РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Ловеч, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100808 по описа за 2021 година
Иск с правно основание: чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Цена на иска: 13 514.28 лв.
Производството е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк С., сгр.6,
представлявано от Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Валерия Гаврюшенко против М.
М. СТ., с адрес: гр. Ловеч, ул.“******
Ищецът излага в ИМ, че с договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS –
13463522 от 02.06.2016 г, сключен с ответника, е отпуснал паричен кредит в размер на
6000.00лв. и закупуването на застраховка от 1612.80 лв. Твърди, че сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с
което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България е изпълнил задължението си по него. Посочва, че на основание на чл.3
от договора, за ответникавъзниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски –
всяка по 279.00 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно ГПР – 46.19 % и ГЛП – 36.95%, посочени в параметрите на
договора.
Наведени са твърдения, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.12.2016 г. / първа неплатена вноска/, като към тази дата са погА.и 5 месечни
вноски. Изтъква се, че на основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба пърсънъл
1
Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е от 20.01.2017 г. Твърди се, че ответникът е следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 11997.43лв, представляващ оставащите 43 броя погасителни вноски
към 20.01.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и
падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен
план, която е била на 20.06.2020 г. Т.е. към датата на депозиране на исковата молба, по
кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за
ликвидно и изискуемо на посоченото основание.
Счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск, с
който ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
6 175.54 лв. – главница;
4 746.69 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г.;
2 692.05 лв. – мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 22.04.2021 г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което, с
което да осъди ответника М. М. СТ. да заплати на „БНП Париба пърсънъл Файненс“ С.А
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България сумата в размер на
13 514.28 лв, представляваща дължимата към момента сума към «БНП Париба Пърсънъл
Файненс» С.А., клон България.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от
адв.Илина Колева – назначена за особен представител на ответника. Намира предявения иск
за допустим, но неоснователен по размер. Счита, че следва да се назначи съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса: какъв размер от изплатените
главница, лихви и неустойки съответстват на договорените. Счита, че е недопустимо да се
начисляват едновременно възнаградителна лихва и обезщетение за забава. В този смисъл
твърди, че Договорът съдържа неравностойни клаузи. Излага, че по делото няма данни
ответникът да е бил уведомен за просроченото задължение и че същият е издирван на
постоянния му адрес. Отбелязва, че кредиторът е имал възможност да блокира кредитната
карта на ответника при неплащане на една или повече вноски, а не да изчаква тегленето на
цялата сума.
В о.с.з. ищeцът – БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба,
2
подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на
предявения иск.
Ответникът М. М. СТ. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител адв. Колева. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа
съображенията, изложени в отговора на ИМ и доразвити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 02.06.2016 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, като кредитор, и ответника М. М. СТ., като кредитополучател, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS –
13463522, при следните параметри: размер на кредита: 6000.00 лв, Застрахователна премия
– 1612.80 лв, Общ размер на кредита – 6000.00 лв., Такса ангажимент – 150.00 лв, брой
погасителни вноски – 48 бр, месечна погасителна вноска –279.01 лв, обща стойност на
плащанията – 13 392 лв, Годишен процент на разходите – 46.19%, Лихвен процент – 36.95%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени
дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 279.01 лв. с
дата на първа вноска –20.07.2016 г. и дата на последна вноска – 20.06.2020 г.
Приложеният договор за кредит носи подписа на ответника М. М. СТ., като при
подписването му същият е предоставил номера на личната си банкова сметка при Юробанк
България АД, по която да бъде преведена сумата по кредита. С превеждане на сумата по
посочената от ответника банкова сметка Кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За
Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни
вноски съгласно включения в договор погасителен план. В клаузата на чл. 5 от Договора е
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Страните са постигнали
съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогА.а вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Към договора са приложени Сертификат № PLUS – 13463522, Общи условия
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ и Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че
с полагането на подписа върху договора с дата 02.06.2016 г. ответникът като
3
кредитополучател е удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“
сума от 6 000.00 лв. по посочената от него сметка при Юробанк България АД. Съгласно
заключението, кредитополучателят е погасил 5 вноски, общо за 1 395.05 лв, като
постъпилите суми са с дата 18.07.2016 г. – 279.01 лв; 19.08.2016 г. – 279.01 лв; 20.09.2016 г.
– 279.01 лв; 22.10.2016 г. – 279.01 лв; 18.11.2016 г. – 279.01 лв. ПогА.ите вноски са отразени
в табличен вид. Експертът е установил, че задълженията към 26.04.2021 г. / датата на
завеждане на исковата молба/ следва да бъдат: главница / вкл.застраховка/ - 6 175.54 лв,
договорна лихва – 4 746.69 лв. и мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. – 26.04.2021 г. –
2672.85 лв. Задълженията към 15.11.2021 г. /датата на изготвяне на експертизата/ следва да
бъдат: главница /вкл. застраховка/ - 6 175.54 лв, договорна лихва – 4 746.69 лв. и мораторна
лихва за периода от 20.01.2017 г. до 15.11.2021 г. – 3021.11 лв. От заключението е видно, че
изплатените договорни суми от кредитополучателя са за: главница – 194.06 лв., главница
застраховка кредит – 168.00 лв. и договорна лихва / при ГЛП 36,95%/ - 1 032.99 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.240 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД –за заплащане на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А, Париж, чрез
БНП Париба Пърсъънъл Файненс С.А, клон България вземане сумата от 13 514.28 лв. по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 13463522 от 02.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че въз основа на
приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12609487 от
15.01.2016 г. между страните е възникнала облигационна обвързаност. Договорът като
частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на
лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в документа са направени от тези лица. По делото е
безспорно установено, че кредиторът и ищец по делото е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил сумата по кредита по посочената от
кредитополучателя/ответник банкова сметка в Юробанк България АД. От своя страна
ответникът се е задължил да върне сумата с уговореното оскъпяване, като погасяването на
кредита е разсрочено на 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 279.01 лв, с
4
падеж на първата погасителна вноска – 20.07.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж
20.06.2020 г.
Съдът намира, че отпускането на потребителски кредит на ответника М. М. СТ.
съставлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. В
случай ответникът има качеството на „потребител“ и доколкото процесният договор е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит съдът следва да извърши
проверка дали договорът не нарушава императивни разпоредби на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК, договорът за кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит следва да
отговаря на императивни изисквания, които са изчерпателно посочени в нормата на чл.10 и
чл.11, като неспазването на тези изисквания влече недействителност на договора съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
При служебно извършената проверка относно действителността на процесния
договор за потребителски кредит № PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г.съдът установи, че
същият е сключен в изискуемата от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на хартиен носител.
От друга страна, съдът констатира, че съдържанието на договора е в съответствие с
изискванията, установени в чл.11, ал.1, т.1 -11 ЗПК – съдържа дата и място на сключването
му, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и условията за усвояването му, размер на ГЛР, ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, допусканията при изчисляването на ГПР, условията и начина на
издължаване на кредита, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датата на плащане на погасителните вноски.
Съдът намира, че в случая не са спазени част от императивните изисквания,
разписани в нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Посочената разпоредба предвижда, че договорът
следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В настоящия случай, наред с предоставянето на сумата по кредита е предвидено и
сключването на застраховка. В тази връзка приложените Сертификат № PLUS – 13463522,
Общи условия „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ и
Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“
съдържат уговорки относно съществените условия при които ответникът дължи
застрахователната премия, поради което се явяват неразделна част от договора и също
следва да отговорят на императивните изисквания по чл.10 от ЗПК. В случая и без
техническа експертиза е видно, че е сертификата за уговорената застраховка с общите
5
условия са изготвени на шрифт по-малък от 12, който е трудно четлив. При тази констатация
съдът приема, че е нарушено императивното изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК за еднакъв по
вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, както и на изискването за
шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи
услугата по застраховане. Съдът намира, че така допуснатите нарушения се явяват
самостоятелно основание за недействителност на договора по чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от
ЗПК.
Наред с горното, съдът счита, че договорът е нищожен и поради нарушение на чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за заем следва
да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора да кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчислявани на годишния процент на
разходите по определения в Приложение №1 към закона начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите 46,19 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран.
Съдът намира за нищожна на основание противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД/ уговорката за лихва в процесния договор. Видно от договора, лихвеният
процент е във фиксиран размер на 36,95%. Съгласно установена съдебна практика, противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг
начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да
надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр.
д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). В
настоящия казус уговорената в договора за кредит (необезпечен) възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави,
което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от
друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който
да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната
лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че процесният договор за кредит се
явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
конкретния случай отпуснатият кредит е в размер на 6000.00лв. Съгласно заключението на
в.л. по ССчЕ, ответникът е погасил 5 вноски общо за 1 395.05 лв. При това положение от
6
сумата от 6000.00лв. следва да се извади заплатената сума в размер на 1395.05 лв., като
разликата от 4 604.95 лв. се явява сумата, чието връщане ответникът дължи. В този размер
предявеният иск следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на предявяване на иска / 26.04.2021 г./ до окончателното й изплащане. В
останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 6 175.54 лв, както по
отношение на претендираните възнаградителна лихва в размер на 4 746.69 лв. за периода от
20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и мораторна лихва – 2592.05 лв. за периода от 20.01.2017 г. до
22.04.2021 г. предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената
част от иска.
Съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал
разноски по делото в общ размер на 1 590,57 лв, от които: 540.57 лв.- платена държавна
такса, 100.00 лв. – минимално юрисконсултско възнаграждение, 700.00 лв. –депозит особен
представител и 250.00лв. – депозит за вещо лице.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 541.98лв.
На адвокат Илина Колева от ЛАК следва да се изплати сумата от 700.00лв. от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.240 вр. Чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, М. М. СТ., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Ловеч, ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк С.,
сгр.14, представлявано от юрисконсулт Валерия Гаврюшенко, сумата от 4 604.95 лв. /
четири хиляди шестстотин и четири лева и 95ст/ главница по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – 13463522 от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба /26.04.2021 г./ до изплащане
на вземането, като иска за главницата за разликата до пълния претендиран размер от
6 175.54 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк С., сгр.14 против М.
7
М. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ********** искове за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 4 746.69 лв. за периода от 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и
мораторна лихва – 2592.05 лв. за периода от 20.01.2017 г. до 22.04.2021 г, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. М. СТ., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Ловеч, ********** ДА ЗАПЛАТИ на на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.
№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк С., сгр.14 сумата
от 541.98лв. /петстотин четиридесет и един лева и 98ст/ - разноски по настоящото
производство съразмерно с уважената част от иска.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените суми:
IBAN: BG ********
BIC: CITI BGSF
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Илина Колва сумата от 700.00лв. /седемстотин лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8