Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. ***,…23.....юли….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти
гр. възз. състав
в публично заседание на..ДВАДЕСЕТ..
и.. ТРЕТИ…ЮНИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ЕВГЕНИЯ…РУСЕВА,…като…разгледа………
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…304....
по…описа…за…2020г,…за
да се произнесе,
съобрази следното:
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
подадена от адв.
И.Н. *** – пълномощник на Л.И.Б. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на
***ски районен съд, Гражданско отделение,
срещу постановеното от VІІІ-ми гр.с-в съдебно Решение №264/21.02.2020г.,
с което е уважен предявеният от ищеца
„Топлофикация ***“-ЕАД със седалище ***, установителен
иск по чл.422 от ГПК, като е признато за установено, че въззивната жалбоподателка дължи общо сумата от 2146.06лв, от която 1974.14лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2017 до 31.05.2019г., както и
171.92лв.. лихви за забава за периода от 02.06.2017г. до 03.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл410 от ГПК до окончателното изплащане, и с което жалбоподателката
е осъдена да заплати разноски по исковото и
заповедното производство.
Във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания.
Ответникът по въззивната жалба – „Топлофикация-***“-ЕАД, ЕИК-***
със седалище в гр.***, който е ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
представител юрк. С.С., е
подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата
и моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния представител поддържа становището си.
Страните не са
направили доказателствени искания.
***ският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. И.Н. *** – пълномощник
на Л.И.Б. - ответник в първоинстанционното
производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на ***ски районен съд,
Гражданско отделение, срещу постановеното
от VІІІ-ми гр.с-в съдебно решение №264/21.02.2019г., е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на ***ски районен съд,
Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, от
ищеца „Топлофикация ***“-ЕАД против ответницата Л.И.Б., ЕГН-**********,с
постоянен адрес ***, обективно съединени
установителни искове с обща
цена 2146.06лв., от която 1974.14лв.-
главница и 171.92лв. – мораторна лихва, за
установяване съществуване на вземане, за което е по ч.гр.д.№4520/2019г. по
описа на РС-***, е издадена Заповед №2577/11.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди следното: Ищцовото дружество е
депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. По ч.г.д.
№ 4520/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е
депозирано възражение, поради което предявява настоящият иск. Ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №4968, находящ се в гр. ***, ул. „***“, №1, вх. Г, ап.26, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.
Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. ОУ от 2007
г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. С ОУ се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този случай задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. Изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за
тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложеното по ч.г.д. №
4520/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 4968 ответникът е
използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Сумите за топлинна
енергия за процесния период са изчислявани от ищеца
по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Процесната
сума включва: сума за отопление с ИРУ,
начислена за процесния период в размер на 702,57
лева; сума за отопление без ИРУ, начислена за процесния
период в размер на 162,80 лева, сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 122,32 лева, сума за битово
горещо водоснабдяване за процесния период в размер на
929,40 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 50,63 лева. В
имота на ответника има монтирани два броя ИРУ, една щранг
лира и един водомер. Поради изложеното
моли съда да уважи предявеният иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл131 от ГПК,ответницата Л.И.Б.,
чрез пълномощника адв. И.Н. ***, е подала писмен отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недоказаност
на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.
По делото са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
***ският районен съд, Гражданско отделение,
VІІІ-ми гр.с-в се е произнесъл с
обжалваното Решение №264/21.02.2020г., с което е уважил изцяло исковата
претенция и е осъдил ответника да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Въззивният съд приема, че постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във
връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно
правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не
установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК
между надлежни страни, в законния едномесечен срок от уведомяването, извършено
от заповедния съд.
За да се произнесе относно правилността
на обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
Приложеното ч.гр.д.№4520/2019г. по описа на ПлРС, ГО, е образувано на основание Заявление Вх.№19399/09.07.2019г. по регистъра на същия
съд, за издавана заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя
„Топлофикация-***“-ЕАД срещу длъжника Л.И.Б., ЕГН-**********,с постоянен адрес ***,
за следните суми: 1974.14лв.- главница, незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2017г. до 31.05.2019г.;171.92лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.06.2017г. до 03.07.2019г. и законна лихва, считано от подаване на
заявлението.
***ският районен съд,
VІІІ-ми гр.с-в е уважил изцяло заявлението, като е издал Заповед №2577/11.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми (
главница и лихва), както и за разноски – 42.92лв.-д.т и 50лв. – юрк. възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните доказателства в
исковото производство е установено следното от фактическа страна:
Ответницата по исковата молба(понастоящем въззивен жалбоподател) е единствен съсобственик на недвижим имот,
представляващ апартамент №26, находящ се в сграда в
гр.***, бул.“***“№1, вх.“Г“, придобит, чрез наследяване и прехвърлителна
сделка. На 10.01.1997г. същата е подала
молба до управителя на ТЕЦ-*** за прехвърляне на партидата за заплащане
на топлоенергия от името на майка й на нейно име(л.38 от делото) Ответницата е
регистрирана като абонат с №4968.
Между етажната собственост на сграда, намираща се в
гр.***, бул.“***“№1 и неучастващо в
делото лице - „***“-ЕООД е сключен договор с предмет:“ доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода“.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от в.л. Т.Илиева, която не е оспорена от страните, се установява следното:
Размерът на
главницата, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2017г. до 31.05.2019г. е в размер на 1974.14лв.
Дружеството за дялово разпределение –„***“-ЕООД има
в имота два измервателни уреда, както и
1 водомер. Обемът на жилището по проект е 106.40 куб.м., на база, на който е
изчислена топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация. Отоплението в банята е от щранг лира.
Размерът на лихвата върху главницата от 1974.14лв.
от изискуемоста на отделните плащания за периода от
02.06.2017г до 31.05.2019г. е в размер на 171.92лв.
При така установените фактически положения, съдът
формира следните правни изводи:
Ответницата Л.И.Б. е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18
от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абонатът е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от 'Топлофикация *** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***,
които се изготвят от 'Топлофикация ***" ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация ***" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. ***- приложени на л.41 и сл. по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ
- „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма - „***“-ЕООД.Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост,
които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на
клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на
цялата сграда.
С ТР на ОСГК № 2/2016 от
25 май 2017г. ВКС е изразил становище, че не
е налице противоречие между Закона за
енергетиката (ЗЕ) и ЗЗП.
Водим от горното, съдът приема, че ответницата (
понастоящем въззивен жалбоподател) дължи на ищеца „Топлофикация-***“-ЕАД претендираните суми, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК ,и размерът на които е потвърден с приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на делото,
въззивната жалбоподателка
следва да заплати на ответника по въззивната жалба разноски
за настоящата инстанция в размер на 100лв. - юрк.
възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 от ГПК. Разноските за заповедното
производство и за първа инстанция са присъдени с обжалваното решение. Няма нормативно основание за присъждане на претендираното от
ответника по въззивната жалба юрк. възнаграждение
от 300лв.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, ***ският
окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на
основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №264/21.02.2020г. на ***ски районен съд, Гражданско
отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№6184/2019г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Л.И.Б. ЕГН-**********,с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски окръжен съд на
основание чл.78,ал.8 от ГПК, РАЗНОСКИ за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв.( сто лв.)
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: