Р
Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Кюстендил, 06.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 84/2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на "Д.2." ООД, ***, чрез
процесуалния му представител адв. В.П., против решение № 21 от 31.01.2023 г.
постановено по а.н.д. № 1215/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
обжалваното решение, като развива доводи, че същото е постановено при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства и без обсъждане
възраженията на санкционираното дружество. Цитираните оплаквания на касатора
съдът квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на Районен съд - Дупница и разреши спора
по същество, като отмени потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция
"Инспекция по труда" – Кюстендил, чрез процесуалния си представител
юрк. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното
решение на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
обосновано. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от Окръжна
прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Кюстендил, в
настоящия си състав, след като се запозна с подадената касационна жалба,
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1
от АПК
и от надлежна страна. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение, Районен съд –
Дупница е потвърдил наказателно постановление № 10-2200098/19.11.2022 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
За да постанови решението си, районният
съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като приел,
че описаното нарушение е доказано по безспорен начин. Позовавайки се на данните
от извършената проверка, показанията на разпитаните по делото свидетели и на
декларацията, попълнена от С.П., която е обсъдена от съда, е прието, че работодателят "Д.2." ООД не е сключил
трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, в
нарушение на разпоредбите чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. По горните съображения, районният съд стигнал до
извода, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо и правилно,
като при постановяването му не се констатираха нарушения на материалния закон, нито
съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се
споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния
съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната си сила и
правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими за тях са
разпоредбите на КТ.
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че при
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство се установило, че в
обект – шивашки цех, стопанисван от касатора, е установено, че дружеството, в
качеството му на работодател, не е сключило трудов договор в писмена форма с
работника С.П. преди постъпването й на работа като шивач в обекта на контрол.
При проверката е било установено, че в различни части на общо помещение
осъществявали отделно дейност "Д.2." ООД и „Овиера дизайн“ ЕООД, като
на място в обекта били заварени да работят няколко души, един от които С. В. П.,
на длъжност "шивач". Същата на посочената дата и час изпълнявала
трудовите си задължения като шивач в цеха.
По делото е приложена и представена
декларация, подписана от П., предоставена й от проверяващите, в която е отразила,
че работи в предприятието, с работно време от 8.00 до 16.30 часа, като в този
ден била за проба без да е отразено, че има сключен трудов договор или
граждански договор, получено копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор. Така попълнената декларация е валиден частен
свидетелстващ документ. Действително, последната не се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила, но преценката й в съвкупност с всички останали
доказателства, писмени и гласни такива, води до извод за наличието на трудово
правоотношение между работника и дружеството жалбоподател. Установено е също от
районния съд, че при проверката на място присъствал управителя на "Д.2."
ООД – Т.Д., който не предоставил документация на служителите от Дирекция
"Инспекция по труда" – Кюстендил. При проверката по документи от
работодателя е бил представен от управителя на дружеството граждански договор с
посоченото по-горе лице, с предмет ушиване на 50 бр. дамски якета.
При тези факти съдът намира, че правилно
констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като в
случая безспорно е установено, че на 16.08.2022 г., П. е престирала работна
сила по трудово правоотношение, което е следвало да се оформи със трудов
договор в писмена форма и то преди постъпването й на работа.
Неоснователни се явяват възраженията на
касатора за погрешно установена фактическа обстановка по делото. Съдът намира,
че фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в
производството пред него писмени доказателства от административната преписка и
допълнително представени от страните документи, както и на показанията на
свидетелите С.С. (актосъставител) и И.В.. В производството пред Районен съд - Дупница
санкционираното дружество е оспорило от фактическа страна констатациите в
издадения АУАН, с твърдения, че не е извършено описаното в него нарушение.
Съдът правилно е преценил като доказано извършването на санкционираното
административно нарушение, при правилна дадената от АНО квалификация на
деянието и законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на
наказанието.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил събраните доказателства и възраженията на санкционираното лице, при подробно мотивиране на направените изводи. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните фактически изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства, еднозначно установяващи извършеното нарушение, при посочените в АУАН и НП дата, час, място и обстоятелства.
Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона.
Наведените в последното открито съдебно заседание на районния съд и пред настоящата инстанция твърдения, че към момента на извършване на проверката лицата, които са били на работа по силата на граждански договор са се разбирали помежду си коя в кои интервали да ходи, ако се налага да ползва част от машините в цеха, а останалата част от дейността, която са извършвали, са я извършвали вкъщи, са изцяло недоказани. Същите се явяват изолирани, некореспондиращи с нито едно от останалите събрани от въззивния съд доказателства (писмени и гласни). Споделят се изводите на районния съд, че твърденията на управителя на "Д.2." ООД, целят изграждане на защитна теза, която обаче не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 31.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1215/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА "Д.2." ООД, ***, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: