Решение по дело №2214/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 29.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2214 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІХ - чл.341 ГПК от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС Закон за собствеността (ЗС) - във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

Съдът е сезиран с искова молба от Д.В. против Ф.И..

В исковата молба се твърди, че страните по иска са съсобственици на:

1./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Радловци, община Кюстендил, с номер по предходен план поземлен имот 001033 в местността „КОПАЧ“

2./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радловци, с номер по предходен план ПИ 001034;

3./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радловци в местността „ТОДОРОВ РИД“, представляващ поземлен имот с номер по предходен план поземлен имот 001035;

4./ поземлен имот с идентификатор 29386.3.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с адрес на поземления имот с. Жиленци, махала „ГРАМАГЕ“, с площ от 2000 кв.м., представляващ имот по предходния план 003025 в местността „ГРАМАГЕ“;

5./ поземлен имот с идентификатор 29386.3.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с № по предходен план 003028 в местността „ГРАМАГЕ“;

6./ поземлен имот с идентификатор 29386.83.49 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, махала „СЪРБИНСКА“ с площ 815 кв.м., ведно с построените в имота сгради, а именно сграда с идентификатор 29386.49.1 с площ от 43 кв.м., брой етажи един, представляващ постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 29386.83.49.2 със застроена площ от 15 кв.м., също допълващо застрояване.

Имотите с идентификатори 61457.1.33, 61457.1.34, 61457.1.35 били съсобствени между съделителите по силата на наследство, оставено им от С. Н. С., починала на 24.03.1994 г. След смъртта си тя оставила като наследници Ф.Г.И. – дъщеря и С. Г.Г. – нейн син. Последният починал на 23.04.2014 г. и негов наследник била ищцата Д.С.В.. Тези имоти били възстановени на наследниците на С. С. с решение № 49-10 от 02.10.2014 г. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Кюстендил.

Имотите с идентификатор 29386.3.25 и 29386.3.28 били възстановени на Ф.Г.И. и С. Г.Г. с решение № 26/П31 от 15.06.1999 г. на ПК – Кюстендил.

Съсобствеността по отношение на поземлен имот 29386.83.49 възникнала при следните обстоятелства: с нотариален акт №77 от 1995 г. бащата на ищцата С. Г. бил признат за собственик на дворно място с площ около 1200 кв.м., находящо се в махала „СЪРБИНСКА“ в землището на с. Жиленци. По искане на С. Г. била издадена заповед № РД-16-10-3 от 08.01.2010 г., с която било открито производство по издаване на КККР за ПИ в землището на с. Жиленци, махала „СЪРБИНСКА“, общ. Кюстендил. Било депозирано възражение от ответницата, в което било отразено, че с Решение от 09.06.1999г. на КРС по гр.д. 108/1996 г. била прогласена нищожността на нотариален акт № 77/1995г. Кадастралните карти и кадастралните регистри за поземлен имот 29386.83.49 в землището на с. Жиленци, били приети с Решение от 13.04.2010 г., обективирано в протокол от същата дата. Срещу този протокол ответницата също депозирала възражение с вх.№ 94-2251/30.04.2010 г., в което било отразено, че имотът е заснет правилно и заедно със стопанските сгради, намиращи се в него. Възражението се изразявало в това, че поземлен имот следва да бъде отразен като съсобствен между бащата на ищцата С. Г. и ответницата Ф.И. – негова сестра, при равни права по ½ ид.ч. за всеки един от тях, тъй като имотът бил наследствен от техните родители. Това възражение било уважено с протоколно решение № 3/07.06.2010 г., с което било прието в регистъра на недвижимия имот да се впишат като съсобственици Ф.Г.И. и С. Г. Иванов. През месец януари 2011 г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31/2011 г. на нотариус Н. М., по силата на който ответницата била призната за собственик на основание давностно владение на този спорен имот, находящ се в землището на с. Жиленци, махала „Сърбинска“. С решение по гр.д. 1671/2014 г. на КРС било признато за установено, че Ф.И. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на посочения нотариален акт № 31/2011 г., който бил отменен за ½ ид. ч. от правото на собственост досежно имота, описан в него. С нотариален акт № 119/2016 г. на нотариус Е. П., ищцата била призната за собственик на ½ ид.ч. от гореописания имот с идентификатор 29386.83.49, ведно с построените в него сгради с идентификатор 29386.83.49.1 и 29386.83.49.2.

Твърди се, че при направена справка в Агенция по вписванията, ищцата установила, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 637/2016 г. на нотариус М. М., с който по реда на чл. 587, ал.3 във вр с ал.2 ГПК била призната за собственик на основание наследство и давностно владение на поземлените имоти, описани в т. 1, 2 и 3 от ИМ и на ½ ид.ч. от поземлените имоти, описани в т. 4 и 5 от нея. Ищцата смята, че не са налице предпоставките за придобиване на посочените имоти по силата на упражнено давностно владение, тъй като ответницата не била упражнявала такова, още по-малко в продължение на повече от 10 години. Твърди, че правата на съделителите по отношение на всички имоти са равни, а именно – по ½ ид.ч. на всеки от съделителите.

Поради горното се поддържат следните искания:

За признаване на установено в отношенията между страните, че Ф.Г.И. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, за което е съставен нотариален акт № 637/2016 г. на нотариус М. М., а именно

1./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Радловци, община Кюстендил, с номер по предходен план ПИ 001033 в местността „КОПАЧ“

5./поземлен имот с идентификатор 29386.3.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с номер по предходен план 003028 в местността „ГРАМАГЕ“;

Заради което посоченият нотариален акт № 637/2016 г. на нотариус М. М. да бъде отменен.

Поддържа се и искане, доколкото страните не са в състояние да разделят доброволно, да бъде допусната съдебна делба при равна права – по ½ ид. ч. за всеки от съделителите, от следните имоти:

2./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радловци, с номер по предходен план поземлен имот 001034;

3./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радловци в местността „ТОДОРОВ РИД“, представляващ поземлен имот по предходен план ПИ 001035;

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който предявените искове се оспорват. Сочи се, че предявеният иск за делба е недопустим, поради липса на съсобственост между страните по делото. Сочи се, че по отношение на първите три имота, описани в исковата молба, е налице собственост на ответницата по силата на упражнено давностно владение в продължение на повече от 10 години. Тези имоти майката на ответницата й прехвърлила срещу задължението за издръжка и гледане. Сочи, че тя е гледала майка си, заради което последната дала имотите само на нея. Брат й С. бил уведомен за това като нямал възражения. Твърди, че имотите са били заявени за възстановяване през 1992 г., а от 15 юни 1999 г. и до момента те се ползвали изцяло от ответницата като собствени непрекъснато и необезпокоявано със знанието и непротивопоставянето на С. Г., който не оспорвал владението на ответницата приживе. По отношение на имотите в с. Жиленци, не се оспорва, че били възстановени с Решение № 26/1999 г на ПК – Кюстендил на Ф.Г.И. и С. Г.Г., като единствени наследници на И. М., баща на Г. И. Г.. Ответницата твърди, че от 09.12.1991 г., когато С. Г. декларирал, че няма претенции по отношение на имотите на наследодателя И.М., тя ги владее и стопанисва. Сочи, че Г. Г. преди да почине дал всичките имоти на ответницата, като лишил от наследство С. Г.. Поради това от 09.12.1999 г. само ответницата владеела имотите, намиращи се в съседство на наследствената къща в местността „Грамаге“ или махала „Сърбинска“. Само тя извършвала действия по снабдяването с документи за собственост по отношение на имотите и след възстановяването им продължила да ги владее до момента на депозиране на исковата молба непрекъснато и необезпокоявано със знанието и без противопоставянето на С. Г.. Имот №25 се обработвал от нея, като ливада, а имот 28 бил нейна овощна градина, където заедно със съпруга си още преди 20 години садили овощни дръвчета и ползвали имота като собствен.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответницата оспорва исковата претенция за делба като недопустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото и е видно от събраните по същото доказателства – приложените заверени копия на удостоверения за наследници изх. № 70/2014 г. и изх. №03/2016, издадени от кметството на с. Жиленци, общ. Кюстендил, че С. Н. С. е починала на 24.03.1994 г., като е оставила наследници по закон Ф.Г.И. – дъщеря и С. Г.Г. – син. Последният е починал на 23.04.2014 г. като е оставил единствен наследник – Д.С.Г. – дъщеря, която го замества в наследяването.

С Решение № 49-10 от 02.10.2014 г. на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Кюстендил имоти с идентификатори 61457.1.33, 61457.1.34, 61457.1.35, били възстановени на С. Н. С..

С Решение № 26/П31 на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Кюстендил било възстановено правото на собственост върху имоти с идентификатори 29386.3.25 и 29386.3.28 на Ф.И. и С. Г..

Видно от приложеното нотариално дело по съставянето на нотариален акт № 63, том II, рег.№ 1981, дело № 216 от 2016г. на нотариус М. М., рег.№ 603 по регистъра на НК, Ф.И. била призната за изключителен собственик на основание наследство и давностно владение по отношение на имоти с идентификатори 61457.1.33, 61457.1.34, 61457.1.35, както и на ½ ид.ч. от имоти с идентификатори 29386.3.25 и 29386.3.28.

Видно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31/2011 г. на нотариус Н. М., ответницата била призната за собственик на основание давностно владение на поземлен имот 29386.83.49 в землището на с. Жиленци, махала „Сърбинска“.

С решение по гр.д. 1671/2014 г. на КРС било признато за установено, че Ф.И. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на посочения нотариален акт № 31/2011 г., който бил отменен за ½ ид. ч. от правото на собственост досежно имота, описан в него.

С нотариален акт № 119/2016 г. на нотариус Е. П., ищцата била призната за собственик на ½ ид.ч. от гореописания имот с идентификатор 29386.83.49, ведно с построените в него сгради с идентификатор 29386.83.49.1 и 29386.83.49.2.

Според приложеното Решение № 151 от 08.04.2015г. по описа на КРС, е отменен нотариален акт № 31, том I, рег.№ 233, нот.дело № 23/28.01.2011 г. на нотариус Н. М., рег. № 566 при НК – гр. София за ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот за Ф.И. и нотариален акт № 119, том II, рег.№ 2156, дело № 254 от 2016г. на нотариус Е. П., по силата на който Д.В. е призната за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

От емлячната партида на имотите на Г. И. Г. се установява, че той е притежавал имоти в м. Грамаге.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И.С., И. Г. и К.П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите.

В случая е предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от Закон за собствеността (ЗС) - във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса с допуснат за разглеждане преюдициален отрицателен установителен иск досежно правото на собственост, респ. за отмяна на констативен нотариален акт, съставен по реда на чл. 587, ал.3 във вр с ал.2 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК:

Досежно допустимостта на установителната претенция е приложимо разпореждането в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК. В случая ответницата черпи права от приетото за установено в № 63, том II, рег.№ 1981, дело № 216 от 2016г. на нотариус М. М., рег.№ 603 по регистъра на НК, право на собственост, заради което претенцията в тази част се възприема за допустима. Този въпрос е преюдициален за делбеното производство, доколкото изходът от спора по този въпрос ще установи наличието или не на съсобственост между страните в производството спрямо процесните имоти.

Признатата собственост върху посочените имоти с констативния нотариален акт има за свое основание наследство и давностно владение от страна на ответницата Ф.И.. Давностното владение, като юридическо основание по смисъла на чл.77 ЗС за придобиване собствеността върху недвижим имот в режим на съсобственост, изисква не само изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. Трайна и непротиворечива е съдебната практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. За да произведе придобивното основание предвидения в закона вещноправен ефект, дори през този период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, е необходимо да бъде изразена воля за това.

В случая от събраните по делото доказателства е установено, че С. Н. С. е починала на 24.03.1994 г., като е оставила наследници по закон Ф.Г.И. – дъщеря и С. Г.Г. – син. Последният е починал на 23.04.2014 г. като е оставил единствен наследник – Д.С.Г. – дъщеря, която го замества в наследяването. В т.см. наследственото правоприемство е установено. Но от събраните по делото доказателства не може да се извлече обоснован и убедителен извод за изменение на основанието, относно осъществяваната от ответницата фактическа власт върху процесните имоти. Находящите се в с. Жиленци такива до смъртта на праводателя на ищцата С. Г. през 2014 г. са ползвани, както от ответницата, така и от самия него. Приживе те са били в лоши отношения, като свидетелят Г. сочи, че дори не са си говорили, но не са ангажирани доказателства, че ответницата явно и недвусмислено приживе на своя брат С. е манифестирала намерението си да владее процесните имоти изцяло за себе си. От смъртта му към момента на депозиране на исковата молба не са изтекли 10 години, поради което за посоченият период съдът не обсъжда наличието на кумулативно дължимите се елементи на владението като фактическо положение по см. на чл. 69 от ЗС. Като индиция за своене може да се третира снабдяването на ответницата с констативен нотариален акт за собственост през 2016 г. При това положение очевидно е, че срокът според Закона за собствеността не е изтекъл към момента на предявяването на иска – през 2018 г.

Отделно от претендираното придобивно основание „давностно владение“ ответницата сочи още, че Г. Г. преди да почине дал всичките си имоти на нея като „лишил от наследство С. Г.“. Наведените от ответницата доводи не могат да бъдат споделени, доколкото сделките с предмет недвижим имоти са формални такива, като изискуемата от закона форма е не само за доказване, но и за действителността на същите. Подобни писмени доказателства не бяха представени. Ето защо съдът счита, че за тези имоти, находящи се в землището на с. Жиленци не се установиха предпоставките на соченото придобивно основание, поради което в тази част съдът приема, че на имоти с идентификатори 61457.1.33, 61457.1.34, 61457.1.35, са съсобствени на страните при равни права, ще отмени гореупоменатия нотариален акт в посочената част, и ще ги допусне до делба.

По отношение на имотите в землището на с. Радловци (първите три имота, подробно описани в исковата молба): на първо място, по вече изложени съображения, ирелевантни са наведените от ответницата доводи, че имотите са били предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане доколкото договорът, имайки за предмет недвижим имот е формален, а не бяха представени доказателства за сключването му. Що се отнася до придобивната давност и изследвайки елементите на владението съдът счита, че по отношение и на тях не беше установен от ответницата външния, обективен признак на владението, какъвто е корпусът, упражняването на фактическа власт върху процесните имоти, а от тук става ненужно изследването на въпроса за наличие на animus - субективния признак на владението, след като, за да има владение, е необходимо едновременното наличие на двата белега. Намерението за своене, без да се отрича съществуването му, не може да компенсира липсата на фактическо упражняване на власт върху имота. Без него то е непотребно, тъй като двата елемента са в условията на кумулативност, не на евентуалност или на алтернативност, равнозначни са, а не в отношение на главен и подчинен. От приетите по делото гласни доказателства се установи липсата на обработване на процесните имоти. Същите били една пустош, трудно достъпни и необитаеми.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

С това са налице и предпоставките на чл.537, ал.2 от ГПК. Доказателствената сила на констативния нотариален акт удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт този нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя може да докаже, че титулярът на този нотариален акт не е единствен и изключителен собственик. И т.к. предявеният отрицателен установителен иск, който е обуславящ, бе приет за основателен, то на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да се отмени и нотариалният акт, признаващ права извън установените тук.

По иска с правно основание чл. 34 от ЗС:

Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността /в настоящия случай на основание чл. 69 ЗН/. С оглед особения характер на производството и въпросите, решени по-горе, делбата следва да бъде допусната по отношение на делбените шест имота, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

По разноските и дължимите държавни такси:

На този етап от производството по делба не се следват разноски, като не се дължат и държавни такси.

На страните следва да бъде съобщено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията при Районен съд - гр. Кюстендил.

Водим от гореизложените съображения, по реда на чл. 341, ал. 1 от ГПК и на основание 344, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 34 ЗС, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** и Ф.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че Ф.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, не е собственик на ½ (една втора) идеална част от признатото право на собственост с нотариален акт № 63, том II, рег.№ 1981, дело № 216 от 2016г. на нотариус М. М., рег.№ 603 по регистъра на НК, върху следните имоти:

КАКТО и на

4./ признатото право на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 29386.3.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с адрес на поземления имот с. Жиленци, махала „ГРАМАГЕ“, с площ от 2000 кв.м., представляващ имот по предходния план 003025 в местността „ГРАМАГЕ“;

5./както и на признатото право на собственост върху върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 29386.3.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с номер по предходен план 003028 в местността „ГРАМАГЕ“.

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК нотариален акт № 63, том II, рег.№ 1981, дело № 216 от 2016г. на нотариус М. М., рег.№ 603 по регистъра на НК, до размер на ½ (една втора) идеална част от признатото право на собственост върху:

3./ поземлен имот с идентификатор 61457.1.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радловци в местността „ТОДОРОВ РИД“, представляващ ПИ по предходен план ПИ 001035;

Както и на

1./ признатото право на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 29386.3.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с адрес на поземления имот с. Жиленци, махала „ГРАМАГЕ“, с площ от 2000 кв.м., представляващ имот по предходния план 003025 в местността „ГРАМАГЕ“;

2./ и признатото право на собственост върху ½ ид.ч. ПИ с идентификатор 29386.3.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с № по предходен план 003028 в местността „ГРАМАГЕ“;

ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:

5./ПИ с идентификатор 29386.3.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, общ. Кюстендил, с № по предходен план 003028 в местността „ГРАМАГЕ“;

6./ поземлен имот с идентификатор 29386.83.49 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жиленци, одобрени със Заповед № РД-18-10-71/09.07.2010 г. на началника на СГКК – Кюстендил, с адрес на поземления имот махала „СЪРБИНСКА“ с площ 815 кв.м., ведно с построените в имота сгради, а именно сграда с идентификатор 29386.49.1 с площ от 43 кв.м., брой етажи един, представляващ постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 29386.83.49.2 със застроена площ от 15 кв.м., също допълващо застрояване.

МЕЖДУ съделителите: Д.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** и Ф.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***.

При права:

За Д.С.В., с ЕГН ********** – ½ ид.ч. (една втора идеална част);

За Ф.Г.И., с ЕГН ********** – ½ ид.ч. (една втора идеална част).

СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Кюстендил (по вписана искова молба вх. рег. № 4301/2018 г., акт № 170, том II, дело № 1886/2018 г., имотна партида 19886 и др.).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, заедно със съобщението за изготвянето му – арг. от разп. на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

След влизането на решението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА незабавно за продължаване на процесуалните действия по него във втората фаза на делбата и служебно назначаване на съдебно-техническа експертиза.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	916
Дата:	29 октомври 2019 г.
Съдия:	Елисавета Георгиева Деянчева

Дело:	20181520102214
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 ноември 2018 г.

Решение по дело №2214/2018 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта