РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4238 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът Н.В.В.
чрез процесуалния си представител твърди, че е получил справка от БНБ –
Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост с изх. №БНБ-52359 от
15.06.2020г., според която към 31.05.2020г. по кредит с идентификатор №454028
дължи на ответника Агенция за събиране на вземания ЕАД просрочена главница в
размер на 312.00 лв и просрочени лихви и други просрочени вземания в размер на
524 лв или общо сумата 836.00 лв. Твърди, че като кредитополучател не е
сключвал договор за кредит с ответника, че не е уведомяван от ответника да е
придобил вземане на друг кредитор от него по надлежния ред, тъй като не е
сключвал договори за кредит и с други лица. Посоченото задължение е недължимо,
защото е погасено поради настъпила давност, изтекла в негова полза, тъй като от
справката на БНБ е видно, че ответникът е придобил вземане по непосочен и
неконкретизиран кредит на 25.10.2012г., от която дата до предявяване на иска от
ответника не са извършвани действия по смисъла на чл.116 ЗЗД. Моли да се
признае за установено по отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, че
не му дължи сумата 836 лв по идентификатор за кредит №454028, съгласно справка
на БНБ-Централен кредитен регистър с изх. №БНБ-32359/15.06.2020г. Претендира
направените разноски.
Ответникът “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, представляван от изп. директор Димитър Бориславов
Бончев, чрез процесуалния си представител взема становище за допустимост и
основателност на иска и признава същия. Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като дружеството не е
дало повод за завеждане на делото, както и не е предприемало действия по
принудителното събиране на вземането. Оспорва размера на адвокатското
възнаграждение на ищеца като прекомерно с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са
представени писмени доказателства.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От
представения договор за заем CrediHome №1051-00085827/24.09.2008г.
се установява, че “Кредибул” АД и Н.В.В.,
ЕГН **********, са сключили договор за заем, съгласно който “Кредибул” АД на
26.09.2008г. е предоставило на Н.В.В. заем в размер на 300.00 лв със задължение
да го погасява разсрочено за 13 седмици, с размер на вноската 30.08 лв.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2012г. “Кредибул” ЕАД е прехвърлило на “Агенция за събиране на вземания” ООД (ответника) вземанията си по
Приложение І, неразделна част от същия, заедно с всички съответни техни
принадлежности, в т.ч. и вземането си към ищеца Н.В.В. по договор за заем CrediHome
№1051-00085827 в размер на 390.04 лв. В т.см. са и справките за кредитна
задлъжнялост от 15.06.2020г. и 12.01.2021г., двете издадени от БНБ, Централен
кредитен регистър.
Ответникът признава иска по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не му дължи сумата 836
лв по идентификатор за кредит №454028.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
При това положение и
съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и
следва да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба, като се признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата 836 лв по идентификатор за кредит №454028,
съгласно справка на БНБ-Централен кредитен регистър с изх.
№БНБ-32359/15.06.2020г.
По разноските:
Ответникът
възразява, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като има право да
претендира заплащане на едно естествено задължение, доколкото то е дължимо.
Възражението
на ответника е основателно и съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.120 ЗЗД, давността не се прилага служебно.
Съгласно
правилото на чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на
давността, той няма право да иска обратно платеното. Това е така, защото той
плаща един свой дълг и неговият кредитор има право да получи платеното, т.е.
субективното му право съществува, то не се е погасило. Погасило се е само
правото му да иска принудително осъществяване на своето субективно материално
право.
Между
страните няма спор, че от 25.10.2012г. (датата на цесията) ответното дружество не
е предприемало действия по принудителното събиране на вземането.
Поради това съдът намира, че
ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на иска и в писмения
отговор е признал основателността на претенцията на ищеца. Ето защо той не
дължи на ищеца направените от него разноски, съгласно правилото на чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Люлин“
10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, ЕИК
*********, че Н.В.В. ***, ЕГН **********, не му дължи сумата 836 лв по идентификатор за кредит
№454028, съгласно справка на БНБ-Централен кредитен регистър с изх.
№БНБ-32359/15.06.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия: