеца. Не се твърди и не са налице доказателства за постигнато между страните съгласие за изменение на договора досежно срока, до който търговецът е длъжен да доставя електроенергия на този обект, като по делото липсват и данни за точната дата на промяната в ползването на хотела. При това положение ищецът има право да претендира заплащане на доставената през м. януари 2018 г. в обекта електроенергия на основание сключения между страните договор, в който е уговорен срок до 31.10.2018 г. съгласно Приложение № 2 към Допълнително споразумение № 4 от 20.09.2017 г. Още повече, че съгласно чл. 28, ал. 1, т. 5 от договора срокът на предизвестието е 45 дни. Ответникът не твърди и не доказва, че е предизвестил търговеца съобразно посочената уговорка.

Оплакването за неправилност на съдебното решение в частта, с която е уважен иска за установяване на вземането за такса възстановяване на ел. захранването в обект аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница, за което е издадена Фактура № **********/16.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задълженията, е основателно. 

Ищецът не е посочил на какво основание е поискал от мрежовия оператор преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на обектите в с. Тешел. Посочва се, че това е станало поради неизпълнение на задължение на ответника да заплати договорената цена, но не се сочи правното основание за прекъсване на електроснабдяването.

Видно от сключения между страните договор № ПКСП-432/12.09.2014г. и допълнителни споразумения, същите не съдържат уговорка, даваща право на продавача да преустанови доставката на електроенергия по време на действие на договора. Уговорената в чл. 21 от договора санкция за забавено плащане е обезщетение в размер на законната лихва за забава. Законът за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия, на които общо се позовава ищецът, също не предвиждат право на търговеца да иска преустановяване на електрозахранването на обекта на потребителя при забавено плащане, освен в хипотезата на смяна на доставчик (чл. 102 от ПТЕЕ), която в случая не е налице. Не са налице и обстоятелства по чл. 72-74 или по чл. 111, ал. 1, т. 7 от ЗЕ. Не се твърди договорът да е сключен при общи условия, съдържащи подобна клауза, нито договорът да е бил развален или прекратен по друг начин.

Изводът е, че ищецът не е имал право да иска от мрежовия оператор прекъсване на електроснабдяването на цитираните обекти. Следователно, искът за заплащане на цена в размер на 120 лева за възстановяване на електроснабдяването на всеки от обектите е неоснователен. В тази част решението на ВРС е неправилно и ще бъде отменено.

ІІ. По въззивната жалба, подадена от „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД.

Жалбата срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 120 лв., представляваща такса за възстановяване ел. захранването в обект аб. № EVN1670170, находящ се в с. Тешел, Цех за брикети, е неоснователна по съображенията изложени по-горе. В тази част решението на ВРС е правилно като краен извод и ще бъде потвърдено, макар и по различни от изложените от ВРС мотиви.

В частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забава в размер на 3.39 лв. решението на ВРС също е правилно и ще бъде потвърдено. Ищецът не е доказал пълно и пряко наличието на главно задължение, върху което са изчислени лихвите за забава. Издаването от страна на ищеца на ЛТ № **********/13.03.2018г.; ЛТ № **********/15.05.2018г. и ЛТ № **********/14.06.2018г. не е достатъчно за установяване съществуването на обективираните в посочените частни свидетелстващи документи задължения.

Поради несъвпадане изцяло на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде частично отменено. По отношение на потвърдената част въззивният съд препраща към мотивите на ВРС на основание чл. 272 от ГПК.

Отговорност за разноски.

Разноските между страните се разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

В производството пред ВРС от ищеца са представени доказателства за извършени разноски в размер на 948,77 лева, от които ще се присъди сумата 840,80 лева. Ответникът претендира 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, от които има право да получи 91,04 лева.

В производството пред ВОС от ищеца са представени доказателства за извършени разноски в размер на 506,00 лева, от които ще се присъдят 448,41 лева. На ответника при доказателства за извършени разноски в размер на 886,10 лева ще се присъдят 100,84 лева.

В заповедното производство ищецът е претендирал сумата 92,77 лева, от които ще се присъдят 82,21 лева.

След извършена от съда компенсация в полза на ищеца ще се присъди сумата 1179,54 лева.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2542/10.06.2019г., постановено по гр.д. № 17115/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Кагип" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, Административна сграда ЗК „Тракия" дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, сумата 120 лв., представляваща такса за възстановяване ел. захранването в обект аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница, за което е издадена Фактура № **********/16.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и изцяло в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, срещу „Кагип" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, Административна сграда ЗК „Тракия", за приемане за установено в отношенията между страните, че „Кагип" ООД, ЕИК: *********, дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, ЕИК: *********, сумата 120 лв., представляваща такса за възстановяване ел. захранването в обект аб. № EVN1195118, находящ се в с. Тешел, Дърводелска работилница, за което е издадена Фактура № **********/16.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 14091 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 7025/21.09.2018 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2542/10.06.2019г., постановено по гр.д. № 17115/2018 г. по описа на РС – Варна в останалата част.

ОСЪЖДА „Кагип" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, Административна сграда ЗК „Тракия" да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик" No 258, сумата от 1179,54 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.14091/2018. на ВРС, в производството по гр.д. № 17115/2018 г. по описа на РС – Варна и в производството по в.т.д. № 1639/2019 г. по описа на ВОС, ТО, изчислени след извършена от съда компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.