№ 17505
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110114258
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ за
заплащане на сумата от 3 070,35 лв., представляваща неплатена продажна цена по 4 броя
неформални договора за извършени доставки на компоненти от система за видеонаблюдение
съгласно 4 броя фактури, а именно: № **********/08.01.2020 г. на стойност от 1 072,14 лв.,
№ **********/16.01.2020 г. на стойност от 1 598,52 лв., № **********/06.02.2020 г. на
стойност от 231,88 лв. и № **********/07.02.2020 г. на стойност от 167,81 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът „..... твърди, че се намира в търговски отношения с ответника .... произтичащи
от 4 броя неформални договора за извършване на доставки на компоненти от система за
видеонаблюдение, обективирани в 4 броя фактури, а именно: № **********/08.01.2020 г. на
стойност от 1 072,14 лв., № **********/16.01.2020 г. на стойност от 1 598,52 лв., №
**********/06.02.2020 г. на стойност от 231,88 лв. и № **********/07.02.2020 г. на
стойност от 167,81 лв. Сочи, че надлежно е изпълнил задълженията си по всяка една от
фактурите, но въпреки отправената покана от 25.07.2022 г., от страна на ответника не са
заплатени сумите по тях, поради което претендира същите. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..... не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Със становище от 04.10.2023 г., докладвано в открито съдебно заседание на 26.10.2023
1
г. процесуалният представител на ищеца – адв. Н. е направила искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „..... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за заплащане на посочената по-горе сума бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.03.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. При определяне на сторените от
него разноски следва да бъдат взети предвид и тези, направени от него в хода на
обезпечителното производство по ч. гр. дело № 3494/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, във връзка с искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, с настоящия съдебен акт в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 851,26 лв., представляваща разноски по настоящото дело, от които:
122,81 лв. – платена държавна такса и 728,45 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 525,00 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 3494/2023
г. по описа на Районен съд – Пловдив, от които: 40,00 лв. – платена държавна такса, 5,00 лв.
– платена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на „.....,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ,
сумата от 3 070,35 лв., представляваща неплатена продажна цена по 4 броя неформални
договора за извършени доставки на компоненти от система за видеонаблюдение съгласно 4
броя фактури, а именно: № **********/08.01.2020 г. на стойност от 1 072,14 лв., №
**********/16.01.2020 г. на стойност от 1 598,52 лв., № **********/06.02.2020 г. на
стойност от 231,88 лв. и № **********/07.02.2020 г. на стойност от 167,81 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на „.....,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
851,26 лв., представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 525,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 3494/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3