РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500610 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. П. П., ЕГН: **********, чрез
пълномощника по делото адвокат П. Ю., против Решение № 104 от 09.01.2025
г. постановено по гр.д.№ 4025 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив,
XXIII гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. П. П.,
против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 20060429 отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество следните суми: 4770, 80 лева - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.05.2009г. до изплащане на вземането; 826, 12
лева – договорна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.; 173, 08 лева –
наказателна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.; 115, 04 лева –
държавна такса и 240, 04 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 18.05.2009г. по ч.гр.д. № 5783/2009г. по описа
на РС – Пловдив, както и се ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. П. П.
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Поддържа се, че районният съд не е съобразил
обстоятелството, че давността не тече единствено докато трае изпълнителния
1
процес относно вземането. Твърди се, че образуваното през ***г.
изпълнително дело № ***/*** г. е прекратено поради перемпция през 2011 г.,
от което се заключава, че след 2011 г. няма изпълнителен процес относно
вземането. Излагат се съображения, че след образуването на изпълнително
дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ А. не са искани и не са извършвани
редовни изпълнителни действия по принудителното изпълнение. Оспорват се
молбите на взискателя от 17.06.2011 г. и през м.февруари 2012 г. за прекъсване
на срока на перемпция. Оспорва се редовността при връчването на запорно
съобщение, изготвено на 23.02.12 г. от ЧСИ до работодателя Автотранс 2000.
Поддържа се, че както със запорното съобщение не е прекъсната давността,
така и с цитираните молби не са направени редовни искани за извършване на
изпълнителни действия, нито е внесена такса поради което изпълнителното
производство се явява прекратено ex lege поради перемпция още на 23.11.2011
г. Твърди се, че от тази дата е започнала да тече петгодишна погасителна
давност, тъй като след прекратяване на изпълнителното производство поради
перемцпия изпълнително дело и изпълнителен процес няма. Намира се, че
последващите искания за продължаване на изпълнителното дело от ЧСИ В., а
впоследствие от ЧСИ К.П., не представляват искания за извършване на
действия по принудително изпълнение, както и са ирелевантни, тъй като не
може да се иска продължаване на изпълнително дело, което е прекратено и не
съществува в правния мир. Ето защо се твърди, че още на 23.11.2016 г. е
изтекла предвидената от закона петгодишна давност и вземането на
взискателя след тази дата не съществува.
Посочва се, че дори и да се приеме, че с молбите на взискателя от 2011
г. и 2012г. или със запорното съобщение от 23.02.2012 г. е прекъснат
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то в този случай изпълнителното
дело е прекратено поради перемпция най – късно на 23.02.2014 г. При тази
хипотеза се твърди, че петгодишният давностен срок е изтекъл на 23.02.2019
г., тъй като през периода 23.02.2014 г. – 23.02.2019 г. не са искани от
взискателя действия на принудително изпълнение, нито са извършвани
редовни действия на принудително изпълнение от ЧСИ. Искането към
въззивния съд е да отмени решението на Районен съд Пловдив като
неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да се уважи
предявения иск, както и да се присъдят на въззивницата сторените разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 20060429, чрез пълномощника
юрисконсулт А., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Излагат се
съображения в подкрепа на изводите на районния съд, че давността за
процесното вземане не е изтекла, тъй като са извършвани изпълнителни
действия, които са я прекъснали, а взискателят е бил активен в хода на
изпълнителното производство. Твърди се, че за периода от 23.11.2012 г., когато
е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ А. до август 2013 г., когато е
2
приет архива и е образувано изп.дело № ***/*** г. от ЧСИ В., по делото не са
текли срокове. Поддържа се, че давност за процесните вземания не е текла до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Излагат се съображения, че от 26.06.2015 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е бил прекъсван през
2017 г., 2018 г., 2020 г., 2021 г., 2023 г. Посочва се, че дори и да се приеме, че
делото е прекратено на 24.02.2014 г. и е започнала да тече нова давност, то
последващите изпълнителни действия на ЧСИ с налагането на запор върху
банкова сметка на 01.12.2017 г., запори върху трудово възнаграждение на
03.10.2018 г. и 14.06.2021 г., запор върху банкова сметка на 18.12.2023 г. са
прекъснали погасителната давност за вземането като между всяко от
прекъсванията е изтекъл срок по- малък от 5 години. Позовава се на
разясненията в Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на
на ОСГТК на ВКС и се заключава, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Предвид насоките в ТР се поддържа, че молбите на
взискателя от 17.06.2011 г. и 21.02.2012 г. са прекъснали погасителната
давност за вземането, за което се излагат подробни съображения. По
отношение на наложения запор от ЧСИ на 24.02.2012г. се сочи, че запорното
съобщение е редовно връчено и запорът е произвел действие. По изложените
съображения, касаещи молбите на взискателя и наложения на 24.02.2012 г.
запор, се намират за неоснователни твърденията в жалбата за настъпването на
перемпцията на 2011 г. Посочва се, че ако се приеме за настъпила перемпцията
на 23.02.2014 г., въпреки невъзможността на взискателя да иска принудително
изпълнение по делото, поради наложеното дисциплинарно наказание на
съдебния изпълнител, съобразно разясненията в Тълкувателно решение №
2/04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, защото е прекъсната с извършените от
съдебния изпълнител действия в периода 2017 г. – 2023 г. Искането към
въззивния съд е да потвърди обжалваното решение като се остави без
уважение въззивната жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване на недължимостта
на вземания на ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД спрямо
3
ищцата Т. П. П. за следните суми: 4770, 80 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2009г. до окончателното
изплащане на вземането; 999, 20 лева – неолихвяеми вземания ( включващи
826, 12 лева – договорна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г. и 173, 08
лева – наказателна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.); 355, 08 лева –
присъдени разноски по делото ( включващи 115, 04 лева – държавна такса и
240, 04 лева – адвокатско възнаграждение), за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.05.2009г. по ч.гр.д. № 5783/2009г. по описа на РС –
Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано изп.д. № ***/***
г. по описа на Частен съдебен изпълнител К. П. с рег. № *** и район на
действие Окръжен съд – Пловдив.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист от 18.05.2009г. и
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5783/2009г. е
образувано изп.дело № ***/*** г. на ЧСИ К. П. с длъжник Т. П. Н., която към
настоящия момент е с фамилно име П., тъй като след развод е възстановила
предбрачното си фамилно име. Твърди, че първоначално по изпълнителния
лист е било образувано изп.дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ А. А.,
впоследствие неговият архив е бил предаден на ЧСИ Н. В., при който делото е
било образувано под № ***/***г., а по молба на взискателя от 08.12.2013 г. е
продължено от ЧСИ К. П. като изп.д. № ***/*** г. Твърди, че следващото
искане от взискателя за извършване на действия по принудително изпълнение
е на 08.12.2023 г. за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника
и за налагане на запор върху трудово възнаграждение. Твърди, че
изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй
като за времето от 2012 г. до 2013 г. не е било поискано извършването на
изпълнителни действия. Твърди, че с оглед прекратяване на делото поради
перемция е изтекъл е петгодишният давностен срок за погасяване на
вземането на осн.чл.110 ЗЗД.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
От фактическа страна по делото се установява и не е налице спор, че по
ч.гр.д. № 5783/2009г. по описа на РС – Пловдив са били издадени
изпълнителен лист от 18.05.2009г. и Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с които е разпоредено
ищцата да заплати на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД, следните суми:
4770, 80 лева – главница по договор за потребителски кредит № *** сключен
на ***г.; 826, 12 лева – договорна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.;
173, 08 лева – наказателна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2009г. до
окончателното изплащане на вземането; 115, 04 лева – държавна такса и 240,
04 лева – адвокатско възнаграждение, разноски по делото.
За събиране на процесните вземания по изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е било образувано изп.д. № ***/*** г.
4
по описа на ЧСИ А. А. с рег.№ ***, което е приложено в
първоинстанционното производство.
От материалите по цитираното изп.дело е видно, че същото е
образувано с разпореждане на частния съдебен изпълнител по молба на
„Юробанк И ЕФ Джи България“ АД от 23.11.2009г., с която взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ, включително да
избере способ за принудително изпълнение.
С молба от 17.06.2011 г. от взискателя е поискано налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. С това искане взискателят е
сезирал съдебният изпълнител и с молба от 21.02.2012 г. Последвало е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в „Автотранс
– 2000“ООД със запорно съобщение от 23.02.2012 г., връчено на посоченото
дружество с писмо обратна разписка от 24.02.2012 г. срещу подпис на посочен
поименно пълномощник.
По делото се установя, че изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ А. А. е било
преобразувано като изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Н. В., рег.№ ***
след приемането от последния на архива на ЧСИ А. А. въз основа на Заповед
№ ***/*** г. на МП. По искане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от
19.12.2013г., легитимиращ се като цесионер на вземанията по изпълнителния
лист, с протокол от 13.06.2014 г. е прекратено производството по изп.д.№
***/*** г. и същото е изпратено за продължаване от ЧСИ К. П..
С молба от 12.12.2014 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало
от ЧСИ П. да бъде конституирано като взискател в качеството си на частен
правоприемник на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД по силата на договор
за цесия от 18.10.2013 г. за вземанията по изпълнителния лист, както и е
възложило на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 19.01.2015 г. ЧСИ П. е образувал изп.д. № ***/*** г.
със страни „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – взискател и Т. П. Н. - след
постъпване на изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Н. В. с приложено изп.д.
№ ***/*** г. на ЧСИ А. А. и въз основа на молбата на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД.
По изп.д. № ***/***г. на ЧСИ П. се установява следното:
С разпореждане от 01.02.2017 г. ЧСИ е насрочил опис за 28.03.2017 г.
на движимите вещи на длъжника Т. П. Н..
Със запорни съобщения от 28.11.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“АД и „Централна
кооперативна банка“АД, връчени на банките на 01.12.2017 г.
Със запорно съобщение от 26.09.2018 г. е наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение от работодателя „Лео
експрес“ЕООД, връчено на последния на 03.10.2018 г.
С разпореждане от 17.08.2020 г. ЧСИ е насрочил опис за 14.10.2020 г.
на движимите вещи на длъжника Т. П. П. (Н.).
5
Със запорно съобщение от 08.06.2021 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Т. П. П. от работодателя „Ес Ди Ай
груп“ООД, връчено на последния на 14.06.2021г.
С молба от 08.12.2023 г. взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
поискал от съдебния изпълнител да извърши справка трудови договори на
длъжника и да наложи запор на получаваното трудово възнаграждение, както
и да извъри справки за банкови сметки на длъжника и при наличието на
такива да наложи запор върху същите.
Със запорно съобщение от 12.12.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“АД.
Със запорно съобщение от 12.12.2023 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Ес Ди
Ай груп“ООД, връчено на последния на 15.11.2023г.
При така установеното от фактическа страна с обжалваното решение
районният съд е приел, че давността за вземането е била прекъсвана в хода на
изпълнителното производство и вземането не е погасено по давност, поради
което е отхвърлил предявения иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид изложеното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
тоест настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника
за защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат
значение за съществуване на вземането и които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С предявения в производството иск се претендира погасяване по
давност на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 18.05.***г., както е прието от районния
съд и не се оспорва във въззивната инстанция. Влязлата в сила заповед
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение за изпълнение, поради което обуславя пет годишна давност, която
започва да тече от влизане в сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 117,
6
ал. 2 ЗЗД.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. е прието, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва погасителната давност за вземането, а по време на
висящността на изпълнителното производство давност не тече, независимо от
това дали има извършени изпълнителни действия.
Със задължителните разяснения в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., пост.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно
разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това
дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане
от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК е прието,
че тълкуването с ППВС № 3/1980 г. е задължително до отмяната му с ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Посочва се, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Разясненията в ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК са обсъдени в ТР № 2/04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, според което по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №
2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е
обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППBC №
3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
7
възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две
условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е обявено за загубило сила. При действието на ППВС,
искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя
началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително
дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26
юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои
от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие.
Според разясненията в ТР № 2/ 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, след отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече
не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес
поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За
изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася. Заключава се, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В аспекта на изложеното се налага извод, че до 26.06.2015 г. по
отношение на погасителната давност за вземания по висящо изпълнително
дело приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., а след тази дата – ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. При прекратяване на изпълнителното дело преди
26.06.2015 г., включително и поради настъпила перемпция, погасителната
давност започва тече от момента на прекратяването на изпълнителното дело,
респ. от изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от
датата 26.06.2015 г. /в този смисъл Решение № 248/23.04.2024 г. по гр. д. №
4024/2022 г./ След отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г. на 26.06.2015 г.,
перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за прекъсването
на погасителната давност за вземането.
При съобразяване с изложените разяснения, въззивният съд намира, че
от образуването на изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ А.А. на 23.11.2009г.
давностният срок за вземанията по изпълнителния лист е спрял да тече
съгласно ППВС № 3/1980 г. По делото се установява, че на 24.02.2014 г. е
настъпило прекратяването на изпълнителното производство по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, от която дата е започнала да тече нов
срок на погасителната давност съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на въззивницата за перемпция на
изпълнителното дело на 23.11.2011 г. По смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
перемпцията настъпва в случаите, при които взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Касае
8
се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и
дезинтересованост от изпълнителното производство. За нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и дали вземането на кредитора е погасено по
давност, е без значение дали определеният начин на изпълнение е последван
от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били
успешни. В този смисъл подаването на молби от взискателя за предприемане
на конкретни изпълнителни действия прекъсват давността. Довод в тази
насока е семантичното тълкуване на нормата на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която
законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия,
а не извършване. В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г., пост. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи. Според възприетото в съдебната
практика, исканията на взискателя не биха могли да прекъснат давностният
срок само ако неосъществяването на способа е резултат от поведението на
взискателя – напр. навнасяне на разноски, по аргумент от даденото
разрешение в Определение № 2546/07.10.2024 г., т. д. № 587/2024, 2т. о. до
В разглеждания случай се установява активно процесуалното
поведение на взискателя с подадените молби за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата от 17.06.2011 г. и от 21.02.2012 г. Така
взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на
вземането си, с което е прекъснат срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В случая е
без значение повтаряемостта на искането на взискателя за прилагането на един
изпълнителен способ, тъй като втората молбата е следствие непредприемане
на изпълнителното действие от съдебния изпълнител, което обаче не влияе на
прекъсването на срока доколкото искането на взискателя е
своевременно.Именно предвид изложеното е постъпила и втората молба от
взискателя от 21.02.2012 г., с която е поддържал искането си за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Обстоятелството, че не
се установява резултат от сочения изпълнителен способ е без правно значение,
доколкото няма данни за неизпълнение на указания на съдебния изпълнител
или друго дължимо поведение от страна на взискателя. Всъщност по делото не
се установява съдебният изпълнител да е указал на взискателя за
необходимостта от внасянето на такса, поради което въззивницата
неоснователно се позовава на липсата на същата.
На следващо място по делото се установява, че въз основа искането на
взискателя от 21.02.2012 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и на работодателя е връчено запорно
съобщение на 24.02.2012 г. Изложеното представлява изпълнително действие,
с което отново е прекъснат срокът на перемпцията от датата на получаване на
запорното съобщение 24.02.2012 г. С въззивната жалба е въведено оспорване
на редовността на връчването на запорното съобщение, последното обаче не е
било спорно в първоинстанционното производство и по него не е било
9
наведено възражение, поради което оспорването е преклудирано във
въззивната инстанция и не подлежи на разглеждане.
На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на 24.02.2014 г. поради липсата на
изпълнителни действия, прекъсващи двугодишния срок на перемпцията от
последното изпълнително действие с връчване на запорното съобщение от
24.02.2012 г. Преобразуването на изпълнителното дело при ЧСИ Н. В. под
изп.д. № ***/*** г., както и молбата на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от
19.12.2013г. за изпращане на изпълнителното дело за продължаване от ЧСИ
К.П., респективно и образуването при същия като изп.д. № ***/*** г., не
представляват изпълнителни действия, с които се прекъсва давностния срок
съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., пост. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
По делото се констатира, че от 24.02.2014 г. до първото предприето
изпълнително действие за прекъсване на срока на давността на 01.02.2017 г. –
разпореждането на ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи в дома на
ищцата, не е изтекъл период по-дълъг от пет години, поради което
погасителната давност за вземането не е изтекла. По аргумент от т. 3 от ТР №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС ефектът на прекъсването не се засяга от
настъпилото по-късно прекратяване на изпълнителното дело, тъй като се
касае за действие, с което законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. "в" от ЗЗД.
След прекъсване на давността на 01.02.2017 г., вече при действието ТР
№ 2/26.06.2015 г., пост. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хода на
изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ К.П. са налице многократни
изпълнителни действия, с които е прекъсван срокът на погасителната давност,
както следва: налагането на запор върху банковите сметки на ищцата със
запорни съобщения от 28.11.2017 г., връчени на 01.12.2017 г.; налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата със запорно съобщение от
26.09.2018 г., връчено на 03.10.2018 г.; насрочването на опис на движими
вещи в дома на ищцата с разпореждане от 17.08.2020 г.; налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата със запорно съобщение от
08.06.2021 г., връчено на 14.06.2021г.; искането на взискателя от 08.12.2023 г.
за налагането на запор върху трудово възнаграждение и банкви сметки на
ищцата, както и налагането на запор върху банковите сметки и трудово
възнаграждение на ищцата със запорни съобщения от 12.12.2023 г.,
последното връчено на 15.11.2023г.
Въззивницата неоснователно оспорва прекъсването на срока на
погасителната давност с горепосочените изпълнителни действия. Както вече
се каза за прекъсването на погасителната давност е без значение дали
определеният начин на изпълнение – опис, запор или др. от взискателя или от
съдебния изпълнител по възлагане на осн.чл.18 от ЗЧСИ, е последван от
10
извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били
успешни. Това следва и от разпоредбата на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която
законодателят използва думата предприемане на изпълнителните действия, а
не извършване, предвид което и не е поставил като условие постигането на
резултат от предприетото изпълнително действие.
В обобщение се налага извод, че в конкретния случай не е налице
период от пет години, през който да не са предприемани действия по
принудително изпълнение, респ. не е налице погасяване на вземането по
давност.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване на вземането на въззиваемото
дружество по давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнало до същия извод районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото, на въззиваемата страна се дължи
присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, което следва да бъде заплатено от въззивницата.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 09.01.2025 г. постановено по
гр.д.№ 4025 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 20060429, сумата в размер на 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11